|
Share

В бъдеще хора, страдащи от високо налягане, ще могат да го понижат чрез обикновено нагряване на по-топлата част на носа, а тези с ниско — да го повишат чрез нагряване на другата, хладната му част.

Ако днес в света са създадени множество различни апарати за измерване на кръвно налягане, то нашият прибор ще бъде първият, който ще го регулира. Да се надяваме, че в близко бъдеще, например в телевизионната програма „Невероятно, но очевидно", ще ни покажат такъв прибор не по-голям от кибритена кутия. Владеещият саморегулирането, който иска бързо да, се успокои или да регулира самочувствието си, може да предизвика у себе си особеното състояние и да си спомни термопулсацията. При това автоматично ще възникнат топлинни импулси. С помощта на саморегулирането може да се възпроизведе всичко онова, което някога е помогнало за доброто ви самочувствие и настроение. Може да ой спомните за най-щастливия ден в живота си, в който сте били на върха на възможностите си, когато сте успявали във всичко, кипели сте от енергия и всички погледи са били насочени само към вас! В особеното състояние може да помечтаете за това, какъв искате да видите себе си може би един ден, да си представите желаното от вас самочувствие, изражение на лицето, походка! И организмът ви ще започне да се настройва на вълната на вашия идеал. В състоянието на саморегулиране свещената способност на човека да мечтае се превръща във възможност да се самоизгражда, а цялото богатство от жизнените му впечатления — в инструмент за укрепвано на здравето и за увеличаване продължителността на живота. И така, заставам пред група пациенти, желаещи да овладеят саморегулирането. Сред тях има и болни, и относително здрави хора на различна възраст. Някои от тях навярно са прочели последната ми статия в един от вестниците. Отправили са поглед към мен. Аз съм лекарят! За да станат те по-щастливи, аз трябва да се чувствам отлично!
НОВ ОБРАТ, НО НЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След поместените в централната преса статии за новия метод, който дава възможност на човека да управлява организма си, и след демонстрирането му по Централната телевизия започнахме да получаваме купища писма от желаещите да го усвоят. За съжаление във вестниците не всичко бе точно и научно изложено, не всичко бе предвидено, а методът се представяше твърде опростено със сензационен оттенък, имащ и рекламен ефект. Това може да се обясни със спецификата на журналистическата работа, за което аз не се наемам да съдя. Но като лекар ме подразни, че читателите оставаха с впечатление за метода преди всичко като за вълшебна пръчица или панацея за всички беди. Въпреки последвалите публикации, в които вече по-целенасочено се обясняваше, че методът се отнася към психотерапията, като същевременно се съпоставяше с автогенната тренировка (което само по себе си трябваше да насочи вниманието към диапазона на използването му, в получаваните писма се обръщаха към нас с най- различни проблеми, даже такива, решаването на които бе извън възможностите на саморегулирането.
На писмата на мнозина не успяхме да отговорим тогава поради трудностите, които изпитвахме в организационния период. Създаденият преди две години с решение на Министерския съвет на Дагестан център нямаше помещения. По това време стопанските единици в страната преминаваха на самостоятелна стопанска сметка и макар че не разполагаше с никаква материална база Центърът по саморегулиране беше вече на стопанска сметка. Колективът от лекари бързо се разпадна поради липсата на нормални условия за работа (без помещение и оборудване, без гарантирано заплащане). Студентите-шестокурсници от Дагестанския медицински институт, които бяха специално подбрани и обучени за бъдеща работа в центъра, при разпределението бяха изпратени в други градове. Остана колектив с не повече от 10 души, от които само петима лекари. Те успяха да останат в Махачкала, но без да имат работно място. Ето защо нека не ни се сърдят тези, които не получиха отговор на писмата си. Надявам, се, че все пак ще успеем да сторим това., Моят български приятел Васил Байчев, наблюдавайки страданията и вечните ми мъки на лекар, който не е в състояние да помогне на тези, които се обръщат към него за помощ, веднъж остроумно ме посъветва да се представям така: „Аз съм Хасай Алиев, аз съм и Центърът за саморегулиране и съм на пълна стопанска сметка." Разказах за писмата не за да предизвикам съчувствието на читателите. Писмата ни разтревожиха с често срещаната у техните автори увереност, че саморегулирането може да се усвои за половин час. Тя се срещаше не само в писмата. Заради този „половин час" десетки хора захвърляха цялата си работа и летяха от различни краища към Махачкала, без дори да ни предупредят.
Откъде се взе този „половин час"? От вестниците, разбира се. В един от тях се правеше сравнение между вглъбяването при автотренинга и при саморегулирането. И се правеше изводът, че при овладяването на това състояние при автотренинга били необходими тренировки, продължаващи месеци наред, а при управляемото саморегулиране в повечето случаи бил нужен само половин час. Естествено че повечето читатели искаха да отнесат и своя случай към споменатите във вестника „повечето случаи". — А не може ли за 20 минути? — се поинтересува веднъж глас от залата по време на поредна лекция по саморегулиране. — Дори за да се научите да карате колело ще ви е нужно повече време — отговорих аз. — Разбира се, че е възможно и в някои случаи това наистина става, но въпросът ме се свежда до поставяне на рекорди. Същността е в научаването на човека да управлява свръхсложната машина на собствения си организъм, което изисква особена предпазливост. Това е човешки организъм, това е самият живот, ако щете! Ето защо независимо от възможния „половин час" обучението по саморегулиране трябва да включва пълния курс от десет комплексни практически занятия, съчетани с теоретична подготовка по „правилата за влизане в състоянието". Не е достатъчно да се научите да предизвиквате особеното състояние, трябва да умеете правилно да го използвате. За това също ставаше дума в печата, но за съжаление този половин час, който „води към щастието" се бе оказал магически! Не ставаше и дума, че е необходим упорит труд. Голяма част от писмата са написани от болни (или техни роднини) с оплаквания от различни заболявания — от вродена глухота при 5-месечно бебе до тежки онкологични заболявания. Всички искат да им се помогне. Много писма получаваме и от хора, страдащи от различни неврози и оплакващи се от ниска работоспособност, умора. На тези пациенти ние бихме могли да помогнем. Съдейки по писмата, саморегулирането желаят да усвоят и много младежи, решили да се откажат от пушенето. Пишат ни също и наркомани или техните родители. И на такива пациенти също бихме могли да помогнем. Сред тези, които ни пишат, има и такива (при това вече не съвсем млади), които поради прекалената си стеснителност имат несполучлив брак. Те също могат да ни станат пациенти. Има и такива, които разчитат на сериозни промени в живота си. Вярват, че саморегулирането ще повиши нервната им устойчивост в случаите на неочаквани натоварвания, промени в ритъма на живота и в работата. Наистина за тях саморегулирането би могло да бъде изключително полезно. Пишат ни и спортисти, работещи за подобряване на своите постижения — това се отнася както за начинаещите в спорта, така и за шампионите и треньорите, търсещи психологически подходи към своите състезатели. Без саморегулирането според мен е просто невъзможно в тези случаи да се премине към по-високо качествено равнище. Има и желаещи за ускорено усвояване на чужди езици или други видове дейност. Тук саморегулирането също би било полезно. Получаваме и официални предложения за сътрудничество с промишлени предприятия с цел намаляване на производствената умора и заболеваемостта сред работниците, занимаващи се с напрегнат монотонен труд. В системата на съвременното интензивно производство, при което нервнопсихическият апарат на човека е подложен на повишено натоварване, саморегулирането, несъмнено, е нужно. Пишат ни и пристигат при нас лекари ентусиасти, психолози, желаещи да обогатят професионалния си арсенал за профилактика и лечение на болните. В гр. Темиртау, Карагадинска област, лекарят сексопатолог, Ю. И. Калягин вече успешно прилага метода на саморегулирането в комплексното лечение на сексуални разстройства. Ефектът от неговото лечение е по-висок от традиционния. В гр. Твер успешно работи лекарят Б. И. Чула, обучавайки по метода на саморегулиране стопански ръководители и болни. На договорна основа с обединението „Химволокно" премина курс на специализация в Центъра по саморегулиране лекарката от гр. Клин В. Е. Чернова. В Лвов работи психиатърът Я. В. Лесюк, който не само лекува болните, но и използва метода в работата си с хора на изкуството: актьори, режисьори, поети. В Ленинград над усъвършенстването на метода в работата със спортисти се труди психологът В. А. Кисельов. В Москва е подготвена група от лекари. На настоящия етап съвместно с Екологичния фонд на Русия се формира организация за подготовка на лекари специалисти за работа в различни училища, поликлиники, женски консултации, родилни домове, учреждения, производствени предприятия и други. Разбира се, много бих искал всеки лекар да се запознае със саморегулирането, а лекарите психотерпевти — да овладеят метода професионално. Всеки психотерапевт така или иначе се опитва с помощта на един или друг метод да научи своите болни да използват саморегулирането. Защо този метод да не бъде най-съвременният? Между авторите па хилядите получавани писма, разказващи най-вече за човешката мъка, макар и рядко, но се срещат и такива, за които всъщност са и предназначени публикациите в печата. Това са ентусиастите, предлагащи сътрудничество и съдействие за ефективното развитие и въвеждане на новия метод. Именно на настоящия етап от утвърждаването на саморегулирането е особено необходимо такова сътрудничество, още повече че не на всички нуждаещи се (и най-вече на болните) може да бъде оказана помощ от малцината, владеещи метода лекари. Препрочитайки пощата, отново прави впечатление, че не всички публикации във вестниците и списанията са били правилно ориентирани в битката за по-скорошно признаване на метода. Поради това стана така, че вниманието именно на болните, а не на научните организации и учреждения бе привлечено от него. В потока от писма, авторите на които искат да притежават ключа, особено ми направиха впечатление четири. Те в известен смисъл са уникални. „Страшно ми е нужен ключът, разбирате ли!!!" — пише 10-годишно момиче (обърнете внимание — с три удивителни). Второто писмо бе адресирано до редакцията на в. „Комсомольская правда" и негов автор бе доцент от едно висше медицинско учебно заведение. Той настояваше да бъде спрян в печата процесът на „баламосване" на студентите медици, на които и без това главите били пълни с различни рекламни псевдонаучни методи, обещаващи едва ли не да избавят човечеството от всичките му беди. „Този ключ е без право на предаване!" — завършваше доцентът своето писмо от 20 страници, като молеше редакцията да го публикува. Авторът на третото писмо бе голям чудак. Оказа се, че след като прочел в статията за топлия обръч, помагащ в обучението по саморегулиране, то по някакъв начин нагрявал главата си в продължение на 10—15 минути всеки ден, след което започнал да се чувства великолепно, да побеждава на тенис и шах и да пише три пъти повече стихове. Благодареше на автора на метода. Трагикомизмът на тази ситуация се криеше в това, че в статията не бе описана същността на действието на новото откритие — „пробягващата топла вълна" — и не се даваха никакви указания за използването му. И накрая, четвъртото от необикновените писма, което се оказа най-страшното за мен. След като прочело в една от статиите за изработването на навик за саморегулиране посредством условнорефлекторното му програмиране, едно момче пишеше, че вече било чувало за нещо подобно, за програмирането на хора. След такова програмиране с помощта на газ „Ейч" хората започвали да ядат трева и се превръщали в роботи и животни. „Между другото — пишеше момчето — авторът на това програмираме също се казваше доктор Хас." Няма да коментирам това писмо или да доказвам сега разликата между известния филм „Мъртъв сезон" и метода на саморегулирането. Тя е повече от очевидна. Бях длъжен да разкажа за тези писма, защото, независимо от тяхното своеобразие те изразяват четири крайни точки по отношение на метода. Получавайки голям брой писма от болни, без да имам възможност да им помогна, аз се терзая от мисълта правилно ли постъпваме, когато рекламираме един или друг метод. Не е ли това просто начин да бъде привлечено вниманието на обществото? Не е ли това осмият грях (наред със седемте вече известни земни грехове) — да се пораждат надежди, а после да се използва това в нечии интереси? И сам си отговарям: ако не бяха публикациите, нищо нямаше да стане. Те помагат на новия метод да си пробие път. В условията, когато обществото все още не се е преустроило, когато този процес зависи от всеки отделно взет човек, от неговото умение да се организира, нашето стратегическо оръжие е популярността на метода. Друг е въпросът, че към материалите в печата трябва да се отнасяме сериозно. А що се отнася до осмия грях, аз може би наистина събуждам някакви надежди, но не се възползвам от това. Или по-точно силно желая да се възползвам, но в добрия смисъл — "да помагам на желаещите да усвоят навиците на саморегулирането. Всеки изобретател мечтае да реализира своите открития. На всеки творец му е нужна обратна връзка между творението и приложението му в обществото. Необходимо е обществено признание. Без него няма сигнали, стимулиращи творчеството му и в бъдеще. Ето защо желая да помагам на хората. В бъдеще, когато повече лекари ще владеят метода, се надявам, че тази моя мечта ще стане реалност. Защо е необходимо да казваме такава, на пръв поглед, проста истина? В процеса на популяризиране на саморегулирането се наложи да изнеса стотици лекции, демонстрирайки метода върху доброволци от залата, на различни места, даже пред екипа на в. „Комсомольская правда", в най-отдалечените краища на страната. И винаги публиката проявяваше голям интерес. Но обикновено всичко свършваше с това. Защо ставаше така? Отговорът на този въпрос, разбира се, се крие не само в несъвършенството на нашата медицина. Това е сложен социален въпрос. И именно защото подобни въпроси се сблъскват с по- широки социални проблеми, у нас започна и се осъществява преустройството. Работейки с известния клуб на директорите па промишлените предприятия, аз, макар и лекар, а не директор разбрах, че символът на нашето време може да бъде изразен съкратено с три букви „С" — самоуправление, самофинансиране, самообезпечение. И като лекар смятам за необходимо да прибавя към тези три „С" за обществено самоуправление и още едно „С" — саморегулираие. Защото без развитие на личността, без насрещно движение на обществото и човека не е възможна никаква демокрация. Въпросът не се свежда до конкретните методи, а до самата същност на идеята — главната потребност на човека е потребността от щастие и обществото, ако иска да бъде здраво, трябва да подпомага задоволяването й. Ще бъде ли човекът най-после поставен в центъра па всички обществени грижи? Отговорът на този въпрос е един от социалните критерии при оценката на равнището на общественото развитие. Човек се стреми към щастие и свобода. Дълго време крилатата фраза, че свободата е осъзната необходимост бе тълкувана в съвсем противоположен смисъл. Слагаше се „командно- административен" акцент върху думата „необходимост". Докато смисълът на фразата бе в понятието „свобода" — свободата е потребност на човека (т. е. необходимост). И тази потребност от свобода е осъзната. Когато в един период от нашата история естествените човешки качества и прояви — любовта към ближния, другарската взаимопомощ, приятелската привързаност и много други — бяха обявени за социалистически постижения, тогава по същество бе извършена агресия срещу тях. Надявам се, появилото се ново мислене ще позволи да върнем естествения смисъл на тези понятия. Именно в тези условия широкото развитие на саморегулирането ще съдейства да се разкрие във всеки човек природното му, дълбоко човешко начало, ще му помогне по-успешно да реализира духовните си подбуди и стремежи. По инициатива на едно специално политехническо училище в гр. Каспийск, недалеч от Махачкала, се проведе интересен опит с учениците (става дума за поправителен интернат — бел. прев.). Честно казано това беше тежка гледка — 300 деца зад бодливата тел. Сред тях имаше такива, които бяха извършили криминални престъпления или други сериозни нарушения. Но имаше и такива, които бяха попаднали тук само защото бяха разказвали смешки по време на занятия или просто за различни лудории, които дразнели преуморените преподаватели. Група деца, които най- много се нуждаеха от лечение на нервните разстройства, започна обучение по саморегулиране. За целта включихме и местната телевизия и журналистите. Докато по време на първите занятия повечето от обучаваните деца мълчаливо и с недоверие поглеждаха към вратата дали не стои там техният възпитател, след няколко дни те се отпуснаха, появиха се усмивки, нормални жестове, намаля подозрителността и агресивността им. Започнаха да ни се оплакват от лошото си самочувствие, да споделят плановете си за бъдещето. Подобри се сънят им, по-малко се оплакваха от главоболие. Някои станаха по-прилежни, на мнозина се подобри паметта. Очерта се тенденция към нормализиране на психо-вегетативните и другите функционални показатели. След 3—4 занятия у някои деца-възникна желание да работят над себе си — започнаха да задават въпроси как да прилагат саморегулирането за развитие на характера, силата на волята и паметта си, как да се настроят за четене, за учение. Привлякохме журналистите не за реклама. Това бе своеобразен стимул за децата, които разбраха, че нормализирането на тяхното здраве и поведение е обществена грижа. Но не след дълго телевизията ни подведе, и то неведнъж. Веднага стана ясно, че липсата на внимание към децата намалява интереса към собственото им развитие. Децата, които в най-крехка възраст са преживели душевни травми, най-много се нуждаят от подкрепа. По-късно възникнаха нови трудности. Полагахме усилия за разкрепостяване на децата, за освобождаването им от тяхната мрачност, травмираност и затвореност и постигнахме положителни резултати. Но усилията ни се сблъскаха със самата организация, на живот и обучение в системата на поправителното училище. Децата влязоха в конфликт с преподавателите и възпитателите, които изискваха безусловно подчинение, изключвайки всякаква възможност за диалог с подчинените си. Тогава решихме възпитателите и преподавателите също да преминат курс по саморегулиране, да получат ключ към себе си и към своите възпитаници. И сред тях имаше немалко, които страдаха от неврози. Беше осъществен пълен лечебно-учебен курс. Тази дейност продължава и досега. Естествено саморегулирането само по себе си няма да реши целия комплекс от съществуващи проблеми. И това не е целта му. Главното е, че приложението му даде възможност от гръмки фрази за необходимостта от профилактика да преминем към укрепване здравето на хората на практика. В тази дейност се очаква да се включат и лекари от други подобни училища в страната, като за целта преминат специална подготовка в Центъра по саморегулиране. Такова решение бе взето на съвещание по организационните и психологически проблеми на поправителните училища под ръководството на представителя па народното образование на Русия Г. Н. Тростонеика — ентусиаст за хуманни промени в тази област. В процеса на работа с децата включихме в програмата на занятията им последните постижения на развиващия се метод на саморегулирането. Този нов похват възникна при опита ни да помогнем на много хора, конто не умеят да поставят пред организма си конкретни установъчни задачи (програми) в съответствие с целите си. Казано по-просто, човек, навлизайки в особеното състояние, често не знае какво иска. Както вече отбелязах, това е един от най-трудните моменти при прилагането на саморегулирането. Така например често ни питат как с помощта на саморегулирането да се настроят към ускорено изучаване на чужд език? Какво трябва да си представят в особеното състояние? Или какво трябва да си представят по време на саморегулиране, за да се избавят от зъбобол? За всеки конкретен случай възникват множество такива въпроси. Отговаряме на всички, че ако им е трудно, може и нищо особено да не си представят. Необходимо е да се предизвика дълбоко особено състояние и при наличието на цел нужната реакция сама ще се синтезира. Обикновено даваме пример с хипноза, по време на която па човек му се внушава, че му е студено и допълваме това с описание на механизмите на организма, предизвикващи това усещане.
В случая има една съществена особеност. За такъв свободен синтез (без да се стимулира желаната реакция от съответстващи образи) е нужна достатъчна свобода за творчество на организма, т. е., повтарям, нужна е дълбочина на особеното неутрално състояние. Колкото тя е по-малка, толкова повече се налага да се помага на организма, като се развива образна представа за желаната реакция. Например можем да напомним, че чувството за прохлада е свързано с къпане в планинска река, а премахването на зъбобола -с приемането на таблетка аналгин. В редица случаи повечето от нашите пациенти не могат във всякаква ситуация да предизвикват дълбоко особено състояние. Постигането на по-голяма или по-малка дълбочина е свързано и с изходното състояние на организма, и със самата задача. Понякога, когато задачата е твърде отговорна, необходимата дълбочина на вглъбяване може да не се постигне поради вълнение- или излишно напрежение. С въпроси за правилното поставяне на задачата към пас често се обръщат и хора, които не сме обучавали - обучавали са ги наши ученици. С подобни въпроси се обръщат и телевизионни зрители, които са гледали предаванията за саморегулирането и са се научили самостоятелно да предизвикват у себе си особеното състояние, без да знаят какво да правят с него. По тази причина възникна нов похват или, така да се каже, средство за общо ползване, универсален хармонизатор. То е предназначено за лица, които не могат да навлязат достатъчно дълбоко в състоянието — в тези случаи похватът е полезен като общоукрепващ фактор. До откриването на този похват стигнахме по следния начин. За решаването на различни творчески и житейски проблеми пай-добрият път е доброто самочувствие и бистрата глава. В случая коментарите са излишни. Залог за добро самочувствие и здрав външен вид е преди всичко дълбокият нощен сън. А за добрия сън, както е известно, организмът и нервите трябва да са в ред. Как се осъществяват при йогата, китайската гимнастика или с помощта на физкултурата, на която ни учат от детинство тези оздравителни, общоукрепващи процеси? Нима когато се занимаваме с физкултура, "мислим какво именно движение да направим, за да се научим например по-бързо и успешно на чужд език. Ние просто извършваме полезни за нашата нервна система и организъм упражнения. Те подобряват нашето самочувствие. Намирайки се в добра форма, ние по-добре се справяме и с житейските си грижи, и с работата си. Бихте могли да отговорите, че при йогата например има . разработена и строго диференцирана система от упражнения — едни (да предложим стойка на глава) съдействат за подобряване па паметта, други подобряват функциите на черния дроб. Отговорът е: щом съществува такава система от оздравителни упражнения ••- използвайте я в режима на саморегулиране. Ето това е находка! Само че отначало с помощта на саморетулирането се научете да навлизате в особеното състояние, което привежда, в хармония психическите и физиологическите процеси, а след това като го използвате овладейте полезна поза от йогата. В традиционната за йога система връзката е обратна — от здраво тяло -към здрав дух. От механичните упражнения (пози, начини на дишане и т. н.) започва поетапно, продължително изкачване към висшите психически стадии на саморегулирането. Професионалистът йога владее особеното състояние, но го постига след дълги години упорита практика, специална диета и аскетичен начин на живот. Уверявам ви, че бихте могли да постигнете това значително по-лесно! Има и такива моменти в живота, когато трябва да забравите прекрасната поговорка, че без труд нищо не се постига, за да не пострада вашият оптимизъм, тъй като в нашия случай за вас са се потрудили природата и човешката мисъл, събрана в резултат на многовековен опит. С помощта на съвременна научна технология вие ще усвоите основния опит на йогата — особеното състояние или съюза между душата и тялото, за кратко време и без радикална промяна в начина на живот! И след като овладеете особеното състояние — ключа, ще започнете да усвоявате низшите стадии, което, разбира се, ще,бъде по-лесно — по-бързо е да се спускаш от върхар отколкото да се изкачваш към него. Как става това? Например искате да увеличите гъвкавостта на гръбнака си и започвате да изпълнявате упражнения с наклон на тялото напред, като с ръце се стремите да докоснете пода. Когато сте се наклонили колкото можете, а подът е все още далеч, гръбнакът повече не се прегъва и до краен предел са се напрегнали мускулите, спомнете си какво съветват в такива случаи йогите — да си помогнем чрез мислено самовнушение, че в кръста мускулите се отпускат, че гръбнакът е станал по- гъвкав, че ви е приятно да се наведете още по-ниско. Йога ни съветва да помогнем на организма си чрез психическия механизъм на самовнушението. Но не е ли по-добре да направим това след като сме предизвикали у себе си особеното състояние — състоянието на саморегулиране, при което самовнушенията ни се осъществяват най-лесно. Този подход може да бъде приложен и към китайската оздравителна гимнастика,. Забелязали ли сте колко леки, като криле на птица, са ръцете на професионалистите, занимаващи се с китайска гимнастика? Понякога дори възниква илюзията, че това не е мощна по своята сила процедура, а лек безметежен танц. Откъде се взема тази лекота и мощност едновременно? Дали не от това, че професионалистът, тренирал с години, е усвоил особеното състояние и го използва при изпълнение на упражненията? Дали не затова, че тези упражнения привеждат в хармония психиката и организма му за разлика от механичните физкултурни упражнения? В китайската гимнастика движенията на професионалиста с лекотата си напомнят раздалечаващите се и приближаващи се ръце при обучението по саморегулиране, за което вече стана дума. Същността на тези движения е идеомоторна. Но при усвояването на саморегулирането опитът за формиране на особеното състояние се изгражда целенасочено с пряка хипноза — от учителя към ученика, а в системата на китайската гимнастика няма такава технология за предаване опита при формирането на това състояние. Технология, която може да бъде усвоена толкова бързо! Овладяването на китайската гимнастика започва от контрола на външните движения, на качеството на изпълняваните упражнения. Едва след това ученикът постепенно преминава към контрол на вътрешното състояние — от частното към цялото. Ако сте овладели особеното състояние, опитайте се да си представите, че ръцете ви първо се раздалечават, после се приближават една към друга, след това тялото ви се завърта, при което чувствате гръбнака си много гъвкав, отново заемате изходно положение, тялото ви се наклонява напред и т. н. И всички упражнения, които са ви познати още от детинство — доскоро механични, сега автоматично се превръщат в хармонизиращ фактор — започват да напомнят упражненията на йогите. А това е така, защото структурата на всяко движение крие идеомоторика. Психиката и организмът работят синхронно, съгласувано. По време на такива занятия не е нужно да проверявате пулса си, както това е прието например при изкуствените системи за тренировки! (аеробиката и др.). Ритъмът на сърцето, дишането, силата и скоростта на движенията — всичко това автоматично ще се синхронизира. Тази специално хармонизираща физкултура е необикновено приятна п се извършва с удоволствие, мозъкът сякаш си почива, а тялото извършва приятна работа. Изпитвате особено чувство, когато незначителното волево усилие дава начален ход на желаното движение, а след като вътрешно се отпуснете, наблюдавате автоматичното му продължение. По време на такива физкултурни занятия възстановителните процеси се извършват синхронно с натоварванията, а общото състояние на целия организъм след подобно натоварване наподобява това след отдих. Мускулите са почти отпуснати, затова се постига и необичайна гъвкавост. Дори при по-незначителен брой на изпълняваните упражнения от тези, извършвани по общоприетия начин, могат да бъдат постигнати същите резултати. Причината е във включването на механизма за повишаване на вътрешната производителност. А тъй като повечето движения се извършват на основата на идеомоторния механизъм, то вземат участие и някои други мускули, които не участват при обичайното изпълнение на аналогични упражнения. Борците например, с които работихме, използваха този начин за физкултурни занятия след обичайната си тренировка. Това им помагаше да премахнат застойното пренапрежение на мускулите, да отдъхнат. Извършваше се процес на балансиране — вредите от професионалния спорт отчасти се неутрализираха чрез хармонизиране. Работихме също с група спортисти, занимаващи се с лека атлетика. Хармонизиращата гимнастика им помагаше по-добре да изпълняват упражненията, изискващи статично напрежение на мускулите. Спомнете си как в състояние на хипноза се нрави каталептичен мост — поставят човека така, че вратът му да се опира на облегалката на единия стол, а петите му на облегалката на другия. Тялото му като че ли е вдървено и е способно да издържи голям товар. Върху лежащия може да стъпи и се изправи някой. Такъв мост се демонстрира с доброволец от залата, който, напълно е възможно, да няма никаква специална спортна подготовка. Саморегулирането дава възможност на атлетите да предизвикат самостоятелно каталептично напрежение, съдействащо за развитието па мускулните им възможности. Ето какъв нов повратен момент откриваме в развитието на саморегулирането. Л колко такива още повратни моменти могат да възникнат, ако в работата над този общочовешки проблем се обединят усилията на: лекари и учени. Защото проблемът за развитието на човека е общ проблем.
А СЕГА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ
Разбрах истината: добрата постъпка, колкото и малка да е тя, е полезна за целия Свят Ако ме попитате към коя школа принадлежа, бих ви отговорил, че в моите представи съществуват само две школи. Първата, гори която човек определя главната си цел, стреми се непременно да я осъществи и при възникване на определени въпроси в хода на работата ги решава с помощта на специалната литература и на специалистите. И втората, при която той първо се научава да бъде научен работник, изучава съответната литература, получава необходимата информация и след като стане специалист в дадена област, се заема с решаването на интересуващия го или възложен му проблем.
Отнасям себе си към първата школа — не към школата на дейните натури. Що се отнася до образованието ми, то от детинство обичам книгите. Брат ми бягаше след топката из двора, а аз лежах на дивана и четях ли четях... Отначало — фантастика!. По-късно — книги по психология, медицина и философия. След това, някъде в трети или четвърти курс «а медицинския институт изобщо престанах да чета литература по специалността си. Да си призная: тя бе почнала да предизвиква у мен известно раздразнение. Искаше яли се да мисля самостоятелно. Ето защо се отказах от съществуващите формални школи и в областта на психофизиологията, и на психотерапията, и на рефлексотерапията. Наистина съжалявам, но по тази причина много имена на учени и научни работници не ми говорят нищо, ако не се познавам с тях лично.
Това ми позволи да не се ограничавам със съществуващите системи от възгледи и направления. Когато в цялата страна се разработваше популярното направление за рефлексотерапия в областта да ухото, това не ме обвърза и затова при топлинното рефлексогенно (регулиране на артериалното кръвно наляга я? потърсих сферата и а въздействие не в областта на ухото, а в областта на носа. И се получи оригинална методика. Ако пък говорим за научните работници, аз ги разделям на три категории. Първата се представя от кандидата на науките, който се стреми да стане учен и мисли с понятия. Втората — от доктора на науките, който вече мисли с категории. И третата — от академиците, които, бих казал, мислят от гледна точка на ползата, на конкретния резултат на научната дейност. Не съм кандидат м не съм доктор на науките й по горната логика на мислене би трябвало да съм академик. Разбира се, шегувам се със самия себе си. По дух най-близък ми е великият В. М. Бехтерев, посветил се изцяло на любимата ми хипнология и на изясняване ролята на внушението сред хората. Чувствам органично, че тази метафизична област на човешките взаимоотношения му е била присъща по природа, следователно е била неговата материя. Бехтерев почти е стигнал до обучаването по метода на саморегулиране чрез хипноза. Той е препоръчвал на болните от алкохолизъм след курса по лечебна хипноза при рецидиви на болестта да възпроизвеждат по памет изпитаното по време на лечението хипнотично състояние. Предполагам, че болният е затварял очи, спомнял ой е хипнотичното състояние и то се е връщало заедно с лечебното си въздействие. За съжаление от известните ни литературни източници не успях да разбера докъде е достигнал в тази област обожавалият от мен професор. Но по съществуващите факти стигам до извода, че по време на лечебната хипноза у пациента не е бил формиран целенасочено условонорефлекторен ключ за навлизане самостоятелно в хипнотичното състояние. Възможността от прилагане на такава самохипноза е била внушавана на пациента обичайното му състояние, което намалява ефективността от самостоятелното автоматично, включване на особеното състояние. По тази причина пациентът възпроизвеждал изпитаната хипноза само чрез механизма на повторението, без да подозира възможността, да го използва творчески. От саморегулирането го е деляла само една крачка, за която е трябвало да измине половия век! И 'когато тази крачка бе направена и методът на самор-гулирането стана реалност изминаха много дни, докато се стигне до началото на практическата му реализация. Центърът по саморегулиране работи две години без помещение — време, за което министърът на здра- веопазването произнесе две велики фрази. Докато го убеждавах да се запознае със саморегулирането (мислех си — може би ще види и ще се вдъхнови!) той произнесе първата: „Какво ще се измени от това, че ще видя? Здание ли ще изникне изпод земята?" Такъв бе министърът на здравеопазването, по времето на който възникна първият в страната Център не саморегулиране! А ето и втората велика фраза, която той произнесе, след като повече от две години в приемната на министерството непрекъснато звъняха от всички краища на страната и молеха да ги приемат на обучение по саморегулиране: „Да — каза накрая замислен министърът, — добре би било, ако все пак центърът имаше помещение." Всички други негови мисли не бяха толкова значими и се свеждала най-вече до общи разсъждения за необходимостта от активно и широко развитие ,на профилактичната медицина. Какво да се прави? Как да живеем и да работим в нашето сложно, но, слава Богу, излизащо от мъртвата си точка общество? Как да стигна най-бързо до Целта? А тя, повярвайте ми, е една — да създам школа за активно внедряване на саморегулирането във всички сфери на живота, да го включа в системата на нашия свят. Убеден съм, че без него днес е невъзможно да се осигурят условия за продуктивна реализация на творческия потенциал на човека, а следователно и за здравословен и пълноценен начин на живот. Още в началото на нашия век В. И. Вернадски отбелязва, че „биосферата (живото вещество на планетата — бел. авт.) е преминала или по-точно преминава в ново еволюционно състояние — в ноосфера, преработва се научната мисъл на социалното човечество". В това еволюционно развитие на природата участва „новата форма на биохимична енергия, която може да се нарече енергия на човешката култура или култура на биохимичната енергия..."
Ученият е предвидил, че ако на определен етап от развитието на обществото човекът не стане сътворец на Природата, той ще загине. А за да може разтерзаният от съвременната цивилизация човек да възвърне хармонията си с природата, той трябва да я създаде преди всичко у себе си. Не става дума за онова пасивно равновесие, което, понякога отъждествяват с хармонията, а за нейната действена сила.. Убеден съм, че с помощта на саморегулирането човек може да реализира свободата, към която естествено се стреми, в най-висша степен, за да бъде не само творец на идеи, творец-художник, но и творец на новото битие, сътворец на новите закони на природата. Какво да направим, за да ускорим приближаването на това бъдеще, за да стане то наше настояще? Може би щях да разбера бюрократа министър, ако бях отишъл ори него с някаква идея и той ми бе казал, че в света има много идеи, но «яма възможност всички да се проверят на практика. А аз отидох при него с вече готова технология, одобрена и препоръчана за широко практическо приложение от Министерството на здравеопазването на СССР "— по това време ръководен орган за министъра на Дагестан. Отидох с всички необходими книжа, писма и гербови печати, какво още бе нужно? Моята скромност, лоялност, деловитост, методичност, убедителност? Всичко опитах и продължавам да упорствам. Излекувах от разни болести много от представителите на „висшия ешелон на властта" — бързо, ефективно и убедително, к а го нагледно демонстрирах метода на саморегулирането. И всеки път след поредното неизпълнено обещание си отивах, като се извинявах и благодарях, че са ме приели, защото не съм възпитан-лошо и уважавам по-възрастните. Не влязох в конфликт с тях. Опитвах се да гледам на нещата философски, като реализирах позицията си по метода на позитивното движение — успокоявах се, доколкото можех, заобикалях пречкайте, а в случай на успех «е забравях да благодаря дори на тези, които трябваше да съдействат за постигането му, но не бяха направили нищо. Имах ли друг изход? Нито веднъж не загубих контрол върху себе си и не поставих остро въпроса. Мислех, че ако го направя ще затъна в конфликта и ще погубя едно добро дело.
И отново се питам какво поведение трябва да възприема, за да успея по-бързо? Може би в нещо бъркам? Или съм се отпуснал? В този свят трябва да има справедливост, иначе животът «е би >имал никакъв смисъл. В трудни минути често си спомням за Петросян. За същия този Петросян, директор на завод и безкористен привърженик на бързото внедряване на само регулирането. Веднъж ме накара направо в самолета да лекувам един от пътниците от радикулит. Без да обръщам внимание »на недоверчивия смях на другите пътници, го избавих от болката за броени минути, като използвах един от приборите, който нося винаги със себе си. Или друг случай в един от хотелите на Одеса. На представителите на клуба на директорите, които бяха дошли да ни отведат на поредната лекция, Петросян заяви гордо с доволна усмивка; „А ние тук се занимаваме със съвсем други неща. Лекуваме всички дежурни администратори от кръвно налягане!" Кой е прав? Министърът на здравеопазването, който дори не иска да види в какво се състои новият медицински метод, аз, който искам да мина пред обществото за „коректен човек" или Петросян, чиито постъпки на пръв поглед излизат извън рамките на приличието — все пак е солиден генерален директор на голямо предприятие? Кой от всички ни е прав? Като анализирам жизненото поведение на Адик Александрович Петросян, стигам до извода — независимо че някои негови постъпки излизат извън общоприетите рамки, те съответстват напълно на дълбоката човешка природа на хуманиста. В него, в Пепросян, има толкова много живот. Непоправим, жизнелюбец! Сравнявайки поведението на министъра с това на моя приятел, неволно си спомням един стих, в който се крие отговорът на всички мои въпроси: „Прав е този, у когото има повече живот — той е прав!" Той ми е и близък и мога да го разбера. Независимо от трудностите, които изпитват, в душата, на такива хора винаги е празник. Този празник те даряват 'на всички, които ги заобикалят. И колкото повече живот блика от тях, толкова по-щедри са! Иска ми се и аз да съм като тях, защото знам колко важно е това за лекаря. Веднъж в санктпетербургския институт за експериментална медицина, когато в лабораторията на Д. М. Камбарова изучавахме дейността на, мозъка на обучавани на саморегулиране болни от епилепсия, психологът на лабораторията, млада жена, подложи и мен на психологически тест. „Имате силно развито художествено мислене — каза тя, разглеждайки отговорите на въпросите ми, — до 40 на сто, а аналитичното ви мислене — до 50 на сто." „А «а колко процента възлиза обаянието ми?" — попитах суетно аз. „Обаянието ви е неотразимо — цяло море!" — усмихнато ми отговори тя. Онемях! Толкова добре прозвуча! След тази фраза дълго се намирах в приповдигнато настроение, чувствах се прекрасно. Каква психотерапия, нали! Дълго време си спомнях този случай като инструкция за действие. Сега винаги се старая да се чувствам добре, от мен да блика енергия, да съм обаятелен с .пациентите и в «ай-добрата си форма в общуването си с хората при решаването на важни въпроси. Какъв смисъл да отида при пациентите си, при директора на предприятието или министъра с помръкнал вид и вяло настроение? Това би попречило на всяко начинание. Колко е хубаво, когато лекарят искри от жизненост — весел, доброжелателен и уверен в себе си._Тога-и пациентът се изпълва с надежда, че в резултат на лечението (или обучението) той ще му помогне да стане като него. В такъв случай и целта е ясна, а начинът на постигането й се възприема по-лесно. Лекарят, на когото предстои да обучава по метода на саморегулирането, възражда известния, но позабравен в нашата медицина принцип — лекарю, преди да лекуваш другите, укрепи собственото си здраве.
Смятам, че този принцип трябва да бъде възроден в цялата съвременна медицина. Без осъществяването му саморегулирането губи смисъла си, тъй като при него е невъзможно да се допусне откъсване на теорията от практиката. А що се отнася до поведението ми в някои, както понякога ни се струва, безнадеждни ситуации, или с бюрократите, се придържам към следните основни правила. Първото изисква да не забравяме да използваме най-универсалното средство — бодрата и бистра глава! А именно саморегулирането е. призвано да съдейства за това. То може да гарантира бързо възстановяване, добър тонус, продължителна творческа активност и дълголетие. Второто правило за успех във всяко начинание е, че общуването с друга личност може да е конструктивно, само ако успеем да я, убедим да стане негов привърженик. Ако това е невъзможно няма нужда да си губите времето. Тази мисъл може да се изрази и по друг начин — между нормалните (творчески) личности винаги възниква контакт и неизбежно се ражда нещо интересно. Това е закон. Но стига между тях да се намери само един примитивен човек и всичките ви старания ще отидат на вятъра. И ще възникнат маса неприятности. И така второто универсално правило за внедряване изисква за успеха му да се обединят нормални хора. Когато работех в Армения и понякога ходех в Москва, гостувах у семейството на писателя публицист Валери Арганбвски. С него мечтаехме да направим един интересен експеримент и за впечатленията си от него да напишем книга: „Десет гения в Дилижан". Искахме за десет дни да съберем за отдих и лечение е дома на композиторите в Дилижан десетина талантливи, с изявени способности личности независимо от възрастта и професията им. И да се поучим от техния стил на общуване. Смисълът на този експеримент се състоеше в следното — в бъдеще, след хиляди години, в едно по-съвършено общество ще има много повече талантливи хора, отколкото днес. Поне така трябва да бъде, ако наистина обществото и човекът се развиват и самоусъвършенстват. А ние живеем днес. В едно далеч не идеално общество. Нима не е интересно да надникнем в бъдещето чрез тези десет гения в един Дилижан. Как се изграждат отношенията помежду им? Как при нужда ги привеждат в хармония? Какви идеи витаят в тази атмосфера на вдъхновение? Убеден съм, че е невъзможно в такива обстоятелства да не се роди някаква обща идея, независимо от разликата в професията, и възрастта, А може би общите и,м усилия ще бъдат насочени към решаване на най-тревожните и актуални въпроси на днешния свят? . Нима това не е метод за качествено проникване в бъдещето чрез създаване на модел за изпреварващо развитие, основаващ се на тясното общуване на хора от това предполагаемо бъдеще? А ние, като изучим опита от общуването и взаимодействието им, можем да го използваме в настоящето. В училищата например бихме могли да преподаваме как се води конструктивна беседа. Веднъж ми се удаде да поживея в обществото на хора ентусиасти — заети с вдъхновеното решаване на отговорна задача. Това бе група доброволци, млади специалисти с различна професионална подготовка, обединени от идеята да подготвят радикални предложения за готвещия се тогава конгрес на комсомола. Организатор и ръководител на групата бе публицистът Александър Радоев. Живяхме 10 дни в един почивен дом в Звенигород, като успяхме да извоюваме за облекчаване на работата си машинописка, магнетофон и транспорт... Идеята беше поразителна, общуването също. Дотолкова всички бяхме обнадеждени от чувството за значимостта на идеите си, че работехме без почивка, денонощно. Никой не влизаше в пререкание и л е се опиваше от собственото си красноречие. Имаше и горещи спорове, но само по принципни въпроси. И в тези бурни дебати дори на думата „глупак" никой че обръщаше внимание. Изобщо всички предписания на мъдреците — как трябва да се слуша събеседникът и да се държим сред хората, се изпълняваха автоматично.- И главното — раждаха «се идеи. Дотогава, докато витаеше над всички ни духът на необходимостта от усилията ни. Когато накрая трябваше да пристигне комсомолският началник, за да му изложим идеите и предложенията си, а той не пристигна, когато разбрахме, че цялата ни работа е била лишена от смисъл, отношенията в групата мигновено се преобразиха. И вече сърдито реагирахме на думата „глупак"...
За себе си се убедих във верността на една отдавна известна мъдрост — характерът на човека, особеностите на неговата личност са инструмент. Ако този инструмент не е подчинен на обща цел, той се превръща в самоцел. Бихме ли могли да си представим общество, в което всички са егоцентрици? Този случай позволява да се направят някои полезни изводи, но все пак това не са „десетте гения в един Дилижан", тъй като в дадената ситуация всички бяха въодушевени от желанието да решат една обща задача. Докато в Дилижан се очаква да задейства по-дълбок и сигурен генератор — природно-творческата същност на изключително надарените хора. Такъв експеримент предстои. Интерес представлява и друг опит, имащ за цел развитието на идеята, която ми разкри някога приятелят ми Нои — необикновен човек, физик, с прекрасна интуиция и неизтощима енергия. Според неговата теория в нашия свят (Вселената) има само един обект, който съдържа в себе си едновременно две диаметрално противоположни структурни качества. Това е човекът. В мозъка на човека, смята Ной, могат да взаимодействат едновременно два полюса: „ + " и „— ". Ученият, който анализира и художникът, който синтезира. И ако у някой от нас .се осъществи пълноценно и равноправно сътрудничество между тези два полюса, според Ной този човек престава да бъде обект на нашата Вселена (тъй като това не й е присъщо и не съответства на законите й) и се превръща в Творец на Новото Битие. Той създава своя Вселена — по свое творческо решение, при което човешката воля става източник, на Новите Закони на Същността. В нашия свят човек е или повече художник, или аналитик, тъй като единият полюс винаги подчинява на себе си другия. Аналитичното мислене разбива цялото на части, то е обективно. Образното (художествено) мислене ни дава възможност да възприемем цялостно същността. Това възприятие е субективно. Тази теория възприема като основна задача, като цел в развитието на човека хармоничното единство между синтеза и анализа, при което процесът на анализиране не разрушава цялото, а съдейства за неговото обективно движение. От тази гледна точка качественият момент на творческото постигане на истината настъпва; тогава, когато структурите на синтеза и анализа в отделния човек достигнат равнището на хармоничното съгласуване. Постига се вдъхновение. Енергия. Вътрешна свобода. Такава творческа същност човек получава по природа и ако я няма, не е възможно тя да бъде създадена чрез каквито и да било тренировки. С тяхна помощ може само по-пълно да се реализира даденият му от природата потенциал. Ной ми откри великата тайна как от една не творческа личност може да се създаде творец. Разбира се, това е само хипотеза. Но съгласете се, че и в най-безумните на пръв поглед хипотези се съдържа зрънце истина. Идеята на Ной е следната — в главата на художника може да се развие полюс на аналитик и обратното. За развитие на противоположния знак хората трябва да общуват със себеподобни, т. е. с хора със същия знак — художник с художник, аналитик с аналитик. В живота това рядко се случва — еднаквите знаци се отблъскват. В земното битие винаги по-добре си взаимодействат хора с противоположни знаци. А само при прехода на качествено ново равнище се чувства необходимост от общуване със себеподобни. В трудното съвместяване на земните блага и творческия подвиг се състои цялата диалектика на развитието на човека, който, дори когато общува със себеподобни, се стреми инстинктивно към противоположни на себе си личности. Как да открием своя и противоположния знак? Много просто, смята Ной. — само трябва да обърнем внимание как са поставени ръцете при определена поза (т. нар. поза ключ), кой палец ще се окаже отдолу. А начинът на поставяне на палеца, според него, е програмиран генетично в структурата на личността на всеки човек. При аналитика палецът на лявата ръка остава отдолу, при чувствените натури — на дясната. Откъде се взеха тези символи? Не мога да ви кажа, това е авторско право на Ной. Но главното според него е, че при аналитика първоначалният пусков импулс на мозъка възниква в едната му половина, а у противоположния тип — в другата. Да допуснем, че вие сте художник. Не сте в състояние да взаимодействате със себеподобни постоянно, тъй като по същество това е самота, взаимодействие със самия себе си и вие, за да оживеете, неволно ще започнете да работите над себе си, да се самоусъвършенствате. Няма да говоря повече за тази теория или хипотеза. Ако поиска, нека за нея разкаже нейният автор. Ще се огранича с това, че според мен въпреки формалното й сходство с някои окултни теории тази хипотеза е изключително интересна и перспективна. А окултната й украса е свързана със символиката й, чиято простота би могла да оскърби не един научен сноб. Действително, как е възможно така „примитивно" да се опитваме да решаваме най-сложните въпроси от свръхсложната система на човешката природа. Но да оставим снобите на мира, като не забравяме мислите на Ной. Така, за всеки случай. Може би един ден, когато науката за човека постигне повече в изучаването на неговата същност и намери по-точни понятия и термини за нея ще успеем да разшифроваме неговата идея и тя ще блесне пред нас с цялото си великолепие. Неслучайно излизат научни статии за значението на асиметрията във функциите на дясното и лявото полукълбо на мозъка. Те показват, че описателната част от науката продължава да се развива у нас като правило по-добре от технологическата. Например диагностиката се развива по- успешно от методите на ефективно лечение. Възможно е теорията на Ной да стане някой ден ценен принос. Защо ви разказах за тази идея? Защото ако научим човек да се саморегулира, т. е. ако развием способността му да реализира собствените си решения, идеи, мечти и подбуди, конструктивното развитие (а в идеалния случай — и създаването) на неговия творчески апарат ще стане необходима част от общочовешката култура и залог за положителното развитие на обществото. Такива са перспективите, които започват да се осъществяват частично в сътрудничеството ми със съветско-американския фонд „Културна инициатива". Главната цел на фонда е оказването на финансова подкрепа «а перспективни проекти в областта на културата. Неговите дейци смятат, че наред с нашите войници, завърнали се от Афганистан, наред с инвалидите, за които обществото трябва да се грижи, творческите натури са едно от най-уязвимите негови звена. . Творческата мисъл на човека се развива толкова бързо, че при всяко желание да я спреш, тя се прекъсва. Затова искам с помощта на саморегулирането да разработя методика, която да позволи на човека продуктивно да изразява творческата си мисъл в хода на нейното развитие. Смятам, че това ще бъде от полза за всички. Фондът е готов да насърчи творчески проекти, свързани с развитието на човека и обществото. Такъв по същество е и проектът за по-нататъшното качествено развитие на саморегулирането, като целта е към него да се приобщят творчески личности, които да използват метода в различни области на своята дейност, да развиват способностите си, като постигнатия положителен опит послужи за по- широки обобщения. За тази цел фондът оборудва със съвременна техника помещения за провеждане на подготвителни лечебно-оздравителни процедури, както и за обучение по саморегулиране. Съставът на групата ще бъде подбран от творчески активни личности независимо от възрастта, професията и длъжността им. За подбора им се разработват критерии — сама по себе си интересна творческа задача, за решаването на която ще привлечем психолози, философи, социолози. В тази група от творчески личности, усвояващи саморегулирането, ще бъдат привлечени и писатели, които, надявам се, ще съумеят да опишат състоянието си, да го изразят по подходящ начин и да го предадат на всички нас. Така бихме могли да извършим качествен скок в развитието на метода на саморегулиране, без който е немислима общата култура на бъдещия човек. Днес човекът, влязъл в противоречие с природата, е поставен в критични условия на съществуване. Ако преди природата го пазеше и защитаваше, то сега той е загубил своята вътрешна жизнеспособност и устойчивост. Върху него ляга отговорността за по-нататъшното съществуване на света — функция, която той не би могъл да изпълни без съответен инструмент. Неслучайно Екологичният фонд на Русия съвместно с нашия център готви програми за подготовка на лекари в нова област на медицината — екомедицината, в основата на която лежат нелекарствените методи на лечение и, разбира се, преди всичко саморегулирането. Към методиката започват да проявяват интерес представители на различни направления, асоциации и обединения, както и творчески групи, работещи по въпросите на развитието на човека. И не на последно място Асоциацията по борба също е решила да използва самоорегулирането за подготовка на спортисти. Неотдавна в Баден-Баден се състоя Вторият международен конгрес по системни изследвания, информатика и кибернетика, за участие в който бях изпратен от фонда „Културна инициатива". Методът на саморегулирането заинтересува силно участниците и вместо предвидения един доклад, прочетох четири, а накрая бях избран в директорския съвет на Международния институт по системни изследвания, информатика и кибернетика. А това означава според мен, че работата на група ентусиасти от малобройния засега Център по саморегулиране намира оценка и признание сред всички заинтересовани хора. И че все пак има справедливост. Защо все още се суетим? Аз например, не мога да се освободя от напрежението на човек, който винаги бърза да реши всичко веднага. Боя се, че няма да успея до края на живота си да създам методика за повишаване продължителността на живота. Не само на моя, а на живота на всички ни. Бързам, защото съм смъртен като всички други. В задгробен живот не вярвам. А истинският, за съжаление, не стига за нищо — тъкмо си започнал да се учиш да живееш и си натрупал опит, а той, животът, свършил. Обидно е, нали? Обидно е, когато на разсъмване, след като си работил цяла нощ, откриващ за себе си нова истина, откриваш нова, неочаквана страна от света и лягайки си, ти е мъчно, че си толкова малък, беззащитен, а светът е огромен и очаква да бъде открит. И в този момент, в момента на постигане на Истината, имаш неизвестно защо чувството, че не си сам и че някой тайно те насърчава, безмълвно ти подсказва, че си на прав път. Кой е той? Да, разбира се, ти взаимодействаш с Природата! Именно тя, Природата, с цялото си несметно множество от връзки с Вселената, които си. включил, те насърчава и поддържа. Чувстваш до себе си Нейното присъствие. Когато не усещаш у себе си стремеж за полет, т. е. хармония, когато си разстроен и грешиш, са прекъснати връзките с природата. Контактът с нея е нарушен, изчезват ориентирите и падането ти надолу може да бъде безкрайно. Без творчество няма живот, тъй като без него няма и радост, и смисъл. Полетите на творчеството са източник на постоянно самообновяване. Понякога ни се струва, че човек има множество различни потребности. И наистина е така, но повечето от тях са временни. В бъдеще, когато потребностите от храна, дрехи, транспорт бъдат реализирани, ще остане основната потребност — потребността от развитие. Реализирането на тази главна, еволюционна потребност у човека се осъществява чрез творчеството. Творческите полети, високата степен на хармония у човека, работата на мозъка му позволя-ват да види, да предусети, да предвиди бъдещето. Бъдещето на Вселената. В него най-големите умове на човечеството виждат перспективата — човек няма да остане такъв, какъвто е днес, той ще се промени. Ще бъде по- съвършен не само в постъпките си, но и в качествено отношение. Може би ще се измени и неговата структура.
К. Е. Циолковски видя тази структура в космическите мащаби на дейността на човека, в превръщането му в нов качествен стадий от развитието на Природата. В лъчиста енергия. Вернадски видя ноосферата. И всеки от тях внесе конкретен принос в космически безкрайното бъдещо усъвършенстване на човека.
К. Е. Циолковски — космическите кораби. Вернадски — концепцията за автотрофния човек. Ние — саморегулирането. Защо все още се суетим? Трябва просто да обединим усилията си, да съзидаваме. И няма защо да мислим за смъртта! Великият писател Бунин също постоянно е чувствал дъха й, но е живял 83 години, оставяйки след себе си много прекрасни произведения. Още повече, както проницателно каза моят приятел Сергей Чернишов, докато този или онзи човек не осъществи своето Дело, не го застрашава никаква автомобилна катастрофа. Докато не реализира своето предназначение, той се подчинява на вътрешния си компас. Него го пази Бог, докато не даде своя принос в усилията на човечеството. Бог или ангел хранител, или интуицията — наречете го както искате.
— Животът е сложен — отговарям му аз. — А представи си, че човек е направил откритието си, а не знае това. А Бог е забравил за него? — Той нищо не забравя! — твърдо ми заявява Чернишов. И душата ми се успокои. Защото главното, в което вярвам, е ефикасността или полезността на генератора, който създава живота и влага у нас потребността от творчество. Вярвам в природата, в гения на човешкия разум и в труда. А сега нека отново се върнем към саморегулирането, за да изразим същността му на възможния най-прост и достъпен език. Например как настройват пианото? Какво е нужно за това! Нужна е тишина, за да се чуват звуците. И камертон за настройване на струните. При саморегулирането ролята на тишина изпълнява неутралното особено психофизиологично състояние, навикът за което се създава и развива с помощта на специално обучение. А ролята на камертон играе образът — целта. Вашата воля. Намерете тишина .. . Вземете камертон ... И както е казал поетът: „Щастие на този свят не съществува, единствено покой и воля има ..." Покой и Воля! Ако ме попитате имал ли съм учители, ще отговоря—и да, и не. Мои учители бяха всичко и всички. И дядо ми труженика, който ругаеше баба за това, че не ни даваше като деца много да играем. „Децата трябва да играят през цялото си детство" — казваше той. И баба ми, която ни научи на труд. И първата ми учителка в училище. И облакът в небето, когато лежа сред полето със стрък трева между зъбите, а мислите ми се устремяват с бягащите облаци в бездънната, безкрайната Вселена. И онзи началник в науката, който пречеше на работата ми. И приятелите ми. И враговете ми. И вие, , които с прочитането на тази книга бихте могли да съдействате за развитието на моя метод. Впрочем, ако говорим за конкретни хора в областта на моите научни интереси, които са ми най-симпатични, те са трима: В. Бехтерев, И. Шулц и аз самият. Ако не се опитам да съм симпатичен на себе си, нима бих могъл нещо да постигна? Пък и вие също. Може да се каже, че прекарах детството си и израснах в провинцията. И досега имам детско- провинциално мислене: ако край мен мине голям автомобил, ми се струва, че в него седи голям чичко, ако мине малък — малък чичко. Замирах, когато заставах пред вратите на солидни научни учреждения, като мислех, че зад тях работят сериозни, умни хора. И през цялото време ми се искаше да се оправдавам пред тях, че им се налага да работят много и сериозно, а аз работя за свое удоволствие и не се отказвам от него. И ето, вече пораснал, стоя сред пролетната зелена трева в двора на дядовата къща, гледам я и си мисля как странно и удивително е устроен този свят! По-рано~не можех да разбера какво значи да обичаш природата. Явно на младини съм имал твърде много енергия и тя ме носеше от земята към облаците. А сега, когато след работа започнах да усещам умора, изведнъж почувствах и прелестта на вечерната разходка, и необходимостта от чист въздух. И ми се иска да обичам и пазя природата. Привличат ме тревата, земята. Земята. А после, уви — ще се окажем и под нея. Не, това не бива да стане! Нали все пак хората трябва да открият технологията на възкресяването. Или поне на продължаването на живота. Пътят преодолява само ходещият .. . А аз отново съм в Москва, в съветско-американския фонд „Културна инициатива". — Здравей, Махатма — поздравяват ме директорът на фонда Владимир Аксьонов и отговорният му секретар Сергей Чернишов. — Как долетя, с помощта на йога или с обикновен самолет? — Работата едва сега започва и предстои още много да се направи — отговарям аз. — Ние също не стоим със скръстени ръце. Вече сме напълно самостоятелни. Ще създадем съвместно предприятие „Център по саморегулиране". Да, изглежда, ще ми се наложи да живея дълго. Значи ще трябва незабавно да усвоя метода на саморегулирането!
ОЩЕ НЕЩО ЗА ЗЛАТНИЯ КЛЮЧ НА ХАСАЙ АЛИЕВ
В съответствие с астрологическата наука земната история се намира в преломен момент. Може би най-интересната промяна е свързана с развитието на човека. Конкретните промени, предвестници на бъдещето, както сочат астролозите, ще се почувстват още през 1996 година. Ако използваме думите на поета, то човек е роден, за да бъде свободен. Дали се е замислял някой какво се крие зад тази поетична фраза? Ние много говорим за свободата, но от гледна точка или на гражданския й, или на социалния й смисъл. Едва ли сме си представяли това понятие в диалектическото му единство. Като биологичен вид човекът е дуалистиччго същество. В него винаги са се борили тялото и духът, търсещи покой в единството. Човечеството открай време се стреми към хармония между тези две начала. А не е ли именно това пълната свобода на човека? И може ли тя някога да бъде достигната? Или все пак ще останем пленници на пророческите думи на А. Херцен, че тежко на тези, които подценяват тялото ой, които му се присмиват, защото то като неприятен мазол ще потисне бодрия ви ум, а на ехидния ваш горд дух ще докаже зависимостта му от убиващата ви обувка. Колкото и да е. странно, «о много често нашите емоции, чувства, поведение изпадат в плен на един такъв незначителен факт като например досадното главоболие. Значи ли това, че пълната свобода ще остане все пак привилегия на някои избраници като йогите или може би на бъдещата шеста раса на Земята? Новият метод «а управляемото саморегулиране цели да разкрие и развие творческите възможности на личността, да научи човека да може да управлява организма си във всяка ситуация. Това е хармонизиращо състояние, което не само лекува, но и открива големи възможности за развитието на човека изобщо. Наречете го както желаете — йога, дзен, самохипноза, великото нищо, автогенно вглъбяване и т. н. — и вие ще бъдете отчасти прави във всеки един случай. Цялата история на човечеството е история на стремежа му към постигане на пълната хармония. Ето защо с увереност може да се каже, че управляемото саморегулиране обединява целия натрупан опит и е нов, по-висок етап в самоусъвършенстването на човека, разбирайки под това съюза между тялото и психиката. По мнението на д-р Алиев човешкият мозък има два стадия на работа: първият е вземането на решението, а вторият — на мобилизацията на психиката и организма за неговото изпълнение. Именно вторият етап най-често е използван през вековете за реализиране на чужди" решения, т. е. за управляване на хората отвън. Ето защо понятието хипноза е възникнало преди понятието саморегулиране, при това не толкова хронологично, колкото като качество. В действителност втората част на мозъчната дейност на човека по своето предназначение не е насочена към реализиране на външни задачи — установки, а към самостоятелна вътрешна мобилизация след вземане на определено решение, към осигуряване на по-пълна хармония между психиката и организма при осъществяването на поставената от него самия задача. Именно затова д-р Алиев смята, че саморегулирането е много по-достойно за човека, отколкото хипнозата. Това е състоянието, в което всеки открива у себе си неподозирана сила, най-после се чувства господар на тялото, млели-» те и чувствата си. Всеки ли може да овладее ключа към себе си? На този въпрос д-р Алиев е категоричен — всеки, стига да желае. Това, към което индийските йоги се стремят цял живот чрез строг режим и сложни упражнения, може да бъде усвоено за 5—10 сеанса при д-р Алиев или неговите последователи. Всеки от нас е устроен така, че в процеса на еволюция все по-голямо количество функции на организма ще се подчиняват на съзнателния контрол на човешката психика, а следователно според теорията на д-р Алиев и саморегулирането в този смисъл ще съдейства за ускореното еволюционно развитие на човека. Единственият начин да се справим с нарастващите информационни, емоционални, стресови и други натоварвания е да се научим правилно да използваме резервите на нашия организъм. И едва ли човек има друг избор, който да му осигури съществуването във все по-непредсказуемата променяща се действителност. Ето защо, използвайки метода на саморегулирането, д-р Алиев и неговите последователи се стремят да подчинят на човешкото съзнание цял комплекс от не-подвластни му досега функции. Те не желаят да чакат 100 или 1000 години. Те искат да видят бъдещия човек още днес. Хомо футурум— човекът на бъдещето — не е ли той този, който несъмнено ще бъде и представител на шестата раса на земята. А може би ти, читателю, ще си един от нейните представители! Савка Байчева

eXTReMe Tracker