|
Share

Глава 1
ПОКЛОН
Западният ученик лесно се обърква в представите си за йогите и тяхната философия и практика. Пътешествениците, посетили Индия, са написали велики истории за ордите факири, просяци и шарлатани, наводнили големите пътища на Индия и улиците на градовете, безсрамно кичещи се с титлата "йога".

Западният ученик едва ли може да бъде обвиняван за това, че възприема типичния йога като някакъв изтощен, фанатичен, мръсен, невеж индус, който или седи в неподвижна поза, докато тялото му не се вдърви, или държи ръцете си изпънати нагоре във въздуха, докато те не изтръпнат и изсъхнат, като остава завинаги в тази позиция, или да речем свива ръцете си в юмруци и ги държи здраво стиснати, докато ноктите на пръстите не се покажат през дланите му. Че такива хора съществуват, е вярно, но тяхната претенция да се наричат "йоги" е толкова абсурдна за истинския йога, колкото абсурдна се струва на някой изтъкнат хирург претенцията на човек, който изрязва нечии мазоли, да се нарича "доктор" или колкото нелепо за преподавателя в Харвард или Йейл звучи твърдението на амбулантния търговец, който продава лекарство против глисти на ъгъла на улицата, че е "професор".
От незапомнени времена в Индия и другите страни от Изтока е имало хора, посветили своето време и усилия на развитието на човека, физически, мисловно и духовно. Векове наред опитът на поколения ревностни търсачи се е предавал от учител на ученик и по този начин постепенно се е изградила една точна йогистка наука. За тези изследвания и учения накрая започва да се използва терминът "йога", от санскритската дума "юг", със значение "свързвам". От същия корен произлиза и английската дума "уоkе" със сходно значение. Използването й във връзка с тези учения е трудно да се проследи, тъй като различните специалисти са на различно мнение, но вероятно най-наивното е това, което твърди, че тя трябва да бъде индийският еквивалент на идеята, предавана от английския израз "запрягане" или "впрягане" (уокing up), тъй като без съмнение йогите "впрягат" усилията си, за да постигнат контрол над тялото и ума с помощта на волята. Йога се дели на няколко клона, като се почне с този, който преподава постигането на контрол върху тялото и се стигне до този, който учи на достигане до най-висшите степени на духовното развитие. В тази книга няма да засягаме по-висшите нива на въпроса, освен когато Науката за дишането не се докосне до тях. Науката за дишането се свързва с йога в много точки и въпреки че се занимава главно с развитието и контрола над физическото, тя притежава и свой психически аспект и дори навлиза в сферата на духовното развитие.
В Индия-съществуват велики школи по йога, включващи хиляди от водещите умове на тази велика страна. Философията на йога е ръководство за живота на много хора. Чистите йогистки учения обаче са дадени на малцина, тъй като повечето хора се задоволяват с трохите, които падат от масите на образованите класи - източният обичай в това отношение противоречи на този на Западната цивилизация. Но западните идеи са започнали да си пробиват път дори и на Изток и ученията, които някога са били предавани на малцина избрани, сега се преподават свободно на всеки, който е готов да ги приеме. Изтокът и Западът израстват заедно и извличат полза от тесния контакт помежду си, влияейки си взаимно.
Индийските йоги винаги са обръщали голямо внимание на Науката за дишането по причини, които ще станат ясни на ученика, който прочете тази книга. Голям брой западни писатели са се докоснали до тази фаза на йогисткото учение, но аз вярвам, че за автора на тази книга е останала възможността да представи на западния ученик, в сбита форма и на разбираем език, основните принципи на йогистката наука за дишането, заедно с много от най- добрите дихателни упражнения и методи. Тук даваме Западната представа, както и Източната, показвайки по какъв начин двете си съответстват. Използвали сме почти изцяло обикновени английски термини, избягвайки санскритските термини, така объркващи за обикновения западен читател.
Първата част на книгата е посветена на физическия етап на Науката за дишането; след това се занимаваме с мисловната и психическата страна и накрая се докосваме до духовната страна.
Навярно ще бъдем извинени, ако кажем, че сме удовлетворени от успеха си при представянето в концентриран вид на едно толкова обширно знание на толкова малко на брой страници и от използването на думи и изрази, които са разбираеми за всеки. Единственото ни притеснение е, че самата простота може да накара някои хора да отминат книгата като нещо, което не заслужава внимание, и да продължат по своя път в търсене на нещо "дълбоко", загадъчно и трудно разбираемо. Западният ум обаче е забележително прагматичен и ние знаем, че е въпрос на съвсем кратко време, преди той да осъзнае практическата полза от нашата книга.
Поздравяваме нашите ученици с най-дълбок поклон и ги каним да се настанят удобно за своя първи урок в Науката за дишането на йогите.
Глава 2
ДИШАНЕТО Е ЖИВОТ
Животът е абсолютно зависим от акта на дишането. "Дишането е живот."
Макар и да се различават в подробностите относно теорията и терминологията, по отношение на фундаменталните принципи Изтокът и Западът са на едно мнение.
Да дишаш означава да живееш и без дишане няма живот. От дишането зависят животът и здравето не само на висшите животни, но и на нисшите форми на животински живот, които също трябва да дишат, за да живеят, а съществуването на растителния свят също зависи от въздуха.
Новороденото поема дълбока глътка въздух, задържа го за момент, за да извлече от него животоподдържащите му свойства, след това го издиша и ето, животът му на Земята е започнал. Старецът се задъхва, спира да диша и животът му угасва. От първото плахо вдишване на новороденото до последния спазъм на умиращия се простира дългата история на непрекъснатото дишане. Животът е просто една поредица от дишания. Дишането може да се разглежда като най-важната от всички функции на тялото, защото в действителност всички останали функции зависят от него. Човек може да живее известно време без храна; може да изкара и без вода, макар и по-кратко време; но без дишане животът му се измерва с няколко минути.
От дишането зависи не само животът на човека като цяло; от неговите правилни дихателни навици зависят и добрият му жизнен тонус, и отсъствието на болести.
Интелигентният контрол върху нашата дихателна сила ще удължи дните ни върху Земята, като ни осигури увеличена жизненост и съпротивителни сили, а от друга страна, неразумното и немарливо дишане ще съкрати живота ни, намалявайки нашата жизненост и оставяйки ни уязвими към болестите.
Човек в своето нормално състояние не се нуждае от инструкции за дишане. Подобно на животните и малките деца той диша естествено и правилно, както природата му е определила да диша, но в това и в други отношения цивилизацията го е променила. Той е придобил неправилни методи и отношения на ходене, стоене и седене, които са го лишили от даденото му по рождение право на естествено и правилно дишане. Платил е висока цена за цивилизацията. В наше време дивакът диша правилно, стига да не е бил заразен от навиците на цивилизования човек.
Процентът на цивилизованите хора, които дишат правилно, е твърде малък и резултатът може да се види в хлътналите гърди и прегърбените рамене, както и в голямото увеличаване на заболяванията на дихателните органи, включително и на това ужасно чудовище туберкулозата, "белият бич". Видни специалисти са заявявали, че едно поколение от хора, които дишат правилно, ще възроди човешката раса, а заболяванията ще станат толкова редки, че ще бъдат възприемани като любопитен факт. Независимо дали се разглежда от позицията на Изтока, или на Запада, връзката между правилното дишане и здравето се установява и обяснява с лекота. Западните теории показват, че физическото здраве зависи твърде осезателно от правилното дишане. Източните учители не само допускат, че техните западни братя са прави, но заявяват, че освен физическата полза, извлечена от правилните дихателни навици, разбирането на Науката за дишането може да подобри мисловните способности, щастието, самоконтрола, проницателността, нравствеността и дори духовното развитие на човека.
Върху тази наука в Източната философия са били основавани цели школи и когато това знание бъде усвоено от народите на Западната цивилизация и бъде приложено на практика, което е тяхната най-силна страна, ще извърши чудеса за хората. Теорията на Изтока в съюз с практиката на Запада ще доведе до раждането на едно достойно поколение.
Тази книга се занимава с йогистката Наука за дишането, която включва не само онова, което е известно на западните физиолози и специалисти по хигиена, но и окултния аспект на този въпрос. В нея не само се посочва пътят към физическото здраве в съответствие с това, което западните учени наричат "дълбоко дишане" и т.н., но навлиза и в по-неизвестните сфери на въпроса и показва как индийският йога контролира тялото си, увеличавайки своите ментални възможности, и как развива духовната страна на своята природа с помощта на Науката за дишането.
Йогата практикува упражнения, чрез които постига контрол върху тялото и е в състояние да изпрати до всеки орган или част от тялото увеличен поток от жизнена сила или прана, като по този начин укрепва и ободрява този орган или част. Той знае всичко, което знае и неговият учен западен брат за физиологическия ефект от правилното дишане, но знае също така, че въздухът съдържа нещо повече от кислород, водород и азот и че се извършва нещо повече от окисляване на кръвта. Знае за прана, за която неговият западен брат е в неведение, и е съвсем наясно с естеството и начина за работа с този велик енергиен принцип, напълно е информиран относно неговия ефект върху човешкото тяло и ум. Той знае, че с помощта на ритмичното дишане човек може да доведе себе си до една хармонична вибрация с природата и да подпомогне разгръщането на своите скрити възможности. Знае, че с помощта на контролираното дишане може не само да излекува заболяванията в себе си и останалите, но и на практика да се справи със страха, тревогите и с по-нисшите емоции. Целта на тази книга е да ви научи на тези неща. В няколко глави ще представим сбито обяснение и наставления, които могат да заемат цели томове. Надяваме се да убедим представителя на Западната цивилизация в стойността на йогистката Наука за дишането.
Глава З
ЕЗОТЕРИЧНАТА ТЕОРИЯ ЗА ДИШАНЕТО
В тази глава ще ви представим накратко теориите на западния научен свят относно функциите на дихателните органи и ролята, която играе дишането в човешката икономика. В следващите глави ще ви запознаем с теориите и доказаните факти на източната школа на мисълта и на нейните изследвания. Изтокът приема теорията и фактите на своите западни братя (които са му известни от векове) и към тях добавя това, което Западът все още не приема, но което, когато му дойде времето, той "ще открие" и което, под друго име, ще представи на света като великата истина. Преди да се заемем с теорията на Запада, вероятно ще е по-добре да дадем едно най- общо описание на дихателните органи. Дихателните органи се състоят от бели дробове и дихателни тръби, водещи към тях. Белите дробове са два на брой и са разположени в гръдната кухина на гръдния кош, по един от двете страни на средостението, като са разделени един от друг от сърцето, големите кръвоносни съдове и дихателната тръба. Всеки от двата бели дроба е свободен във всички посоки, с изключение на основата, и се състои главно от бронхи, артерии и вени, свързващи го с трахеята и сърцето. Белите дробове са порести и гъбести, а тъканите им са твърде еластични. Покрити са с фина, но много здрава двулистна обвивка, наречена плевра. Единият лист на плеврата прилепва плътно към белия дроб, а другият към вътрешната стена на гръдния кош. Двата листа заграждат помежду си напълно затворено пространство, плеврална кухина, изпълнена със серозна течност, която позволява на вътрешните повърхности на стените да се приплъзват с лекота една върху друга, което улеснява дишането. Въздухопроводите се състоят от вътрешните стени на носната кухина, фаринкса, ларинкса, дихателната тръба или трахеята и бронхи. Когато дишаме, поемаме въздуха през носа, където той се затопля от контакта си с лигавицата, по която се намира гъста мрежа от кръвоносни съдове, и след като премине през фаринкса и ларинкса, влиза в трахеята или дихателната тръба, която се разделя на безброй тръби, наречени бронхиални тръби (бронхи), които на свой ред се разделят на все по-малки и по-малки клонове, завършвайки в алвеолите (въздушните клетки) на белодробните делчета, които в белия дроб са милиони. Един автор беше казал, че ако алвеолите се разпънат върху земята, те ще заемат площ от четиринадесет хиляди квадратни мили. Въздухът се всмуква в белите дробове благодарение на действието на диафрагмата, един голям, силен, плосък, листовиден мускул, разположен напряко на гърдите, отделящ гръдната кухина от корема. Диафрагмата функционира почти автоматично, също като сърцето, въпреки че може да се превърне в полуволеви мускул с помощта на усилие на волята. Когато се разширява, увеличава размера на гръдната кухина и белите дробове и въздухът нахлува във вакуума, създаден по този начин. Когато се отпуска, гърдите и белите дробове се свиват и въздухът се изтласква от тях.
Преди да разгледаме какво става с въздуха в белите дробове, нека се спрем за малко на въпроса за кръвообращението. Както знаете, кръвта се задвижва от сърцето и по артериите достига до капилярите и до най-отдалечените части на тялото, поддържайки техния живот, като ги подхранва и укрепва. След това с помощта на друг вид капиляри, вените, тя се връща до сърцето, откъдето бива изтласкана към белите дробове. Кръвта започва своето артериално пътуване с яркочервен цвят, заредена и богата на поддържащи живота вещества и свойства. По вените се връща бедна, синя и слаба, натоварена с отработените продукти на системата. Тръгва като свеж планински поток; връща се като канал за отходни води. Този нечист поток влиза в дясното ухо на сърцето. Когато това ухо се напълни, то се съкращава, изтласквайки кръвния поток през един отвор в дясната кухина на сърцето, която на свой ред я изпраща към белите дробове, където тя се разпределя от милионите, наподобяващи косъмчета кръвоносни съдове към алвеолите на белите дробове, за които вече стана дума. Нека сега се заемем с историята на белите дробове. Замърсеният кръвен поток се разпределя по милионите алвеоли на белите дробове. Вдишваме и кислородът на поетия въздух влиза в контакт с нечистата кръв през стените на тънките като косъмчета кръвоносни съдове на белите дробове, които са достатъчно дебели, за да задържат кръвта, но и достатъчно тънки, за да позволят на кислорода да проникне през тях. Когато кислородът влезе в контакт с кръвта, възниква нещо като възпламеняване и кръвта поема кислорода, а се освобождава от въглеродния окис, получен от отработените материали, както и от отровните вещества, събрани от кръвта от всички части на системата. Очистената и окислена по този начин кръв се връща обратно в сърцето, отново богата, червена и ярка, заредена с осигуряващи живота свойства и качества. Когато достигне до лявото ухо на сърцето, тя се изтласква в лявата камера, откъдето отново се изтласква в артериите, за да поеме със своята мисия на живота към всички части на системата. Изчислено е, че за един ден през капилярите на белите дробове преминават 19 600 литра кръв, влизайки в досег с кислорода от въздуха чрез своята повърхност. Когато човек се замисли над детайлите на процеса, изложен накратко тук, не може да не се удиви и преклони пред безкрайната мъдрост и грижа на Природата.
Ще видим, че ако до белите дробове не достига достатъчно количество свеж въздух, мръсният поток от венозна кръв не може да бъде очистен и по този начин следователно не само тялото е лишено от подхранване, но и отработените продукти, които трябва да бъдат отстранени, се връщат в кръвообращението, тровят системата и следва смърт. Нечистият въздух действа по същия начин, само че в по-слаба степен. Ще се уверим също така, че ако човек не вдишва достатъчно количество въздух, кръвта не може да функционира правилно, като в резултат на това тялото не се подхранва както трябва и следват болести или настъпва състояние на влошено здраве. Кръвта на човек, който не диша правилно, разбира се, е синкава, тъмна на цвят, лишена от наситената червенина на чистата артериална кръв. Това често се проявява в лош външен вид. Правилното дишане и причиненото от него подобрено кръвообращение водят до чиста и свежа кожа. Едно кратко размишление ще ни покаже голямото значение на правилното дишане. Ако кръвта не бъде очистена напълно от възстановителните процеси в белите дробове, тя се връща в артериите в ненормално състояние, недостатъчно очистена и не напълно освободена от нечистотиите, които е поела по своя обратен път към сърцето. Ако тези нечистотии се върнат в системата, ще се проявят под формата на някакво заболяване - или като заболяване на кръвта, или като някаква болест, възникнала в резултат от нарушеното функциониране на някой недостатъчно захранван орган или тъкан. Когато кръвта е правилно изложена на въздействието на въздуха в белите дробове, не само се освобождава от отработените продукти и въглеродния окис в нея, но се зарежда с достатъчно количество кислород, който тя пренася до всички части на тялото, където той е необходим, за да може Природата да изпълни правилно своите функции. Когато кислородът влезе в контакт с кръвта, той се свързва с хемоглобина на кръвта и бива отнесен до всяка клетка, тъкан, мускул и орган, които укрепва и засилва, възстановявайки изтощените клетки и тъкани с нови материали, които Природата преобразува. Артериалната кръв, правилно изложена на въздействието на въздуха, се насища с около двадесет и пет процента кислород в свободно състояние. Освен зависимостта на жизнените функции на всяка част на тялото от кислорода, от определена степен на окисляване на храната в доста голяма степен зависи и храносмилането и това окисляване може да бъде извършено единствено от кислорода в кръвта, който влиза в контакт с храната и довежда до една (специфична форма на горене. Затова се налага белите дробове да осигурят правилното снабдяване с кислород. Това обяснява факта, че слабите бели дробове и лошото храносмилане често вървят ръка за ръка. За да схване пълното значение на това твърдение, човек не трябва да забравя, че тялото се поддържа благодарение на поетата храна и че нейното недобро асимилиране винаги означава тяло, което не се храни добре. Дори самите бели дробове зависят от същия източник на храна и ако заради недоброто дишане усвояването на хранителните вещества също не е добро, това неминуемо довежда до отслабване на белите дробове, което ги прави още по-неспособни да изпълняват своите функции, което пък довежда до още по-голямо отслабване на тялото. Всяка хапка храна и всяка глътка течност трябва да се окислят, преди да са в състояние да ни осигурят подходящото захранване и преди отработените продукти на системата да бъдат сведени до подходящото състояние, за да могат да бъдат отстранени от системата. Липсата на достатъчно кислород означава несъвършено подхранване, несъвършено отстраняване на отработените продукти и несъвършено здраве. Истина е, че "дишането е живот". Горенето, което възниква от преобразуването на отработените продукти, предизвиква отделянето на топлина и изравнява температурата на тялото. Хората, които дишат правилно, не са предразположени към настинки и по правило имат достатъчно количество добре затоплена кръв, което им позволява да се съпротивляват на промяната на околната температура. В допълнение към споменатите дотук важни процеси дишането осигурява едно упражняване на вътрешните органи и мускули, нещо, което в общи линии не се оценява в достатъчна степен от западните автори, които пишат по тези проблеми, но към което йогите се отнасят с подобаващо внимание. При несъвършеното или плитко дишане функционират само една част от белодробните клетки, голяма част от обема на белите дробове остава неизползван, системата търпи неблагополучия правопропорционално на неокисленото количество кръв. Животните, в своето природно състояние, дишат естествено, което без съмнение прави и първобитният човек. Неестественият начин на живот, възприет от цивилизования човек, сянката, която преследва цивилизацията, ни е лишила от естествения ни навик за дишане и поради това хората са подложени на големи страдания. Единственото физическо спасение на човека е "назад към Природата".
Глава 4
ЕЗОТЕРИЧНАТА ТЕОРИЯ ЗА ДИШАНЕТО
Науката за дишането, подобно на много други учения, има свой езотеричен или вътрешен аспект, както и екзотеричен или външен. Физиологичният аспект може да се нарече външната или екзотеричната страна на въпроса, а аспектът, който сега ще разгледаме, може да се нарече езотеричната или вътрешна страна. Окултистите от всички епохи и страни винаги са учели, обикновено тайно, малцината си избрани последователи, че във въздуха съществува субстанция или принцип, от който произтича цялата активност, жизненост и живот. Наричат тази сила с различни имена и термини, които се различават помежду си и по подробностите на теорията, но във всички окултни учения и философии може да се срещне един основен принцип, който векове наред представлява част от ученията на източните йоги. За да избегнем погрешните схващания, произтичащи от различните теории относно този велик принцип, теории, които обикновено са свързани с името, дадено на този принцип, в тази книга ще го наричаме "прана". Тази дума е санскритски термин и означава "абсолютна енергия". Редица окултни специалисти учат, че принципът, който индуистите наричат прана, е универсалният принцип на енергията или силата и че цялата енергия или сила. води началото си от този принцип или всъщност е специфична форма на проява на този принцип. Ние няма да се занимаваме с тези теории при разглеждането на предмета на нашата книга и следователно ще се ограничим с разбирането за прана като принцип на енергията, проявен във всички живи организми, благодарение на който те се различават от неживите неща. Можем да го разгледаме като активния принцип на живота, Жизнената сила, ако така ви харесва повече. Тя се среща във всички форми на живот, от амебата до човека, от най-елементарната форма на растителен живот до най-висшите животински форми. Прана е всеобхватна. Среща се във всички неща, притежаващи живот, и след като окултната философия учи, че животът е във всички неща, тя е и във всеки атом, като привидното отсъствие на живот в някои неща означава единствено нейната по-слаба проява в тях. Това ни позволява да разберем ученията на окултистите, че прана е навсякъде и във всичко. Прана не трябва да се бърка с Егото, тази частица от Божествения Дух във всяка душа, около която се натрупват материя и енергия. Прана е просто форма на енергия, използвана от Егото в неговото материално проявление. Когато Егото напусне тялото, прана, която вече не се намира под неговия контрол, реагира единствено на нарежданията на индивидуалните атоми или групи от атоми, образуващи тялото, и тъй като тялото се разпада и се разлага на съставните си елементи, всеки атом взема със себе си достатъчно количество прана, което да му позволи да образува нови комбинации, а неизползваната прана се връща във великия космически склад, от който е дошла. Благодарение на контрола на Егото съществува едно сцепление, което държи атомите заедно с помощта на Волята на Егото. Прана е името, с което обозначаваме един универсален принцип, принцип, който е същността на цялото движение, сила или енергия, независимо дали се проявява в гравитацията, електричеството, въртенето на планетите и във всички форми на живот, от най- висшите до най-нисшите. Тя може да се нарече душата на Силата и Енергията във всички техни форми и е принципът, който, функционирайки по определен начин, поражда тази форма на активност, която съпътства Живота. Този велик принцип е във всички форми на материята и все пак той не е материя. Той е във въздуха, но не е въздухът, нито е някой от неговите съставни химически компоненти. Животинският и растителният свят го вдишват заедно с въздуха и все пак ако въздухът не го съдържаше в себе си, те щяха да умрат, независимо че могат да са изпълнени с въздух до краен предел. Поема се от системата заедно с кислорода и все пак не е кислородът. Еврейският автор на Книга Битие от Библията е бил наясно с разликата между атмосферния въздух и мистериозния и мощен принцип, съдържащ се в него. Той говори за нешемет руах хаим, което в превод означава "дъхът на духа на живота". На еврейски думата нешемет означава обикновения дъх на атмосферния въздух, а хаим означава живот или животи, докато думата руах означава "духът на живота", за който окултистите твърдят, че е същият този принцип, който ние споменаваме като прана. Прана е в атмосферния въздух, но тя е и навсякъде другаде и прониква там, където въздухът не може да достигне. Кислородът във въздуха играе важна роля за поддържането на живота в животинското царство, а въглеродът играе същата роля за поддържането на растителния свят, но прана притежава своя специфична роля, която играе в проявлението на живота наред с физиологичните функции, които изпълнява. Ние непрекъснато вдишваме въздух, зареден с прана, и също така непрекъснато я извличаме от въздуха и я усвояваме за нашите нужди. В своето най-свободно състояние прана се среща в атмосферния въздух, който, когато е свеж, е достатъчно зареден с нея, и ние най- лесно я извличаме от въздуха в сравнение с всеки друг неин източник. При обикновеното дишане поглъщаме и извличаме едно нормално количество прана, докато с помощта на контролираното и регулирано дишане (обикновено известно като йогистко дишане) сме в състояние да извлечем по-голямо количество, което се натрупва в мозъка и нервните центрове, за да се използва, когато е необходимо. Можем да натрупаме прана, точно както акумулаторът натрупва електричество. Многобройните способности, приписвани на напредналите окултисти, в голяма степен се дължат на познаването от тяхна страна на този факт и на интелигентното използване на тази натрупана енергия. Йогите знаят, че с помощта на определени форми на дишане създават определени връзки със запаса от прана и могат да черпят от него за това, за което желаят. По този начин те не само укрепват всички части на своето тяло, но и мозъкът може да получи увеличено количество енергия от същия източник и по този начин да бъдат развити скрити до този момент способности, както и да се придобият психически сили. Този, който е овладял науката за натрупването на прана, съзнателно или несъзнателно, често излъчва жизненост и сила, които се усещат от хората около него. Такъв човек може да предава тази сила на останалите и да им осигурява увеличена жизненост и здраве. Това, което се нарича "магнетично лечение", се изпълнява по този начин, въпреки че много от хората, които го практикуват, не са наясно с източника на своите способности. Западните учени са осъзнавали смътно този велик принцип, с който е зареден въздухът, но разбирайки, че не могат да открият никаква химическа следа от него или да го регистрират с някои от своите уреди, те са се отнесли към източната теория общо взето с презрение. Не могат да обяснят този принцип и затова го отричат. Изглежда обаче признават, че на определени места въздухът притежава по-голямо количество от "нещо" и лекарите препоръчват на своите пациенти да търсят подобни места с надеждата да възстановят изгубеното си здраве. Кислородът във въздуха се усвоява от кръвта и се използва от кръвоносната система. Прана във въздуха се усвоява от нервната система и се използва при нейната работа. И както окислената кръв отива до всички части на системата, изграждайки и снабдявайки, така и прана отива до всички части на нервната система, добавяйки сила и жизненост. Ако мислим за прана като за активния принцип на това, което наричаме "жизненост", ще бъдем в състояние да формираме една много по-ясна идея за важната роля, която тя играе в нашия живот. Точно както кислородът в кръвта удовлетворява потребностите на системата, така и запасът от прана, поет от нервната система, се изчерпва от нашето мислене, желаене, действие и т.н. и следователно се налага непрекъснатото му възстановяване. За всяка мисъл, за всяко действие, за всяко волево усилие, за всяко мускулно движение е необходимо определено количество от това, което наричаме нервна сила, която в действителност представлява форма на прана. За да задвижи мускула, мозъкът изпраща импулс по нервите, мускулът се съкращава и за това действие се изразходва определено количество прана. Когато не се забравя, че по-голямата част от прана, придобита от човека, идва до него от вдишания въздух, е много лесно да се разбере значението на правилното дишане.
Глава 5
НЕРВНАТА СИСТЕМА
Ще се уверите, че западните научни теории за дишането се ограничават до резултатите от абсорбирането на кислорода и използването му в кръвоносната система, докато йогистката теория взема предвид освен това и абсорбирането на прана и нейното проявление в каналите на нервната система. Преди да продължим, добре е да хвърлим един кратък поглед и върху нервната система. Нервната система на човека е разделена на две големи системи, а именно Система на главния и гръбначния мозък и Симпатикова нервна система1. Системата на главния и гръбначния мозък се състои от всички онези части на нервната система, които са разположени в черепната кухина и гръбначния канал, а именно главен мозък и гръбначен мозък, заедно с нервните влакна, които се разклоняват от тях. Тази система управлява функциите на животинския живот, известен като воля, усещане и т.н. Симпатиковата система включва всички онези части на нервната система, които са разположени основно в гръдната, коремната и тазовата кухина и които са разпределени към вътрешните органи. Тя притежава контрола върху неволевите процеси като растеж, хранене и други. Системата на главния и гръбначния мозък присъства във всичко, което е свързано със зрението, слуха, обонянието, осезанието, вкуса, емоциите и т.н. Тя задвижва нещата; Егото я използва, за да мисли - за да проявява своето съзнание. Тя е инструментът, с който Егото установява контакт с външния свят. Тази система може да бъде уподобена на телефонна система, като главният мозък е телефонната централа, а гръбначният мозък и нервните влакна са съответно телефонните кабели и проводници. Мозъкът представлява голяма маса от нервна тъкан и се състои от три части, а именно Главен мозък или същинският мозък, който е разположен в горната, предната, средната и задната част на черепа; Малък мозък, който запълва долната и задна част на черепа; и Продълговат мозък, който представлява уширената горна част на гръбначния мозък и е разположен от предната и от горната страна на малкия мозък. Малкият мозък е органът на тази част от ума, която се проявява в интелектуалното действие. Малкият мозък регулира движенията на волевата мускулатура. Продълговатият мозък е горният разширен край на гръбначния мозък и от него, както и от малкия мозък, излизат черепно-мозъчните нерви, които достигат до различни части на главата, до органите на осезанието и до някои от органите, разположени в гръдната и коремната кухина, както и до органите на дишането.
1 В съвременната анатомия е прието нервната система да се дели на централна и периферна, а освен това на соматична и вегетативна. Към ЦНС се причисляват главният и гръбначният мозък, а към периферната - съвкупността от всички нервни образувания, служещи за връзка между централната нервна система и отделните органи и околната среда. Соматичната нервна система осигурява инервацията на скелетната мускулатура, а вегетативната регулира дейността на вътрешните органи. От своя страна от функционална гл.т. вегетативната нервна система се дели на симпатиков и парасимпатиков дял, които са с противоположно действие - разширяване или свиване на зеницата на окото, ускоряване или забавяне на сърдечния пулс и т.н. (бел. прев.) Гръбначният мозък е разположен в гръбначния канал на гръбначния стълб. Той представлява дълга маса от нервна тъкан, разклоняваща се при седмия прешлен на нервни разклонения, свързващи се с всички части на тялото. Гръбначният мозък е като основния телефонен кабел, а излизащите от него нервни разклонения са като телефонните проводници на отделните абонати, свързани с него. Симпатиковата нервна система се състои от двойна верига ганглии върху гръбначния стълб и от разпръснати ганглии в главата, врата, гърдите и корема. (Ганглият представлява нервно вещество, съставено от нервни клетки.) Тези ганглии са свързани помежду си чрез влакна, а освен това са свързани и със системата на главния и гръбначния мозък с помощта на моторни и сетивни нерви. От тези ганглии към органите в тялото, кръвоносните съдове и т.н. излизат хиляди нервни влакна. Нервните влакна се срещат в различни точки и образуват това, което е известно като нервни възли. Симпатиковата система на практика контролира неволевите процеси, като кръвообращение, дишане и храносмилане. Властта на силата, предавана от главния мозък към различните части на тялото с помощта на нервите, е известна на западната наука като "нервна сила", въпреки че йогите я знаят като проявление на прана. По своя характер и бързина тя наподобява електрически ток. Ще стане ясно, че без тази "нервна сила" сърцето не може да бие; кръвният поток не може да циркулира; белите дробове не могат да дишат; различните органи не могат да функционират; в действителност без нея целият телесен механизъм ще спре, нито мозъкът ще може да мисли без наличието на прана. Когато тези факти се вземат предвид, на всеки трябва да му стане ясно необходимостта от поемането на прана и тогава Науката за дишането придобива значение, което е по-голямо дори от това, което й се признава от западната наука. Йогистките учения стигат по-далеч от западната наука по отношение на една важна характеристика на нервната система. Имам предвид това, което западната наука нарича "слънчев сплит" и което тя разглежда просто като едно от поредните струпвания на симпатикови нервни влакна с техните ганглии, разположени в различни части на тялото. Науката на йогите учи, че този слънчев сплит в действителност е най-важната част от нервната система и че представлява форма на мозъка, която играе една от основните роли в човешката икономика. Изглежда, че западната наука постепенно се доближава до признаването на този факт, който на йогите от Изтока е известен от векове и някои съвременни западни автори са нарекли слънчевия сплит "коремен мозък". Слънчевият сплит е разположен в надкоремната област, точно зад вдлъбнатината над стомаха от двете страни на гръбначния стълб. Съставен е от бяло и сиво мозъчно вещество, подобно на това, от което са съставени и останалите части на мозъка на човека. Контролира основните вътрешни органи на организма и играе много по-важна роля, отколкото обикновено се смята. Няма да се задълбочаваме в йогистката теория относно слънчевия сплит, само ще споменем, че според нея той е основният централен склад на прана в тялото. Известни са случаи на хора, които са умирали от силни удари в слънчевия сплит, а професионалните боксьори са запознати с неговата уязвимост и често парализират временно своите противници с удари в тази област. Името "слънчев" е дадено съвсем на място за този “мозък”, тъй като той излъчва сила и енергия към всички части на тялото, като дори мозъчните дялове, разположени в черепа, зависят в голяма степен от него като склад на прана. Рано или късно западната наука ще разбере истинската функция на слънчевия сплит и ще му отреди много по-важно място от това, което сега той заема в нейните книги и теории.
Глава 6
ДИШАНЕ ПРЕЗ НОСА ИЛИ ДИШАНЕ ПРЕЗ УСТАТА
Един от първите уроци в Науката за дишането на йогите е да се усвои дишането през носа и да се преодолее вредният навик за дишане през устата Дихателният механизъм на човека е така устроен, че той може да диша или през устата, или през носните отвори, но това към кой от двата метода се придържа за него е от жизненоважно значение, тъй като единият носи сила и здраве, докато другият води до болести и слабост. Не е необходимо да се заявява на ученика, че правилният метод за дишане е въздухът да се поема през ноздрите, но уви, невежеството сред цивилизованите хора относно този най- обикновен въпрос е удивително. Срещаме хора от всички възможни възрасти, които дишат по навик през устата и които, позволяват на своите деца да следват техния ужасен и отвратителен пример.Много от болестите, от които съвременният човек страда, без съмнение са причинени от разпространения навик да се диша през устата. Децата, на които се позволява да дишат по този начин, израстват с увредена жизненост и отслабена телесна конструкция и в зряла възраст често се разболяват и се превръщат в хронични инвалиди. Майката от първобитното племе действа по-правилно, водена от своята интуиция. Тя изглежда разбира интуитивно, че ноздрите са подходящите канали за пренасяне на въздуха до, белите дробове и затова възпитава своето бебе да стисне малките си устни и да диша през носа. Навежда главичката му напред, когато заспи, като в тази позиция устата му се затваря и единственият възможен начин за дишане остава през носа. Ако нашите цивилизовани майки бяха възприели същия метод, той щеше донесе голяма полза за човешкия род. Редица заразни болести се хващат заради отвратителния навик да се диша през устата и много от случаите на настинка или заболявания на гърлото също са резултат от него. Много хора, които заради спазването на външно приличие, държат устата си затворена през деня, дишат през нея през нощта и често се разболяват именно по този начин. Внимателно проведени научни експерименти са доказали, че войниците и моряците, които спят с отворена уста, са много по-податливи на заразни болести от тези, които дишат през носа. Разказва се случай, при който на един военен кораб избухнала епидемия от едра шарка и всеки случай на смърт бил свързан с моряк, който дишал през устата, като нямало нито един смъртен случай на хора, дишащи през носа. Дихателните органи притежават свой защитен механизъм, филтър или прахоуловител в ноздрите. Когато дъхът се поема през устата, между устата и белите дробове не съществува нищо, което да филтрира въздуха или да улавя праха и другите чужди тела във въздуха. От устата до белите дробове пътят пред прахта или другите замърсители е чист и цялата дихателна система е незащитена. Нещо повече, подобно неправилно дишане допуска студения въздух до органите, като по този начин ги уврежда. Възпалението на дихателните органи често се дължи на студения въздух, преминаващ през устата. Човекът, който нощем диша през устата, винаги се събужда с пресъхнала уста и с усещането за сухота в гърлото. Нарушил е един от природните закони и е посял семената на болестта. И още нещо, помнете, че устата не осигурява никаква защита на дихателните органи и студеният въздух, прахът и различните нечистоти и микроби влизат с лекота през тази врата. От друга страна, ноздрите и носоглътката доказват грижливия план на природата в това отношение. Ноздрите представляват два тесни, извити канала, съдържащи безброй твърди косми, които служат като филтър или сито, като пречистват въздуха от замърсителите в него, които се изхвърлят, когато въздухът се издишва. Освен филтриращата, тези косми изпълняват и още една функция - затоплят вдишвания въздух. Дългите, тесни, извити ноздри са покрити с топла слузеста мембрана, която, влизайки в контакт с вдишания въздух, го затопля, така че той да не може да увреди деликатните органи, разположени в гърлото, както и белите дробове. Нито едно животно с изключение на човека не спи с отворена уста и не диша през устата и всъщност се счита, че единствено цивилизованият човек изопачава по такъв начин природните функции, тъй като първобитният човек и варварските народи почти без изключение дишат правилно. Може би този неестествен навик на цивилизованите хора е придобит заради неестествения начин на живот, изнежващия лукс и излишната топлина. Пречистващият, филтриращ и прецеждащ апарат на ноздрите прави въздуха годен да достигне до деликатните органи на гърлото и белите дробове, а въздухът не е подходящ за тези органи, докато не е преминал през естествения процес на очистване. Нечистотиите, които космите и слузестата лигавица задържат, се изхвърлят навън от издишвания въздух, а в случаите, когато те се натрупат прекалено бързо или са успели да се промъкнат през ситото на носа и са проникнали в забранените зони, природата задейства допълнителни защитни механизми под формата на кихане, което изхвърля принудително натрапника. Въздухът, когато влиза в белите дробове, е различен от атмосферния въздух, както дестилираната вода е различна от водата в питейния резервоар. Сложната очистваща система на ноздрите, спираща и задържаща нечистите частици във въздуха, е толкова важна, колкото функцията на устата е важна за задържането на костилките от черешите и костите от рибата, като не им позволява да достигнат до стомаха. Човек, който диша през устата, все едно се опитва да поема храната през носа си. Друга характерна черта на дишането през устата е, че относителното бездействие на носните канали при този начин на дишане не им позволява да се поддържат чисти и отпушени, като те се запушват и задръстват и стават податливи на заболявания. Подобно на запустелите пътища, които скоро обрастват с бурени и плевели, неизползваните ноздри се напълват с различни нечистотии и замърсители. Човек, който диша редовно през носа, е по-малко вероятно да има проблеми със запушен или задръстен нос, а за онези, които повече или по-малко са привикнали към неестественото дишане през устата и които искат да усвоят естествените и рационални методи, може би ще е полезно да добавим няколко думи за начините за поддържане на ноздрите отпушени и чисти. Предпочитаният източен метод е поемането на малко вода през ноздрите, която след това се стича надолу към гърлото, откъдето може да бъде изхвърлена навън през устата. Някои индийски йоги си потапят лицето в съд с вода и с помощта на едно специфично всмукване поемат значително количество вода, но този метод изисква значителна практика, а методът, който споменахме преди това, е също толкова ефикасен и е много по-лесен за изпълнение. Друг добър начин е на отворен прозорец да се диша свободно, като се затваря едната ноздра с показалеца или палеца и се поема въздух през другата. След това процедурата се повтаря с другата ноздра. Повторете няколко пъти, редувайки ноздрите. Този метод обикновено изчиства ноздрите от запушвания. В случай че проблемите са предизвикани от хрема, е добре да се използва малко вазелин или някакво подобно средство. Или да смръкнете малко екстракт от растението Нататеlis verginica. И веднага ще установите известно подобрение. Малко грижа и внимание към носа ще ви се отплатят с прочистване на ноздрите и запазване на това тяхно състояние. Отделихме доста място на проблема с дишането през носа не само заради голямото му значение по отношение на здравето, но и защото дишането през носа е един от основните принципи на йогистката Наука за дишането. Обръщаме внимание на ученика върху необходимостта от усвояване на този метод на дишане, ако вече не го е усвоил, и го предупреждаваме да не подценява този аспект на въпроса.
Глава 7
ЧЕТИРИТЕ МЕТОДА ЗА ДИШАНЕ
Когато обсъждаме въпроса за дишането, трябва да започнем с разглеждането на механичните комбинации, които оказват влияние върху дихателните движения. Механиката на дишането се проявява чрез: (1) еластичните движения на белите дробове и (2) активността на страните и дъното на гръдната кухина, в която са разположени белите дробове. Гръдният кош е тази част от трупа, която е разположена между врата и корема, кухината, в която (известна като гръдна кухина) са разположени главно белите дробове и сърцето. Оградена е от гръбначния стълб, ребрата с техните хрущяли и гръдната кост, а отдолу от диафрагмата. Обикновено я наричат с термина "гърди". Сравняват я с една напълно затворена, конусовидна кутия, обърната с тесния си край нагоре, задната стена на която е оформена от гръбначния стълб, предната от гръдната кост, а двете странични стени от ребрата. Ребрата са двадесет и четири на брой, по дванадесет от двете страни, като излизат от всяка от страните на гръбначния стълб. Горните седем двойки са известни като "същински ребра", тъй като са прикрепени директно към гръдната кост, докато долните пет двойки се наричат лъжливи ребра или "плуващи ребра" и не са прикрепени по този начин, защото горните двойки имат непосредствена връзка с гръдната кост, докато долните пет нямат хрущяли и предните им краища са свободни.
В процеса на дишането ребрата се задвижват от два специфични мускулни пласта, известни като междуребрени мускули. Диафрагмата, мускулната стена, спомената по-горе, отделя гръдния кош от коремната кухина. По време на вдишването мускулите разширяват белите дробове, така че се създава един вакуум и въздухът нахлува вътре в съответствие с добре известните закони на физиката. Всичко зависи от мускулите, участващи в процеса на дишането, които ние за удобство можем да наречем "дихателни мускули". Без помощта на тези мускули белите дробове не могат да се разширят, а науката за дишането зависи в голяма степен от правилното използване и контрол върху тези мускули. Правилният контрол върху тези мускули ще доведе до възможността за максимално разширяване на белите дробове и до възможно най-голямото количество осигуряващи живота свойства на въздуха в системата. Йогите разделят дишането на четири основни метода, а именно:
1. Високо дишане;
2. Средно дишане;
3. Ниско дишане;
4. Пълно йогистко дишане.
Ще дадем една обща представа за първите три метода и по-подробно обяснение на четвъртия метод, върху който в общи линии се основава йогистката наука за дишането.
1. ВИСОКО ДИШАНЕ
Тази форма на дишане на Запад е известна като ключично дишане. Човек, който диша по този начин, повдига ребрата и издига ключиците и раменете, като в същото време прибира навътре корема и изтласква съдържанието му нагоре към диафрагмата, която на свой ред също се повдига. Използва се горната част на гърдите и белите дробове, която е най-малката, и следователно в белите дробове навлиза възможно най-малкото количество въздух. В допълнение към това, в резултат от издигането на диафрагмата в тази посока не може да настъпи никакво разширяване. Запознаването с анатомията на гръдния кош ще убеди всеки ученик, че при описания начин на дишане се употребяват възможно най-големи усилия за постигането на минимални резултати. Високото дишане вероятно е най-лошата форма на дишане, известна на хората, и изисква най-висок разход от енергия за постигането на възможно най-малката полза. То представлява енергийна загуба, система с нисък коефициент на полезно действие. Това дишане е доста разпространено на Запад, много от жените са привикнали към него и дори певците, църковните служители, адвокатите и останалите, които трябва да са наясно по въпроса, го прилагат в пълно неведение.
Причината за много от заболяванията на говорните органи и на органите на дишането може да се проследи до този варварски метод на дишане, а увреждането на деликатните органи, предизвикано от него, често води до появата на дрезгави, неприятни гласове, които могат да се чуят от всички страни.
Много от хората, които дишат по този начин, се пристрастяват към отвратителната практика на "дишане през устата", описана в предишната глава.
Ако ученикът изпитва някакви съмнения относно това, което се каза за тази форма на дишане, нека направи един експеримент, като издиша целия въздух от своите бели дробове, след това заеме стоеж с ръце отстрани на тялото, да повдигне раменете и ключиците и да вдиша. Ще открие, че количеството въздух, което е вдишал, е далеч по-малко от нормалното. Нека след това вдиша до краен предел при спуснати рамене и ключици и ще получи практически урок по правилно дишане, който ще запомни за много по-дълго време в сравнение с всяко обяснение с думи, написани или изговорени.
2. СРЕДНО ДИШАНЕ
Този метод на дишане е известен на западните ученици като ребрено дишане или дишане с между-ребрените мускули и въпреки че това дишане не е толкова нежелателно, колкото е високото дишане, то е много по-лошо както от долното дишане, така и от пълното йогистко дишане. При средното дишане диафрагмата се изтласква нагоре, а коремът се прибира навътре. Ребрата се повдигат малко и гърдите се разширяват, но не много. Среща се твърде често сред мъжете, които изобщо не са запознати с този проблем. Тъй като съществуват два по-добри метода, тук само маркираме този начин на дишане, за да ви обърнем внимание на неговите недостатъци.
3. ДОЛНО ДИШАНЕ
Тази форма на дишане е много по-добра от предните две форми и през последните години много западни автори възхваляват нейните предимства и се занимават с нея, наричайки я "коремно дишане", "дълбоко дишане", "диафрагмено дишане" и т. н. Насочването на вниманието на широката общественост към него е донесло много полза и доста хора са се убедили да заменят с него по-нисшите и по-вредни начини на дишане, споменати преди. Около долното дишане са изградени много "системи на дишане" и учениците са платили висока цена, за да усвоят новите (?) системи. Но както казахме, то е допринесло голяма полза и в края на краищата учениците, които са платили висока цена, за да заменят старите системи, без съмнение не са си дали парите напразно, ако са успели да се откажат от старите методи на високото и средното дишане. Въпреки че много от западните авторитети пишат и говорят за този метод като за най- добрата от известните форми на дишане, йогите знаят, че той е само част от една система, която те са използвали от векове и която познават като "Пълното дишане". Все пак трябва да се признае, че човек трябва да е запознат с принципите на долното дишане, преди да е в състояние да разбере идеята на пълното дишане. Нека отново разгледаме диафрагмата. Какво представлява тя? Видяхме, че това е една голяма мускулна стена, която разделя гърдите и тяхното съдържание от корема и неговото съдържание. С други думи, когато диафрагмата се гледа откъм корема, тя ще изглежда като небето, което се гледа откъм земята - долната страна на една извита като арка повърхност. Следователно страната на диафрагмата, която е разположена откъм гърдите, е като изпъкнала закръглена повърхност, като хълм. Когато диафрагмата влезе в действие, хълмистото образувание се спуска надолу и диафрагмата упражнява натиск върху коремните органи и изтласква корема навън.
При долното дишане на белите дробове е предоставена по-голяма свобода, отколкото при споменатите по-горе методи, и следователно се вдишва по-голямо количество въздух. Този факт е накарал по-голямата част от западните автори да говорят и пишат за долното дишане (което те наричат коремно дишане) като за най-висшия и най-добър метод, известен на науката. Но йогите от Изтока познават от много отдавна един по-добър метод, а някои от западните писатели също са запознати с него. Проблемът с всички методи на дишане, различни от "пълното йогистко дишане", е в това, че нито един от тях не напълва докрай с въздух белите дробове. В най-добрия случай се пълни само една част от техния обем, дори и при долното дишане. Високото дишане пълни само горната част на белите дробове. Средното дишане пълни само средната част и част от горните части. Долното дишане пълни само средните и долните части. Очевидно е, че всеки метод, който запълва целия обем на белите дробове, трябва да е далеч за предпочитане пред онези, които изпълват само някои негови части. Всеки метод, който напълни целия обем, трябва да е с най-голяма стойност за човека заради факта, че му позволява да абсорбира най-голямо количество кислород и да складира най-голямо количество прана. Пълното дишане е познато на йогите като най-Добрия метод за дишане, известен на науката.
4. ПЪЛНО ЙОГИСТКО ДИШАНЕ
Пълното йогистко дишане включва всички положителни моменти на високото дишане, средното дишане и долното дишане, като заедно с това отстранява недостатъците на всяко от тях. То включва в действие целия дихателен апарат, всяка част на белите дробове, всяка алвеола, всеки дихателен мускул. На този дихателен метод реагира целият дихателен организъм и с минимален разход на енергия се постигат максимални резултати. Гръдната кухина се разширява до нормалните си размери във всички посоки и всяка част от дихателния механизъм върши своята естествена работа и функции. Една от най-важните характеристики на този метод на дишане е фактът, че дихателните мускули функционират в пълна степен, докато при другите форми на дишане се използва само една част от тези мускули. При пълното дишане наред с останалите мускули активно се използват и тези, които контролират ребрата, чрез което се увеличава пространството, в което белите дробове могат да се разширят, а това от своя страна осигурява подходяща опора на органите, когато те имат нужда от нея, а природата демонстрира по един блестящ начин използването на принципа на лостовата система в този процес. Едни от мускулите задържат здраво долните ребра на място, докато други ги изтласкват навън. При този метод освен това диафрагмата е под съвършен контрол и е в състояние да изпълнява правилно своите функции, при това по възможно най-добрия начин. При споменатото вече по-горе действие на ребрата долните ребра се контролират от диафрагмата, която ги издърпва леко надолу, докато останалите мускули ги държат на едно място, а междуребрените мускули ги изтласкват навън, като това комбинирано действие довежда до увеличаване на пространството в средната част на гърдите до максималния му размер. Наред с това мускулно действие нагоре се повдигат и горните ребра, които са изтласкани навън от междуребрените мускули, увеличавайки обема на гордата част на гърдите до максималните му размери. Ако сте наясно с характерните свойства на четирите описани метода на дишане, веднага ще разберете, че пълното дишане обединява всички предимства за останалите три метода, като добавя съответните предимства, които са резултат от комбинираното действие на горната, средната и диафрагмената част на гръдния кош и от нормалния ритъм, който е постигнат. В следващата глава ще разгледаме практическото приложение на пълното дишане и ще посочим всички необходими изисквания за овладяването на този висш метод на дишане, ще дадем упражненията за постигането му и т. н.

 

Глава 8
КАК ДА ОВЛАДЕЕМ ПЪЛНОТО ЙОГИСТКО ДИШАНЕ
Пълното йогистко дишане е фундаменталното дишане в цялата Наука за дишането на йогите и ученикът трябва да се запознае много добре с него, да го овладее перфектно, преди да се надява да постигне някакви резултати от другите форми на дишане, които се споменават и представят в тази книга. Не трябва да се задоволява с половинчатото му усвояване, а да се заеме усърдно с него, докато то се превърне в неговия естествен начин на дишане. За тази цел ще са необходими работа, време и усилия, но без тях нищо никога не може да се постигне. Към Науката за дишането не съществува царски път и ученикът трябва да се подготви за ревностно
и усърдно изучаване и практикуване, ако иска да постигне някакви резултати. Резултатите от пълното овладяване на Науката за дишането, са великолепни и нито един човек, който ги е постигнал, няма да се върне доброволно към старите методи и ще каже на приятелите си, че според него всички положени усилия са възнаградени богато. Казваме тези неща сега, за да можете да разберете напълно необходимостта и значението на овладяването на този фундаментален метод на йогистко дишане, вместо да го подминете и да изпробвате някои от привлекателните негови варианти, дадени по-нататьк в книгата. Отново ще ви повторя:
започнете правилно и ще последват правилни резултати; ако обаче се откажете от основите, цялата постройка рано или късно ще се срути. Вероятно най-добрият начин да ви научим как да развиете пълното йогистко дишане, е да ви дадем някои прости насоки относно самото дишане, последвани от общи бележки за него, а по-късно и упражнения за развиване на гръдния кош, мускулите и белите дробове, които заради несъвършените методи за дишане са останали в едно неразвито състояние. Точно тук бихме искали да кажем, че това пълно дишане не е нещо принудително или неестествено, а точно обратното, представлява връщане към първичните принципи, връщане към Природата. Първобитният зрял индивид в добро здраве и здравото бебе на цивилизацията дишат по този начин, но цивилизованият човек е възприел неестествени методи за живеене, обличане и т.н. и е изгубил това, което му се полага по рождение. И искаме да напомним на читателя, че пълното дишане не изисква непременно цялостното изпълване белите дробове с въздух при всяко вдишване. Човек може да вдишва нормално количество въздух, използвайки метода на пълното дишане и на разпределение на вдишания въздух до всички части на белите дробове, независимо дали количеството е голямо, или малко. Той обаче трябва да изпълнява по няколко серии на пълно дишане с напълване до край на белите дробове по няколко пъти на ден, когато му се отдаде възможност за това, за да поддържа системата в добро състояние и ред. Следните прости упражнения ще ви дадат ясна идея за това какво представлява пълното дишане.
1. Заемете стоеж или седеж с изправен гръб. Дишайки през носа, вдишайте равномерно и напълнете най-напред долната част на белите дробове, което става чрез задействането на диафрагмата: тя се спуска надолу и упражнява умерен натиск върху коремните органи, избутвайки напред предната стена на корема. След това напълнете средната част на белите дробове, изтласквайки навън долните ребра, гръдната кост и гърдите. След това напълнете горната част на белите дробове, издавайки горната част на гърдите, като по този начин повдигнете гърдите, и включете горните шест или седем двойки ребра. В края на движението долната част на корема ще бъде леко прибрана навътре, като това движение осигурява на белите дробове една опора, а освен това спомага за напълването на тяхната най-горна част. При първо четене може да ви се стори, че това дишане се състои от три отделни движения. Това обаче изобщо не е така. Вдишването е непрекъснато, цялата гръдна кухина, от разположената долу диафрагма до най-високата точка на гърдите в областта на ключиците, се разширява с равномерно движение. Избягвайте сериите от накъсани вдишвания и се стремете да постигнете едно равномерно, непрекъснато действие. Съвсем скоро практиката ще надделее над тенденцията към разделянето на вдишването на три отделни движения и ще доведе до равномерно, непрекъснато вдишване. След известен период на упражняване ще можете да изпълните вдишването за няколко секунди.
2. Задръжте дъха за няколко секунди.
3. Издишайте съвсем бавно, като поддържате гърдите в неизменна позиция и прибирате корема леко навътре, като заедно с това бавно го повдигате нагоре, докато въздухът напуска белите дробове. Когато въздухът бъде напълно издишай, релаксирайте гърдите и корема. Малко практика ще направи изпълнението на тази част от упражнението много лесно и след като движението бъде веднъж усвоено, по-нататьк то ще се изпълнява почти автоматично. Ще забележите, че с помощта на този метод на дишане се задействат всички части на дихателния апарат, както и всички части на белите дробове, като се упражняват и най- отдалечените алвеоли. Гръдната кухина се разширява във всички посоки. Ще забележите също така, че пълното дишане наистина представлява съчетание от долното, средното и горното дишане, разгръщайки ги едно след друго в бърза последователност по такъв начин, че да се образува равномерно, непрекъснато пълно дишане. Ще установите, че е много полезно, ако правите това упражнение пред голямо огледало, като поставите ръцете си да легнат леко върху корема, така че да можете да усещате всички движения. В края на вдишването е добре от време на време леко да повдигате раменете, като по този начин повдигате ключиците и позволявате на въздуха да преминава свободно през по- малкия горен дял на десния бял дроб, защото понякога това е мястото, където се появява туберкулозата.
В началото на практиката може да имате по-големи или по-малки затруднения при овладяването на пълното дишане, но с малко повече упражнения ще успеете да го усъвършенствате и след като веднъж го овладеете, никога няма да се върнете доброволно към старите методи на дишане.

Глава 9
ФИЗИОЛОГИЧЕСКИЯТ ЕФЕКТ ОТ ПЪЛНОТО ДИШАНЕ
Едва ли може да се прекали при излагането на предимствата, съпътстващи практикуването на пълното дишане. И все пак ученикът, който е прочел внимателно предните страници, едва ли ще има нужда да му се посочват подобни предимства. Практиката на пълното дишане ще имунизира всеки мъж или жена против туберкулозата и останалите белодробни заболявания и ще изкорени напълно всякакво предразположение към "настинки", както и към бронхиални и други сходни заболявания. Туберкулозата се дължи главно на намалената жизненост, която е резултат в общи линии от недостатъчното количество на вдишания въздух. Снижаването на жизнеността прави системата уязвима за атаките на болестотворните микроби. Несъвършеното дишане позволява на голяма част от белите дробове да останат пасивни и именно тези техни дялове се превръщат в благоприятна среда за развитието на бацили, които нападат отслабените тъкани и скоро се стига до сериозни поражения. Белодробните тъкани в добро здравословно състояние ще се съпротивляват на микробите, а единственият начин да имате здрави белодробни тъкани е да използвате белите дробове правилно. Туберкулозни са почти всички "тесногръди" хора. Какво означава това? Че тези хора просто са свикнали да дишат по един неправилен начин и поради тази причина техните гърди не са успели да се развият и разширят. Човек, който практикува пълното дишане, ще развие истински широки гърди, а и човекът с тесни гърди може да ги развие до нормални пропорции, просто като пожелае да възприеме този начин на дишане. Такива хора могат да развият своята гръдна кухина, ако ценят живота си. В повечето случаи настинките могат да бъдат предотвратени чрез практикуване на едно малко по-енергично пълно дишане, когато чувствате, че сте прекалено уязвими. Когато ви е студено, дишайте енергично в продължение на няколко минути и ще почувствате една топлина в цялото си тяло. Повечето настинки могат да се излекуват с помощта на пълното дишане и частично гладуване Б продължение на един ден. Качеството на кръвта зависи до голяма степен от нейното правилно окисляване в белите дробове н ако тя е недостатъчно окислена, влошава своето качество и се насища с всякакъв вид нечистотии, а системата страда от недостатъчно добро захранване и често се натравя от отработените продукти, които не са били отстранени от кръвта. Подобно на цялото тяло всеки орган и всяка част зависят от кръвта за снабдяването си с хранителни вещества и нечистата кръв със сигурност оказва сериозно влияние върху цялата система. Лекарството е просто - практикуването на пълното йогистко дишане. Стомахът и останалите храносмилателни органи страдат доста от неправилното дишане. Те не само са лошо подхранвани поради отсъствието на кислород, но тъй като храната трябва да абсорбира кислород от кръвта и да се окисли, преди да бъде смляна и асимилирана, става ясно по какъв начин храносмилането и усвояването на хранителните вещества могат да пострадат от неправилното дишане. А когато липсва нормално усвояване на хранителните вещества, системата се храни недостатъчно, апетитът изчезва, телесният тонус отслабва, енергията намалява и човек повяхва и отпада. И всичко това в резултат от неправилното дишане.
Дори нервната система страда от неправилното дишане, доколкото главният мозък, гръбначният мозък, нервните центрове и самите нерви, когато не бъдат правилно подхранвани от кръвта, се превръщат в лоши и неефективни инструменти за генериране, съхраняване и предаване на нервните потоци. А ще бъдат неправилно подхранвани, ако през белите дробове не се поема достатъчно количество кислород. Има и един друг аспект на това положение, при който самите нервни потоци или по-скоро силата, от която се пораждат нервните потоци, отслабва поради липсата на правилно дишане. Това спада към друга страна на въпроса, която се разглежда в следващи глави на настоящата книга, докато целта ни в момента е да насочим вниманието ви към факта, че механизмът на нервната система става неефективен като инструмент за пренасяне на нервната сила в резултат от отсъствието на правилно дишане. Въздействието на половата система върху общото състояние на здравето е прекалено добре известно, за да бъде разглеждано подробно тук, но може би ще ни бъде позволено да кажем, че когато половите органи са в лошо състояние, това се отразява косвено върху цялата система и тя търпи съответното отрицателно въздействие. Пълното дишане създава ритъм, който е собственият замисъл на Природата за поддържане на тази важна част на системата в добро състояние и както може да се види, благодарение на правилното дишане репродуктивните функции укрепват и се зареждат с енергия, като по този начин, на основата на рефлексното действие на симпатиковата нервна система, се тонизира цялата система. С това нямаме предвид, че ще възникнат нисши сексуални импулси; далеч сме от подобна мисъл. Йогите защитават половото въздържание и целомъдрие и са се научили да контролират животинските страсти. Сексуалният контрол обаче не означава сексуална слабост и учението на йогите по този въпрос е, че мъжът или жената, чиито репродуктивни органи са в нормално състояние и са здрави, притежават по-силна воля и са в състояние да контролират себе си. Йогите вярват, че голяма част от извращенията в тази удивителна част на системата идват от отсъствието на нормално здраве и са резултат по-скоро от едно болезнено, отколкото здравословно състояние на половите органи. Малко по-внимателното разглеждане на този въпрос ще ни покаже, че ученията на йогите са верни. Тук не му е мястото да разглеждаме подробно проблема, но йогите знаят, че сексуалната енергия може да се запазва и да се използва за развитието на тялото и ума на индивида, вместо да се пилее в неестествени ексцесии, какъвто е обичаят на толкова много от неинформираните хора. По специална молба в тази книга ще дадем едно от най-предпочитаните йогистки упражнения за тази цел. Но независимо дали ученикът е склонен, или не, да приеме теориите на йогите за въздържание и чист живот, той или тя ще установи, че пълното дишане ще направи много повече за възстановяване на здравето на тази част от системата в сравнение с всичко останало, което някога е опитвал. Запомнете, тук имаме предвид нормалното здраве, а не някакво прекомерно развитие. Сладострастникът ще открие, че нормално означава намаляване на желанието, а не неговото увеличаване; изтощеният мъж или жена ще установят, че това означава тонизиране и освобождаване от слабостта, която до този момент ги е потискала. Не искаме да бъдем неправилно разбрани или неправилно цитирани по този въпрос. Идеалът на йогата е силно тяло във всичките му органи и системи, намиращо се под контрола на една изкусна и развита Воля, вдъхновена от висши идеали. В практиката на пълното дишане по време на вдишване диафрагмата се свива и упражнява лек натиск върху черния дроб, стомаха и другите органи, който заедно с ритъма на белите дробове действа като лек масаж върху тях и стимулира техните функции. Всяко вдишване допринася за това вътрешно действие и съдейства за нормалното действие на подхранването на органите и за отстраняването на отработените вещества. При високото или средното дишане органите са лишени от ползата, която е резултат от този вътрешен масаж. Точно в момента Западният свят обръща голямо внимание на физическата култура, което е добър признак. Но в своя ентусиазъм хората не трябва да забравят, че упражняването на външните мускули не е всичко. Вътрешните органи също се нуждаят от упражняване и механизмът на Природата за това упражняване е правилното дишане. Диафрагмата е основният инструмент на Природата за това вътрешно упражнение. Нейното движение причинява вибрирането на най-важните храносмилателни и отделителни органи, масажира ги при всяко вдишване и издишване, изтласква кръвта към тях и след това я изцежда от тях, тонизира органите. Всеки орган или част на тялото, които не са упражнявани правилно, постепенно атрофират и престават да функционират правилно, а отсъствието на вътрешното упражняване, осигурявано от действието на диафрагмата, води до слаби и болни органи. Пълното дишане осигурява правилното движение на диафрагмата, както и упражняването на средната и горната част на гръдния кош. То наистина е "пълно" по своето действие.

eXTReMe Tracker