|
Share

Аз смятам, че хората ще запомнят моето поколение лекари с две неща - чудесното лечение, което се превърна в осакатяване - имам предвид пеницилина и кортизона - и милионите разчленявания, които с всичките му церемонии ежегодно се извършват в операционните.

По скромните оценки, направени от Постоянната комисия5, около 2.4 милиона от ежегодно правените операции не са били наложителни. Те са стрували 4 милиарда долара и 12 хиляди живота, което е 5% от смъртните случаи, настъпили по време или след операции ежегодно. По данни на независимата Група за наблюдения над здравните проблеми, количеството на ненужните операции превишава 3 милиона. Според някои други изследвания, ненужните операции представляват от 11 до 13% от общия брой. По мое убеждение, около 90% от операциите са загуба на време, сили, пари и животи.

5 Постоянната комисия е постоянен орган на Конгреса на САЩ, в чиито задължения влиза представянето на доклади по законопроекти. През 1995-1996 са действали 16 Постоянни комисии в Сената и 19 – в Палатата на представителите, основните сред тях са: за бюджета, за въоръжените сили, за търговията, за науката, за транспорта, за енергетиката и природните ресурси. За труда и човешките ресурси и редица други. – б. ред.

НАПРИМЕР, В ХОДА НА ЕДНА ОТ ПРОВЕРКИТЕ ПОДРОБНО ИЗСЛЕДВАХМЕ ХОРА, НА КОИТО БЕ ПРЕПОРЪЧАНА ХИРУРГИЧНА ОПЕРАЦИЯ. СТАНА ЯСНО, ЧЕ ЗА МНОЗИНСТВОТО ОТ ТЕЗИ ХОРА ОПЕРАЦИЯТА НЕ САМО НЕ БЕ НУЖНА, НО ПОЛОВИНАТА ОТ ТЯХ НЕ СЕ НУЖДАЕХА ВЪОБЩЕ ОТ НИКАКВО ЛЕЧЕНИЕ!

Формирането на комисия за изследване на тъканите, отстранени в хода на операциите, даде твърде показателни резултати. В една болница година преди да заработи тази комисия, са били правени 262 операции за отстраняване на апендикс.

Една година след работата на комисията броят им намалял до 178. След няколко години - до 62. Здрави апендикси започнали да отстраняват наполовина по-малко. Аналогична динамика се наблюдавала и в други болници.

Тези комисии и изследователски групи са сформирани от лекари, които все още са в системата на вярващите в Съвременната Медицина. И те, без съмнение, биха одобрили повечето общоприети операции като отстраняване на раковите тумори, операции за коронарен байпас, отстраняване на матката.
Въпреки това, аз съм убеден, че 90% от операциите, с които сме свикнали, включително споменатите по-горе, в най-добрия случай са не особено полезни, а в най-лошия - опасни.

ЖЕРТВИ НА МНОГО БЕЗПОЛЕЗНИ ОПЕРАЦИИ СТАВАТ ДЕЦАТА. ОТСТРАНЯВАНЕ НА СЛИВИЦИТЕ Е НАЙ- РАЗПРОСТРАНЕНАТА ХИРУРГИЧНА ПРОЦЕДУРА В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ.
Това са половината от всички операции в детската хирургия - около милион операции на сливици ежегодно. А поне някаква що-годе значима полза от тези операции не е доказана и до днес.

Помните ли, аз имах неприятности заради това, че отмених урологичния преглед на децата в поликлиниката? Примерно по това време аналогични неприятности се появиха, защото не обсъждах с пациентите размера на техните сливици. ОПЕРАЦИЯ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА СЛИВИЦИТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО СЕ НАЛАГА МНОГО РЯДКО - В 1 СЛУЧАЙ НА 1000.
Нямам предвид случаите, когато детето хърка и диша шумно. Сливиците ли са виновни за това? Е, ако дишането на детето действително е затруднено и то се задушава, тогава е възможно проблемът да е в сливиците. Но в такъв случай за какво да се питат детето и неговите родители.
Проблемът е очевиден!

Затова аз изключих и въпроса за сливиците от процедурата на прегледа. Естествено, операциите на сливици станаха по-малко. Както вече се досещате, скоро ми се обади завеждащият отделението по отоларингология - този път нарушавах неговата учебна програма.

ОТСТРАНЯВАНЕ НА СЛИВИЦИ СЕ ПРАВИ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ 2000 ГОДИНИ И ПОЛЗА ОТ ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ, ЩЕ СЕ ПОВТОРЯ, НЕ Е ДОКАЗАНА. ЛЕКАРИТЕ И ДОСЕГА НЕ МОГАТ ДА СТИГНАТ ДО ЕДИННО МНЕНИЕ, КОГА ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ Е НЕОБХОДИМА.
Единствения довод, който излагат лекарите и родителите в полза на своето нападение над сливиците, сякаш са планински връх, който трябва да се покори, е: „Просто, защото ги има."

На родителите се внушава, че отстраняването на сливиците "няма да донесе никаква вреда". Физически усложнения действително рядко се срещат, но това не значи, че ги няма. Смъртността от тази операция варира в различните изследвания от 1 на 3000 до 1 на 10 000 операции.
Моралните усложнения са масови. Всичкият сладолед на света не може да компенсира на детето този съвсем естествен страх, който му причиняват родителите и лекарите. При много деца след операцията поведението съществено се изменя към по-лошо. Те стават потиснати, песимистични, изплашени и като цяло трудни деца. Нима те са виновни за това? Те са способни да осъзнаят пълната абсурдност на ситуацията. И това, за съжаление, не минава без отпечатък върху тях.

ЖЕНИТЕ СЪЩО СТАВАТ ЖЕРТВИ НА НЕОБОСНОВАНИ ХИРУРГИЧНИ НАМЕСИ. ДРУГ ВИД ОПЕРАЦИИ, ЧИЙТО БРОЙ НЕОТКЛОННО СЕ ПОКАЧВА ДО 1 МИЛИОН НА ГОДИНА - ТОВА Е ХИСТЕРЕКТОМИЯТА ИЛИ ОТСТРАНЯВАНЕТО НА МАТКАТА.
Според изчисленията на Националния център за медицинска статистика, през 1973 били отстранени матките на 690 000 жени, което е 647.7 операции на 100 000 жени. Този показател е най- висок за всички видове операции. Половината от американските жени може да се лишат от матките си към 65-годишна възраст! И това, ако броят на операциите се запази на предишното ниво и не расте. Но в действителност той расте! През 1975 бяха направени вече 808 000 подобни операции. От тях необходими бяха много малко. СЛЕД ПРОВЕРКАТА НА 6 БОЛНИЦИ В НЮ ЙОРК БЕШЕ УСТАНОВЕНО, ЧЕ 43% ОТ ОПЕРАЦИИТЕ ПО ОТСТРАНЯВАНЕ НА МАТКА СА БИЛИ НЕОБОСНОВАНИ. ХИСТЕРЕКТОМИЯ ПРАВЕХА НА ЖЕНИ С МАТОЧНО КЪРВЕНЕ ИЛИ С ОБИЛНИ МЕНСТРУАЛНИ КРЪВОТЕЧЕНИЯ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ДРУГИ ВИДОВЕ ЛЕЧЕНИЕ ИЛИ ВЪОБЩЕ ЛИПСАТА НА ТАКОВА НАВЯРНО БИХА ПОМОГНАЛИ ПОВЕЧЕ.

 

В страстното си желание за власт и висок статус, каквито притежават хирурзите, гинеколозите бързо превръщат естествения процес на раждането на дете в хирургическа процедура.

Те налагат своето "лечение" слой след слой, превръщайки ценни изживявания в болест, тъй като всеки слой изисква ново лечение, за да се компенсират страничните ефекти от предходното.
Звучи прекалено странно, но вие винаги можете да разчитате на това, че лекарите ще припишат на себе си честта да лекуват страничните ефекти. Но няма да поемат отговорността за тези медицински бедствия, от които преди всичко е предизвикана необходимостта от лечение!

ПЪРВОТО ЗНАЧИТЕЛНО НАСИЛИЕ В ПРОЦЕСА НА РАЖДАНЕТО НА ДЕЦА БЕШЕ ВЪВЕЖДАНЕТО В ПРАКТИКАТА НА ФОРЦЕПСА.
Двама мрачни хирурзи-бръснари - братята Чембърлейн, живели през XVI век - винаги вземали със себе си, когато отивали при родилка, огромен дървен сандък. Преди да отворят сандъка, те гонели всички от стаята и завързвали очите на родилката. Съдържанието на сандъка останало тайна до XIX век, когато най-накрая станало широко известно какво имало в сандъка - форцепс. Използването на форцепс, независимо дали раждането върви нормално, или не, станало първата стъпка към превръщането на раждането в операция.

СЛЕДВАЩАТА СТЪПКА БИЛА НАПРАВЕНА, КОГАТО УЧЕНИТЕ ЗАПОЧНАЛИ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ПРОЦЕСА НА
РАЖДАНЕ.
Лекарите започнали да се конкурират с бабите-акушерки и тъй като първите победили, ражданията започнали да ръководят лекари-мъже, а не баби-акушерки. Това се случило малко преди раждането да бъде пренесено от дома в болницата, където било по-лесно да се организират декорите и оборудването, необходими, за да бъде представено раждането като болест. Разбира се, когато с раждането се захванали мъжете, то действително станало болест.
ЛЕКАРИТЕ НАПРАВИЛИ ТОВА, КОЕТО НИКОГА НЕ БИЛИ ПРАВИЛИ БАБИТЕ-АКУШЕРКИ - ТЕ ДОШЛИ ОТ МОРГИТЕ, КЪДЕТО СЕ ЗАНИМАВАЛИ С ТРУПОВЕ, В РОДИЛНИТЕ ОТДЕЛЕНИЯ, ЗА ДА ИЗРАЖДАТ.
Женската и детска смъртност стремително нараснали в сравнение с нивото, когато раждането водели бабите-акушерки.
Един смел лекар - Игнаций Филип Земелвайс, който установил тази смъртоносна закономерност и предположил, че именно лекарите са причина за болестите - бил прогонен от медицината и изпратен в лудница.
НО ВЕДНАГА СЛЕД КАТО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ЗЕМЕЛВАЙС ДА СЕ МИЯТ РЪЦЕТЕ ПРЕДИ ИЗРАЖДАНЕ, БИЛО ПРИЕТО, ЖЕНСКАТА И ДЕТСКА СМЪРТНОСТ НАМАЛЕЛИ, ЗАСЛУГАТА ЗА КОЕТО, РАЗБИРА СЕ, БИЛА ПРИПИСАНА НА МЕДИЦИНАТА.

Когато се появи възможността родилките да бъдат натъпквани с медикаменти до състояние на безпомощна забрава, гинеколозите станаха още по-могъщи. На жените, бидейки в безсъзнателно състояние, не беше по силите да помагат при раждането на своите деца и на форцепса беше гарантирано място в родилната зала.

Напомпана с обезболяващи, избръсната, с крака, фиксирани на „магарето", вързана към системи и диагностични апарати - родилката вече е подготвена толкова добре за хирургичната намеса, че ако я нямаше операцията, щеше да се наложи да я изобретят, за да не отидат на вятъра костюмите и декорите.

И ТАКА НА СЦЕНАТА ИЗЛЕЗЕ ЕПИЗИОТОМИЯТА.
Срязването на перинеума за разширяване на влагалището стана толкова обичайно, че малко жени и още по-малко лекари се съмняват в необходимостта от него. Лекарите заявяват, че хирургичният разрез е по-гладък и е по-лесно да бъде зашит, отколкото разкъсването, което може да стане в момента на преминаване на главичката и раменете на бебето.

ТЕ НЯМАТ СИЛИ ДА СИ ПРИЗНАЯТ, ЧЕ АКО ЖЕНАТА НЕ Е ЛЕКОМИСЛЕНО НАТЪПКАНА С НАРКОТИЦИ-ОБЕЗБОЛЯВАЩИ, АКО СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПО РАЖДАНЕ Я НАУЧАТ И Я ПОДГОТВЯТ, ТЯ ЩЕ ЗНАЕ КОГА ДА СЕ НАПЪВА, КОГА ДА СЕ СДЪРЖА, ЗА ДА БЪДЕ ПО-ЛЕКО НА ДЕТЕТО ДА СЕ РОДИ.

Ако се подходи към раждането съзнателно и обмислено, разкъсването често може да бъде избегнато. В края на краищата, влагалището е създадено така, че е способно да се разтяга и да позволява на бебето да се промуши през него. Дори ако се получи разкъсване, няма никакви доказателства, че хирургичният разрез зараства по-добре.
Точно обратното - моят опит показва, че разкъсванията зарастват по-добре и причиняват по-малко неудобства, отколкото разрезите. И още, има мнение, че епизиотомията може да доведе до намаляване на сексуалното удоволствие.

Тази малка хирургия удовлетворяваше гинеколозите за много кратко време. На тях им се искаше нещо по-чудовищно и по-опасно. Та нали самото оборудване на родилната зала навява единствено усещането, че тук трябва да стане нещо ужасно ненормално. И такъв ненормален процес, разбира се, изисква медицинска намеса. Колкото по-екстремно, толкова по-добре. А доколкото родилната зала си е една операционна, замаскирана само от наличието на инкубатор в нея, тя наистина е благодат за хирургията. От този момент акушерските жертвоприношения започнаха да се развиват стремително от примитивното осакатяване посредством епизиотомията до най-мрачното достижение на съвременното акушерство - ЕПИДЕМИЯТА ОТ ЦЕЗАРОВИ СЕЧЕНИЯ.

Мониторирането на плода по време на раждането, т. е. прослушването на неговото сърцебиене през коремната стена на майката или както се прави в последно време, чрез електроди, прикрепени към главата на бебето - това е семето, което дава реколтата на цезаровите сечения. Не е важно нуждае ли се детето от медицинска помощ - ако мониторът показва, че нещо не е наред, трябва спешно да се среже майката, да се разтвори плътта и да се извади бебето. След извършване на чудото акушер- гинекологът ще може да се изкъпе в лъчите на славата. Та нали, в края на краищата, именно той е извадил живота от ноктите на предопределената смърт или инвалидност.
ЕДНО СРАВНИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПОКАЗА, ЧЕ БРОЯТ НА ЦЕЗАРОВИТЕ СЕЧЕНИЯ В БОЛНИЦИ, В КОИТО ИМА ОБОРУДВАНЕ ЗА ЕЛЕКТРОННО НАБЛЮДЕНИЕ НА ПЛОДА Е 3-4 ПЪТИ ПО-ВИСОК, ОТКОЛКОТО ТАМ, КЪДЕТО СЪРЦЕТО НА ПЛОДА СЕ ПРЕСЛУШВА СЪС СТЕТОСКОП. НЕ Е ТРУДНО ДА СЕ РАЗБЕРЕ ЗАЩО.


Ако майката не иска да се подлага на операция, всичко, което трябва да направи акушер- гинекологът е да покаже на екрана на монитора неразбираемите бели криви. Ето я реалността - това, което показва електронно-лъчевата тръбичка, а не това, което чувства и което иска родилката.

Жената може да има маса други доводи против електронното наблюдение на раждането. За да бъдат закрепени електродите към главичката на детето, трябва да се спука околоплодният мехур, в който се намират околоплодните води. Това води до потискане на сърдечния ритъм на плода. Според някои изследвания, пред децата, чието раждане е било съпроводено от електронен мониторинг, стоят много по-сериозно проблемите с поведението и развитието им в по-нататъшния им живот.

РАЗБИРА СЕ, ЧУВСТВАТА И ЖЕЛАНИЯТА НА ЖЕНАТА ОТСТЪПВАТ НА ВТОРО МЯСТО СЛЕД ТОВА, КОЕТО СМЯТА ЗА НУЖНО АКУШЕР-ГИНЕКОЛОГЪТ.

Това се отнася и за датата на раждането, която лекарят определя по своя преценка. В много болници плановите стимулирани раждания в работно време "от 9 до 5" вече станаха правило.
Базирайки се на своите разчети за предполагаемата дата на раждане - а реалната дата може да се различава от предполагаемата в рамките на 6 седмици! - лекарят предизвиква раждането, когато той иска, а не когато детето действително е готово да премине по родовите пътища.

РАЖДАНЕ, ПРЕДИЗВИКАНО ОТ ЛЕКАРЯ, МОЖЕ ДА ЗАВЪРШИ С ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ, ЗАЩОТО ДЕТЕТО, КОЕТО НЕ Е ГОТОВО ДА ИЗЛЕЗЕ НА БЯЛ СВЯТ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО И ИЗКУСТВЕНО ПРЕДИЗВИКАНО, ЕСТЕСТВЕНО ЩЕ ПОКАЗВА ПОВЕЧЕ ОТКЛОНЕНИЯ НА МОНИТОРА.
Болестите на белите дробове, изоставането в растежа и развитието, други физически и умствени отклонения обикновено са свързани с преждевременното раждане и едновременно с това представляват опасности за стимулираното раждане.
Което се потвърждава и от статистиката - 4% от пациентите на отделенията за интензивна терапия на новородените попадат там след стимулирано раждане.

Също така, има голяма вероятност и майките да завършат стимулираното раждане в отделения за интензивна терапия. У половината от жените с цезарово сечение, възникват следоперативни усложнения. Нивото на смъртност при майките след цезарово сечение е 26 пъти по- голямо, отколкото при раждане през родовите пътища.

АЗ ПРЕДЛАГАМ ДА ЗАМЕНИМ ТЕРМИНА "МОНИТОРИРАНЕ" ПРИ РАЖДАНЕ С ТЕРМИНА "УНИЩОЖЕНИЕ"!

Доносените бебета с нормално тегло, но родени с цезарово сечение, също се подлагат на опасността от сериозно белодробно заболяване, което се нарича болест на хиалиновите мембрани или синдром на потиснатото дишане. Това заболяване, което се диагностицира трудно и понякога е смъртоносно и трудно поддаващо се на лечение, в миналото беше наблюдавано почти изключително при недоносени деца.

КОГАТО ДЕТЕТО СЕ РАЖДА НОРМАЛНО (В СРОК И ПО ЕСТЕСТВЕНИТЕ РОДОВИ ПЪТИЩА), НЕГОВИЯТ ГРЪДЕН КОШ И ДРОБОВЕТЕ СЕ ПРИТИСКАТ СПОРЕД РАЗМЕРА НА ИЗХОДА ОТ МАТКАТА. СЪБРАНИТЕ В ДРОБОВЕТЕ ТЕЧНОСТ И СЕКРЕТ СЕ ИЗТЛАСКВАТ ПРЕЗ БРОНХИТЕ И ИЗЛИЗАТ ПРЕЗ УСТАТА. ПРИ ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ ТОВА НЕ СТАВА.

В резултат от едно изследване беше направен изводът, че разпространението на тази болест на дробовете може да се намали минимум с 15%, ако акушер-гинеколозите подхождат по-внимателно към цезаровото сечение.

В ТОВА ИЗСЛЕДВАНЕ СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ НАЙ-МАЛКО 6 ХИЛЯДИ ОТ 40-ТЕ ХИЛЯДИ СЛУЧАИ НА БОЛЕСТ НА ХИАЛИНОВИТЕ МЕМБРАНИ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ИЗБЕГНАТИ, АКО ЛЕКАРИТЕ НЕ СТИМУЛИРАТ РАЖДАНЕТО, ПРЕДИ ДЕТЕТО ДА УЗРЕЕ ДОСТАТЪЧНО, ЗА ДА НАПУСНЕ УТРОБАТА.

Въпреки това броят на стимулираните раждания и цезаровите сечения расте, а не пада.
Аз помня времената, когато трябваше само да се превиши броят на цезаровите сечения с 4-5% и се извършваше широкомащабно разследване. Сега всяко четвърто раждане става с цезарово сечение. А в някои болници този процент с стигнал до петдесет. И не се правят никакви разследвания.

УБЕЖДАВАТ НИ, ЧЕ СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ПОСТОЯННО ПРОГРЕСИРА. И ОСОБЕНО ХИРУРГИЯТА.

Потвърждение затова са новите методи, които доказват своята ефективност в ежедневната практика - поне до момента, когато ще ги измести следващото "чудо".
НО НЕЩАТА СЪВСЕМ НЕ СТОЯТ ТАКА. ХИРУРГИЯТА МИНАВА ПРЕЗ ТРИ ЕТАПА И НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ НЯМА НИЩО ОБЩО С ПРОГРЕСА.

ПЪРВИ ЕТАП - ВЪЗТОРЖЕНО ПРИЕМАНЕ.
Разбира се, законите на природата гласят, че към всяко ново явление трябва да се отнасяме със скептицизъм, а не с възторг. Но законите на Съвременната Медицина са други. Веднага щом една операция стане възможна, тя гарантирано се приема с възторг.
И ЕДВА СЛЕД КАТО ПРОСЪЩЕСТВУВА В ПРАКТИКАТА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ И НЕЙНАТА ПОЛЕЗНОСТ ИЛИ БЕЗПОЛЕЗНОСТ ЗАПОЧНЕ ДА СЕ ОЧЕРТАВА ПРЕЗ МЪГЛАТА НА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ВЪЗТОРГ, ОТ ДЪЛБОКОТО ЗАПОЧВА ДА СЕ ПРОМЪКВА СКЕПТИЦИЗМЪТ (ВТОРИ ЕТАП).

ОПЕРАЦИЯТА „КОРОНАРЕН БАЙПАС" СЕ НАСЛАЖДАВАШЕ НА БЕЗГРАНИЧНО ПРИЕМАНЕ ПРЕЗ ПЪРВИТЕ 5-6 ГОДИНИ.
Всички се държаха така, сякаш тази операция, при която запушеният от атероматозна плака кръвоносен съд хирургично се заменя с нов, е отговорът на катастрофалното ниво на смъртността от сърдечен инфаркт в САЩ. Но лилиите не понесоха толкова позлата. И въпреки че десетки хиляди мъже и жени всяка година се строяват в редичка за такава операция, все повече хора започват да се отнасят скептично към нея.
ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ ОПЕРАЦИЯТА НЕ ДАВА РЕЗУЛТАТИТЕ, КОИТО ИСКАХА ДА ВИДЯТ ХИРУРЗИТЕ. В ХОДА НА СЕДЕМГОДИШНО НАБЛЮДЕНИЕ ВЪРХУ ПОВЕЧЕ ОТ ХИЛЯДА ДУШИ АДМИНИСТРАЦИЯТА ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ВЕТЕРАНИТЕ КОНСТАТИРА, ЧЕ ОТ КОРОНАРНИЯ БАЙПАС НЯМА НИКАКВА ПОЛЗА, С РЕДКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, ЗАСЯГАЩИ ПАЦИЕНТИ С МНОГО ВИСОК РИСК, ПРИ КОИТО СЕ ОТКРИВА БОЛЕСТ НА ЛЯВАТА ГЛАВНА КОРОНАРНА АРТЕРИЯ. ОКАЗА СЕ, ЧЕ МЕЖДУ НИВАТА НА СМЪРТНОСТТА ПРИ ПАЦИЕНТИ, ПОЛУЧАВАЩИ ХИРУРГИЧНО ИЛИ МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ, НЯМА СЪЩЕСТВЕНА РАЗЛИКА.
Фактически сред пациентите от групата с нисък риск нивото на смъртност 4 години след проведеното лечение било малко по-високо, отколкото сред лекуваните хирургично.
Други изследвания показаха, че у хората, на които е правен коронарен байпас, продължават да се появяват отклонения на електрокардиограмата и че те рискуват да получат сърдечен пристъп не по-малко от хората, лекуващи се с нехирургични методи.
И МАКАР ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ ДА ИЗБАВЯ ПАЦИЕНТА ОТ АНГИНОЗНИТЕ БОЛКИ, НЯКОИ ЛЕКАРИ СМЯТАТ, ЧЕ ТОВА Е ИЛИ ПЛАЦЕБО ЕФЕКТ, ИЛИ РЕЗУЛТАТ ОТ УВРЕЖДАНЕТО НА НЕРВНИТЕ ПЪТИЩА ПО ВРЕМЕ НА ОПЕРАЦИЯТА. ОСВЕН ТОВА, САМИЯТ БАЙПАС МОЖЕ ДА СЕ ЗАПУШИ И ТОВА ДА ВЪРНЕ ПАЦИЕНТА НА ПРЕДИШНИТЕ ПРЕДОПЕРАТИВНИ ПОЗИЦИИ.

Най-ефективно лечение на сърдечните заболявания е радикалната промяна на диетата, т. е. преминаването от типичната диета с високо съдържание на мазнини към диета, в която мазнините съставляват до 10 процента от всички калории, в съчетание с постоянни занимания със спорт. Такъв метод ни дава нагледни примери не само за облекчаване на страданията, но и за изцеление.

И ТОЙ В КРАЙНА СМЕТКА ЩЕ ИЗТИКА ОПЕРАЦИЯТА „КОРОНАРЕН БАЙПАС" КЪМ ТРЕТИЯ ЕТАП - ЕТАПА НА ЗАБВЕНИЕТО.

Но хирурзите не се предават, особено когато се касае за такива твърде доходни операции като коронарния байпас. И макар да е съвсем очевидно, че замяната на 2-3 дюйма от запушен голям кръвоносен съд няма да реши проблема на 99,9% от останалите запушени кръвоносни съдове, операцията - коронарен байпас и досега привлича много желаещи.

Вероятно, края на операциите с коронарния байпас би могло да сложи личното мъжество на някой лекар, както се случи, когато един лекар заби последния пирон в ковчега на така нареченото „пудрене" - преди няколко десетки години тази операция на сърцето се ползваше с широка популярност.
Нейната същност се изразяваше в това, че гръдния кош се отваряше и сърцето се посипваше с талк. Предполагаше се, че това ще предизвика дразнене на перикардната торбичка и кръвоносните съдове и ще постави началото на образуване на нови кръвоносни съдове. И ще подобри кръвообращението.
"Пудренето" беше изключително популярна операция, докато споменатият лекар не проведе следния експеримент. Той направи операции на няколко пациента, "пудрейки" едни и оставяйки сърцето на други "ненапудрено".
РЕЗУЛТАТИТЕ ПРИ ДВЕТЕ ГРУПИ ПАЦИЕНТИ БЯХА АБСОЛЮТНО ИДЕНТИЧНИ. СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА ТЕ СЕ ЧУВСТВАХА ЕДНАКВО!

Ако хирургичната операция е изчерпала всички разумни аргументи в своя полза, това още не значи, че Съвременната Медицина ще се откаже от нея. Ако разгледате всички основни типове операции, ще видите, че по-голямата част от тях са се изчерпали преди много години. Тяхната реална полза е невъзможно да бъде доказана, но те изобилстват с тайни преимущества. Те никога няма да умрат, както и църковните обичаи.
ОТСТРАНЯВАНЕТО НА СЛИВИЦИТЕ, ОТ ПРАКТИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА, ТРЯБВАШЕ ДА ОТМРЕ ОЩЕ ПРЕДИ 2000 ГОДИНИ, НО ТО И ДОСЕГА Е РАЗПРОСТРАНЕНО КАТО МЕДИЦИНСКА ЦЕРЕМОНИЯ.
Офталмолозите плашат до смърт родителите, като им казват, че ако лекото едностранно кривогледство на тяхното дете не бъде коригирано по хирургичен път, в бъдеще детето непременно ще ослепее.
АКО ТОВА БЕШЕ ИСТИНА, ПО УЛИЦИТЕ БИХА СЕ РАЗХОЖДАЛИ МИЛИОНИ СЛЕПИ С ЕДНОТО ОКО ХОРА - ИМЕННО ТОЛКОВА ДЕЦА С КРИВОГЛЕДСТВО ПРОСТО НЕ СЕ ОБРЪЩАТ КЪМ ОФТАЛМОЛОЗИТЕ.

И макар разцветът на операциите с коронарния байпас да премина, жреците на божеството Съвременна Медицина продължават да се занимават с развитието на същата - безполезна в основата си - технология за лечение на други сърдечно-съдови заболявания!

СЪВРЕМЕННАТА ХИРУРГИЯ НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИТЕ ТУМОРИ НЯКОГА ЩЕ СЕ СПОМЕНАВА СЪС СЪЩИЯ УЖАС, С КОЙТО СЕГА СИ СПОМНЯМЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО С ПИЯВИЦИ ПО ВРЕМЕТО НА ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН.
Безсмислеността на тези операции беше демонстрирана от Уорън Коул от Илинойския университет преди 35 години - при анализ на периферна кръв след разрез на кожата беше установено, че раковите клетки вече са се разпространили в резултат на хирургичната намеса.
Лекарите се защитаваха, казвайки, че макар ракът да се разпространява, организмът може да се бори с това.
Глупав отговор!!!!!

АКО ОРГАНИЗМЪТ НА ПАЦИЕНТА МОЖЕШЕ ДА "СЕ БОРИ С ТОВА", ТО ПРЕДИ ВСИЧКО РАКЪТ НЕ БИ СЕ РАЗВИЛ У ТОЗИ ПАЦИЕНТ!
Някои смятат, че хирургичното лечение на рака е под заплаха, защото са се появили нови методи за борба с рака. Това е също обиколен път - новите методи пленяват въображението и вселяват надежда, защото хирургията носи разочарование. Но вашият хирург последен ще признае това.

Хората ме питат защо има толкова ненужни операции и аз им отговарям, че аргументите "за" са много повече, отколкото аргументите "против".
Единственият довод "против" е този, че ненужните операции водят до страдание, смърт и разходи, каквито не бива да има.
САМ ТОЗИ ДОВОД НИКОГА НЕ Е ОКАЗВАЛ ОСОБЕНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА. В СЪЩОТО ВРЕМЕ ДОВОДИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА БЕЗПОЛЕЗНИ ОПЕРАЦИИ СА ЦЯЛ ЛЕГИОН И ТЕ ИМАТ ТВЪРДЕ ГОЛЯМА ТЕЖЕСТ В РАМКИТЕ НА ЕТИКАТА НА МЕДИЦИНСКАТА ЦЪРКВА.

Най-обикновеният от тях е този, че операциите могат да бъдат използвани за различни цели, освен заявената цел за коригиране или отстраняване на болестния процес. Операцията е важен елемент от обучението, а също така плодотворно поле за експерименти, макар единственото, на което тя някога е "учила" или което е "откривала" е просто как да се правят операции.
Когато бях старши консултант по педиатрия при Департамента за психично здраве в Илинойс, аз изключих от практиката една операция, която се правеше на деца със синдром на Даун, имащи порок на сърцето.
Като цел на операцията беше заявено подобряването на кръвоснабдяването на мозъка. А истинската цел беше, разбира се, усъвършенстването на ординаторскитс програми на щата по сърдечно-съдова хирургия, защото никакви подобрения в мозъка на децата със синдром на Даун нямаше и хирурзите знаеха това.
САМАТА ИДЕЯ ЗА ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ БЕШЕ АБСУРДНА. И СМЪРТОНОСНА, ЗАЩОТО НИВОТО НА СМЪРТНОСТ ВСЛЕДСТВИЕ НА ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ БЕ ТВЪРДЕ ВИСОКО.

Естествено, университетската общност беше много разстроена, когато отмених тази операция. Тези хора не можеха да измислят по-добро използване на нещастните деца със синдром на Даун и освен това, тези операции бяха важен учебен материал.

Алчността също играе роля в поддържането на високото ниво на ненужни операции, макар да не мисля, че само икономическите мотиви са достатъчни за оправдание.
НЕСЪМНЕНО, АКО СЕ ОТМЕНЯТ ВСИЧКИ НЕНУЖНИ ОПЕРАЦИИ, МНОЗИНСТВОТО ОТ ХИРУРЗИТЕ ЩЕ ОСТАНАТ БЕЗ РАБОТА.
ЩЕ ИМ СЕ НАЛОЖИ ДА ТЪРСЯТ ЧЕСТЕН НАЧИН ДА ПЕЧЕЛЯТ, ЗАЩОТО ХИРУРГЪТ ПОЛУЧАВА ПАРИ, КОГАТО ВИ ПРАВИ ОПЕРАЦИЯ, А НЕ КОГАТО ВИ ЛЕКУВА С ДРУГИ МЕТОДИ. ПРИ ГРУПОВАТА ЛЕКАРСКА ПРАКТИКА, КЪДЕТО ХИРУРЗИТЕ ПОЛУЧАВАТ ФИКСИРАНА ЗАПЛАТА, КОЯТО НЕ Е ОБВЪРЗАНА С БРОЯ НАПРАВЕНИ ОПЕРАЦИИ БРОЯТ И НА ОТСТРАНЯВАНИЯТА НА МАТКАТА, И НА ОТСТРАНЯВАНИЯТА НА СЛИВИЦИТЕ Е С ЕДНА ТРЕТА ПО-МАЛКО, ОТКОЛКОТО КОГАТО СЕ ПЛАЩА "НА ПАРЧЕ".

Ако останехме само с една десета от сегашния брой хирурзи, ненужните операции щяха да са много малко. Дори самата Колегия на американските хирурзи призна, че са ни нужни само 50-60 хиляди дипломирани хирурзи плюс 10 хиляди специализанти, за да бъде обезпечена напълно потребността на страната от такива специалисти за близкия половин век. Според оценката на Колегията, а може да се очаква, че тя е била грижовна към финансовите интереси на хирурзите - почти половината от приблизително стоте хиляди хирурзи, които вече имаме днес, са излишни. И тези 50 000 излишни скалпели на голо причиняват много вреда.

Невежеството също има голямо значение в много от случаите, когато се прави ненужна операция.

Нямам предвид незнанието от страна на пациента.
АКО ИЗКЛЮЧИМ ВСИЧКИ НЕПРАВИЛНИ, ОСТАРЕЛИ И ОТКРОВЕНО ГЛУПАВИ ДЕЙСТВИЯ НА АКУШЕР-ГИНЕКОЛОЗИТЕ, БИХА ОСТАНАЛИ СЪВСЕМ МАЛКО ГИНЕКОЛОГИЧНИ ОПЕРАЦИИ.

Например, лекарите знаят много добре, че жените с нарушен менструален цикъл рискуват в по-голяма степен да развият рак на влагалището или на шийката на матката. Фактически този риск, в зависимост от това, какво именно е предизвикало при тези жени нарушението на цикъла, за някои от тях е 10 пъти по-голям!
Въпреки това много малко лекари полагат усилия да изяснят какви точно са тези жени преди да им назначат хормонални контрацептиви. Познавам жена, която ги използвала дълги години, защото никой не й казал, че това е опасно. Тя имала обилно кръвотечение по време на първата менструация след започването на приема на хормоналните контрацептиви и този факт показвал, че тя се отнася към групата в риск, на която са противопоказани противозачатъчни средства от този тип.

ДОРИ КОГАТО ИЗСЛЕДВАНЕТО (ЦИТОНАМАЗКА ПО ПАПАНИКОЛАУ) ПОКАЗАЛО, ЧЕ СТАВА НЕЩО НЕРЕДНО, ГИНЕКОЛОГЪТ Я "УСПОКОИЛ", ЧЕ ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ МОЖЕ ДА Й ОТСТРАНИ МАТКАТА.

Очевидно, негов мотив са били алчността и невежеството, защото следващият лекар, при когото тя отишла, казал, че ако незабавно не се извърши малка хирургична процедура, то в бъдеще може да се наложи отстраняване на матката. Но дори и тази малка операция можеше да бъде избегната, ако лекарят я беше предупредил за опасността преди да започне приемането на хормоните.

ВЪПРЕКИ ТОВА АЛЧНОСТТА И НЕВЕЖЕСТВОТО НЕ СА НАЙ-ГЛАВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НЕНУЖНИТЕ ОПЕРАЦИИ. ТОВА Е ВЪПРОС НА ВЯРА - ЛЕКАРИТЕ ВЯРВАТ В ХИРУРГИЯТА. ИМА НЕЩО ПРИВЛЕКАТЕЛНО В ТОВА "ДА ЛЕГНЕШ ПОД НОЖА" И ЛЕКАРИТЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ НЕГО, ЗА ДА ПРИВЛЕКАТ ХОРАТА.

В края на краищата, хирургията е елемент от Прогреса, а Прогресът ни различава от живелите преди нас и с това ние ги превъзхождаме.
В Америка всичко, което може да се направи, ще бъде направено. И никой не се интересува нужно ли е било да се прави това. Ако може да се измислят инструменти и да се направи нещо с тях, точно това е най-добре да се стори. Затова у нас има не само коронарен байпас, отстраняване на сливици и радикално отстраняване на млечните жлези, но и операции за хирургична промяна на пола.

ПЪРВОБИТНАТА ХИРУРГИЯ Е БИЛА СВЪРЗАНА С КУЛТ И 90% ОТ ДНЕШНАТА ХИРУРГИЯ Е СЪЩО КУЛТ.

Еврейското традиционно обрязване има своето място в еврейските закони и култура. То се извършва на осмия ден след раждането от специално обучен човек, който използва методи, преминали проверката на 4000-годишна традиция. Около него стоят десетина мъже, които следят това да се извърши правилно.
В СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ОБЩОПРИЕТОТО ОБРЯЗВАНЕ СЕ ПРАВИ НА ПЪРВИЯ ИЛИ ВТОРИЯ ДЕН ОТ ЖИВОТА, КОГАТО ЗАГУБАТА НА КРЪВ Е ОСОБЕНО ОПАСНА. ТО СЕ ИЗВЪРШВА ОТ ХИРУРГ ИЛИ СПЕЦИАЛИЗАНТ, ИЛИ ОТ СТУДЕНТ, ИЗПОЛЗВАЩИ "НАЙ-НОВАТА" ТЕХНОЛОГИЯ.

Докато при еврейската церемония на бебето се дава малко вино, в обреда на Съвременната Медицина не се използва никаква анестезия.

Поголовното безсмислено обрязване на всички мъже е извън рамките на религията. Обрязването е операция и опасностите от нея не бива да се пренебрегват. Не са редки случаите, когато хирургът съвсем губи съвест и използва обгаряне вместо скалпел - и в немарливостта си изгаря голяма част от пениса.

В някои примитивни религии участието в ритуално осакатяване издига жертвата на по-висока степен на съзнание. Под въздействието на силната болка или на наркотични вещества, или и на едното, и на другото, жертвата в своите халюцинации достига единение с боговете. Понякога тази "привилегия" се пази само за жреците или за членовете на обществото, имащи особен статус. В християнството на мъчения били подложени само Христос и мъчениците, с изключение на съмнителни мистици, появяващи се ту тук, ту там, у които по загадъчен начин се откриват стигми или раните Христови.

В Църквата на Съвременната Медицина никой не може да се освободи от ролята на жертва.

Преди въвеждането на анестезията жертвите, стиснали зъби, виждали боговете с яснота, каквато може да предизвика само агонията, до самия момент на смъртта си.

СЕГА ЖЕРТВАТА „СЕ ПОДЛАГА" НА ТЕАТРАЛНА СМЪРТ, ТАКА ЧЕ ВЪВ ВЛАСТТА НА ХИРУРГА Е НЕ САМО ДА Я ИЗЛЕКУВА, НО И ДА Я ВЪРНЕ ОТ МЪРТВИТЕ.

Разбира се, дори тази възможност беше усъвършенствана, благодарение на развитието на местната анестезия. Сега жертвата може да остава в съзнание, наблюдавайки как хирургът жонглира с нейния живот и нейната смърт. И, разбира се, дори децата с удоволствие демонстрират белезите от операция. Ако те са деца на лекари, вероятно наистина ще има с какво да се похвалят, тъй като в семействата на медици по-често се прибягва до операции. И това доказва, че лекарите вярват в силата на обредите не по-малко, отколкото очакват от останалите.

Най-добрият тест за фанатизма е да се провери дали самият вярващ приема своите медикаменти и дали вярва на собствените си публикации. Фактът, че лекарите се редят на опашка за собственото си жертвоприношение, спомага за неговото оставане сред обредите.

НАЙ-МРАЧНИЯТ АСПЕКТ ОТ СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА Е ОПИРАЩАТА СЕ НА ВЯРАТА ПРЕЗУМПЦИЯ, ЧЕ НА ЖРЕЦА НА МЕДИЦИНАТА ВСИЧКО Е ПОЗВОЛЕНО, ТЪЙ КАТО ТОЙ УМЕЕ ДА ОПЕРИРА. ВИЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ГРИЖИТЕ ЗА СЕБЕ СИ, НИЕ ЩЕ РЕШИМ ВСИЧКИ ВАШИ ПРОБЛЕМИ.

Всичко, което ви е нужно, за да участвате в тайнството на разчленяването, е твърдата вяра. Съвременната Медицина успешно узурпира властта от традиционните религии, така че всички ние, включително жреци, свещеници и монаси, по същество се смятаме за поддаващи се на ремонт с помощта и за целите на тази сила, която живее в операционните зали - молитвени стаи.

За да се защитите от вярата на лекаря в оперативното лечение и да избегнете магическите обреди с нож, извършвани с вашата собствена плът, първото, с което трябва да се заемете е самообразоването.
ПОВТАРЯМ, НЕКА ВИ СТАНЕ НАВИК ДА НАУЧАВАТЕ ЗА ВАШИЯ ПРОБЛЕМ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ЗНАЕ ЛЕКАРЯТ. КНИГИТЕ, ВЕСТНИЦИТЕ И СПИСАНИЯТА, НАМИРАЩИ СЕ В ОБЩЕСТВЕНАТА БИБЛИОТЕКА, ЩЕ ВИ ДАДАТ МНОГО ЗНАНИЯ.

Бъдете особено бдителни в отношенията си с лекаря, който ви препоръчва една от широко разпространените операции, например, отстраняване на сливиците, отстраняване на матката, зашиване на пъпна херния.
ПОМНЕТЕ, ЧЕ ЛЕКАРЯТ РАЗГЛЕЖДА ОПЕРАЦИЯТА НЕ КАТО ПОТЕНЦИАЛНО ОПАСНО НАХЛУВАНЕ В ОРГАНИЗМА, А КАТО БЛАГОДЕЯНИЕ, КОЕТО НЕПРЕМЕННО ЩЕ Е ЗА ДОБРО. ДОРИ НА СЕМЕЙНИЯ ЛЕКАР, НА КОГОТО СЕ ДОВЕРЯВАТЕ, НЕ БИВА ДА ВЯРВАТЕ, АКО ВИ НАЗНАЧАВА САМО ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ.

Трябва да започнете да задавате въпроси, веднага щом лекарят спомене за операция. „Какво се опитвате да постигнете с тази операция? А какво ще стане, ако не се съглася на операция? Има ли други, нехирургични методи, за лечение на моята болест? А какво ще стане, ако операцията не постигне желания резултат?" Щом получите отговорите, вие ще трябва самостоятелно да проверите всяка дума. Голяма е вероятността да се натъкнете на противоречия, след като сте започнали да дълбаете достатъчно надълбоко. Към това ви водя и аз.

Изслушайте второ мнение. Не ходете при лекар от същата групова практика и дори при лекар от същата болница. Може би, ще ви се наложи да търсите действително независим лекар извън пределите на вашия град. На втория лекар трябва да зададете същите въпроси. Ако това, което чуете, значително се различава от чутото по-рано, върнете се при първия лекар и обсъдете с него тези противоречия. Възможно е и това да не ви удовлетвори. В този случай помолете вашия терапевт да събере старомодния консилиум, на който вие ще може да се срещнете с всички лекари.

Всичко това изглежда като огромен проблем. Но трябва да осъзнаете, че то се прави, за да не се дадете да ви разчленят, ако няма сериозна нужда от това. Не се страхувайте да търсите трето или дори четвърто мнение по вашия въпрос. Ако си спомните за големия брой неоправдани операции, ще разберете колко голяма е вероятността и вашият лекар да ви препоръча операция, която не е нужна.
ТОВА НЕ БИВА ДА ВИ ИЗЛИЗА ОТ ГЛАВАТА, ОСОБЕНО АКО ЛЕКАРЯТ СЕ ОПИТВА ДА ВИ ВНУШИ, ЧЕ ОПЕРАЦИЯТА Е ЕДИНСТВЕНОТО ВЯРНО РЕШЕНИЕ НА ВАШИЯ ПРОБЛЕМ. А МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ ИЗОБЩО НЯМА НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ!

Не се притеснявайте да обсъдите с лекаря сведенията, които сте събрали в резултат на вашата „домашна работа". Непременно ще научите нещо от неговата реакция. Не се страхувайте да се допитвате до мненията на приятели, съседи, членове на семейството и хора, на които се доверявате.

Ако сте решили, че операцията не е вашият метод, правете всичко, което се налага, за да я избегнете. Не се бойте, че ще обидите лекаря. И макар да е най-добре просто да заявите, че сте против операцията и няма да отидете, може би ще ви е по-лесно да разиграете сценка в стила „Добре, ще помисля за това". Веднъж опитал се да ви убеди в необходимостта от операция, лекарят няма да може да отстъпи, без да рискува репутацията си. В края на краищата, ако е казал, че операцията е единственият път, не означава ли това, че той не владее достатъчно добре другите методи на лечение? Така или иначе, ако вашето решение да останете цял доведе до това, че се наложи да се разделите с този лекар, толкова по-добре за вас.

От друга страна, ако вече сте решили, че операцията е нужна, това още не значи, че трябва да легнете и да позволите да бъде извършен над вас обредът. Въпреки мнението на лекарите, съгласие е което те очакват и от вас, за вас е много важно кой ще прави операцията.
А защо не? Та нали не ви е безразлично кой ще ви боядисва къщата, кой ще поправя колата?
Няма ли да е разумно да предположите, че талантът на този, който ще отстранява жлъчния ви мехур, също има значение?

Често ме питат как правилно да бъде избран хирургът, ако операцията е „необходима".
ВИНАГИ ОТГОВАРЯМ, ЧЕ АКО ДЕЙСТВИТЕЛНО ВИ Е НУЖНА ОПЕРАЦИЯ, ВИЕ ПО-СКОРО НЯМАТЕ ИЗБОР, ЗАЩОТО ЕДИНСТВЕНАТА СИТУАЦИЯ, КОГАТО СМЯТАМ ОПЕРАЦИЯТА ЗА НЕОБХОДИМА Е ПРИ НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ. В ТАКАВА СИТУАЦИЯ НЯМА ИЗБОР. АКО СТЕ КАТАСТРОФИРАЛИ И ВИ Е НУЖНА ОПЕРАЦИЯ, ВИЕ СЕ СЪГЛАСЯВАТЕ НА ВСЕКИ ХИРУРГ, ОКАЗАЛ СЕ НАБЛИЗО. ВЪВ ВСЯКА ДРУГА - НЕ СПЕШНА - СИТУАЦИЯ ИМАТЕ МАСА ВРЕМЕ, ЗА ДА ОБМИСЛИТЕ НУЖНА ЛИ Е ВЪОБЩЕ ОПЕРАЦИЯ И, В ЧАСТНОСТ, КОЙ ЩЕ Я НАПРАВИ.

При избора на хирург отново трябва да задавате въпроси. Трябва да поговорите с няколко хирурзи и да попитате всеки от тях:
Колко пъти сте правили такава операция?
Какво е общото ниво на вашата подготовка?
Колко операции са завършили успешно?
А колко - не?
Какъв е процентът на усложненията?
Каква е смъртността от тази операция?
Колко от вашите пациенти са починали по време или след тази операция?
Някой от вашите пациенти може ли да ми даде препоръка?
Те ще се съгласят ли да поговорят с мен?

Моят любим въпрос към хирурзите е:
„Ако вие отсъствате в деня на операцията, на кого бихте се доверили да ви замести?" или:
„Докторе, ако на вас ви беше нужна операция, към кого бихте се обърнали?"

Също така трябва да се поинтересувате какъв вид операция ви е нужна. Може би, ще ви се удаде да получите по-малко радикална операция, отколкото се е планирало първоначално. И не забравяйте да питате всеки хирург нужна ли е въобще операция.
Това може да ви се струва напразно губене на време, тъй като вие все едно вече сте се решили. Но може да ви попадне нова информация или да срещнете лекар, владеещ алтернативен метод на лечение. Във всеки случай, ако сте чули нещо ново, хващайте се за книгите и четете.

Ако хирургичната процедура е изключително сложна, ще бъде най-добре да извикате лекар, който се е прославил с този вид операции. Ако той е от друг град и не искате да ходите там, а той не иска да взема допълнителна работа, помолете го да ви препоръча някого по-наблизо или който може да ви приеме. Също така, трябва да молите за помощ приятели и членове на семейството в търсенето на добър хирург. Аз изпитвам уважение и към обикновения свещеник, който може да препоръча добър лекар. Но който и да ви даде препоръка и каквато и да е репутацията на хирурга, не позволявайте на своя ангел-хранител да заспи и да разреши събитията да се случат без вашето пълно разбиране на същността им.

ВСИЧКО КАЗАНО ПО-ГОРЕ СЕ ОТНАСЯ С ДВОЙНА СИЛА ЗА СЛЕДОПЕРАТИВНИЯ ПЕРИОД. АКО ОПЕРАЦИЯТА Е МИНАЛА НЕ ТАКА, КАКТО СЕ Е ОЧАКВАЛО ИЛИ СА СЕ ПОЯВИЛИ НЕОЧАКВАНИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ, НЕ ГУБЕТЕ ВРЕМЕ - ПРОВЕРЕТЕ КАКВО СТАВА. КАКТО И СТРАНИЧНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА МЕДИКАМЕНТИТЕ, НЕПРИЯТНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОПЕРАЦИЯТА МОЖЕ ДА БЪДАТ ВРЕМЕННИ И БЕЗОПАСНИ. НО МОЖЕ ДА БЪДАТ И СМЪРТОНОСНИ.

Когато отидете при друг лекар със своите следоперативни проблеми, смело му задайте следните въпроси: „Вие можете ли откровено да кажете своето мнение как е направена операцията? Можете ли да бъдете с мен откровени, дори ако това доведе до предявяване на съдебен иск за лекарска грешка срещу моя хирург? Или срещу цялата Ви болница?"

По неговите отговори ще може да прецените дали да му се доверите. В подобна ситуация у лекаря ще заработи защитен механизъм - нежеланието да изгуби вашето доверие. Позволете на всеки лекар да го заслужи, особено ако се кани да ви разчлени.

Признанията на един лекар-еретик -Д-р Робърт Менделсон

eXTReMe Tracker