|
Share

Според православния календар подготовката за най-големия християнски празник - Възкресение - се предхожда от Великият пост - Светата четиридесятница (всъщност, около 48 дни!).

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?
В доминиращата ни национална традиция българското население, като една масова практика, се е подготвяло за най-големия църковен празник - Възкресение Христово (Великден) с подобаващо дълъг период на духовно и физическо усърдие. Всъщност, "на пост" означава да си "на стража", т.е. да бъдеш духовно и телесно като войник на своя пост. "Positus " на латински означава "поставен", в случая поставен на стража войн. Приема се, че всеки християнин следва да бди в този период по един по-особен начин за своето духовно и телесно пречистване и израстване.

С други думи, постът е период на обновление, вътрешно обръщане (metanoia), на завръщане към себе си и Бога, който е там. В ортодоксалната християнска традиция човешкото тяло винаги се е интерпретирало като органична и неизменна част от личността на човека.

Неслучайно в една от основните вероизповедни формули на християните - Апостолския символ на вярата ("Верую", "Credo"), се използва изразът "Възкресение на телата", т.е. "на плътта" ("carnis resurrectionem"). Тялото е част от човека и без него той е непълноценен, включително в духовен смисъл.

И наистина, ако помислим, когато сме здрави и бодри, здрав и бодър е и нашият дух. И обратно - болният човек обикновено е унил, песимистичен, раздразнителен и дори озлобен. Нашето здраво или болно тяло влияе на нас самите много повече, отколкото предполагаме. Тази наивна и подсъзнателна връзка е известна от древност. Неслучайно още Ювенал казва "Здрав дух в здраво тяло". Трудно е да бъдем много добри, когато сме болни!

Тъкмо тази естествена и органична зависимост е предмет на религиозния пост. Затова той е не просто морален и духовен пост, а също така и задължително телесен, физиологичен пост. И там, където тази двойна традиция е забравена, там болестите растат.

КАКВО Е ПРАВЕЛ БЪЛГАРИНЪТ ПО ВРЕМЕ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ?

От историческите източници, останали от онова време, се вижда, че нашите прабаби и дядовци всъщност повече от двеста дни в годината са били в пости! При това е установено, че постите са спазвани поголовно и стриктно, включително и от децата. Никой не е готвел на децата отделно, те са консумирали също постна храна двеста дни в годината!

А ПОСТНА ХРАНА ОЗНАЧАВА: РАСТИТЕЛНА ХРАНА БЕЗ НИКАКВИ ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ.

Нека повторим:
Нашите прадеди, за да бъдат здрави, повече от двеста дни в годината не са консумирали месо, млечни продукти, яйца. Нещо повече - в миналото българинът не е разполагал и с растително олио и следователно не го е използвал в този период! В църковния календар е разрешено само в празнични дни по време на поста риба и елей (когато го е имало). И нека добавим, че в православния календар и до ден днешен няма корекция: канонът и сега, както и преди, предлага същия църковен пост!

ЗАЩО ТОВА Е ТАКА?
Защо е толкова важно да се налага така масово на населението въздържание от всякаква животинска храна около двеста дни в годината?

В близкото минало на поста се гледаше като на отживелица. Нещо повече - като на недомислие, като оправдание за недоимъка, като мазохизъм и социална психопатология дори. Известно е обаче, че масовите народни традиции крият обикновено някакъв много важен и задължителен за оцеляването "архетип" (модел).

Днес учените-специалисти по хранителна антропология с учудване установяват, че постите така, както са практикувани, осигуряват една перфектна профилактична и лечебна програма на населението. Удивителна е мъдростта, с която по време на пост се забраняват тъкмо животинските продукти.

Защо? Защо не са забранени примерно морковите, бобът или житото да кажем? Учените днес знаят, че човешкият вид Homo sapiens има точно определена хранителна формула. Ако тя се нарушава системно, човек се разболява.

Това е така, защото тъкмо животинските храни, като нерегулярна храна за човека, облагат организма с отпадни вещества, които запушват органите и системите му. Така той развива на вид различни заболявания (високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, диабет, артрит, язва, колит и т.н. ), които всъщност имат един общ корен. Когато ние чрез поста прочистим организма си, тези заболявания, независимо от тяхното име, постепенно си отиват. За съвременната медицина това все още е странно, но за природата е основният път за екологично равновесие и здраве.

КАК МОЖЕМ ДА ПОСТИМ ЗДРАВОСЛОВНО?

Известно е, че един неумело проведен пост може и да разболява. Човек може да развие анемия и други дефицитни състояния, може да качи и излишни килограми дори. Затова е изключително важно да знаем, че постната храна, която използваме, трябва да бъде добре балансирана.

Тайната на здравето е тайна на баланса, на равновесието Здравото тяло не трябва да има нито излишъци, нито недоимък. Много често при болния човек има и двете едновременно.

НИЕ СЕ НУЖДАЕМ ОТ 5 ОСНОВНИ ГРУПИ НУТРИЕНТИ (ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА): БЕЛТЪЧИНИ, ВЪГЛЕХИДРАТИ, МАЗНИНИ, ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ. ПЪРВИТЕ ТРИ СЕ НАРИЧАТ МАКРО-НУТРИЕНТИ И СА НЕОБХОДИМИ В ПО-ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА. ВТОРИТЕ ДВЕ СЕ НАРИЧАТ МИКРО-НУТРИЕНТИ И СЕ НУЖДАЕМ ОТ ТЯХ В МАЛКИ, НО ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ КОЛИЧЕСТВА.

При трайна недоимъчност или излишък на който и да е нутриент, ние се разболяваме постепенно.

Но как можем да изчислим необходимата ни пропорция? За щастие това не е необходимо!

Природата има друг подход. Тъкмо затова здравето е достъпно дори (и най-вече!) и за животните! Ние просто трябва да си припомним коя е нашата човешка, видова храна и да я използваме в нейната пълнота и разнообразие. От една страна постите са период, в който ние се връщаме към нашата естествена видова храна, която ни е отредена от природата и която гарантира нашето здраве. От друга страна, постната храна, лишена от животински продукти, следва да е умело балансирана, за да не ни уврежда.

А ТОВА СТАВА ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН:
На практика всекидневно в нашия хранителен рацион по време на пости трябва да присъства следната формула:
зърнени култури
+
бобени варива
+
сурови ядки
Зърнени култури са: киноа, ориз, царевица, елда (гречка), жито, лющено просо и овес, булгур и др.

Бобени варива са: нахут, леща, грах, БИО соя, боб, бакла.
Сурови ядки са: лющено конопено семе, небелен суров сусам (смила се), бадем, Орех, лешник,семе от Тиква , лющен слънчоглед, шам-фъстък, кайсиева ядка и др. (без фъстък!).

Желателно е комбинирането поне в рамките на деня на възможно повече от изброените култури.

Само по този начин широкият спектър от семена може да осигури хранителния баланс и в частност приема на необходимите ни пълноценни белтъчини. Основният пропуск на вегетарианците и най-честата грешка по време на пости е тъкмо недоимъкът на пълноценни растителни белтъчини.

Смесването на зърнени култури + бобени варива + сурови ядки осигурява всички необходими аминокиселини - "строителните тухлички" на белтъчините. Осем (девет) от тях, наречени "незаменими" ("есенциални") трябва редовно да ги приемаме с храната си, в противен случай няма пълноценен биосинтез на белтъчини в нашия организъм. В резултат на това настъпват дисбаланси и в пропорцията на другите основни нутриенти, както и в цялата организмова обмяна.

ДРУГОТО ВАЖНО ПРАВИЛО Е ДА ОСИГУРЯВАМЕ НА ВСЯКО ХРАНЕНЕ ПОРЦИЯ СУРОВА РАСТИТЕЛНА ХРАНА: ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ.

Плодовете, като сладка храна се консумират винаги на гладно и никога не за десерт върху друга храна или смесени с нея. В противен случай захарите в тях ферментират и ни интоксикират.

Суровите сезонни зеленчуци: моркови, ряпа, гулия, пащърнак, целина, хрян и т.н. можем и трябва да ги консумираме като салата преди или по време на всяко основно хранене, което включва гореспоменатата формула. Вместо с олио, можем да омазним храната си със смлени ядки (орехи и др.), както и с предварително обезсолени чрез изкисване зелени маслини без костилка, които след това можем да пасираме на пюре. Смесени, смлените сурови ядки и безсолното маслинено пюре дават една чудесна и вкусна "майонеза", която можем да подправим с чесън и лимон и да добавим към всички ястия след термичната им обработка. Всъщност, с добро умение една постна кухня може да се превърне и в един кулинарен деликатес! А със своя пълноценен състав на човешка, видова храна, тя ни профилактира и лекува.

Всеки здрав човек може и следва да пости така, както нашите прадеди са го правели, за да бъдат едни здрави българи, годни дори за тежък физически труд. Болният човек има не по-малка нужда да пости, напротив - дори по- голяма! Тъкмо това е пътят за неговото здраве, защото е път към собствената му човешка природа.

За болния обаче постът следва да се провежда задължително под лекарско наблюдение по индивидуално съставена програма. И никога самодейно не бива да се спират изписаните до този момент ЛЕКАРСТВА.

На Заговезни се поздравяваме обикновено с "Леки пости!". Какво по-прекрасно от това да знаем вече, че постът не е период на измъчване и лишение, а обратно - период на възстановяване и радост! Защото най-щастлив всъщност е здравият човек!

ГОРЕЩИ ТЕМИ В ХРАНЕНЕТО - Д-р Г. Гайдурков

eXTReMe Tracker