|
Share

Въпреки това опитите ми да покажа новите си възможности и да разкажа за тях не предизвикаха голям интерес у колегите ми. Когато покажех нещо, се възхищаваха и казваха: „,Ах, колко интересно, трябва непременно да опитаме", и всеки път отлагаха — не им беше до това. Ето
защо използвах метода предимно за себе си — за да възстановя бързо силите си и да се наспя пълноценно, няколко пъти отстранявах главоболие и зъбобол.

Понякога, ако успявах да се освободя от тревожните си мисли, получавах истинско удоволствие от бягането в тръст — усещах необикновена лекота, сила и изпада в състояние, близко до еуфория. След кроса не чувствах никаква умора, дори съжалявах, че той е свършил и трябва „да се събудя" от тази наслада на движенията. Но такъв ефект се получаваше не особено често, а сега дори се случва и съвсем да забравя, че мога да бягам с удоволствие. Веднъж приложих саморегулирането за формиране на нужното ми психическо състояние по време на състезание по тенис. Тогава успях да спечеля един съвсем безнадежден мач, който губех с 4:6 и 2:5. Успях да завърша с 4:6, 7:5 и 6:3. Никога дотогава не бях печелила с такъв резултат и станах победителка на зимния открит шампионат на Русия. Един странен случай обаче ме накара да се замисля за опасностите от лекомисленото прилагане на метода на саморетулирането. Една вечер след тежък и уморителен ден реших както винаги преди сън да се позанимавам със саморегулиране за поддържане на общия тонус и за да заспя по-бързо. Но тъй като бях уморена, нямах никакво желание да измисля програма, която да осъществя в неутралното състояние. Реших да дам пълна свобода за неволните движения на крайниците си да се движат както искат и си представих неконтролируемостта на тези движения. После излязох от това състояние, легнах си и веднага заспах. Когато на другата сутрин се събудих и влязох в стаята си за някаква вещ, изведнъж почувствах, че не само не мога да я взема, но и не мога да направя нито крачка повече. Естествено силно се изплаших, лицето ми пребледня, не можах да запазя равновесие и паднах на пода, като си ударих рамото. Болката ме накара да дойда на себе си, едва успях да допълзя до кревата, легнах и започнах да анализирам ситуацията. За щастие беше почивен ден и не трябваше никъде да ходя, а родителите ми си бяха в къщи. След като все пак разбрах причината за това силно разкоординиране, се опитах да го отстраня, като използвам отново неутралното състояние, но това не ми се удаде веднага. Вероятно през нощта дадената установка за неконтролируеми движения бе придобила известна устойчивост. Едва привечер ми се удаде да сломя съпротивата на непослушните си крайници — целия ден прекарах в мъки, опитвайки се да направя няколко стъпки, с усилие и трепереща ръка. поднасях чашата към устните си и няколко пъти молих майка си да ми направи масаж. Няма да описвам уплахата и недоверието на родителите си, пред които се опитвах да намеря всякакви други причини, за да обясня „заболяването" си, освен истинските. След този случай винаги внимателно обмислям двигателната програма, преди да използвам ключа към управляемото състояние. Усещането, че летя като птица, което бях изпитала в началото, ставаше все по- повърхностно особено след като започнах да се съмнявам в себе си. Сега използвам ключа за решаване на елементарни задачи и за усъвършенстване на техниката на удара ми в тениса, и то съвсем рядко, тъй като методът загуби привлекателността си на нещо ново за мен, пък и съм затънала във всекидневни житейски грижи. Разбира се, беше ми интересно какъв ще бъде ефектът му върху другите. Опитах се да науча тенисистката от международна класа Наташа Рев да използва, метода на саморегулиране. С моя помощ тя успя да отстрани някои пропуски в техниката на удара си, както и неувереността, която чувстваше при изпълнението му. Проведох няколко занятия и с младежкия национален, отбор по съвременен петобои по молба на техния старши треньор. Ефектът не закъсня (и ми се иска да вярвам, че и аз имам „вина" за това) — те спечелиха званието световни шампиони в отборното и сребърни медали в индивидуалното класиране. Всички бяха доволни :и въпреки това отложиха обучението си. С това приключи и моят практически опит. Причината за това според мен е, че човек винаги се бои от това, което не разбира. Очевидно трябва по-подробно да разясним нашите малки чудеса. В какво се изразява същността на неутралното състояние? Това е състояние между лекия сън и бодърстването, състояние на лек сън, унес или забрава. В обикновения живот то би могло да възникне неволно. Един американски спортист го определи по следния начин: „Сега разбирам, че това е именно онова положително, наркотично състояние на съзнанието, което се постига косвено чрез упражнения и непосредствено а процеса на медитация." Методът на саморегулирането моментално предизвиква това състояние, докато при автогенната, психомускулната, психотоничната и други тренировки и медитации То не се постига изведнъж, неустойчиво е, бързо преминава в сън и изисква системни и продължителни занятия. При саморегулирането за предизвикване на състоянието помагат идеомоторните движения, с които се контролира и неговата продължителност. Дълбочината на състоянието е индивидуална, като може да е различна в зависимост от настроението и физическия тонус в даден момент, въпреки че след време това също се поддава на регулиране. Тези идеомоторни упражнения могат да бъдат приспособени за усъвършенстване на техническото майсторство във всеки вид спорт. В процеса на идеомоторното имитиране на техническите похвати с цел да се внесат корекции е тях и да се усвоят трайно съответните навици може да се фиксира всякакво съдържание с адекватна съревнователна установка, като се определят времето, мястото и продължителността на реализирането й. Образите като че ли се „записват" в подсъзнанието и в нужния момент „светват" като спасителна лампичка и предизвикват обратната връзка. Един случай от моя живот би могъл да илюстрира как саморегулирането съдейства за разкриването на творческите .възможности на човека. По-рано не бях забелязвала у себе си особени дарби. А в последно Време се изненадах от 'непривично ясните си мисли, които можех да изложа достатъчно лесно и без особено напрежение. Само така мога да обясня бързината, с която написах научния доклад за Седмия световен конгрес по психология на спорта, проведен в Сингапур през август 1989 година. Наложи се да представя доклада ден след като ми бяха казали да го напиша, при това преведен «а английски език. На другия ден докладът бе готов, нощта и утрото посветих на превода му. Разбира се, това б!Г било съвсем безнадеждна работа, ако ми липсваше теоретична подготовка по проблема благодарение на занятията с научния ми ръководител, както и увереност в званията ми по английски. Но искам да обърна внимание на друго — на необичайно високата работоспособност и концентрация на намиращата се в подсъзнанието ми информация, която се изля без особени усилия, както ми се струва,- в достатъчно стройна форма. Навярно за това допринесоха повтаряните от мен занятия по саморегулиране, при които използвах неутралното хармонизиращо състояние. Изобщо животът ми стана по-богат и разнообразен. Дори ако ключът се използва само за влизане в особеното състояние за почивка, светът изведнъж се появява пред вас с цялото си богатство от цветове, звуци и прекрасни лица, след като са изчезнали напрежението, умората, раздразнителността. Убедена съм, че саморегулирането може много да помогне на човека в трудния му напрегнат живот. А човекът трябва да бъде щастлив.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ
Веднъж при мен от Москва пристигна някой си Танидзе — физик и доцент. Тогава моята лаборатория се •намираше в арменския град Абовян. Беше дошъл в командировка за три дни да изучи саморегулирането и ми се изтърси на главата съвсем изневиделица, в най-напрегнатия организационен момент. — Няма време, но трябва да успея — каза той. — Работата е сериозна, не търпя отлагане. Отдавна следя вашите статии и смятам, че работата ви има колосално стратегическо значение за развитието на човека. Това е държавна задача! Какво можех да кажа след такива думи? Всеки, който е посветил години на творческите си разработки, ще ме разбере добре — когато някой похвали твоята работа, веднага ти става най-близък приятел. И независимо от напрежението, в което се намирах, се заех да обуча Танидзе. Като човек той бързо се увличаше, но беше интелигентен, съсредоточен и работата потръгна бързо. Още на първото занятие, което трая половин час, той усвои правилото за влизане в особеното състояние и по собствена инициатива започна да измисля разни номера — ту стоейки на един крак почива в това състояние няколко минути, ту мислено представил си въже, спускащо се от тавана като в цирк, започва да се катери по него. Възхищаваше се от това, как започват да се движат крайниците му, как се променят темпът на дишане и честотата на пулса. Така се увличаше, че дори капки пот избиваха по челото му! В хотела нямаше места и моят .командирован гост се настани при мен в къщи за тези три дни. Всяка сутрин в 7 часа той пробягваше целия квартал, след това сериозно се заемаше с утринна гимнастика, а деня си прекарваше при мен в лабораторията, като присъстваше на обучението на група производственици, седеше сред тях и затвърдяваше навиците си. А вечерите през първите два дни ме принуждаваше до безкрайност да експериментирам с него. — Хайде — каза той — да направим следния опит. Аз ще предизвикам състоянието и ще си представя, че двамата с теб сме написали до правителството предложение за перспективите на саморегулирането в нашето общество. След това ще видим каква ще бъде ответната реакция я а несъзнателните механизми на мозъка ми. И така навлизам в състоянието и си представям, че писмото БИ е получил самият М, С. Горбачов. Интересно, как той ще реагира в мое лице? Той предизвиква състоянието и изведнъж ... — тялото му се надигна от стола, като лунатик той направи крачка напред, протегна ръце, на доскоро безстрастното му лице се появи приятна, доброжелателна усмивка на поздрав. Ръката му се разтърси като от приятелско ръкостискане. — На него можем да напишем! — резюмира Танидзе, като се отърси от образа, от преобразяването си,— А сега да изпитаме Рижков. Да допуснем, че той също е получил писмото. Танидзе стана, преброи, гледайки в една точка, наум до пет, тялото и ръцете му се устремиха напред като за предстояща среща и започнаха ръкостискания, приятелски прегръдки. Очевидно това му хареса и той не излезе почти минута от това състояние, като ту стискаше ръката на невидимия си събеседник, ту подлагаше рамото си за невидимото насърчително потупване. Аз гледах всичко това и анализирах. Спомних си как обикновено се провеждат спиритични сеанси. Всичко се забулва колкото може повече в психологическа мъгла и медиумът (посредник между хората и духовете — бел. прев.) кара всички присъстващи да допрат пръстите си до края на поставената пред тях чиния и започва да призовава някакъв дух да отговаря на въпросите му. В случай на успех чинията започва да се върти, подчинявайки се на невидимото идеомоторно движение на пръстите, т. е. несъзнателните импулси се предават от пръстите на чинията, като по този начин предизвикват движение на нарисуваната върху нея стрелка в посока яа нарисуваните около нея букви. И когато се обозначи дума, чинията естествено се върти по-бързо, подчинявайки се на интегрирането на несъзнателните импулси на цялото спиритично общество. На този принцип е основан, струва ми се, и методът на онези, които търсят вода под земята с помощта на върбова пръчка. Подчинявайки се на невидимите идеомоторни сигнали и отразявайки ги, пръчката в ръката .на човека сочи местонахождението на водата. В този случай организмът на човека работи като компие в магнитно, поле. А защо не, нали хората, страдащи от вегетативно-съдова дистония, чувстват атмосферните промени като барометър. Очевидно и инструментариумът на т. нар. екстрасенси се основава на аналогични явления. Така например мой познат лекар определя областта, в която са нарушени функциите на организма на пациента с помощта на специална рамка. Когато се приближи до болното място, тя започва да се върти в ръката му. Същото можем да кажем и за пръстена, с който определят кръвното налягане. Приближават закачен на конец кръстен до ръката на болния, държат го над нея и наблюдават отклоненията му от мислено обозначените върху ръката граници. В това се състои целият експеримент. Откъде се взема тази интуиция у медиумите? Изглежда, във всеки от нас, в зависимост от това доколко е разкрепостен, мозъкът подсъзнателно е способен да долавя излъчваните от пациента най-незабележими сигнали: начин на дишане, степен на разширяваме «а зениците, микрореакция към неочакван звук или светлина, степен на потиснатост при отговаряне на въпроси, готовност за извършване на някакви движения, равнище на обща възбудимост на нервната система, и т. н. Интуитивният анализ на целия комплекс от такива сигнали и реакции синтезира у нас и подсъзнателната оценка за състоянието на нашия пациент. Но за да стане видима тази намираща се под границата на нашето съзнателно възприятие оценка на здравето на пациента, тя трябва да се прояви, да се визуализира. За тази цел се използват и такива посредници между вашите интуитивни предчувствия и съзнателния анализ: върбовата пръчка, пръстенът, чашката кафе, върху които се проектират вашите установки. Това напомня за психиатрическия тест по картите на Роршах, върху които са. нанесени произволни цветни петна, възприемани от човек като познати му образи, например на лебед, на орел, на куче, на жена, като по този начин открива своите подсъзнателни установки.
Колко е велико нашето подсъзнателно Аз! В него се намира целият ни личен опит и опитът на предходните поколения. Опитът на нашите древни предци. Накрая колективният опит. Очевидно древните оракули, предсказващи бъдещето, са изпадали в особеното състояние и с помощта на свои методи са давали свобода на подсъзнателното Аз да синтезира ответни реакции. За това има много сведения в древните книги, в които се описва например как по време на пророчества зениците на оракулите се разширяват, лицето им се отчуждава и как след това се връщат към действителността като от друг свят (а ние бихме казали — излизат от режима на саморегулиране), отърсвайки се от вцепенението. Танидзе възпроизведе ответната реакция на въпроса, който си бе поставил не под формата на реч — тогава той щеше да заговори, — а като движение. Впрочем тя може да се изрази не само чрез движение, а например чрез цветоусещания. Това явление в психиатрията е известно като синестезия, която се наблюдава у някои хора при богати нервни връзки в мозъка между зрителните и слуховите анализатори. Съдейки по литературните източници, изразена синестезия е имал Скрябин, който, след като съпоставя звуците с цветовете, е изобретил цветомузиката. Ако Танидзе, преди да влезе в режима на саморегулиране, бе програмирал в установъчнмата си задача ответна реакция под формата на цвят, той навярно нямаше да жестикулира или да извършва други движения с тялото си, а да види някаква цветна аура (от гр. — полъх — бел. прев.). Да, именно тази аура, която като че ли виждат някои екстрасенси при диагностирането на своите пациенти. А в действителност аурата е собствената им синестезическа реакция, която те приписват на пациента, тъй като не познават механизмите на образуването й. Убеден съм, че при диагностициране ръцете на някои екстрасенси изпълняват ролята на споменатите рамки и пръстени — ако диагностикът е поне отчасти във фазово състояние, което предизвиква у себе си чрез тренировки или спонтанно с помощта на процедурни манипулации, ръцете му са в състояние с по-голяма или по-малка точност да се движат идеомоторно към (болния орган, управлявани от механизма му за подсъзнателна оценка на състоянието на болния. Опитът на диагностика и реакциите на пациента, които той неволно проявява при правилното или неправилното манипулиране на ръцете, привеждат в действие и механизма на динамична корекция на поведението на екстрасенса. Включва се биологичната обратна връзка. Но, повтарям, тя се осъществява психически, а не от някакво митично биополе. Иначе как бихме могли да обясним факта, че въздействието на ръцете се предава на хиляди километри по телевизията? Това е психотерапия чрез действие, известно от дълбока древност, която преди се наричаше лечение чрез движение на ръцете и от която най-възприемчивите към внушение пациенти действително оздравяват. Ако, разбира се, страдат от заболявания, които се поддават на лечение чрез психотерапия. При такова лечение пациентите могат неочаквано за себе си да изпитат и вълнение, и отпускане, и усещане за убождане, за топлина или прохлада, които се разпространяват по цялото тяло.
Веднъж изнесох лекция в латвийската психиатрична болница е Рига, като демонстрирах пред лекарите постиженията на съвременната психотерапия. След срещата няколко лекари се научиха да предизвикват у себе си състояние на саморегулиране, а извънщатният им екстрасенс ме покани в „лабораторията си" и ми показа болните, които е лекувал успешно с „биополе". Разказа ми, че отначало измервал разликите в потенциалите (електрическото съпротивление на кожата) на дясната и лявата ръка на пациента с галванометър. След отклоняването на стрелката в една или друга посока болният е бил подготвен вече психически за лечение. А лечението се състояло в следното: извънщатният екстрасенс заставал пред болния, съсредоточавал се толкова силно, че капки пот избивали по челото му, движел бавно ръце край тялото му, като понякога спирал до определени участъци, шумно вдишвал, и издишвал, разтърсвайки ръце като че ли се отърсвал от приетата върху себе си болест. Екстрасенсът ми предостави една болна, върху която тези процедури оказвали много силно благотворно влияние. Преди това тя преминала безуспешно курс на медикаментозно лечение в същата клиника. А сега, доволна и благодарна, стоеше със затворени очи в очакване на магическите токове. След приключване на процедурата я помолих да опише усещанията си. Тя въодушевено разказа, че е усещала на места убождания, после изведнъж топлина по цялото тяло и накрая, когато екстрасенсът е приближил ръката си към главата й и бързо започнал да движи дланта си, усетила как главата й се освободила от тежестта и престанала да я боли. Вече се чувствала като новородена. През цялото време лекарите с интерес наблюдаваха случая. Как ще оцени всичко това лекторът (т. е. аз)? Нали неотдавна бях казал, че биополето е психотерапия, с други думи внушение. А по време на процедурата екстрасенсът не направи никакви внушения, тъй като не каза нито една дума.
Аз помолих жената да застане с гръб към мене и отново да затвори очи, като коментира усещанията си веднага щом ги изпита. Направих няколко нищо не значещи жеста, за да я накарам да си въобрази, че съм започнал да работя с нея и незабелязано се оттеглих встрани. За по-голяма убедителност даже се обърнах с гръб към нея и замрях, без да отроня нито дума. — Чувствам токове — съобщи пациентката. — Някаква вълна ме обгърна отдолу нагоре по цялото тяло. Започвам да дишам по-трудно. А сега дишането ми стана свободно. Главата ми натежа. Появи се сънливост. Сега премина, главата ми се проясни. Когато отново се приближих към нея и я помолих да отвори очи, тя ми каза, че се чувства много добре и с благодарност погледна мен и своя доктор. Лекарите, които наблюдаваха тази процедура, мълчаха. Не зная дали тогава те разбраха или не, че у пациентката действаха подсъзнателни установъчни реакции. Но екстрасенсът очевидно не разбра това. Той бодро пристъпи към мен и силно като на колега стисна ръката ми. „Не обърках — каза той. — Вие имате много силно биополе!" Докато си спомнях всичко това, разсеяно наблюдавайки упражненията на Танидзе, моят нов приятел измисли следващия експеримент — той мислено изпрати нашето писмо до председателя на Академията на науките Г. Марчук. За щастие успях да му се притека на помощ навреме! Неочаквано за себе си бедният Танидзе падна по гръб на пода и усилено се бранеше с ръце и крака от празното пространство. Когато му помогнах да се изправи на крака, той се съвзе и каза: „Няма нужда да изпращаме писмото в академията. Няма да ни разберат!" — Откъде познаваш Марчук? — попитах аз. — Ти да не си изпатил нещо от него. — Не познавам Марчук — отговори Танидзе, — но не искам да повторя този опит. Хайде, ще се заема с физкултура и да късно вечерта вдигаше въображаеми щанги с тегло до 200 кг, при което мускулите му се издуваха като на истински щангист. „Ето — мислех си аз — един добър начин за тренировка на атлети. Нали в състояние на саморегулиране те биха могли да предизвикат у себе си онези каталептични реакции на повишено мускулно напрежение, които всеки естраден хипнотизатор демонстрира на сцената, като кара доброволец от залата да застине във въздуха, опрял тила и петите си на два стола." Сутринта на третия ден от своята командировка, след обичайното си бягане Танидзе излезе от къщи и не дойде в клиниката при мен. Разтревожих се. Дали не беше се случило нещо? Той не познаваше града, тъй като не му остана време за това — все тренираше, и то с все по-голямо натоварване. И каза, че е спал лошо през нощта. Сутринта стана уморен, но въпреки това отиде да бяга. Когато ми се оплака, че и самочувствието му е лошо, му отговорих: „Трябваше до 2 часа през нощта да вдигаш още по-тежки щанги!" А същия ден в 2 часа следобед ми позвъниха от градския пссихоневрологичен диспансер — не познавам ли някой си Танидзе, пристигнал от Москва? Добре, че лекарите от диспансера ме познаваха. Лошото бе, че нямаха и понятие от това какво е саморегулиране. Но най-лошото бе, че когато Танизде се почувствал зле в таксито, помолил шофьора да го закара в болницата, а той, виждайки изплашеното му лице, веднага се насочил към най-близката. Там лекарите даже не му измерили кръвното налягане. И всичко тръгнало оттук! Лекуващият лекар ме убеждаваше, че гостът ми страда от шизофрения — сам му казал, че провеждал над себе си психически опити и до късно през нощта вдигал спортни щанги в къщи. Освен това пациентът заявил, че писал писма до Горбачов и Рижков и до други уважавани членове на правителството. А от време на време болният като че ли се откъсвал от всичко, вглъбявал се в себе си и при това молел да не го безпокоят. Видите ли, нужно му било „просто да си почине". — Тъй като има билет за самолет, няма да го държим тук — каза лекарят. — Ще замине за летището с наш санитар, а на московското летище също ще го чакат санитари. Вече сме приготвили телеграма до неговия институт. Оказа се, че новият ми приятел има високо кръвно налягане. По-рано не е имал такива оплаквания. Очевидно се бе преуморил от претоварванията. При появата на високо кръвно за пръв път понякога възникват натрапчиви страхове, силна тревога. За отстраняването на всичко това трябва да се каже на пациента, че тревогата му е свързана с повишеното му кръвно налягане, без да се крие нищо. За измъкването на Танидзе от психиатрията ни помогна министърът на здравеопазването на Дагестан, който бе запознат с дейността по саморегулирането. Но за „спасяването" на моя гост поиска да проведа цикъл от процедури в дагестанската клинична болница, което и направих успешно — с помощта на саморегулирането болните се научиха да почиват и по-бързо оздравяваха. Този случай на прекалено експериментиране с ключа е предупреждение за всички максималисти. Методът на саморегулирането е сериозен метод и, повтарям, трябва да се усвоява под ръководството на лекар. Моят приятел много искаше да помогне на нашето общо дело. И помогна както лекарят, който изпитва върху себе си лекарството. От деликатност малко измених фамилията му. А жалко! Съвсем неотдавна отново ми се случи да се сблъскам с явления на „медиумизма". Директорът на дагестанското управление за търговия, който един от първите сключи договор с Центъра по саморегулиране за поддържане здравето на работниците от това учреждение, ме запозна с младеж, който изпадал в транс по собствено желание и в това състояние отговарял на различни въпроси. „Кой написа миналата година анонимно писмо срещу мене?" — го питал директорът Нурмагомед Хасанов. И младежът назовал няколко имена, като едно от тях повторил. На лицето на директора цъфнала доволна усмивка: „Така си и знаех! Жалко, че повече не работи при мен!" И предприемчивият директор, вдъхновен от примамливата перспектива, веднага предложил на този „медиум" да създадат съвместен кооператив. На „спиритичния сеанс" присъствал и един общ приятел на медиума и директора, добре запознат с работите на управлението. Той бил много заинтересован да бъде назначен младежът на работа и очевидно затова дал уверения, че „медиумът' можел не само да отговаря на такива въпроси, но и да определи кой от кого какво е откраднал ц къде го е скрил. Един мой познат, който по-късно чу тази история, дълбокомислено каза: „Е, и какво? Може да има компютър". Ама че работа, какво общо има с това компютърът? Неизвестно защо днес всичко, което надхвърля обичайните представи неизбежно се свързва с компютрите. Но да се върнем при нашия „медиум". Попитах го откъде има такива способности. Оказа се, че го е научил на самохипноза някой си Антонюк, един от първите свидетели на опитите по саморегулиране, които навремето проведох в поликлиниката. Той скромно присъстваше на занятията, понякога конспектираше, което, няма да скрия, тогава много ме ласкаеше. А сега се разплащах за първите си невнимателни стъпки. Смятам, че трябва да разкажа за това, тъй като никой не знае дали някъде няма да се появят други „медиуми", практикуващи в различни направления. Как да се предпазим от тях? Има само един изход — широка осведоменост по въпросите, свързани с възможностите на човешката психика. Тези възможности, както вече казах, все по- интензивно ще се развиват, защото човек разполага с големия им потенциал. А потенциалът се стреми към реализация, която не трябва да бъде стихийна, а целенасочена. Затова са необходими научни познания за човека. Ето още един пример. Веднъж завели взвод владеещи саморегулирането войници на стрелбището. Пристигнало и военното командване. Войниците били напрегнати, като пред изпит. Трябвало да изпълнят три упражнения, съдействащи за повишаване на точността в стрелбата. Дадена им била команда да използват ключа за премахване на напрежението. След минута войниците пристъпили към изпълнение на трите упражнения. След стрелбата се върнали с клюмнали глави — всички, даже тези, които обикновено стреляли отлично, този път се представили лошо. Командирите мълчаливо очаквали обяснения. А работата се състои в това, че в редица случая не трябва да се снема мобилизиращото психическо напрежение, а войниците са изпълнявали упражненията в състояние на безразличие. Но все пак главната причина е друга — с тях са били и сержантите, което съвсем не е било предвидено във формулата на установъчната задача. Закрепената с помощта на ключа психическа установка се сблъскала с командите на сержантите, предизвиквайки нарушение на адаптивните функции на войниците. И този непредвиден стрес е блокирал цялата система от механизми. Ето защо саморегулирането с конкретна установъчна програма трябва да се прилага при дейности, лесно поддаващи се на прогнозиране (например в производства с монотонен труд или при вдигане на щанги) Конкретни формули не трябва да се прилагат в отговорни ситуации с възможна неочаквана промяна на събитията. В тези случаи е по-добре да се използват общи, мобилизиращи установки, които насочват вниманието към непредвидени явления, оптимизират самочувствието и работоспособността. Запомнете — състоянието на саморегулиране е начин да осъществим желаното от нас. Самото желание произлиза от човека. Обучаваният е длъжен твърдо да запомни две правила. Първо. Ако след едно от четирите посочени упражнения почувствате общо неразположение или слабост, е необходимо да откриете причината за това и да се обърнете за съвет към съответния лекар специалист. Методът на управляемото саморегулиране разкрива състоянието на организма като на рентген. Второ. По-късно, когато обучаващият лекар повече няма да ви бъде нужен и вие се научите да управлявате себе си чрез своята воля, никога не забравяйте да зададете, т. нар. изходна установка. В нея задължително трябва да влязат три настройващи образа: 1. Бистра, ясна и свежа глава. 2. Бодрост и лекота в тялото. 3. А третата песен е песен за всички останали песни, както се казва в едно от стихотворенията на Расул Гамзатов.
В ТЪРСЕНЕ НА ОБРАЗА
Всяка истина трябва да бъде постигната Най-трудното в саморегулирането е да бъде намерен образът, с помощта на който се предизвиква състоянието, необходимо при обучението. Откак се помня, все търся този образ. Как с няколко думи да се обясни на пациента какво трябва да чувства в особеното състояние? Само в процеса на обучение този образ постепенното се конкретизира, става по-ясен, по-достъпен за възприемане. И когато напълно бъде уточнен, мнозина се сдобиват с ключа на саморегулирането. Намирането на образа се извършва в различни ситуации. Често питаме нашите пациенти подобно на автора па автотренинга Шулц какво изпитват в особеното състояние, какво е най- характерно за него? С какво би могло да бъде сравнено? Как може да бъде обрисувано с две думи, че да бъде разбрано дори от дете? Защото, както правилно бе отбелязал Курт Вонегът, не е учен този, който не може да обясни с петте си пръста на едно дете същността на своята работа. Хората различно обрисуват особеното състояние. Навярно това зависи не само от изходното равнище на нервната им система, но ,и от съзнателните и подсъзнателните установки, които се развиват в това състояние. Ако човек има нагласа за сънливост, то и неутралното състояние ще има такъв оттенък. Същото ще бъде и ако има нагласа за лекота и бодрост. Неутрално състояние в чист вид няма. Дори ако човек не си е поставил съзнателна установъчна задача при влизането, в режима на саморегулиране ще се проявят подсъзнателни установки. Например при неопитните пациенти първите самостоятелни предизвиквания на състоянието са придружени с поклащания на тялото... Това (е така, защото действа подсъзнателният страх от евентуално падане, който се материализира в подобен образ. Ако не бъде предупреден, че организмът ще следва послушно собствените си настроения, пациентът наистина може да се изплаши и тогава действително ще падне. Повтарям, че не може да има чисто неутрално състояние. Даже когато човек просто иска да си почине в него, той неволно настройва мозъка си за реализиране на програмата, асоциираща се с представите му за почивка. Веднъж ни хрумна идеята за интересен експеримент. Ако в началото на обучените им е трудно самостоятелно да формират съобразно различните поставени цели установъчни програми, могат да опитат и без такива. И да видят как ще реагира организмът им. Един от пациентите ни бе претърпял хирургическа операция на ретината на окото. Зрението му почти се бе възвърнало. Но именно това „почти" беше още много чувствително за него. Момчето пристигна при нас отдалеч с надежда, че саморегулирането ще му помогне. Няколко дни работи върху препоръчаните му установъчни задачи в особеното състояние, а им(енно: да си представи, че общото му самочувствие се подобрява, че ще вижда по-добре, че в областта на очите чувства приятен прилив ту на топлина, ту на хлад (стимулиращо оросяване на зрителните органи)... Проверката показа, че зрението му наистина се подобрява. Подобри се и общото състояние, и настроението и пациентът бе окуражен. И тогава му предложихме да не формира предварително никаква установъчна задача! Да се опита да бъде безразличен, пък да става каквото ще! Той се съгласи. Предизвика състоянието, без да планира нищо определено. (Лично аз трудно мога да си представя, че изобщо е възможно всичко това, но тези, които вече са го изпитали, казват, че е възможно.) Поне той така твърдеше, отговаряйки по-късно на хилядите въпроси, че наистина нищо не си е поставил за цел. Неочаквано видял око. Да, око! Голямо синьо око. Точно пред него. Някъде в пространството. При това с всичките му детайли. Именно в този момент като че ли изведнъж му олекнало. (От какво му е олекнало? Та нали той самият казваше, че се чувствал чудесно след сеансите!) Но така или иначе „олекнало му". И при това подобрението, което почувствал след тази процедура, било много по-чувствително в сравнение с предишните. Зигмунд Фройд по всяка вероятност би обяснил всичко това с реализацията на подсъзнателните потискани установки. Не зная. Опитахме се да проведем този експеримент и с други пациенти, но ефектът беше нееднозначен. Тази област предстои да бъде проучена. Но в литературата са описани аналогични явления. Например в автогенната тренировка при изпадане в състояние на нервно-мускулна релаксация понякога възникват спонтанни реакции — т. нар. автогенни разтоварвания, свързани с намаляване на напрежението. Тези реакции намират израз, по всяка вероятност не само в психическите прояви, но и в нервнофизиологическите — понякога ще мръдне крак или ръка, неочаквано ще се промени ритъмът на дишането и т. н. По този начин като че ли се разрешават натрупалите се противоречия в организма, неравномерно се изравняват. Един пример. Да предположим, че у човека е нарушена адаптивната функция на кръвоносните съдове (вегетативно-съдова дистонея). При влизането в състоянието на саморегулиране, както и при промяната на времето, кръвоносните съдове не успяват навреме да се приспособят към изменилите се условия и у човека възникват болезнени усещания и главоболие. Тези оплаквания могат да се използват при диагностиката. А сега да си представим полуфантастичната картина — организмът е напълно балансиран, психиката е хармонизирана. Човек е абсолютно здрав. При това не е зависим от каквито и да било психологически установки (които все пак са производни на субективното Аз и са показател за обусловеността на човека). И този човек умее да предизвиква у себе си неутралното състояние в чист вид,
Ако психофизическият организъм на този полуфантастичен човек се превръща по време на неутралното състояние в проводник, то няма ли в него да се извърши космогоническо разтоварване? Не реализира ли чрез него природата своите противоречия? Онази Природа, която олицетворява цялата система от връзки и закони във Вселената. Не е ли това състоянието, характерно за висшата степен на йога, наричано самадхи — освобождение. Състоянието, в което човек достига Абсолютното. А може би космогоническото разтоварване — това е творчески акт, съзиждащ човешкия опит?
И може би в някои от нас непрестанно работи именно този механизъм като творчески генератор? Защото реализацията на противоречията, без да нарушава структурата, може да бъде осъществена само в посока на повишаване равнището на нейната организация. Както знаем — човек е един микрокосмос. В него е закодиран целият опит от миналото развитие с всички негови равнища: онтогенеза (индивидуално развитие на организма от неговото раждане до неговата смърт — и филогенеза (историческо развитие на организмите и на систематичните групи — бел. прев.) Този противоречив опит се стреми към разрешаване, към разтоварване. И единственото нещо, съединяващо опита на предците с личния опит — това безусловно е творческият акт, за сметка на който се запазва и утвърждава човешката цялост. Запазва се и се развива в него и връзката между миналото и настоящето по пътя към бъдещето. В този смисъл творчеството от гледна точка на психофизиологията може определено да се разглежда като биосоциален фактор за развитие на човека. Ако му бъде отнета възможността да твори, човек губи равнищата на своята организация, деградира. Ето защо творческият потенциал на човека е безграничен, докато степента на неговата реализация зависи от това, доколко е хармонизиран отделният човек. От този съюз между тялото и душата, който може да бъде развиван в особеното състояние на саморегулирането. Мой познат поет беше казал, че след няколко занятия със саморегулиране се повишила творческата му продуктивност. — А какво точно правиш? — попитах го аз, имайки предвид програмата му. — Представи си, нищо определено не правя. Просто забелязах, че ако няколко дни поред се намирам в състояние на творческа възбуда, или изразявайки се на вашия професионален език — зает съм с решаването на своята творческа задача, то отговорите под формата на поетични образи идват в главата ми по-бързо, ако си почина няколко минути в режима на саморегулиране. Тук трябва да отбележа — това се случва, ако той е зает с решаването на някаква задача, над която дълго се труди. Не прилича ли всичко това на случилото се с Менделеев, който открил своята таблица като „насън" — след като мозъкът му, непрестанно зает със задачата (и, изглежда, изпаднал в състояние на застойна възбуда) се освободил за синтеза на натрупаните впечатления и по този начин разграничил главното. В неутралното състояние се извършва не само възстановяване на изтощените клетки на мозъка, но и успокоение на превъзбудените. В това състояние се извършва и неутрализация на стереотипите, пречещи на творческия процес, т. е. извършва се освобождаване. Психофизическият организъм се превръща в чист проводник. Какво означава за мозъка да работи непрестанно над една задача? Това е условие за формиране на установъчната цел. Това е условие за определяне на доминантата. При наличие на такава мощна доминанта е необходимо вътрешно разкрепостяване. Пробуждане или освобождаване на целия подсъзнателен опит, имащ отношение към решаваната задача. Ключът към себе си — това е пътят към творческата свобода. Не искам ли да кажа, че човек, който се намира в състояние на творческо вдъхновение; се намира всъщност под хипноза? А защо не! Та нали именно фазовото състояние, за което вече стана дума (дори приведохме като пример гледната точка на И. П. Павлов), притежава уникалната парадоксалност, изразяваща се в това, че слаби дразнители са способни да предизвикват мощни реакции. Казано на по-съвременен език, или с помощта на „икономическите категории" — всичко това е доказателство за висока вътрешна производителност. В системата на човешкия организъм всичко е така хармонично организирано, че при възможно най-малки разходи да се получи голяма ефективност. Не притежава ли състоянието на творческо вдъхновение висока ефективност, която е доста по-висока, отколкото обикновено? И не е ли това състоянието, в което като по чудо изплува в съзнанието всичко онова, което има отношение към интересуващия ни предмет, независимо колко дълбоко е било зарито в паметта?
Нима човек в състояние на творчески екстаз не е съсредоточен само върху предмета на своята дейност, не желаейки да обръща внимание на нищо друго около себе си. Май попрекалих! В състояние на творческо вдъхновение хипноза няма и не може да има, защото на творчеството му е нужна именно освободената мисъл, необременявана от сцеплението с физиологическите изменения в организма. При хипнозата се реализират различните установки! Реализират се! С други думи, всеки път, когато човек помисли за топлина, ще му стане топло, за полет — тялото му ще пожелае да полети. Тази материална реакция за придружаване на мисълта принизява скоростта и свободата на мисълта до равнището на работата на физиологическите системи и изпълнителните органи на организма. Да си припомним, че даже в метода за обучение на скоростно четене се прави опит да бъде освободен процесът на четене от придружаващия го механизъм за вътрешно изричане на текста, механизма, чиято материална работа забавя скоростта на четене на психиката. Значи стремежът към творчество — това е стремеж към освобождаване на мисълта от материалните придружаващи механизми. По-точно в случая всички анализаторни системи (сетивните органи) са насочени към творческото търсене. Затова творческият процес не е хипноза, а действително хармонизиращо и развиващо състояние, насочено към на1мирането на решението. Тази генерализирана насоченост характеризира фазовостта, т. е, в тази насоченост има фаза. В нея е и всичко онова, което посочихме като причини за високата производителност на ' творческия процес, следвайки стъпките на И. Павлов. Що се отнася до хипнозата, то при нея фазата е насочена не към намиране на решението, а към неговата реализация. Увеличава се готовността на организма да реализира дадена задача. И по- рано споменахме, че при хипнозата човек не може да мисли. Затова отделихме-при саморегулирането стадия на творческото вземане на решение (разработването на задачата) от стадия на нейното рефлекторно-автоматично изпълнение. Наличието на фазовост и при творческото състояние, и при хипнотичното създава трудности. Човек може да се обърка. Но това са два полюса на един и същ магнит. Същността им е една и съща, но посоките — различни. Ето защо определихме саморегулирането като един; от мощните начини за развитие на творческите способности (и изобщо на способностите), противопоставяйки го на хипнозата, при която психиката на човека се управлява от „диригент". Най-добре е когато в човек се съчетаят и двата полюса на този магнит. Тогава той е способен да приема творчески решения и може ефективно да ги реализира. Тогава той истински е хармонизиран. В противен случай, даже ако владее навиците за включване на състоянието на реализация, човек се обърква и не знае какво иска. Мнозина от обучаваните пристигаха при нас, за да усвоят навиците за саморегулиране, предполагайки, че те са им много необходими, а по-късно искаха консултации по различни поводи, тъй като не бяха в състояние да формулират установъчните задачи. Без помощта на лекаря им беше трудно да изработят своята нагласа — имам предвид съдържанието на личната програма, която те нямаха. Често това бе причина за загубване на интерес към саморегулирането. Други, които по- активно се стремяха към самоусъвършенстване, довеждаха до задънена улица огромните перспективи н възможности за използване на придобития навик, което несъмнено ги караше да се замислят върху конкретните си главни цели. Това развитие на самосъзнанието е особено важно като един ,от незаменимите възпитателни атрибути на хармонизиращото състояние." Хипнабилният човек много често се оказва слаб именно поради това, че е подложен на чуждо влияние. Но затова пък лесно определя границите на полето на своята вътрешна реализация. Творчески надареният човек понякога трудно овладява саморегулирането. Наблюдавайки с очите на специалист съдбата на познати хора, неведнъж съм се убеждавал, че жизненият път на човек, съчетаващ у себе си творческата активност с определена хипнабилност, е изключително благоприятна за него. Имам впечатление, че такива хора са особено адаптивни. Например, решат да се заемат с изучаването на чужд език и скоро виждат, че и желание имат, и време се намира, и главоболието им се прекратява на занятията, и всичките им способности се мобилизират.
Такива хора, като правило, притежават особена жизнена сила и са способни да преодоляват всякакви пречки по пътя към своята цел. Не са ли това качествата, които трябва да поставим в основата, когато си отговаряме на въпроса какъв искаме да видим човека, решил да се научи на саморегулиране?! Имам приятел — Сергей Валентинович Петухов, доктор на науките. Деликатен, ерудиран, човечен. Написа монография по актуален въпрос. Заместник-дирек-тор е на Института по лабораторна биомеханика към АН на Русия. Пристигна в Махачкала след публикацията на в. „Литературная газета". Отиде при председателя на Министерския съвет на Дагестан. Помоли го да окаже съдействие за въвеждане на са-морегулирането. Подписа договор с нашия център. Организира група от ентусиасти в своя институт и успя да постигне споразумение за обучението им. Сътрудниците от института възприеха с интерес идеята за обучение по саморегулиране, тъй като почувстваха големите възможности, които то предоставя. Сергей Петухов ми разказа, че веднъж, когато му се възпалило гърлото, той използвал придобитите навици, за да се излекува. Формулирал съвсем просто задачата към организма си — да бъде излекувана ангината! И изведнъж нещо го накарало да се огъне като професионален гимнастик, след това да приклекне и едва тогава почувствал напрежение в гърлото си, езикът му се показал навън, опънат до крайност, очите му широко се отворили. Неочаквано дори за самия него се получила класическата за индийските йоги „лъвска поза" — упражнение, което те препоръчват за лечение на ангина. Как е възможно всичко това? Лауреатът на държавна премия за приноса си в разработването на проблеми в съвсем друга област изведнъж се оказва в поза на йога, за съществуването на която дори не подозира. Йогите твърдят, че законите на психофизиологията са еднакви за всички. Тези закони са откривани от тях а' течение на хилядолетия. Може би организмът също има своя логика? И тя започва да действа, когато той се намира в състояние на саморегулиране? А може би Петухов е чел някога за „лъвската поза" и това знание се е активизирало от подсъзнателната памет. Самият Сергей Валентинович е убеден, че саморегулирането е свързано с бъдещето на човечеството. Няма да крия, че да имаш такъв приятел и последовател е радостно. Още повече че колегите психотерапевти не са мпого щедри в оценките си за новото откритие в нашата област. Към мисълта на Курт Вонегът бих добавил, че не е учен и този, който не умее да се радва на оригинално решение на даден научен проблем, та макар и да не е лично причастен към него. Неотдавна се обърнах към един петербургски професор с предложение за сътрудничество, тъй като ми се струваше, че професионално и двамата работим в една и съща насока. Професорът се занимаваше с хипноза, като внушаваше на болните, че се подобрява самочувствието им. След като присъствах на сеансите му, казах: „А не бихте ли искали, в случай че отсъствате или сте в командировка, да формирате у болния навик, с помощта на който би могъл самостоятелно да продължи вашето лечение?"
Да не си помислите, че моят колега радостно възкликна: „Еврика! Поздравявам ви, колега!"
— Е, какво да ви кажа — отговори уважаемият професор. — Вероятно и вашият метод ще намери мястото си наравно с другите. По същият начин един друг професор някога ми бе изнесъл общообразователна лекция за значението на психотерапията за лечението на хората... Убеден съм, че на саморегулиране трябва да се обучават преди всичко творчески активни хора, способни самостоятелно да намират области за използването му. Те ще съдействат за по- пълното реализираме на потенциалните възможности — както своите, така и на саморегулирането. Как да открием образите, които ни помагат в обучението? Случи ми се да лекувам пациент с невралгия на лицевия нерв. Възрастната жена страдаше от непоносими болки. Няколко дни не яде нищо. Беше проведена иглотерапия. Половин час след началото на процедурата тя вече можеше с лекота да говори даже с желание започна да разказва историята на заболяването си. За живота си изобщо. Стана й по-леко. В този момент се върна внукът й от училище. — Погледнете го какъв е палавник — каза бабата. — Измислили са някаква игра — бодат си ръцете с игли. Как е възможно това? И нищо не е в състояние да ги спре! Казват, че искат да приличат на някой си Камо. — В кое училище учиш — попитах аз, — не е ли седмо? — Да — каза момчето, — в шести клас съм. — Лекарят не ви ли каза, че не бива да вършите това? След като ви е показал как се прави, е трябвало да ви обясни, че без нужда не следва да се използва обезболяването. Разбра ли? А на съучениците си кажи, че нашите лекари няма повече да се занимават с класа ви, ако не спазвате това. Аз съм им началник. Трябваше да обясня на бабата, че работим с ученици, учим ги да управляват организма си, за да не боледуват. И че ако това бъде усвоено още от ученическата скамейка, децата ще растат здрави. Профилактика в действие! Нашият разговор бе свързан със саморегулирането. Бабата си спомни, че с удоволствие е посещавала сеанси по лечебна хипноза? Лекарят, който ги лекувал, се оказа мой познат и ми бе любопитно да науча още нещо. Хипнозата по думите на жената й харесала, защото ходела в поликлиниката през зимата и винаги била премръзнала, а пет минути след началото на сеанса вече чувствала приятна топлина по цялото тяло. И тежест. Всичко като по учебник! Явно на курсовете по овладяване на хипнозата са научили моя познат доктор какво трябва да чувстват пациентите и ето я и топлината, и тежестта! Ясно! Дори ми стана интересно! След това възрастната жена започна да разказва за санаториума, където правела талгински вани. В Дагестан има такъв чудесен курорт на име Талги.
— След такава вана — казва тя — всяка вечер като че ли летях като перушинка. Такова едно състояние... Наострих уши. Така ще открия нейния образ, мисля си, ако се наложи да я обучавам — ще използвам именно това. Беше ми интересно да сравня две близки състояния — това при хипнотичния сеанс и при ваната. Между тях трябва да има нещо общо. Ако наистина има, значи и ефектът с ваната може да бъде използван при труднообучаемите пациенти. Да предположим, че е взел вана, а ние чрез нашите похвати развием това състояние. Ето това вече ни приближава до технологията. — Е, какво ще кажеш, кое беше по-приятно — питам я, — сеансът под хипноза или талгинската вана? Вече си представях обикновената вана, медицинската сестра, пускаща водата и — творческите мъки на моя познат лекар. — Разбира се, че талгинската вана! — просветна лицето й, явно спомнила си тогавашните усещания.
МЕТОДЪТ СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА
Когато съвпадат нашите желания се открива простор за нашите възможности Заставам пред група пациенти, желаещи да овладеят саморегулирането. Сред тях има болни и относително здрави хора на различна възраст. Някои от тях навярно са прочели и последната ми статия в един от вестниците. Предстои да им обясня какво е саморегулирането. Да ги науча да го използват така, че знанията им да не отидат напразно. Нали често се случва някой да завърши курса, а после да изостави всичко. Така е и със занятията с физкултура, йога, автотренинг, чужди езици и други. За да не се случи това, е нужна система. В Америка например много хора се отказаха от пушенето в резултат на добре организираната кампания. По телевизията често показват група бягащи здравеняци, а редом с тях — таблица за ползата от физкултурата и вредата от тютюнопушенето. За сравнение ... Навсякъде, където може и дори където според нашите представи не може, се сблъскваме с впечатляващи плакати, информационни листовки, обещание за допълнително възнаграждение към заплатата на тези, които не пушат... Да, нужна е система, каквато засега няма. Ето защо към курсовете проявяват преди всичко интерес или съвсем болни, които са изпробвали безрезултатно всички лекарства, или за щастие съвсем млади хора, стремящи се към самоутвърждаване, а следователно и към самоусъвършенстване. Та стои групата пред мен. Като първокласници, дошли за първи път на училище. Предстои им не само да бъдат лекувани, но и да усвоят полезни за здравето си навици. Дагестанският център за саморегулиране е медицинско заведение от нов тип, в което лечебната медицина се съчетава с обучение за здравословен живот. От него хората трябва да излязат не само излекувани, но и способни да пазят и поддържат здравето си и в бъдеще. А за ентусиастите и да повишат своите волеви, творчески и физически възможности. Саморегулирането, както надявам се се убедихте, е полезно във всички области на живота и дейността на човека. Ето защо Центърът по саморегулиране не е отделение в поликлиника или болница, а самостоятелно звено, в което работят специалисти, използващи точи метод за лечение в комплекс с други терапевтични средства. Той се посещава не само от болни, а и от здрави хора, поради което дейността на лекарите в него има не само лечебна, но и психологическа, педагогическа, социологическа и дори философска насоченост. Всичко това рефлектира в работата на всеки лекар, в цялата система на дейност на центъра. При нас идват и спортисти, желаещи да се научат бързо да възстановяват силите си след натоварване, и педагози, които от вълнение губят гласа си пред аудитория, и работници на монотонния труд, страдащи от хронична умора, и директори на предприятия, на които е необходимо поне няколко минути на ден да се откъснат от всекидневните си грижи. Изобщо хора с най-различни професии. И колкото по-големи претенции предявява сферата на тяхната дейност върху нервната им система, колкото по-трудно се справят с житейските си проблеми, толкова по-необходимо им е саморегулирането. Поради специфичната си дейност Центърът по саморегулиране е самостоятелно учреждение на пълна стопанска сметка, което осъществява отношенията си с предприятия и организации на основата на стопански договори. За един пациент пълният курс на обучение в комплекс с лечебно- оздравителните процедури е 200 рубли (става дума за периода на утвърждаването на центъра през 1988 г. — бел. ред.). В наше време цената може да се стори на някого висока, на друг — ниска. Но по-добре би било изобщо да я няма. Това е голяма отговорност пред пациента, тъй като работата ни е изградена на принципа на постигнатия краен резултат. При нас се плаща не за работа, а за постигнат ефект, което изисква от всеки специалист максимално напрежение на силите. А ако не постигнем ефект? Нали обещахме! Не можем да не обещаем, тъй като освен да въодушевим пациента не разполагаме с други рецепти. Без оптимизъм не се получава нужният емоционален контакт между пациента и лекаря. А той трябва да се получи! Понякога ни се иска да се отпуснем, да се обидим и да позавидим на онези, които получават пари за работа, независимо от нейния резултат. Само един пример. По покана на известната датска фирма „Таим мениджър" проведохме съвместно обучение в автомобилния завод „ВАЗ" в Толиати. С помощта на преводач инструкторът от фирмата изнесе курс от лекции. Програмата бе напрегната — от сутрин до вечер (нали времето е пари!) Разбира се, предвидено бе и време за почивка, но в съответствие с мениджърските представи за нея. Като пяло обучението на управленския състав бе на най-високо равнище — имаше и диапозитиви, и анекдоти, и много добре съставен текст. За занятията под формата на беседи и лекции за два дни фирмата получи 20000 долара. А тя разполага с няколко десетки такива инструктори.
С какво се отличава обучението на фирмата „Таим мениджър" от обучението в Центъра по .саморегулиране? Разликата се състои 'в това, че резултатите от обучението на фирмата са придобитите теоретични знания, .докато тези в центъра са не толкова теоретични, колкото насочени към усвояване на специфични практически навици, които не могат да се получат чрез механично повторение. Те могат да бъдат формулирани само в особеното състояние — състояние на саморегулиране, а това е значително по-сложно. Без да проявявам излишна скромност, смятам, че работим на по-високо равнище от тях. А приходите ни ... Няма да правя сравнение, няма да подлагам на изпитание оптимизма си. У нас е традиция новото да си пробива път с трудности, с жертви и да се подлага на изпитание. Все пак е обидно, че това е причина за недостатъчно високото равнище на техническата организация на обучението при достатъчно голям брой на желаещите да овладеят саморегулирането. Бих искал да представя всичките си. сътрудници: моят заместник Олег Зорин, лекарят психотерапевт Мугажир Чамсаев, рефлексотерапевтът Лев Фу, психиатрите Майсият Шарипова, Татяна Кобтерова и Руслан Курбанов, стоматологът Адам Селиадов. И двама млади сътрудници, съчетаващи следването си в института с работа в центъра: Шейла Алиева и Вася Фалин. И така пред мен е група желаещи да усвоят знанията и навиците на саморегулирането. Тъй като между тях има и болни, те трябва отначало да бъдат лекувани или това да става паралелно с обучението. За-зиси от диагнозата. Естествено ако пациентът страда от радикулит, преди да се пристъпи към обучението, той трябва-да бъде освободен от болката. Тя му пречи да възприема добре. За тези случаи Центърът по саморегулиране разполага със съответни специалисти или по-точно е осигурена взаимна заменяемост на лекарите, като главна отговорност в дадения случай носи специалистът по рефлексотерапия. И, разбира се, ръководителят на центъра, както и във всички други случаи. Ако е необходимо, в хода на обучението се прилага иглотерапия съвместно с други видове лечение, например масаж, термопулсация, мануална терапия и други. Всички те се използват за подготовка на пациента, тъй като отдавна е установено — колкото по-добре се чувства той, толкова е по-възприемчив към обучението. Особено с помощта на лекари, които съдействат за повишаване на самочувствието му и се ползват от пълното му доверие: Самият лекар по време на обучение трябва —- длъжен е! — да се чувства добре. В противен случай няма да предизвика у пациента образа за здраве — ако се чувства зле, такъв образ просто не може да се създаде. Без яркия впечатляващ образ за здраве болният трудно оздравява дори с помощта на физиологични процедури. Причината е очевидна — ходът на физиологическите процеси трябва да съвпада с хода на психическите. При отсъствие на съгласуваност при тях оздравителните процеси се забавят. Ето защо лекарят, извършващ масаж или друга процедура едновременно трябва да провежда и психотерапия. Това са азбучни истини, но за съжаление в обикновените поликлиники те рядко се използват. И ако някой техен привърженик все пак прибегне до тях, те рядко дават очаквания ефект. И как биха могли, ако самата болница в нейния средностатистически вариант предизвиква у пациента образ за болестно състояние. Уви, голяма част от хората не могат да си представят как трябва да изглежда един здрав човек — походката, погледа, дишането, интонацията на гласа му... - Надяваме се, че в бъдеще Центърът по саморегулиране ще бъде изграден така, че още с влизането си в него пациентът да започне да диша по-леко. Това ще бъде обетована земя, в която той ще се пречисти (и в прекия, медицинския, и в духовен смисъл), ще укрепи здравето и духа си, дори ще може да вземе някои важни за себе си решения и ще се научи да води здравословен начин на живот. А над него ще витае образът на здравето! Този център за култура на здравословния начин на живот трябва да бъде разположен сред природата, тъй като самото й съзерцание е вече психотерапия. Той ще разполага и със спортни зали, и с отделение за провеждане на лечебно-оздравителни процедури, съдействащи за обучението. Така саморегулирането не отрича традиционната медицина, а се утвърждава на нейна основа като следващ, по-съвършен етап в цялостната система за укрепване здравето на човека. Както вече споменахме, ако човек се чувства отлично и с помощта на особеното състояние запази това самочувствие, по-късно ще може да го възпроизведе, като отново използва саморегулирането. Нещо като консервирана в организма таблетка за здраве. Участието на различни специалисти в обучението е важно и поради това, че дори у здрави хора, склонни към хипотония, състоянието на саморегулиране може да предизвика ниско кръвно налягане. Това изисква специална подготовка, която се извършва чрез 30-секундно въздействие на акупресурната игла в двете симетрично разположени точки Ней-хуан, намиращи се в областта на китката. Те са широко известни, особено на хората, преминали лечение с иглотерапия. В дадения случай използването им помага да се предотврати спадането на кръвното налягане и придава на организма желания тонус. Това въздействие е един от многото елементи в технологията на управляемото саморегулирне. Системата от елементи образува технологичен процес, който могат да усвоят само лекари, преминали специализация в Центъра по саморегулиране. Те трябва да ги овладеят напълно, за да не настъпят парадоксални ситуации, както често се случва при автогенната тренировка — пациенти с хипотонични тенденции вместо да се възстановят и ободрят след сеанса се чувстват разбити и отпуснати. Хората с повишена нервнопсихическа напрегнатост се подготвят за обучение с други средства, например чрез метода на термопулсацията — удивителен метод, разработен от В. А. Лихтенщайн, който някога завеждаше катедрата по нервни болести в Дагестанския медицински институт. Специален апарат предизвиква усещане за топлина в областта под носа в момента на вдишване, което изчезва при следващото издишване. След 10—15 минути пациентът се оказва в състояние на приятно отпускане. Нервите се успокояват, при това без въздействащите на мозъка електрически токове, съпътстващи процедурите за електросън. Появява се само усещане за топлина, но ефектът е по-силен. По същия начин котката заспива, като скрива нос под лапата си. В нашият случай термопулсаторът имитира именно този процес. Наблюдавайки работата на термопулсатора и реакцията на пациента, често си мисля, че навярно мъжете на кавказките и другите темпераментни южни народи не случайно си пускат мустаци. Не изпълняват ли те ролята на термопулсатори, които охлаждат лудите им глави? Ако е така, то мустаците са гениално изобретение на природата и човешкия разум! В лечебно-учебния процес, наред с термопулсатора по метода на В. И. Лихтенщайн може да се използва (в зависимост от заболяването на пациента) и нашето ново изобретение — термовълната. Представете си, че ви милват по главата като в детството, при това в ритъма на дишането ви. Датчикът, отчитащ дишането, при вдишване включва апарата и в този момент от областта на горната част на носа до слепоочията ви пробягва топла вълна. Всъщност се превключват (както при неоновата светлина) топлинни елементи, които създават електронно програмирания контур на движението.
Съществуват и други варианти за отпускане на организма — например може да се предизвика топлинен ефект и в областта на гърба, ако това помага на пациента да се отпусне. Има и други, много интересни методи за безлекарствено въздействие върху функционалното състояние на организма. Например от научната литература по топловизионна диагностика е известно, че топлинните характеристики на дясната и лявата половина на носа могат да бъдат различни. Те могат да се различават в границите на 0,2—1,5 градуса по Целзий. Почти един и половина градуса! Макар и признат, този факт не се използва от медицината. Веднъж проведохме експеримент, при който се опитахме чрез изравняване на топлинните характеристики да нормализираме състоянието на пациент с високо артериално кръвно налягане. Нагряхме чрез топлинен ефект по-хладната част на носа, но налягането се повиши още повече. Оказа се, че топлинната разлика наистина е механизъм за компенсация, но тя следва да се укрепва, а не да се намалява. И действително при нагряване на топлата половина на коса у болния с високо налягане то спадна. Това явление описах през 1987 година в списанието на АН на СССР „Физиология человека".

eXTReMe Tracker