|
Share

За да се получи безболезнено усещане, пациентът; преди убождането следва да бъде предупреден, че не би трябвало да изпита болка, и че при най-малка болка не е необходимо да търпи, а да каже на лекаря. Тогава може лесно, като по коридор да се проникне до нужната дълбочина, като се избегнат болезнените участъци.

Ако болният не е настроен психологически, той не почива по време на лечението, тъй като е напрегнат. В такъв случаи е трудно да се оцени качеството на реакцията, а оттук и ниската ефективност на лечението. Веднъж попаднах даже в конфузна ситуация. Кабинетът, в който работех, беше тесен. За да приема наведнъж повече болни, те се разделяха на две групи — мъжка и женска. Женската група в повечето случаи се състоеше от възрастни жени. Цял кабинет с баби. Излекуваш ги от радикулит, на другия ден идват да си лекуват зъбобол. И така всеки ден. Общуват една с друга. Коя лежи на кушетката, коя седи на стол, а друга поради липса на място — неизвестно на какво. За мен, когато се задълбоча в работата си, понятието възраст изчезва. На някоя трябва да се поставят игли, на друга — да се направи кратка хипноза. Някой стои до прибора, лекува шията си от миазит. Между впрочем много добър пример е „Електроника ЧЗНС-2" — електроневростимулатор, действащ върху кожата. Сега се продава в магазините за медицинска техника, а тогава първият образец ми подари неговият изобретател Владимир Шахов. За половин минута премахва и най- острата болка. „Миличка — казвам на бабата,  ще те ремонтираме и ще те направим съвсем като нова. Ще те подмладим!" И бабите седят, доволни като ученички. Сприятелиха се помежду си. Коя по работите на друга в общината ходи, коя пенсионните проблеми на новата си позната решава. „Аз — казва една от тях — снощи си отивам вкъщи, а съседките, мои връстнички, си седят на пейката. А на мен ми е така леко! Направо ми се иска да прелетя край тях." Когато нашето весело лечебно събрание набра пълен ход, в кабинета влезе нова пациентка. Млада, с повишено чувство за собствено достойнство. Хвърли пренебрежителен поглед на всички, седна и кръстоса крака. Очакваше внимание. Не по-малко от секретарката на някой началник. А бабите притихнаха. Седяха си тихо, присвили устни, и едва доловимо поклащаха глави. — Не е необходимо — каза тя — да ми обяснявате. Вече съм преминала иглотерапия в санаториум. Обикновено, както вече казах, предупреждавам пациентите за евентуалните усещания. Но щом не трябва, значи не трябва. Поставям иглата в точката Цюй-чи. Има такава общоукрепваща точка в гънката на лакътя. Използва се и при лечение на остеохондроза в шийната област. Токът от нея трябва да се усеща дори в палците. И когато той я „удари", от учудване всезнаещата пациентка прибягна до най-обикновен уличен „фолклор''! А моите баби, както си седяха мълчаливо, така си и останаха, само продължиха да поклащат глави ... Именно в този период, когато възникна остра производствена необходимост от групово лечение на много болни, при липсата на медицински персонал и на помещения, започна да се развива идеята за активно съвместяване на психотерапията с рефлексотерапията като една от приемливите форми за работа в тези условия. Хипнозата позволяваше да се обхване цялата група наведнъж, а въздействието върху точките беше високоефективно средство за лечение на редица заболявания. Веднъж в книга, посветена на йогите, срещнах препоръката да се внушава усещане за топлина в областта под коленете за снемане на главоболие. Виж ти, та нали в тази зона се намира известната чудесна точка Изу-сан-ли! Както може да се прочете във всички справочници по рефлексотерапия, тя се използва за лекуване на почти 100 заболявания. Общоукрепващото й действие е широко известно.
Според преданията китайците веднъж на половин година при пълнолуние я обгарят с пелинова цигара с профилактична цел. И препоръчват най-вече за лекуване на главоболие. Значи предизвикването на нейната реакция чрез самовнушение може да се използва за снемане на главоболие. Ако е така, то би било целесъобразно чрез хипноза да бъде внушено на болния възникването на токови усещания именно в тази точка. И не само в тази точка! Във всяка друга, препоръчвана при лечение на едно или друго заболяване! Така започна да се създава методът на хипнотичното въздействие върху предполагаеми рефлексогенни точки с цел да бъдат използвани като активно промеждутъчно звено между кората на главния мозък и вътрешните органи на човешкия организъм. Остава загадка дали наистина в препоръките по йога се е съдържала именно тази идея, или това е бил само съвет за внушаване на усещане за топлина в крайниците като начин за отвличане от болката, известен и в нашата народна медицина — топлите вани за крака например. Обстоятелството, че работих "едновременно в две области — в рефлексотерапията и в хипнозата, е навярно главната причина да стигна до техния качествен синтез, изпреварвайки онези лекари, които широко синтезираха двете насоки само количествено, като съчетаваха механично хипнозата с иглотерапията. Публицистът В. А. Агроновски, който по това време се запозна с новия метод — сигнална рефлексотерапия, описва по следния начин моите занятия и експерименти в статията си „Посещение при екстрасенса" (в нея излага и моя критичен анализ на психотерапевтичния механизъм на действие на „биополето"):
„... Алиев ми разказа историята на откритието си така. Веднъж, провеждайки в клиниката си редовен сеанс на лечебна хипноза, той се решил накрая да провери идеята, която отдавна се била „загнездила" в главата му. С тази цел изчакал, докато болните потънат в сън, дал на всеки от тях по един флумастер и обща задача, формулирана по следния начин: „Вие чувствате как от пръстите на краката ви тръгва енергия, напомняща слаб ток. Тази енергия лекува вашата болест. Рисувайте с флумастера пътя, по който тя се движи! Рисувайте!" — и замрял в очакване. Наистина било интересно какво ще направят болните. А те, представете си, започнали да рисуват с флумастерите линии направо по тялото си и когато Алиев внимателно ги разгледал, не повярвал на очите си — те преминавали точно по акупресурните точки! При това у всеки болен били „засегнати" именно онези точки, които „съответстват" на болестта му! Този, който, да предположим, е имал язва, рисувал по точките, подлежащи на иглотерапия именно при язва, а този, който страдал от радикулит, отбелязал точките, които обикновено лекуват с игли при радикулит. И всичко това, забележете, става по време на сън, при това се извършва от хора, нямащи понятие за съществуването на акупресурен атлас. И отгоре на всичко, които преди не са били лекувани с иглотерапия... С други думи Алиев би могъл да застане пред 10 или 100, или 1000 души, да накара да заспят онези, които се поддават на хипноза, след това да „пусне" през тях „ток" и с това да счита своята мисия за завършена поне до момента, в който хората трябва да бъдат събудени: те сами си поставят диагнозата (при това безпогрешно, тъй като „водач" се явява самият болен орган, който не може да сбърка) и сами се лекуват (при това с усърдие, за което лекарите не са и сънували).
„Слушай моята команда!" — би възкликнал Хасай Алиев, стоейки пред микрофона на някой 100-хиляден стадион. „Към сеанса... пристъпи! Токът е пуснат!" Представям си как са се веселили официалните лица в официалните си кабинети, когато Алиев отивал при тях с този „номер" ... Механизмът на действие в този случай включва саморегулирането. Естествено тук все още става дума само за включване чрез хипнотична реакция на организма на автоматично-рефлекторно саморегулиране на вътрешните му системи. Управляемото саморегулиране възникна по-късно, когато летецът-космонавт А. Г. Николаев ми предложи да помисля какво може да се направи, та за включването на точките да не е необходимо да се хипнотизират космонавтите на разстояние чрез системата за връзка. С други думи, космонавтите да се научат самостоятелно да включват лечебно-укрепващите точки. След завръщането си от звездния град, където бях поканен за експерименти с група доброволци изпитатели, в която влизаха такива ентусиасти като Г. М. Колесников, А. Н. Свирски, С. А. Кисельов и др. (за тях винаги си спомням с уважение и признателност), по време на поредния сеанс на токова психотерапия в клиниката предложих на един от пациентите си да възпроизведе самостоятелно, по памет току-що изпитаните от него токови усещания. Когато този пациент се опита да се съсредоточи върху възпроизвеждането им, той неочаквано за себе си (и за мен) отново изпадна в хипноза, в която се реализираха тези усещания. И тогава у мен възникна догадката, че ако бе научен на самохипноза, той би могъл да се настрои и да получи не само токови усещания, но и всяка друга желана от него реакция на организма. Догадката ми се оказа вярна: трябваше да се разделят двата стадия — стадият на приемането на установъчната задача и стадият на нейната автоматична рефлекторна реализация от организма. По този начин благодарение на това разделяне се отстранява противоречието, пречещо на съзнателно-волевото саморегулиране. Именно чрез използване на самохипноза човек става не просто „заспал робот", а остава творчески свободен да приема своите установъчни решения. Тези свои установки той използва вместо командите на хипнотизатора. Оставаше само да бъде научен на управляема самохипноза. Отначало започна така. Пациентът бе хипнотизиран с помощта ма обичайните класически методи и в състояние на хипноза му бе внушено, че той може сам в нужния момент лесно да възпроизведе у себе си изпитваното сега хипнотично състояние, че използвайки го, той е способен да реализира собствените си цели. За това е необходимо да си представи тези цели под формата на образна картина на желаните изменения в организма непосредствено преди включване режима на саморегулиране. За облекчаване включването на самостоятелно предизвикваното хипнотично състояние на пациента допълнително му бе внушавано, че самохипнозата настъпва автоматично, ако преброи на ум до пет, гледай в една точка, и ще се прекрати точно в определен момент. Възможно е да се формулира и друг условнорефлекторен ключ за самохипноза. Например като се внуши, че състоянието на саморегулиране ще настъпи автоматично при вдигане на дясната ръка и наклон на главата назад. Варианти за това има много. Съгласете се, че такъв метод на обучение на съзнателно-волева самохипноза за пациента е значително по-достъпен, отколкото например системата за тренировка на йогите, основана върху отработването на определени неподвижни пози и специални начини на дишане с волево концентриране на вниманието. Такава подготовка не е по силите на всеки. От друга страна, научил се веднъж на самохипноза, пациентът би могъл да усвоява по- успешно по свое желание и всяка от полезните за него йогийски пози или дихателни упражнения. Да не говорим за това, че навикът за самохипноза го освобождава от необходимостта от дългото, поетапно усвояване на това състояние чрез автогенна тренировка. Приблизително за 30 на сто от общия брой желаещи 2—3 повторни процедури на такова интензивно обучение се оказваха напълно достатъчни за устойчиво усвояване на основния навик за саморегулиране. С останалите се налагаше да се работи по-дълго. По-нататък те можеха години наред самостоятелно да използват и да развиват този навик. Разбира се, тук не всичко е толкова просто, изложен е само основният принцип на обучение с помощта на хипнозата. Редица технологични тънкости и важни елементи на този процес остават в областта на .професионалната компетентност на лекаря специалист. Обучението с помощта на хипнозата не е ново явление. Така например тя се прилага, и при това отдавна, за интензивно изработване на навици при професионалното обучение. В пресата се появи съобщение, че в Париж е създадена лаборатория или институт, където за пет или шест едночасови сеанса милионери могат да се научат бързо да пишат на машина, да карат кола, а напоследък дори се организирал курс за пилотиране на лек спортен самолет. Нима това не е чудо — спиш 5 часа в приятно лечебно състояние и лети колкото искаш! Благодарение на хипнозата рязко се повишава скоростта на обучението поради това, че цялото внимание на обучавания е приковано към инструктиращото въздействие, което лесно се разпространява върху мозъчните механизми. В известната методика на Лозанов за интензивно изучаване на чужди езици също се използва елемент на сугестия (внушение). В нейната основа лежи следната структура: игра, роля, липса на страх от допускане на грешка, смяна на името (намалява отговорността, следователно отсъствуват и съответни рефлекси), работа е големи обеми от информация (което създава увереност във възможностите за възприемането) и т. н. Широко известни са опитите на руския психотерапевт В. Райков, използващ хипнозата за стимулиране на психологическите условия за творчество, например при рисуването. На пациентите се внушава образ на гениален художник (Репин, Левитан) и се оказва, че внушеният образ мобилизира целия опит и впечатления на човека в дадена област, позволява му да се разкрепости, да рисува по-добре. Л. П. Гримак и Л. С. Хачатурян, написали немалко разработки за потенциалните възможности на човешката психика и работили дълги години в областта на моделирането на човешките състояния при хипноза, са провели успешни изследвания и по моделиране състоянието на безтегловност на космонавтите. Експериментите са показали, че ако човек вече е изпитал това състояние, при внушение то се възпроизвежда, дозира и развива. След такова обучение на земята космонавтът по- бързо се адаптира по време на полет, което има важно практическо значение. Та нали моделирането на безтегловност в условията на силно въздействие на гравитационните сили е твърде затруднено, а хидробезтегловността и кратковременната безтегловност в реактивните самолети е скъпа и рискова- на процедура. Но да се прилагат методи за психическо въздействие върху човек, намиращ се на стотици километри от Земята, е много рисковано, тъй като хипнозата е поставена в зависимост от управлението отвън, свързана е с намаляване на волята и критичната оценка на човека. По мое убеждение именно затова тези експерименти с хипноза никога няма да излязат извън рамките на лабораториите. Еволюцията на човека води неизбежно до неговото освобождаване. Той инстинктивно не се нуждае от диригент, който да ръководи неговото състояние и поведение отвън при осъществяването на най-интимните мозъчни механизми на творческия процес. Самата природа на човека изисква той да прави това сам. Ето защо ние прилагахме хипнозата за овладяване на саморегулирането, с помощта на което човек сам, въз основа на съзнателна преценка, предизвиква у себе си волева самоорганизация за постигане на определена цел — да стане шампион планерист, професионална машинописка или живописец като Левитан. Няма да използва джобен хипнотизатор, я! Класическата хипноза за овладяване на саморегулирането се използва в самото начало. Този подход отразява същността на нещата и природата на механизмите за обучение и като лабораторен вариант е идеален. Същевременно той е недостъпен за широко усвояване. Тук привържениците на автогенната тренировка обикновено възкликват: „Ето, хванахме ли ви най-после, новатори! Ключът е за избраници, за хипнолабилни, а автотренингът е за всички!" Нищо подобно! Изследванията на лица, успешно усвояващи автотренинга, показват, че ефективно възприемат този метод именно хипнолабилните. Останалите само страдат от това, че около тях щастливците „спят", изпаднали в целебно състояние, а те въпреки желанието и старанието си не могат да го изпитат. Нито записаното на магнетофон пеене на птичка, нито шумът на ромоляща .вода, нито лекарят в бял халат Разхождащ се монотонно из стаята и разказващ-за голямата полза от автотренинговрто състояние — ръцете се отпускат, краката се отпускат, чувствате приятна топлина и тежест в тялото, почивате ... — не помагат! Освен това при автогенната тренировка изобщо не се контролира и отчита изходната възприемчивост към внушение на пациента, а още по-малко се регулира целенасочено, както при нашия метод. Оказва се, че привържениците на автотренинга, доказвайки силата на своя метод, са забравили азбуката на медицинската наука — голямото значение, което имат индивидуалността на пациента, неговите психологически и физиологически възможности и накрая типът нервна дейност. Затова автогенната тренировка се изражда, оставайки санаториално-приложна, тесномедицинска мярка, тъй като прилагането й е ограничено и отчуждено от естествения активен живот на човека. Представете си, че се намирате в обичаен делови ритъм, а в това време ви предлагат да легнете, да се отпуснете и да почувствате топлина в левия си крак. Докато в универсалните възможности на саморегулирането са заложени удивителни възможности за развитието на човека. Като всеки създател на нов метод авторът на тази книга се стреми да покаже съществените различия между старото и новото, предимствата и перспективите за развитие, като отчита изворите и насоката на. човешките усилия в развитието на науката за саморегулиране. За да не обиди привържениците на автотренинга обаче, той е съгласен да оцени своите стъпки в тази област само като етапи в усъвършенствуването ,на вече натрупания опит. Ако трябва да бъдем точни, на един от етапите в развитието на метода на саморегулирането, когато статиите за него не можеха да проникнат в печата, корифеите на родната психотерапевтична наука съветваха автора да изхвърли от своите разработки думата „хипноза" и тогава те щели без усилие да бъдат приети за печат. Но как да я изхвърля, когато нея я има в действителност? Пред очите ми понякога. изплува една отдавна минала случка. Възрастният професор, чиито книги ме увличаха от детинство, тежко се надигна от стола и взе някакво списание от библиотеката. „Суфрология" — ми преведе той името на списанието. „А какво е суфрология?" — попитах в невежеството си аз. „Същата хиноза. Постоянно търсят с какво да заменят тази дума." А беше словоохотлив този професор и ми разказа как на една международна конференция негов колега от чужбина, също професор, изнесъл доклад, в който твърдял, че хипнозата като явление изобщо не съществува, и привежда убедителни научни данни. „Ето как стоят нещата, млади човече!" — победоносно завърши той разказа си. — А вие как смятате — има ли, или няма хипноза? — не издържах аз, обръщайки се към завеждащия катедрата по психотерапия в Централния институт за усъвършенстване на лекари, какъвто всъщност бе Професорът. — Разбира се, че има. Един цял раздел от психотерапията се нарича хипнотерапия. На тази основа е разработена емоционално-стресовата тренировка, автотренингът. Ние използваме и понятието релаксация. Тя е много необходима за човека. А къде е човекът? Той е навсякъде — и в морето, и в космоса, и на спортната площадка... И ми изнесе лекция като студент първокурсник за значението и полезността на психотерапията, за което изобщо не го бях молил. Бях го помолил да ми даде отзив за работата ми. След демонстрирането на метода на една клинична конференция същият професор заключи:
„Нашият млад колега е високо ерудиран. Неговият опит заслужава да бъде изучен. Разбира се, този метод може да се използва наравно с другите. По-точно не метод, а методика, похват. Но какво е това предизвикателно щракане с пръсти? (Бях си позволил по време на хипнозата на пациента леко да щракна с пръсти, за да привлека вниманието му върху реакцията.) Що за безцеремонност? Бих предложил на лекаря вместо това да направи нещо приятно за пациента. Например да вземе едно дайре или нещо друго от този род..." Обидно беше не само поради това, че професорът говореше напълно сериозно. Страшното беше, че неговите асистенти го слушаха съвсем сериозно, а двама от тях (прости ми, боже, ако само ми се е сторило) дори ме гледаха осъдително. Когато стигнахме до феномена на реакцията от акупресур«ите точки, професорът каза: „И какво виждаме? Виждаме универсалността на хипнозата. Когато той (т. е. аз) казва: „Токът тръгва нагоре", токът, колеги, тръгна нагоре. А когато той казва: „Токът тръгва надолу", токът, колеги, тръгна надолу! А къде другаде можеше да отиде?" Извинете за добавения израз. Последната фраза той не изрече. Аз сам я добавих, за да досадя на професора, който говореше за феномена като за нещо подразбиращо се от само себе си. До утвърждаването му от Министерството на здравеопазването методът на управляемото саморегулиране бе официално одобрен от института за обща и съдебна психиатрия „Сербски". Това не беше лесна работа. Без да навлизам в подробности, искам да кажа, че присъстваха такива забележителни хора като Л. М. Асанова със своите колеги от детското отделение, в което заедно с лекуващите лекари се опитахме да излекуваме децата от ануреза (мощно напикаване).. Както стар ловец спокойно заспива преди лов, знаейки че в 4 часа сутринта ще се събуди без будилник, така и детето, влизайки в особеното състояние, се настройва за спокоен сън и знае, че в уреченото време очите сами ще се отворят и то ще се събуди. Това помогна да се намали дозата на лекарствата, а децата спяха дълбок и здрав сън. Не мина и без такива доктори на науките, които настойчиво ме съветваха, че ще е „от полза за делото" методът да се определи като част от някакъв друг, вече широко известен метод, например автотренинга. Едновременно с това предлагаха рязко да се ограничи сферата на неговото практическо приложение. За всеки случай. Така, виждате ли, ще бъдем по-скромни и методът ще бъде внедрен по-бързо! Като че ли в нашата страна могат да се внедряват само стари методи! Или само тези, които имат аналози зад граница. Нима не ни стига това, че йогата, китайската гимнастика, автотренингът и даже културизмът дойдоха при нас от чужбина? Нека да развиваме собствените си постижения! Неотдавна американската асоциация за развитие на съветско-американските делови връзки „Сребърен шип", представители на която ние обучавахме на саморегулиране чрез преводач, нарече метода супертехнология и изрази желание да изпрати свои лекари за усвояването му. Една от представителките на тази асоциация усвои правилото за влизане в особеното състояние буквално за 10 минути и се занимаваше със саморегулиране, докато ние водехме преговори. Изведнъж нещо падна. Оказа се, че мадам е създала у себе си образа на велосипедистка и, както се изрази през смях, краката й „тръгнали". Тя щяла да продължи, ако не се бе блъснала в масата. Това не би се случило, ако нашата първа ученичка от друг континент бе преминала пълния курс на обучение.
ПОДХОДИ КЪМ ТЕХНОЛОГИЯТА
Нека отново да вземем в ръка конец с висящо на него топче, да затворим очи и да си представим, че топчето чертае кръг или се движи нагоре-надолу като махало по една линия. Това е проста идеомоторна реакция, при която пръстите неволно повтарят образа на движението. Както е известно, тази и други идеомоторни реакции се използват широко за определяне степента на внушаемост при хипноза. Ако реакцията е ясно изразена, пациентът е хипнабилен. Преди обаче не бе известно, че ако се разреши на пациента известно време да остане в идеомоторно състояние, той ще изпадне в хипноза. Или ако му се внуши да задържи вниманието си върху някакъв образ и той успее да направи това — отново може да изпадне в хипноза. Този открит от мен феномен залегна в основата на разработването на системата за саморегулирането. Всичко се свежда до това, как да се намери за всеки конкретен пациент този оптимален, съответстващ на психическото му състояние в даден момент ключов образ, който той лесно фиксира и който следователно се явява за него хипногенен. Това е цяла наука, в която на творческото търсене на лекаря и на неговите качества като професионален и находчив психолог се отрежда съществена роля. Дори краткото излагане на основите на тази наука ще заеме твърде много място, поради което няма да се спираме на нея. Само ще отбележим, че тя трябва да се предава от специалист на специалист не само посредством научната теория на метода, но и задължително в комплекс с know how (тайната на технологията), т. е. в съвместната работа. С това именно се занимават и сътрудниците на Центъра по саморегулиране. И така, да допуснем, че сме открили образа, който лесно се фиксира от дадено лице в даден момент — кълбо със син цвят. Нека пациентът да седи или стои, както му е удобно, и да го държи във въображението си. Междувременно да си спомним — известният в психиатрията и психологията цветен тест на Люшер, при който с помощта на избрани цветни фишове се определя състоянието на пациента, убедително доказва със своята ефективност, че за различните психични състояния са характерни различни цветовъзприятия. В нашия случай цветогенерацията е образогенерация. Ако със своите действия или думи помагаме на пациента да фиксира дадения образ, ние му помагаме да навлезе в състояние на хипноза. Нашите действия и думи, служещи за психологическа подкрепа, се възприемат от него като внушение. Най-простият образ в нашата система за обучение, достъпен за голям брой хора и в същото време с лесно контролирана както от самия пациент, така и от лекаря идеомоторна реализация, е образът на раздалечаващите се или приближаващите се една към други ръце, предварително протегнати напред. Да си представим, че обучаваният е протегнал ръце и след като ги е освободил от напрежението, си представи, че те се движат настрани. Очите му могат да останат и отворени. Нека с учудване да види, че ръцете му се движат. Учудването предизвиква допълнителна емоционална подкрепа — лек психологически ефект, чиято енергия е необходима за включване на цялостната мозъчна реакция за преминаване в хипнотично състояние. Когато той навлезе в това състояние, му се внушава, че ако го повтори, може да предизвика у себе си особеното състояние сам, без външна намеса, с помощта на усвоената идеомоторна реакция. А сега да погледнем на това от друга страна. Нека да си спомним вече познатата ни „обратна биологична връзка". По този начин, като се използват технически средства, понякога се провежда обучение при автогенната тренировка — към главата или ръцете на обучавания се включват датчиците на енцефалографа, кардиографа или на друг прибор и го приканват да изпадне в приятно състояние на душевно равновесие, при което стрелките на прибора или линията на екрана се успокояват и изравняват. Пациентът сам наблюдава прибора и този визуален контрол за потвърждаване на правилността на вътрешното търсене му помага по бързо да усвои нужното състояние. В нашия случай ролята на такава стрелка или екран изпълняват ръцете на пациента. Или друга реакция или функция на организма — дишането, извеждането на главата, тялото и други. Това е значително по-просто, не изисква сложни прибори и освен това емоционално е по-действено — когато ръцете или краката се движат по желаната програма почти автоматично, без обичайното усилие, у човека се реализират не само необходимите подкрепящи емоционални реакции, но и, което е особено важно, разширяват се представите му в областта на самопознанието. За да овладеете саморегулирането, е желателно предварително да се подготвите психически. Например да видите какво могат да правят другите, вече обучени пациенти и да се въодушевите от успехите им в усвояването на метода. За това помагат групите от обучаващи се, книгите, филмите... Трябва да се знае, че от особеното състояние на саморегулиране никой не може да излезе неочаквано и не е нужно да се очаква това. В противен случай вместо благотворна почивка се осъществява напрегната мобилизация на мозъка, след която обучаваният изпитва умора или главоболие. Очакването за излизане от състоянието може да бъде и несъзнателно, ако процесът на обучение се асоциира с впечатлението за хипноза. Естрадните хипнотизатори са оставили тежко наследство, от което трябва да се избавим. Те винаги са прилагали хипноза, потискайки личността, управлявайки нейното състояние и поведение за ефектни естрадни трикове. При използване на хипнозата за обучение паметта целенасочено се активизира по отношение на всичко, което се извършва, в противен случай обучението няма никакъв смисъл.
За предизвикване на първичното особено състояние на саморегулиране се използват най- различни методи, прилагани и при хипнозата. Например отначало се оценява изходната възприемчивост към внушение с известни вече похвати: лекарят моли пациента да стане прав, поставя едната си ръка на челото, другата — на тила му и го предупреждава, че когато отстрани ръцете си, тялото му ще се наклони назад. Ако обучаваният е напрегнат, го успокоява, че в това състояние никой не може да падне, и набляга върху полезността на упражнението за усвояването на саморегулирането. случай че със затворени очи обучаваният е неспокоен, го моли да ги отвори. Опитва се да предизвика нужното състояние при отворени и при затворени очи, т. е търси състояние на най-добра реализация. Главното е да се предизвика очакваната реакция.! Ако това се получи, лекарят веднага засилва предизвиканото от нея състояние с допълнителни внушения. Би могло преди наклоняването на тялото назад, да се приложи разработената от нас система от упражнения. Тези упражнения взаимно се допълват, създавайки непрекъснато, последователно действие на концентриране вниманието на обучавания. Преди упражненията лекарят му предлага да се отпусне и да остане вътрешно спокоен. Упражненията могат да започнат с елементи, напомнящи неврологично или психологично изследване. Обучаващият не трябва да изпитва повишена отговорност за възможните несполуки, а да остане с чувството, че това е увлекателна детска игра, в която не се страхуваш да не допуснеш грешка и всички впечатления са искрени. А ето и системата от упражнения, която обикновено използват лекарите от Центъра за саморегулиране в процеса на обучение или при демонстрирането на метода.
Упражнение 1.
При изпълнението на това и другите упражнения, както и по време на целия цикъл на обучение, към обучавания може да се приложи принципът на косвено внушение. Той действа по- убедително, отколкото преките инструкции и установки. За тази цел лекарят адресира това, което иска да каже на обучавания, към всички присъстващи, като че ли коментира процесите. Ако обучаваният е сам, той говори, като че ли чрез него показва закономерни за всички процеси. Лекарят моли обучавания да протегне ръце и да ги държи пред себе си без никакво напрежение. При това те не бива да се докосват. Очите по желание могат да останат отворени. Лекарят предупреждава, че у всички хора в това положение ръцете се стремят към движение настрани поради устройството на мускулите на гърба и на раменете. Задържа ги единствено напрегнатото състояние. Обучаваният не бива да се напряга и да пречи на ръцете. Нека се движат настрани. Колкото повече се разтварят, толкова по-бързо се движат. Леки като перца. Лекарят подсказва, че обучаваният ле трябва съзнателно да движи ръцете си. И не бива нищо да си внушава. Трябва само да не им пречи. Те сами се движат. Това е автомат. Същевременно е полезно пациентът да гледа ръцете си и да анализира процеса. Това го освобождава от напрежението и го убеждава в неизбежността на автоматичното действие. Ако лекарят успее да обясни на пациента похвата по такъв начин, че той да възприеме необходимостта от движение на ръцете като закономерна реакция, ще му помогне да намери онова неутрално състояние, при което няма да пречи на ръцете си. Както вече отбелязахме, при усвояване състоянието на релаксация в автогенната тренировка се използва екранът на електроенцефалографа, чиито сигнали обучаваният се опитва да регулира чрез успокояване на нервната си система, т. е. за него визуализацията на психическите процеси на екрана е ориентир за постигане на нужното автогенно вглъбяване. А в нашия случай, повтарям, ролята на такъв екран изпълняват ръцете на обучавания. Освен това при автотренинга пациентът се учи само на релаксация, а тук — на саморегулиране като универсално състояние, с помощта на което може да реализира най-различни програми. И така ръцете започват да се раздалечават! В такъв случай естествено настроението на лекаря се повишава и гласът му придобива уверени интонации. Той също има емоции. Възниква ефектът на подкрепящата обратна връзка. Пациентът чувства увереност — ръцете му започват да се раздалечават по-бързо. Лекарят започва да го ободрява, хвали неговата способност да се съсредоточава върху нужната реакция и го уверява, че скоро ще овладее саморегулирането. Подкрепяйки го, засилва реакцията с внушения: „Чудесно се движат" ръцете! Великолепно! Отлично!" И естествено, както вече споменахме, ако има други присъстващи, то думите трябва да са насочени към тях. Това действа като силно косвено внушение. Може например да се каже: „Вижте как все по-бързо по-бързо се движат ръцете му, те станаха по-леки. Подобрява се самочувствието му. Всяко ново упражнение задълбочава реакцията му..." и т. н. Ако по време на първото упражнение ръцете ви още не се движат, то за преход към второто лекарят предлага те да се раздалечат съзнателно. В този случай също се използва принципът на косвено внушение! чрез обръщане към аудиторията или просто коментар на формиращото се състояние. Това, както вече казахме, действа по-силно, отколкото ако се обърнем пряко към пациента. Тъй като прякото обръщение у някои обучавани предизвиква защитни рефлекси. Следващото упражнение е непосредствено свързано с предходното.
Упражнение 2.
Ако ръцете се движат — добре! При това идеомоторно действие у някои обучавани се развива дълбоко неутрално състояние. Дори очите им започват да се затварят, а ако останат отворени — са неподвижни. Не бива да се заставят да затварят очите си, без да е необходимо. Това може да повиши чувството им за тревога. Ако пациентът се опита да излезе от нарастващото вцепенение, трябва да бъде разубеден. Казва му се: „Нека състоянието се задълбочава. Колкото то е по-дълбоко, толкова то е по-полезно за здравето и за| обучението. И по-приятно." По-нататъшното вглъбяване в нужното състояние се осъществява чрез втората установка. Словесно се формира образ, че ръцете започват да се прибират, да се притеглят една към друга. За засилване на образа в центъра на притеглянето на ръцете лекарят поставя дланта си (вертикално), която като че ли привлича сближаващите се ръце. Процесът се съпровожда от подкрепящи внушения: „Ръцете се прибират бързо." Тези внушения се правят, като че ли се констатира този процес, без той да се натрапва. При това се препоръчва обучаваният да гледа как се сближават ръцете му. Погледът върху автоматически движещите се ръце повишава вниманието на пациента, създава у него необходимия за развитието на особеното състояние емоционален ефект.
Упражнение 3.
При изпълнението на първите две упражнения вниманието на Обучавания все повече се фиксира върху сближаващите се ръце, т. е. създава се фокус за вниманието. Той се използва за вглъбяване в даденото състояние. И така дланта на лекаря се намира в предполагаемия център на сближаване на ръцете. После той казва: „Ръцете и тялото ви се привличат от моята длан." Отстъпва 'назад, като че ли "привличайки с ръката си вниманието на обучавания, и се старае да не го отклонява. Ако лекарят се намира на разстояние от обучавания, той му внушава това с думи, но използването на ръката го улеснява значително, тъй като засилва действието ма образа. Ръцете и цялото тяло на обучавания се наклоняват напред. При това възниква мощна емоционална подкрепа! Тялото се движи напред! (Как след това пациентът да не навлезе още по- дълбоко в състоянието си!) Когато тялото тръпне напред, т. е. започва да се наклонява след отстъпващата длан на лекаря, реакцията се засилва чрез подкрепящи реплики: „Отлична реакция, сега ще овладеете своя организъм, имате прекрасно самочувствие, отлична памет, целенасочено внимание и мислене, прекрасен нощен сън! Тялото се устремява напред, краката тръгват сами!" (Обърнете внимание, че лекарят използва цялата процедура за психотерапия, особено когато у пациента се наблюдава реакция на (повишаваща се внушаемост.) Краката на пациента като че ли се стремят да се откъснат от пода и при добра реакция правят крачка напред. При недостатъчно вглъбено състояние в момента на придвижването пациентът може да излезе от особеното състояние, тъй като движението не се е осъществило напълно, а всяка емоционално неподкрепена реакция разрушава още неформиралото се състояние. В такъв случай може да се прекрати упражнението и да се премине към други. Но може и да се повтори няколко пъти, докато краката не започнат да се движат и даденото състояние не се задълбочи посредством това действие.
Упражнение 4.
Когато тялото на обучавания се наклони напред, лекарят му внушава, че сега то ще започне да се движи в обратна посока — назад. При това лекарят може да приближи дланта си към пациента, като че ли го „притиска" от разстояние, за да засили образа. Естествено неговата ръка не притежава никакви мистични или магнетични излъчвания. Жестът е само мощен инструмент, въздействащ върху дълбинната психология на човека. Историята на човечеството показва, че жестът предхожда словото. Той е език на подсъзнателните механизми (« основен инструмент за психотерапията на екстрасенсите). Тялото на обучавания започва да се наклонява назад. Лекарят пристъпва към пациента и го предпазва от евентуално падане.
Упражнение 5.
След като тялото тръгне назад, лекарят трябва да прояви своето психологическо и педагогическо умение. И така тялото на обучавания се наклонява назад. Използва се следният познат принцип — ако вниманието на човек бъде насочено към емоционално значима за него задача, степента на фиксирането му върху нея се увеличава. На пациента се внушава, че тялото му се огъва назад, гръбначният му стълб като гъвкава струна се прегъва все по-силно и по-силно към позицията „мост". Цялото тяло на обучавания започва да се напряга. Ако под влияние на допълнителни внушения то се прегъва все повече и повече — постигнат е успех! Това означава, че след като една рискована операция не предизвиква нито протест, нито излизане от режима, състоянието се задълбочава. И веднага започва целенасочено, интензивно обучение: „Сега вие можете сами да предизвикате дълбоко особено състояние на саморегулиране. Независимо дали стоите, седите или лежите, при шум или без шум, във всякакви условия вие можете да „включите" желаното от вас състояние и да го използвате за почивка, за настройване към работа, за повишаване на самочувствието и за много други цели. С всяко повторно упражнение това състояние се засилва и помага за подобряване на общото ви самочувствие. След излизане от него неизбежно ще почувствате освежаване на цялото тяло, ще сте с бистра глава!" В организма се осъществява психотерапия, всяка секунда в състояние на саморегулиране струва колкото товар злато, тъй като при него клетките на мозъка успяват да се запасят с хранителни вещества и самочувствието на пациента се подобрява. Ето някои други варианти на формули за внушение: „В режима на саморегулиране се подобрява цялостното състояние на организма. Всичко, което е било нарушено дотогава, идва в нормално състояние. Това е природен закон. Каквато и задача да решавате — тя води до подобряване на здравето ви!" Или: „От режима на саморегулиране ще излезете непременно отпочинал и бодър! Като след хладен душ! По-точно отначало сауна, а след това хладен, ободряващ душ. При такъв контраст (бодростта „ще бъде по-голяма!" По-нататък лекарят моли пациента сам след няколко секунди да излезе от това състояние отпочинал и бодър, да се протегне, да направи няколко физически упражнения като след дълбок сън. Тези внушения могат да стимулират пациента към здравословен начин на живот. Други упражнения. Другите упражнения се изпълняват в зависимост от възприемчивостта на пациента. Например ако едно упражнение не дава ефект, то следва да се замени с друго. Не е важно кое конкретно упражнение ще даде ефект, важното е то да се намери. Нужно е да се изпробват няколко различни установъчни програми и да се открие коя от тях се реализира най-добре. При това, разбира се, след всяка поредна установка за получаване на очакваната реакция трябва да се изчака няколко секунди. Времето на реакцията може да бъде различно — от 1 до 5—8 секунди. Най-често по-активно се реализират тези установъчни реакции, които намират в организма формирани по-рано стереотипи. По този начин стереотипите могат да бъдат диагностицирани като на рентген. Например лекарят казва на пациента: „Станете прав, постарайте се да бъдете съвсем пасивен и като че ли отстрани да наблюдавате на коя установка вашето тяло ще реагира активно, автоматично. При това не бива нищо да си внушавате, просто наблюдавайте!" След това внушава установката: „Вашите ръце вече не са ваши. Това са ръце на автомобилист, каращ кола по трасе. Пред вас има остър завой надясно. Да видим какво правят ръцете. Не им пречете, само наблюдавайте!" И моли пациента да не бърза. Да допуснем, че ръцете не се движат, човекът не е изпитвал съответното състояние — той просто не умее да кара кола. В такъв случай му се внушава образът на волейболист, готов да подаде топката. Добре би било, ако преди това тялото и ръцете му са заели подходящо положение. Тогава и ефектът ще бъде по-добър. Или пък образът на тенисист, на плувец в бурна река, на велосипедист, на щангист, боксьор, фехтовчик, парашутист и т. н. На една от установките ръцете или краката, раменете или главата, а може би дишането изведнъж ще отреагират. Ръцете и пръстите например започват да се движат, като че ли пишейки на въображаема машина. Ефектът може да бъде най-различен. Значи има реакция! Обикновено реакцията се предизвиква от привичен за всекидневието на човека начин на действие. Когато лекарят открие реакцията, той започва да я развива — казва на пациента ободряващи думи, убеждава го, че с всяка секунда действието се засилва. Развивайки реакцията, лекарят съдейства за създаване на желаното състояние. След това у пациента заработва цялостната реакция на мозъка — настъпва дълбоко особено състояние. В края на краищата, използвайки творческата си фантазия, наблюдателност и настойчивост, лекарят специалист, който е едновременно психолог, философ и педагог, намира първия ключ към състоянието, в което се формира навикът за саморегулиране. Посоченият принцип съществено се отличава със своята оригиналност от известния метод на внушение при хипноза, тъй като при него вместо многократни повторещия или „втълпяване" на някаква формула на внушение на пациента се предлага калейдоскоп от образи за откриване на индуциращия „генериращ" образ, предизвикващ активна ответна реакция и по този начин — нужното състояние. Този принцип между впрочем следва да се използва и от хора, които са усвоили саморегулирането и желаят да задълбочат режима. За тази цел е необходимо преди набелязаната основна задача да бъдат изпълнени вече известни и успешно реализирани досега една-две установъчни програми. Докато те се осъществяват, състоянието се задълбочава !и едва след това трябва да се (пристъпи към изпълнение на основната задача. Ако по време на тренировка обучаваният успешно изпълни първите упражнения, може да му се внуши да изпита чувството за полет или друга установка, която се асоциира с чувството за комфорт и вътрешна свобода. Например да вземем чувството за полет. При него ръцете на пациента започват да се движат плавно, отваря се естественото дълбоко дишане. Понякога възниква състояние на еуфория. А в случай че ръцете не се движат? Така да е. Не трябва да се акцентира вниманието на пациента върху това, а да се потърси друга реакция. Може би пациентът страда от остеохондроза на шийните прешлени на гръбнака, чиито признаци са умора и тежест на ръцете, при движение на главата — болки в шията. В този случай трябва да се правят упражнения за шията, да се лекува остеохондрозата. Да се приложи мануална терапия, иглотерапия, т. е. целият арсенал, който владее лекарят специалист, водещ обучението до саморегулиране. Ето ви едновременно лечение, диагностика и обучение. Наистина възможностите на метода за саморегулиране са големи! Ако намирането на първия ключ е необходимо за предизвикване на първичното състояние (с цел обучаваният да придобие определен опит), то вторият ключ е нужен за самостоятелното включване на това състояние. Двата ключа могат да са идентични, т. е. стереотипът на действие (.например раздалечаващите се или приближаващите се една към друга ръце), който е предизвикал първичното състояние, може да бъде използван и за включване на режима на саморегулиране. Достатъчно е да се спазва тази последователност на действията. Индивидуалният ключ може да бъде видоизменен. Той може да представлява броене на ум до пет, при условие че погледът на обучавания е устремен в една точка. Или броене до десет, съчетано с три кимвалия на главата ... Това няма значение. За включването на режима на саморегулиране може да се разработи всякакъв ритуал, но в първичното състояние чрез внушение, след което се затвърдява чрез самостоятелни повторни упражнения. В края на краищата при желание той може да се смени и самостоятелно. Това се осъществява, като обучаваният предизвика състояние на саморегулиране с помощта на вече установения ключ и дава установка за неговата смяна, представяйки си желания образ на действие и реакцията, която очаква от себе си. По този начин се разширяват възможностите за саморегулиране и в други насоки. Например обучаваният може без усилие да предизвика особеното състояние прав, но не и седнал. В такъв случай, намирайки се в състояние на саморегулиране, той трябва да си представи, че желаното състояние се постига и в седнало положение. С помощта на саморегулирането може да се постигне много. Например това, което бе възможно скоростно да се усвои с помощта на хипнозата, сега вече може също толкова бързо да се усвои и без нея. Да се научим да рисуваме но метода на В. Райков? Или да пишем на машина? Моля! Но това няма да бъде лабораторен експеримент (неспособен да излезе извън рамките на група изпробвани доброволци), а напълно достъпен елемент от културата на всеки човек. Защото не съществува зависимост от външно внушение, а има свобода, творчество и воля! А сега нека още веднъж се постараем да отговорим на въпроса — защо все пак човек се нуждае от особеното неутрално състояние? В неутралното състояние се „изключва" личностната рефлексия на човека, изчезва парализиращият страх от възможна грешка. Помислете, защо човек не може да премине по греда над пропаст, а на земята прави това б«з усилие? Защото твърде високата отговорност раздвоява вниманието му и начина на постигането й — крачката, която по същество е автоматично действие, но чийто автомат блокира поради друга намеса. За да бъде крачката лека и да се прави без напрежение, вниманието трябва да бъде съсредоточено само върху целта. Както правилно бе отбелязал някой, ако през цялото време мислим, че трябва да говорим правилно, без да искаме ще започнем да се запъваме. Затова логопедията ни учи да мислим какво говорим, а не как говорим. Следователно, имайки цел, не бива да пречим на автоматично изпълняваните действия, в противен случай автоматът блокира, сам се превръща в цел и съответно в обект на анализ. Затова е (необходимо, отвличайки се, като че ли наблюдаваме отстрани, да не пречим на автомата. И тогава организмът ще осъществи реакциите, които осигуряват решаването на поставената задача. Ето защо трябва да се научим да предизвикваме неутралното, отвлечено или т. нар. „отсъстващо" състояние. В него всяка идея придобива по отношение на механизмите на мозъка силата на програма, разпространява се върху целия организъм. Но тъй като й неутралното състояние е трудно да се създават идеи и да се изпитват желания, тази програма трябва да се формира преди използването на ключа, водещ към особеното състояние. Схемата е проста — съзнанието дава поръчка, неутралното състояние изключва всичко, което пречи и съдейства за постигането на целта, като се използва съзнателният и несъзнателен опит на човека. Съзнанието възлага, а естествената и освободена в дадения момент природа на организма изпълнява.
Нека да покажем това с вече познат елементарен пример. Само че това упражнение ще изпълним самостоятелно. Протегнете ръцете си напред, без да се докосват, и ги освободете от напрежение. Сега създайте у себе си образа на раздалечаващи се встрани ръце. Не трябва нищо да си внушавате. Ръцете ще започнат да се движат веднага щом се появи поне частично неутрално състояние — условие за материализирането на енергията на въображението. Затова изчакайте малко, не бързайте, не мислете за това, дали ,ще се получи или не, ле обръщайте внимание на странични шумове, не се напрягайте, т. е. опитайте се да бъдете неутрални, отчуждени, пасивни. Щом се появи елемент на „празнота" или отчужденост, ръцете веднага ще започнат да се раздалечават. Разбирате ли с какво саморегулирането се различава от известните методи на самовнушение? Разликата е в това, че три него не трябва напрегнато да си втълпявате и непрекъснато да повтаряте каквито и да било формули като заклинание. Вместо това поставете задачата, „отдръпнете се встрани" и тя ще бъде изпълнена. Йогите съветват — ако работата не върви, отклонете вниманието си и подсъзнанието ще даде нужния отговор. На всеки е познато мъчителното чувство, когато не можете да си опомните името, което е «а езика ви. Какво е необходимо да се направи? Да престанем да напрягаме паметта си, да се абстрахираме и нужната фамилия сама ще изплува. Ако ръцете започнат да се раздалечават, си представете, че нещо ги дърпа нагоре към небето. И те наистина ще тръгнат нагоре. След това си представете, че сте птица в полет. Ръцете ще започнат да имитират плавното движение на крила. Ще се освободи дишането. Всички точки на тялото ще дишат в единен ритъм. Дишането ще идва отвътре — естествено, свободно. Това означава, че е 'изчезнало напрежението. В състоянието на хармония се включва вътрешната „аптека" на организма. Всичко, което не е било наред, функционално нарушено или изтощено, се стреми към възстановяване. Само няколко минути на ден от тази необременителна лечебна гимнастика са достатъчни, за да натрупате за месец толкова сили, колкото ако сте почивали в санаториум. Но не бива да се забравя, че винаги трябва да излизате от състоянието на саморегулиране с нагласата за свежест и бодрост като след освежаващ душ или дълбок нощен сън. Това помага да се избегнат нежеланите остатъчни явления, особено при хипотониците (страдащите от ниско кръвно налягане), за които саморегулирането трябва да се съпровожда само от тонизиращи установъчни програми, докато при хипертониците (хората с високо кръвно налягане) — от релаксиращи. Ако ръцете все пак ,не се раздалечават, значи сте напрегнати, т. е. проявявате отношение към очакваното действие. А това от своя страна означава, че има и рефлексия, пречеща на автомата да изпълни идеомоторния акт. Използвайте друга установка: например че ръцете се притеглят една към друга. Ако тя е сполучлива, не се освобождавайте от възникналото чувство на вцепенение, от което нараства неутралното състояние. Именно то ви е нужно. При задълбочаването му очите започват да се затварят, не им пречете, нека се затворят. Ако ли не — «ека останат отворени. Всичко трябва да е естествено. Задълбочаващото се състояние само намира съответните реакции — отваря се дишането, тялото се наклонява назад и т. н. Понякога се случва ръцете да започнат да се разтварят, но после да опрат. Какво се е случило? Просто вие предварително не сте решили, не сте набелязали точна програма какво да правите по- нататък и сте се оказали в състояние на неопределеност. В неутралното състояние е невъзможно да се решава какво да се прави — процесът на мислене се извършва в обичайното за човека състояние. Затова ръцете спират движението си, а вие излизате от режима на саморегулирането. А сега да изпълним това упражнение, но вместо ръцете да задействаме тялото. Важното е да намерим реакцията, която лесно се включва. Изправете се;, краката са на ширината на раменете, ръцете висят свободно край тялото. Наклонете едва-едва главата назад и я дръжте без напрежение. Ако искате, очите могат да останат отворени. За няколко минути си представете, че нещо тегли тялото ви напред, и се постарайте да се абстрахирате. Не бързайте. Всеки, в зависимост от изходното си състояние, има свой праг на реакцията – дълбочина, време за навлизане в състоянието, което за някои трае секунда, а за други повече. Или си представете, че нещо тегли тялото ви назад. След това наляво, надясно. Представете си, че сте боксьор, след това плувец, шофьор и т. н. Изпробвайте определен диапазон от различни установъчни програми. Не бързайте, не се напрягайте, а просто стойте и безучастно наблюдавайте как организмът реагира на една или друга програма. На някоя от тях той ще отреагира, ще се задвижат ръцете или раменете ви, кракът или главата ви. Главното е да се намери образът, който включва състоянието! И чрез него — към хармония. Редица съзнателни и подсъзнателни фактори у човека му пречат да навлезе в неутралното състояние. Ето защо когато например обучаваме пациент в поза „прав", непременно му казваме, че в това състояние никой не може да падне. Това веднага премахва тревогата, която несъзнателно е пречела на обучението. След това повтаряме, че в режима на саморегулиране мозъкът никога не се изключва, а напротив, съсредоточава се върху поставената задача, а не върху странични шумове, мисли и т. н. Това също премахва напрежението. При положение че обучаваният многократно е предизвиквал саморегулирането с помощта на някакъв ритуал, по-късно той може да предизвика състоянието само с волево желание и да използва режима като универсално условие за изпълнение на различни установъчни задачи. При хора с нервно-физическо изтощение след първите учебни упражнения се наблюдават остатъчни явления на сънливост независимо от това, че преди да излязат от състоянието, са си „поръчали ободряващ душ". Това означава, че мозъкът, настроил се на режим на натрупване, продължава да натрупва сили дори след формалното излизане на пациента от състоянието. В това се състои силата на саморегулирането — в ориентирането му към индивидуалните свойства на организма. В такъв случай пациентът трябва да остане в състояние на саморегулиране 10—15 минути и да „си отспи" както трябва. На второто или третото занятие остатъчната сънливост ще изчезне. При хипотониците преди занятието се .прилага специално разработена методика от иглотерапия, предотвратяваща намаляването на кръвното налягане. Ако сте опитали да изпълните предложените упражнения 1—2 пъти безрезултатно, не се отчайвайте, а на следващия ден ти повторете още няколко пъди. Може би този път ще успеете. Все пак ви напомняме, че таз:и книга не е самоучител за овладяване на метода на саморегулирането, а само средство да се подготвите за обучение при лекар специалист. Но както някои чрез самообразование покоряват върховете на познанието, така и сред вас непременно ще се намерят особено възприемчиви, които ще успеят самостоятелно да усвоят тези упражнения. Да смятаме, че сте преминали успешно теста за обучаемост.
А СЕГА ДА ПОВТОРИМ УРОКА
С какво се различава саморегулирането от обичайната за всички волева самонагласа? Не е ли достатъчно за самоорганизирането, да си (поставим точно определена цел и да действаме съобразно нея? Първо, саморегулирането ни хармонизира и вътрешно ни разкрепостява. Тази вътрешна свобода и хармония открива във всеки от нас източници на духовно равновесие. Човек става по- обаятелен. Второ, използвайки метода, получаваме цялостна, по-пълна реализация на волевата нагласа — чрез включването на всички вътрешни потенциални възможности на психиката и на целия организъм. Например аз мислено си представям, че ако телефонът позвъни, няма да му обръщам никакво внимание. Длъжен съм да чета 2 часа, при това без да се уморявам. Неочакваните пюзвънявания на вратата няма да ми попречат, бързо ще отговоря, че съм зает, и веднага ще продължа да чета... Тоест, у човека се формира определен установъчен психологически модел за действие. Той се произвежда може би съвсем несъзнателно, особено ако се е превърнал в навик. Ако този навик бъде използван в режима на саморегулиране, към психологическата нагласа ще се прибави и психофизиологическата, при това достатъчно интензивна. Всичко това означава, че почти всички функции на организма се мобилизират за определената задача, като за психологическия модел се образува адекватна вегетативна нагласа, т.е. има волева установка и в зависимост от нея се включват и съответните й физиологическм процеси. Тази пренагласа на организма, която, се извършва много бързо, понякога става за броени секунди. Как се проявява тя? Позвъняването на телефона ще ми бъде безразлично и аз мога дори да не га чуя. Двата часа ще минат незабелязано, вниманието ще бъде концентрирано върху четенето, няма да се появи обичайната умора и1 едва след това ненатрапчиво, като че ли 'Отдалече, ще изплува въпросът — не позвъни ли някой на вратата? В този пример намерението да не се обръща внимание на нищо намалява слуха. Психиката влиза в активен съюз с физиологията. 'Именно това е особеността на саморегулирането. Ако не е необходимо да се намалява слухът, то такъв момент трябва да бъде „планиран" в установъчната програма.
В програмата се фиксира и времето, през което ще се извършва режимът на саморегулиране. Казваш си мислено или си представяш образно: една минута! И по-нататък не е необходимо да се коитролираш. Вътрешният часовник работи с точността на; будилник. Точно след 60 секунди очите автоматично ще се отворят и състоянието на саморегулиране ще се прекрати. А ето ви и познат пример, когато ловците се събуждат сутрин в желания час. Всички притежават тази естествена природна способност. Само че е необходимо да се научим да я използваме, да я развиваме и да разширяваме областта на нейното приложение. Ако се превърне в съзнателно-волева, тя ще бъде много по-мощна и универсална и ще може да бъде използвана за различни цели. Тренировките с помощта на саморегулирането спомагат за интензивното, ускорено развитие на универсалните връзки между психиката и организма. Какво ще рече това — универсални връзки? Както е известно, ако чрез обичайните начини за закаляване организмът се тренира да бъде устойчив на студ, то в крайна сметка тази негова адаптивна функция ще се развие. Същото е при тренировките за събуждане сутрин в уреченото време. Но тренировките в отделни насоки могат да отнемат много време, особено ако поставените цели са повече. В този случай се използва саморегулирането, с помощта на което различните цели се реализират ускорено и по единна схема. Решили сте например да поспите сладко след напрегнатия трудов ден и желаете да се събудите бодри точно в шест сутринта. Включете режима на саморегулиране и си пожелайте лека нощ! Представете си, че в шест, часа сутринта очите ви сами ще се отворят — и наистина ще ви се прииска да станете! Когато направите всичко това, организмът ви ще започне да действа по зададената му програма, която опосредства чрез вашата цел взаимодействието на всички функции на организма. Ако потренирате по този начин няколко дни, ще си изработите навик да заспивате спокойно при всякакви условия и да се събуждате отпочинали. Всеки следващ път включването на програмата ще се ускорява и накрая ще се превърне в навик — няма да ви е нужно да влизате в режим на саморегулиране, а ще бъде достатъчно само да пожелаете това. Същото ще бъде и в другите случаи. Два-три пъти предизвиквате желаната реакция (например да се стоплите в студа или да премахнете главоболието) с помощта на саморегулирането — и необходимите връзки между вашите желания и изпълнителните системи на организма ще бъдат установени!
Някои връзки ще бъдат установени по-бързо, други — по-бавно. Това не трябва да ви огорчава. Всичко е въпрос на тренировка. Ако желаната реакция не настъпва, то запомнете трите правила на саморегулирането. Първо правило. Състоянието на саморегулиране е състояние на равновесие между психическите и физиологическите функции на организма, при което почиват душата и тялото. Ако то не се включва веднага, НЕ БЪРЗАЙТЕ, ОПИТАЙТЕ ОТНОВО И ОТНОВО. Докато се опитвате да влезете в състоянието, мозъкът се превключва от напрегнатите впечатления през деня към желаната от вас насока. Влизането в режима на саморегулиране не трябва да е механично (въпреки че може да бъде изработен и навик), а тържествено, празнично, тъй като в този случай вие се обръщате към дълбоката същност на организма. След известна тренировка състоянието на саморегулиране ще се включва веднага, при наличието само на едно ваше волево усилие, даже без спомагателните ключови действия. Може би задачата, която искате да осъществите с помощта на саморегулирането, е съвсем нова и необичайна за вас или твърде отговорна и това ви пречи да създадете нужната дълбочина на състоянието? Погледнете на нея от друга страна. Не като че ли пред вас е планина, която трябва да превземете, а като че ли играете увлекателна детска игра. Ако е необходимо да задълбочите състоянието на саморегулиране, което все още не се задълбочава с помощта на обикновената ваша заповед, преди да пристъпите към реализиране на основната набелязана задача, осъществете две други кратки задачи, които обикновено изпълнявате успешно. Това ще допринесе да се получи необходимото задълбочаване на състоянието.

eXTReMe Tracker