|
Share

(Етюди за саморегулирането)
ЗА КОГО Е НАПИСАНА ТАЗИ КНИГА?
Мисля, че най-хубавите книги са тези, които помагат на човек да се самоусъвършенствува
Това е книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му — управляемо саморегулиране — тавтология?

Въпросът е в това, че съществува понятие „саморегулиране", което в повечето случаи се отнася до естественото автоматично саморегулиране на организма. Това е т. нар. хомеостаза.
Хомеостатичните биоавтомати се формират в хода на еволюционното развитие на човека и му служат за запазване на вътрешната стабилност на организма, т. е. за нормалното му функциониране в изменящите се. условия. Например при появата на вятър се изменя тонусът на кръвоносните съдове на главния мозък, автоматично се регулира кръвното налягане Хомеостазата, или автоматът за поддържане на жизнените функции на организма, се формира в продължение на милиони години. Тя действа независимо от съзнанието на човека — и по време на сън, и когато той бодърствува. Нейните защитно-приспособителни реакции в здравия организъм са незабележими за съзнанието и не го отвличат от решаването на по-висши задачи (това е и една от причините например за нежеланието да се занимаваме профилактично с физкултура, въпреки че сме убедени в нейната полезност). Управляемото- саморегулиране е метод за съзнателно-волево управление на вътрешните процеси на нашата психика и на организма ни изобщо.
Често ме питат: дали като се научим на саморегулиране няма да обеднеем емоционално? Та нали всеки човешки опит е индивидуален, интимен. За да придобие култура на чувствата, човек трябва да изпита не само щастие, но и душевни драми, сътресения, мъчителни съмнения. Цялата драма на чувствата, която човек изживява, формира духовната му култура. А егоистът (да си спомним какво е писал Чернишевски за „разумния егоизъм"), научавайки се да потиска чувствата, които причиняват страдания, ще се опита незабавно да се избави от тях. По този начин ще изпадне в противоречие със собствената си природа. Някои даже привеждат пример от литературата. В знаменития роман на Булгаков Маргарита моли Бога да я избави от паметта за Майстора, от любовта й към него и понася за това ужасно наказание — превръща се във вещица. Няма ли да заприличаме на създаденото от удивителното въображение на Гьоте странно същество Хомункулус — полудете-полустарец, който изморен от опита и мъдростта си преди още да е почнал да живее, който знае всичко, известни са му всички тайни на света, но е отделен от него с тънкото стъкло на лабораторната Вагнерова реторта? И когато реалността се втурва в душата му под формата на любов, когато във Валпургиевата нощ той вижда богинята на здравето и красотата —- прекрасна, току-що излязла от морето, хвърля се в краката й, а стъкленицата се разбива и първата минута от неговия живот се превръща и в минута на неговата смърт...
Не е ли предвидил Гьотевият гений онова душевно, духовно обедняване, към което ни тласка т. нар. разумен егоизъм? На всички справедливи опасения мога да отговоря само с убеждението си, че саморегулирането се базира изключително върху развитието на индивидуалните качества на личността, на нейните възможности, заложени от природата. Тази книга има познавателно значение. Днес, когато човек губи естествената си екологична ниша, в която е съществувал векове наред, той е длъжен да знае за дебнещите го опасности, длъжен е да има и представа за своите психофизиологически възможности. Още на границата между XIX и XX век В. И. Вернадски, като изучава антропогенното влияние на околната среда, формулира идеите за единството на всички еволюционни процеси, протичащи на Земята — геохимични и физични, на развитието на живото вещество и на човешкото общество. Той създава учението за ноосферата — сферата на дейността на разума. Всичко това предполага формиране на ново мислене в новите условия с несвойствени форми на живот, а ако човек желае да оцелее в тях, бих казал, че дори е длъжен да си изработи нов кодекс на поведение.
Човек не е закостенял психофизически организъм, той се развива. Ако се проследи еволюционното му развитие, което продължава, може да се забележи една характерна закономерност — все повече функции на организма се подчиняват на съзнателно-волево управление, все повече се разширяват възможностите на човешкото съзнание не само като творчески организатор на външната дейност на организма, но и като регулатор на вътрешните му процеси. В дълбока древност, в зората на своето развитие човек не е могъл свободно, по собствено желание дори да свие пръстите си в юмрук. За тази цел е била нужна появата на тигъра, който го напада. И пръстите му автоматично се свивали, подчинявайки се на защитно-рефлекторната реакция.
След време „биоавтоматът", подчиняващ се на инстинктите и рефлексите, получава развитие при съзнателния човек — хомо сапиенс, способен отначало да свие пръстите си в юмрук без появата на самия тигър, а само при представата за него (както например дори днес не може да бъде разширена или свита зеницата на окото само с усилие на волята, без да си представим ярка светлина- или-тъмнина), и едва по-късно в хода на по-нататъшното развитие на човека всичко това става възможно и без образа на дразнителя, само с усилието на волята му. Целият процес на преминаване от стадия на биоавтомата към разумния човек, който се извършва не без участието на трудовата дейност, довежда най-после до скъсяването на връзката между целта и включването на изпълнителните органи.
Защо все пак човек не е останал на стадия на биоавтомата, а е продължил да се развива в съзнателна насока? На този проблем са посветени много теории. Но ние се интересуваме в случая от идеята, че принципът на автоматичното функциониране на човека не може напълно да му осигури оцеляването в непредсказуемо изменящите се условия. Древният механизъм за адаптация може да бъде задействан на основата на вече съществуващия опит, а човек често се сблъсква със ситуации, в които се изисква интензивно разширяване на този опит, прогнозиране на действията, отчитате на възможните резултати. Необходимостта от прогнозиране на действията в зависимост от поставената цел и от ситуацията стимулира развитието на съответните органи и системи на човешкия организъм и по такъв начин съдейства за развитието на съзнанието. Именно на този етап от развитието на човека у него възниква потребността да използва вътрешните процеси за постигането на своите цели. Така например тренировките на паметта ни помагат по-бързо да усвояваме чужди езици, а подчинявайки терморегулацията на организма си на съзнателен контрол, ще си спестим необходимостта да гълтаме аспирин при простудни заболявания или ще се научим да работим през горещините почти без да усещаме умора. За съжаление дори и днес много от функциите на нашия организъм продължават да бъдат определено автоматични. Без специални тренировки човек не може по свое желание да регулира кръвното си налягане, да управлява тонуса на кръвоносните си съдове, да обезболява желани участъци от тялото си. Към всичко това трябва да прибавим и целия сложен, все още недостъпен за съзнателно-волево управление комплекс от вътрешни механизми, наричани обикновено резервни възможности на човека.
Базирайки се на това, че еволюционното развитие на човека е насочено от биоавтоматното адаптиране към съзнателно-волевото самоуправление, може да се каже, че обучението по саморегулиране в определена степен съдейства за оптимизацията на еволюционното самоусъвършенстваяе на човека. Това е свято дело и то не търпи отлагане. А ето и причината. Когато говорим за нашето време, обикновено използваме изрази като „в нашия бурен век", „в нашия стремителен век". Но в тези словесни стереотипи има и истина. Ето и мнението на известния учен академик Никита Мойсеев: „В „добрите стари времена" бащите и децата са живеели като правило в много сходни условия, които почти не се променяли за цяло поколение. Сега всичко се измени. Даже две последователни поколения в развитите страни живеят при съвсем различни условни. Оттук и различното възприемане на заобикалящата ги действителност. Основната причина за това са стремителният процес на развитие на науката и" техниката и неимоверният напредък на цивилизацията. В темповете на научно-техническия прогрес не се забелязва тенденция към спадане. Животът не се стреми да се върне в руслото на спокойното, умерено развитие.. . Ето защо обществото постоянно трябва да се приспособява към новите условия ..." В тази ситуация е наложително усъвършенстването на функционалните възможности на човека, повишаването на неговите защитно-адаптивни качества. Днес, когато, от една страна, човек е съзнателно същество, а, от друга, неговият природен биоавтомат остава все още недостатъчно гъвкав в приспособяването си към новите условия на живот, започва интензивен процес на самоосъзнаване на човека, който се опитва съзнателно да управлява собствените си, все още автоматични реакции. И нека саморегулирането, което в бъдеще трябва да се превърне в неотменна част от общата култура на човека, му помага в този процес. Колкото повече параметри са подложени на съзнателен контрол, толкова по-голяма е и степента на свободата. Какъв ще бъде той, бъдещият човек — хомо футурум? Когато се занимаваме със саморегулиране, често трябва да се замисляме над този въпрос — от това зависи нашето бъдеще. Защото в нашия действително стремителен век биоавтоматът започна да прави засечки. Появиха се признаци за отслабване на адаптивните способности, което намери израз в увеличаването на неврозите, на стресогенните и поихосоматичните заболявания, на инфарктите.. Под натиска на нараствалите темпове на живота, на новите необичайни видове дейност, на трагичното нарушаване на екологичната "рода за човека става жизнено необходимо да се научи да привежда естествения си защитен биоавтомат понякога в режим на „ръчно" управление, да му помага със съзнателно-волево саморегулиране. Ето защо за разлика от понятието „саморегулиране" се появи названието на метода — управляемо саморегулиране. С това название новият метод бе утвърден от Министерството на здравеопазването и бе препоръчан за практическо приложение при премахването на стреса и умората, повишаването на работоспособността и оптимизацията на процесите на тренировка и обучение, а също и за психопрофилактика и лечение на психосоматични заболявания. За по-голямо удобство в бъдеще ще го наричаме метод на саморегулиране, без да използваме думата „управляемо". Този метод има още едно работно название — ключ. Така го наричат в различните публикации от откриването му през 1981 г. досега. Терминът „ключ" се споменава в редица научни статии в описания като „Електронная промишленность" (статията „Някои въпроси на промишлената психофизиология"), „Психологический журнал", „Физиология человека" (статиите „Методика за оптимизация на работоспособността на човека" и „Резултати от топлинното въздействие"). Непосредствено след откриването на метода терминът „ключ" беше даже удобен за използване. В знаменитата очна клиника по микрохирургия на Св. Фьодоров например питаха подготвените за операционния конвейер пациенти: „Притежавате ли ключа?" Ако отговорът беше положителен, предоперационната медикаментозна подготовка се отменяше. Болните сами предизвикваха обезболяване на оперативния участък, премахваха страха си преди операцията. По-късно, когато новият метод се използваше за премахване на умората от монотонния труд при работници от предприятия на електронната промишленост или пък за обучаване на граничари да подобряват самочувствието си след безсънните нощни дежурства, думата „ключ" се употребяваше все по-рядко и постепенно бе заместена с по-естествения и общоприет израз ,,уча се да се саморегулирам" или „владея саморегулирането". През 1983 г. списанието „Електронная промишленпость" заедно със статията за саморегулирането помесги и доста дръзка за времето си снимка — работничка с отпусната назад глава спи на работното си място пред микроскопа. Доста необичайна гледка — след 1-2 минути по собствена програма тя автоматично щеше да се събуди и добре отпочинала, освежена отново щеше да пристъпи към работа. Както Щирлиц в добре известния ни филм. Само че в това предприятие такава уникална способност притежаваха няколко стотици души. Статиите за психофизиологията, а те започнаха все по-често да излизат на страниците на подобни списания, са вече характерна" особеност на нашето време. Проблемите на психологията и физиологията на човека започват да се изучават в различни области на човешката дейност, които преди нямаха отношение към подобни въпроси. Така например в такова техническо списание каквото е „Електронная промишленность" за моите статии бе открита специална рубрика под заглавие: „Системи за психофизиологическо регулиране". В едно от големите производствени обединения на Армения, където със съдействието на директора му Е. А. Петросян бе създадена стая за психологическо разтоварване, работниците трябваше редовно да идват за възстановяване на своите сили. В нея звучеше и музика, и се прожектираха диапозитиви с пейзажи под звуците на ромоляща вода. За човек, чиято работа няма отношение към производството, всичко това може да изглежда като детска игра, ала операторът, монтиращ микроелементи, който цял ден работи с микроскоп, знае цената на приятната почивка за очите. Но стотици хора, заети в интензивното съвременно производство, не са в състояние едновременно и редовно да посещават тази стая. Ето защо беше създаден център за обучение по саморегулиране, в който групите от работници идваха не само за почивка. В него те получаваха навици за саморазтоварване, което можеха да осъществяват в удобно за тях време на работните си места. Саморегулирането е значително по-полезно като психотерапевтично средство, отколкото обичайната пасивна почивка. Като резултат от използването му у работниците намали умората, изчезна главоболието, а вечер в къщи те можеха спокойно да гледат телевизия или да четат, и то без характерното напрежение и усещане за „пясък в очите", Използването на саморегулирането е аналогично на провеждането на психотерапевтичен сеанс от лекар. Само че за целта не е нужно да се ходи в поликлиника, а всеки се превръща сам за себе си в психотерапевт, научавайки се да възстановява силите си по собствено желание. Саморегулирането е универсално по своята същност а може да бъде използвано като оръжие във всяка област от живота и дейността на човека. Но то е особено незаменимо, когато към човешкия организъм се предявяват повишени изисквания. Неслучайно от този метод живо се интересуват не само болни, желаещи бързо да се възстановят, но и здрави хора, които се занимават с напрегнат умствен или физически труд.
Така например заниманията по саморегулиране станаха нещо обичайно по време на заседанията на престижния клуб на директорите на промишлените предприятия, ръководен от акад. А. Аганбегян, а председателят на известната рижка агрофирма „Адажи" А. Каулс специално пристигна при мен в Махачкала, за да усвои някои полезни навици за саморегулиране. Освен това той ми предложи да бъде използван методът в управленската дейност. И така за кого е написана тази книга? Това съвсем не е празен въпрос. Преди всичко защото е прието медицинските методи да се описват в специализирани издания. Освен това и най-главното: на саморегулиране може да ви научи единствено лекар психотерапевт, който е преминал през специална подготовка. Излиза, че самоучител по саморегулиране няма и не може да има. И все пак книгата е факт, читателю. Нейният смисъл, убеден съм, надхвърля рамките на приложното предназначение. Ще поясня — мнозина от нас изпитват в различни ситуации психологически дискомфорт. Това може да е свързано с недостатъчно възпитание, т. е. с липса на умение да се общува с недостатъчна вътрешна свобода или пък с особеностите на психиката. Всеки може да си припомни не една унизителна ситуация от живота си, когато не е знаел какво да каже, как да постъпи, не се е въздържал, избухнал е и е направил глупости ... За емоционалните и впечатлител- ните хора някои незначителни събития прерастват понякога в истинска драма, та дори и в трагедия.
Причинага за това е липсата на психологическа култура, което днес е наш общ недостатък и от която всички се нуждаем. Не е тайна, че някои хора се подлагат на частни сеанси и при това плащат немалко, за да станат по-уверени в себе си, да се научат да не изразходват прекалено много душевна енергия за незначителни преживявания. Свидетели сме как най-различни „самиздатовски" трактати по йога и китайска гимнастика, нелегални ръководства и други подобни с голям успех вървят от ръка на ръка, обещавайки на най-запалените да изпитат нирваната или пък да постигнат завидно дълголетие, дори безсмъртие. „Новопосветените" организират сдружения, където колективно овладяват похватите на медитацията, релаксацията и др., с усърдието на средновековни магьосници търсят смисъла на живота, достигайки понякога до абсурд, защото често всичко това лишава „търсещите" и от самия живот. От друга страна, има и много легална, широкодостьпна литература по автогенна тренировка, с която се занимават хиляди хора. От нея могат да се вземат сведения и за другите видове и методи на саморегулирането, с чиято помощ да се овладеят полезни и оздравителни упражнения. С какво нашият метод за саморегулиране се отличава от другите и защо към него се предявяват такива високи изисквания при популяризирането му? Въпросът е в това, че новият метод се базира на частично използване на елементите на хипнотехниката. Именно използването на хипноза при усвояването на саморегулирането изисква медицински контрол, но в същото време осигурява необичайно висока в сравнение с другите методи скорост на обучение, която надвишава например овладяването на автотренинга 10 пъти. В процеса на многобройните дискусии с лекари, философи, педагози, социолози и психолози, запознати на само с практиката, но и с научно-теоретичната и методологичната страна на саморегулирането, стигнахме до единодушното мнение, че е необходимо този въпрос да бъде разяснен. Липсата на съответна информация, на знания за резервните възможности на човека често формира лъжливи представи за саморегулирането изобщо, което пречи при ефективното изработване на нужните навици в процеса на усвояването му. Така например сред сравнително образовани хора се срещат привърженици на окултно-мистични учения, такива, които настояват пред лекаря специалист незабавно да открие феноменалните им способности — да ги научи на телепатия, на левитация (летене), или просто да им разкрие как с помощта на саморегулирането ще могат да стъпват боси върху натрошени стъкла, без да се порежат, което обикновено се показва във филмите за йогите. (Всъщност може би вече на повечето от вас е известно, че да лежи върху купчина натрошени стъкла може всеки и колкото по-голяма е купчината, толкова по-малка е вероятността да се порежете, А да се спи на „гвоздеите'", на т. нар. апликатор на Кузнецов, за някои хора дори е удоволствие. Образът на Рахметов от романа на Чернишевски бледнее с обогатяването на знанията за тези физиологически закони.) Ето защо научнопопулярната информация за подготовката на човека към усвояване на саморегулирането е важно и нужно нещо. От нея зависи не само ефективността на практическото обучение, но и защитеността на човека от влиянието на всевъзможни лъжеспециалисти и шарлатани, обещаващи на желаещите моментално да им разкрият всички тайни на саморегулирането. В книгата ще намерите и няколко начина за практическо използване на метода, които могат да бъдат усвоени самостоятелно — как да премахнете нервната си преумора, как бързо да възстановите силите си. Аналогични начини са описали в литературата. Например всеки желаещ може да се запознае с упражненията на йогите или с автотренинга. Вярвам, и вие сами ще се убедите в това, че с помощта на саморегулирането много по-просто и по-ефективно можете да се освободите от нервното напрежение или да възстановите силите си. И така тази книга е за тези, които искат да се запознаят с метода на саморегулирането и при желание да се въоръжат с него за успешното осъществяване на своите жизнени и творчески цели, за запазването на своето здраве и дълголетие. Тази книга е и за онези, от които до голяма степен зависи разрешаването на въпроса за създаване на широка мрежа за изучаване ща саморегулирането. И накрая тя е за специалистите, занимаващи се с проблемите на саморегулирането. Между тях не са малко и онези, които мислят, че вече знаят всичко за него. Да се знае всичко за саморегулирането е невъзможно поради простата причина, че то е насочено към разкриване възможностите на човека, към реализиране на неговия физически и творчески потенциал. А той, мисля, е неограничен. И към теоретичното, и към, практическото усвояване на саморегулирането трябва да се пристъпи с оптимизъм. Трябва да се помни също така, че саморегулирането, колкото и да е по-лесно за усвояване в сравнение с другите методи и системи, все пак не е вълшебна пръчица, а медицински метод, изискващ постоянен труд и доверие. Аз, авторът на този метод, успях да разгърна само една страница от изключително важната и интересна за всички ни област, но тази страница, както се изрази един от моите ученици, лекарят Я. Лесков, се оказа толкова обемиста, че ще е необходимо да я прелистим всички заедно.
КАКВО МОЖЕ ДА ДАДЕ САМОРЕГУЛИРАНЕТО ЛИЧНО НА ВАС
Ако сте се уморили след напрегнат умствен или физически труд, а за почивка или сън няма подходящи условия и време, с помощта на саморегулирането вие можете бързо да възстановите силите си. Дори, ако е необходимо, без да напускате работното си място. Саморегулирането може да ви послужи не само за интензивно възстановяване на силите, но и за ефективно настройване към предстояща дейност. С помощта на саморегулирането психиката и организмът без усилие се превключват от един вид дейност към друг, неутрализирайки бързо остатъчните реакции от минали събития. То е полезно и за освобождаването от различни отрицателни емоции и преживявания, които ви пречат да се настроите за определена дейност. С помощта на саморегулирането могат да бъдат реализирани всички известни форми на самовнушение, практикувани например при автотренинга, като релаксираща („отпускам се, почивам си, чувствам в тялото си топлина и тежест, приятна сънливост ..."); комфортизираща („чувствам се добре, имам много сили..."); тонизираща („изпълнен съм с бодрост и енергия, целият съм като пружина, готов съм за работа..."); настройваща, прилагана за подготовка към всяка дейност, и други. Ако ви предстои усвояването на професионални или каквито и да било други навици, саморегулирането ще го ускори. Освен това, използвайки саморегулирането, можете да неутрализирате старите стереотипи, които пречат на новата ви работа, да се пренастроите в нужната посока, а при необходимост — да ги възстановите. С помощта на саморегулирането може успешно и бързо да се усвои всеки нов вид дейност — от балета до тренировката на организма за предстоящ космически полет. Саморегулирането ще ви помогне по-малко да боледувате, да поддържате добра работоспособност, а в случай на необходимост — да мобилизирате всичките си сили за рекорден скок или за преодоляване на стресови състояния и депресии. Владеейки навиците на саморегулирането, вие ще можете да помогнете на своя лекар при лечението на всеки свой недъг, като но негов съвет изпълнявате съответните психофизиологически упражнения и психотерапевтични самовнушения. С помощта на саморегулирането се увеличават защитните сили на организма, което от своя страна засилва ефекта от другите видове лечение, осигурявайки комплексен характер на лечебния процес.
Саморегулирането ще подпомогне силата на волята ви, ако желаете да се откажете от пушенето или от други вредни навици. Това е инструмент, с помощта на който вие можете да развивате своите волеви, творчески и адаптивни (защитно-приспособителни) възможности в желаната от вас насока. От ранна възраст вие желаете да овладеете себе си, да започнете живота поновому, да станете господар на своите думи н постъпки, да бъдете конструктор на своя характер. Ако сте способни да имате и да създавате идеали, саморегулирането е този ключ, който ще ви помогне да настроите целия си организъм за тяхното постигане, това е метод за самоорганизиране в съответствие с желаните цели.
ИМА ТАКОВА ОСОБЕНО НЕУТРАЛНО СЪСТОЯНИЕ
Вселената се разкрива в хармонията на разума с душата — това не е просто фраза За да управлявате своя вътрешен биоавтомат, т. е. за да го приведете в режим на „ръчно" управление, е необходимо да намерите това неутрално състояние на мозъчните механизми, чрез което е възможно да превключвате дейността на вътрешните системи на организма по свое съзнателно усмотрение. Има такова особено състояние, при което леко и свободно се диша. Като че ли всичко в тебе се освобождава. Трудно е да се изрази с думи. Всеки може да го чувства различно. То е удивително приятно, в него се осъществява хармонизация на организма, установява се равновесие между душата и тялото. Главата в такова състояние като че ли е „празна", в нея има бездна, незапълнена от нищо; няма мисли, не ти се иска да обръщаш внимание на нищо. Цялото тяло почива, събира сили. Признаците на това състояние възникват понякога от само себе си. Например когато човек е много уморен и седи като вцепенен, безсмислено отправил поглед в една точка. Тогава мозъкът включва защитно-възстановителната си реакция, превключва се от изразходване на сили към тяхното натрупване. Или например когато у бегача състезател се появява „второ дишане": дишането става по-леко, тялото се усеща необичайно леко, бягането става приятно и ти се струва, че можеш да бягаш безкрайно. Тогава под въздействието на критичното натоварване рефлекторно-автоматично се включва особено възстановително състояние, привежда се в действие щадящ организма механизъм — режим на икономично използване на енергията. Понякога това състояние на хармонизиране се включва по време на сън, особено при. децата, и тогава те „летят". Казват, че когато децата летят на сън, те растат. Това е състояние на вътрешен комфорт, когато се отваря естествено свободно дишане. Същността му се състои в това, че хармоничното дишане при човека се осъществява в много икономична структура, по-близо до повърхността. Човек, овладял това дишане, става по-здрав. Но за съжаление не на всеки се удава да диша така. Когато авторът на тази книга демонстрира упражненията, предизвикващи състоянието на саморегулиране, пред К. П. Бутейко, той, след като ги изпита върху себе си, възкликна: „Дишането ми стана такова, каквото трябва да бъде! Този метод може да се прилага при тези, които трудно се поддават на обучение за волево блокиране на дълбокото дишане." Не е важно по какви причини и с помощта на какви методи възниква това особено психофизиологично състояние, но веднъж възникнало, то възстановява изтощените или нарушени нервно-психически или физиологически функции, лекува и подмладява организма. Това удивително животворно състояние има много определения; медитация, Великото Нищо, нирвана, дзен, мистично състояние, самохипноза, автогенно вглъбяване..-. Независимо от различните методи за постигане на това състояние (което ние наричаме състояние на саморегулиране) същността му е една и съща. Различни са само методите за неговото постигане и насочеността на практическото му използване.
При нашия метод на саморегулиране достигането на даденото състояние се извършва необичайно бързо в сравнение с другите известни методи, а неговото прилагане е универсално, тъй като не е ограничено от рамките на съществуващите системи. Ето един пример. Ако при автогенната тренировка саморегулирането се осъществява в условията на нервно-мускулно отпускане — в неподвижна, удобна поза, то саморегулирането по новия метод може да се извърши даже стоейки на един крак и при това да включва движения. Намирайки се в особено състояние, човек може да разучава нов танц, да се учи да пише на мнима машина, да си създава навици за управление на автомобил или самолет, да скача с въображаем парашут, да моделира състояние на безтегловност пред полет в Космоса и да изпълнява сложни физически упражнения. При това в него се включват всички необходими движения, съответно се променя работата на мозъка, сърцето, на всички вътрешни органи и системи и се осъществява ускорено усвояване на нужните навици. Понякога в състояние на саморегулиране възникват удивителни усещания. Появява се не само естествено дишане, но и необичайно усещане за блаженство, душевна еуфория, иска ти се да пееш, да летиш. Като че ли камък ти е паднал от плещите. Празник на душата. И след това — главата е бистра, ясна, от предишната умора или преживявания няма и помен. Имаш желание за работа, иска ти се да пишеш стихове, кипиш от енергия. В това състояние на мозъка (който, както установиха биохимиците, е също жлеза) се изработват жизнено важни за нормалната дейност на организма хормони и т. нар. ендоморфини — вътрешни наркотици. Те създават основа за положителни емоции, влияят терапевтично върху нарушената работа на органите, участват във вътрешните механизми за адаптация и обезболяване. По своята природа човек се нуждае от време на време от душевно разкрепостяване, от самообновяване на океана на своя вътрешен живот, от свободна самоизява. Ако той е психологически потиснат, не е свободен, той е склонен към изкуствени начини за разкрепостяване: душата иска цигари, вино, наркотици. Освен това потиснатостта води не само до неврози, но и значително повишава чувствителността на човека към външни психични влияния: към чуждия авторитет, стереотипа, командата, т. е. връща го към стадия на био-автомата. Изкуственият наркотик потиска изработването на аналогични органични вещества в организма. Поради това се образува патологичен порочен кръг: абстинентният синдром (махмурлук), ужасяващите болки при наркоманите са причинени от потискането на производството на вътрешни аналгетици. Един наркоман, усвоил саморегулирането, започна да прилага това състояние, за да предизвика у себе си душевна еуфория, без да прибягва до наркотици. Скоро той успя да се избави от наркоманията. Същият опит бе проведен след това с алкохолици, които по съвет на лекаря, вместо да приемат алкохол, възпроизвеждаха по памет у себе си с помощта на саморегулирането състояние на опиянение или по-точно предизвикваха у себе си усещане за душевен комфорт, увереност в собствените си сили, вътрешна свобода, добро настроение, които са изпитвали в състояние на опиянение. По този начин у тях се стимулираше изработването на ендоморфини, което им позволяваше да се избавят от пагубната страст. Тази практика послужи като основа за създаване на оригинална методика за лечение на алкохолизма чрез саморегулиране. Това чувство за вътрешно разкрепостяване добре изрази известната руска артистка Людмила Касаткина. На срещата ми с театралните дейци, организирана през февруари 1988 г., излизайки на сцената и предизвиквайки състоянието на саморегулиране, тя възкликна: — Години наред от филм на филм се стремях към това освобождаване. И ето го накрая!
— А що за свобода е това? — я попита тогава Михаил Улянов.
— Знаеш ли какво, Мишенка? Ето, вие всички ме гледате сега, а аз стоя с разперени ръце, като птица в такава свободна поза и ми е все едно? В края на вечерта на сцената излезе вече обучавалата се по-рано при мен млада актриса Алена Ахлупина. Бе решила да убеди зрителите в полезността на метода, да демонстрира своите възможности.
— Поръчвайте си желания — обърна се тя към зрителите, — а аз ще се опитам да ги изпълня!
— Предизвикайте у себе си чувство на вдъхновен порив! — се чу глас от залата. Алена мигновенно изпадна в състояние на саморегулиране. Главата й се отпусна леко, ръцете й заплаваха. Лицето й засия от удоволствие. И започна танц. Изумителен по своята лекота и красота. Всички замряха. По едно време Алена спря и, явно смутена от своя порив, внезапно излезе от това състояние. Въздъхна и каза, че отдавна не е изпитвала „такъв полет на чувствата". „Прииска ми се да танцувам" — свеждайки поглед каза тя. — Интересно, а може ли да се правят такива опити след 60-те? — пошегува се М. Улянов. По-късно, пътувайки с него в асансьора, предложих на уважавания актьор своите услуги.
— Не, не, ще си помисля — каза той. — Всичко това е твърде неочаквано за мен! А би било добре и актьорите, и режисьорите да се научат на саморегулиране. За актьора най-важното е да влезе в образа. Цялата система на Станиславски учи на това. С помощта на новия метод тази система вероятно ще заработи по-ефективно. А творческото дълголетие?!
Да се опише с думи самото състояние на саморегулиране е много трудно. То трябва да се почувства. Така както е трудно да накараш йога да опише състоянието нирвана. Той може да ви даде препоръки как да влезете в това състояние: съсредоточете се доколкото можете върху пустотата, която ви заобикаля; оставете се да ви погълне, влезте в нея със съзнанието си; тази пустота да погълне, да обхване целия ви мозък... (това е от практиката на шахти — вглъбяване Нищото). А ето как йога описва състоянието самадхи: това е състояние на екстаз, при което връзката с външния свят се нарушава; това е поредица от състояния на ума, които все повече се опростяват до състояние на несъзнателност. Но нима това може да ви даде представа за блаженството на освобождаването, ако никога не сте изпитвали подобно чувство? Изобщо да се опише на професионален език всяко усещане е необичайно сложно. То е достъпно само за изтъкнати художници на словото. А в нашия случай е възможно само доколкото много хора са изпитвали непроизволно или с помощта на специални тренировки аналогични усещания. Който не ги е изпитал, не можеш да му обясниш. Но хората трябва да се просвещават, тъй като липсата на информация в тази област е опасна. Нима не загина от ръцете на своите лъжеучители известния киноактьор Игматулин (кумир на каратистите), защото не познаваше възможностите за постигане на състоянието на душевно просветление чрез по-достъпни и прости за себе си средства. И както е известно от нашумелия тогава съдебен процес, е бил убит от свои „учители" за непослушание. Били са го до смърт, той, каратистът, дори не се е съпротивлявал. Защото стремейки се да постигне душевна хармония, е вярвал сляпо на своите „учители", които са го заставяли да проси милостиня, да пости, да премине всевъзможни изпитания на духа, тялото и съвестта си — всичко това по тяхно убеждение е трябвало да сломи негови, егоизъм и гордост, пречещи му да постигне самосъвършенство и вътрешно спокойствие. А той, вече започнал да изпитва признаците на това състояние, разбира се, автоматично го е отъждествявал с „процедурите" на неговото създаване. Приятелите му не го разбирали, съветвали го да скъса с тези мракобесници. Но той бил изпитал вече това състояние, а те — не.
Това е все едно атеист, който никога не е изпитвал чувства на молитвена благодат, да убеждава вярващия, че няма бог, без да разбере, че при общуването с бога за вярващия настъпва божествено състояние на хармония. А в наше време човек изпитва остра нужда да възвърне увереността в себе си, в собствените си сили, която, може да се каже, е загубил. Причините за това са много: и дългогодишната унификация на начина на на живот, и порочната идеология „човекът винтче", и неизживеният страх пред репресиите, и укори на командната система, и почти смъртоносният ураган от информация. Всекидневно чуваме за заплаха от атомна война, свидетели сме на безнадеждни екологични прогнози, на неумолимото шествие на СПИН по планетата ... Всичко това незабелязано се натрупва в нашето подсъзнание, в клетките на паметта и извършва своята разрушителна дейност. Губейки увереност в утрешния ден, човек става объркан, суетен, нервен, лишава се от природната си способност в нужния момент да мобилизира силите си, да реализира уменията си. Ето например един характерен пример. Една жена, която съвсем неотдавна показаха по телевизията в група завършващи курса по саморегулиране, след автомобилна катастрофа попада в травматологичното отделение на болницата. Лекарите били предупредени, че болната е способна да се справи без обезболяващи медикаменти (тя имала тежко счупване на дясната ключица и на две ребра). Цялата в гипс и бинтове, със страдалческо изражение на лицето, тя отказвала да се справи с болката: „Няма да мога, няма да се справя. Направете ми инжекция! Накрая се съгласила, но при условие, че лекарят, който я е научил на саморегулиране, ще стои до нея. И аз стоях! Тя мигновено изпадна в нужното състояние, не след дълго болката изчезна, тя цялата се преобрази, отвори очи, веднага посегна към огледалото си и започна да се разкрасява. Жена! Хората са свикнали редом с тях винаги да има началник, ръководител., Отучили са се да вярват в себе си. А тази вяра трябва да се укрепва. Необходимо е да се учим да управляваме себе си. Затова е нужно и саморегулирането — като инструмент за самосъзидание. И ако религията възпитава в човека вяра в бога, в това, че без божията воля нито един косъм няма да падне от главата му, науката за саморегулирането е призвана да разкрие пред човека вярата в собствените му възможности (което, разбира се, в никакъв случай не съперничи с религиозния светоглед). В какво се състои същността на особеното състояние? В съюза на душата и тялото. Това е връзка на духовното с материалното. На езика санскрит съюзът на психиката и физиологията така и се нарича — „йога", т. е. съюз. Вътрешният съюз — това е опорната точка. Овладявайки я, можем, без да дочакваме възникването на критични натоварвания и преумора, да включим у себе си процесите на възстановяване. В това състояние организмът е подвластен на волята. Достатъчно е да пожелаеш ръцете ти да олекнат — и те стават леки като крила на птица; да дишат с пълни гърди — и започваш леко и свободно да дишаш; да намериш прохлада в горещината — и горещината отстъпва; решаваш да се успокоиш — и се успокояваш. Когато барон Мюнхаузен казал, че се е измъкнал от блатото, дърпайки собствената си коса, той навярно е имал предвид саморегулирането. А както е известно, баронът винаги е казвал само истината.
ФАЗОВО СЪСТОЯНИЕ
И така в особеното състояние всички системи, свързани с мозъка, като че ли се деблокират (както в скоростна кутия — да ме извинят колегите за подобно сравнение) и са готови за нови превключвания в зависимост от командата — волевата установка. В това особено неутрално състояние човек изпитва приятна вътрешна празнота, изолираност от света и от себе си, душевно и физическо равновесие. В неутралното състояние всичко наоколо се възприема равнозначно — няма съществено и несъществено. Не ти се иска да реагираш на нищо. Иска ти се да останеш в това състояние и да почиваш. Да почиваш толкова, колкото е необходимо на организма ти.
Да си спомним „безстрастността" на йогите. Времето като че ли спира. Сякаш изобщо няма време. Настъпва равновесие. Дишането е естествено, отворено, свободно, леко и равномерно. Това приятно равновесие е състоянието, при което си почиват душата и тялото. Но в същото време организмът се намира в състояние на повишена готовност да изпълни всяко желание, силно чувствителен е към всяко волево усилие: пожелаваш например да изпиташ всичко, което е свързано с разходка с велосипед или с плуване в река — ръцете и краката ти изведнаж започват да действат, съответно се изменят ритъмът на дишане и работата на сърцето, възниква усещане за вятър, брулещ лицето ти, или за вода, плискаща се около него, даже могат да се чуят гласовете на птици, които пеят върху появилите се сякаш от никъде дървета. Какво е това особено неутрално състояние, при което подобно на скоростен лост можеш само с усилието на волята да превключваш вътрешните процеси на организма? И възможно ли е това изобщо?
Възможно е! Това особено състояние на съзнанието (по-точно на психиката, а още по-точно — психофизиологичното състояние) отдавна е известно като хипноза. Но в нашата книга става дума за саморегулиране, т. е. за това, как човек може да овладее това състояние за реализиране на собствените си желания и цели, а не на командите на хипнотизатора. Известният автор на автогенната тренировка И. Шулц също мечтаел да създаде система, с помощта на която човек би могъл да управлява своето вътрешно състояние без помощта на хипнотизатор. Шулц разпитвал хората, изпитали влиянието на хипнозата, и отделил три главни според него усещания: усещане за общо отпускане, усещане за топлина и усещане за тежест в тялото. Но прекрасната идея за универсално саморегулиране се изродила и се превърнала по същество в метод за управление на мускулния тонус, тъй като Шулц, обучавайки хората да предизвикват съ- стояние на саморегулиране, им препоръчвал именно тези три характерни усещания. А те служат за нервно-мускулна релаксация, изискваща удобна поза и отпускане на мускулите. Освен това пътят към постигане на саморегулирането с помощта на автогенната тренировка е твърде дълъг, при това изморителен и труднодостъпен за лица, които не са упорити. Автогенната тренировка, ограничена от релаксацията, не дава възможност да се прави това, което например лесно се изпълнява в състояние на хипноза — да пееш, да танцуваш, да се учиш да скачаш с парашут или да шофираш ... Защо става така? Най-вече защото пътят към самохипндаата за повечето хора е необичайно сложен, а опитът той да бъде опростен изисква отказ от стереотипните представи за хипнозата, вкоренили се в умовете на изследователите, а също и отказ от традиционното противопоставяне на хипнозата и автогенното съсъстояние, на хипнозата и йогата. В литературата, посветена на йога, могат да се срещнат мнения, че хипнозата е вредна за човека, тъй като в такова състояние той губи вътрешната си цялостност и самостоятелност. Подобна конфронтираща позиция заемат и много автори по автогенна тренировка, привеждайки като доказателство различни експериментални данни (включително и снимки на вътрешните процеси на организма), уж доказващи, че автогенното състояние има по-различна природа от хипнозата. В действителност, както е известно, експерименталните интерпретации на фактите при такъв сложен въпрос, какъвто е този за цялостността на човека, зависят от гледната точка в концепцията на автора на изследването. Убедени сме, че природата на механизма както на хипнозата, така и на саморегулирането е единна и тази гледна точка бе потвърдена експериментално и практически, доказателство за което са хилядите хора, конто бяха обучени по новия метод за саморегулиране с помощта на хипнотични внушения. Разликата е в това, че след подобно обучение вече не е нужен хипнотизатор, а човек сам контролира и управлява своите хипнотични процеси. Разкриването на единната природа на тези уж противоположни механизми на мозъка ни даде възможност да се откажем от релаксиращата насоченост на саморегулирането и да използваме неговите възможности в цялата им универсална пълнота, присъща и на обикновената хипноза. И съществуващият в областта на хипнологията опит непосредствено разкрива перспективите и възможностите на саморегулирането. Да, с помощта на саморегулирането човек може да прави със себе си всичко онова, което може да се извърши само с помощта на хипнотизатор, но го върши сам. Нека се върнем обаче към нашето неутрално състояние. Неговите признаци са ни известни не само във връзка с хипнозата, но понякога възникват и във всекидневието ни. Да си спомним още веднъж как седим в моменти на умора, вцепенени и устремили поглед в една невидима точка. В глъбините на нашия мозък протича интимен процес на уравновесяване на психичните процеси, „прехвърляне" на енергия от по-напрегнати към по-малко напрегнати участъци. Като че ли сме омагьосани — мозъкът си почива и възстановява силите си. В момент на умора тази реакция на мозъка се включва без нашето волево усилие — защитно-рефлекторно, автоматично. С помощта на саморегулирането можем да се научим съзнателно да включваме тази защитно- възстановптелна реакция и тогава ще сме в състояние навреме да избегнем умората, да предпазим нервната си система от изтощение, умело да поддържаме здравето и работоспособността си. Признаците на особеното неутрално състояние възникват у нас винаги когато дейността на мозъка се превключва от един режим на работа към друг. Например непосредствено преди заспиване или сутрин в момент на събуждане възниква т. нар. промеждутъчно състояние, когато вече не спите и в същото време още не бодърствувате. Това преходно състояние между съня и бодърстването е най-благоприятно за самовнушения. Ако се обърнем към хилядолетния опит на религиозното съзнание (религиозната медитация), ще забележим, че то се използва при молитвения ритуал. Ето как описва Л. Н. Толстой в един от своите разкази отношението на вярващия към утринната молитва: „Не успях да се помоля в хана; но тъй като вече неведнъж съм забелязал, че в деня, в който поради някакви обстоятелства съм забравил да изпълня този обред, с мен се случва някакво нещастие, се старая да поправя грешката си: свалям фуражката си, обръщам се към ъгъла на бричката, прочитам си молитвата и се кръстя под куртката си така, че никой да не забележи това. Но хиляди различни предмети отвличат вниманието ми и аз няколко пъти в разсеяността си повтарям едни и същи думи." От наша тясноспециализирана гледна точка приведената ситуация може да бъде анализирана по следния начин (без да претендираме за пълен анализ на явлението): прочитайки утринната си молитва, чрез самовнушение човек получава чувство на увереност, че е защитен от божието провидение, т. е. чувство на увереност в себе си. В него се включват съответните психични процеси. В този откъс има още една характерна подробност — излизайки от утринното си състояние, Николенка, героят на повестта, вече не може да се съсредоточи за молитва. Това „полусънно" състояние притежава целебна стойност — психотерапевтите, практикуващи автогенна тренировка или други методи на самовнушение, препоръчват на своите пациенти да се научат да улавят промеждутъчното „полусънно" състояние и да го използват за самовнушения. С помощта на саморегулирането може лесно да се научим на това. „Полусънното" състояние е известно и в хипнологията, нарича се сомнолентност и характеризира първия начален стадий на хипнозата, когато пациентът изпитва лека сънливост, вцепенение, нежелание да реагира на заобикалящата го действителност, готовност да се подчинява на гласа и въздействието на хипнотизатора. В този случай хипноза още няма, но има готовност към хипнотично състояние, в което психиката и организмът на пациента ще започнат изцяло да се управляват от външни команди. От само себе си се разбира, че ако овладеем неутралното състояние, ще овладеем вътрешната опорна точка, чрез която ще можем самостоятелно да превключваме вътрешните си системи. От научна гледна точка това неутрално състояние изглежда така. Нека си представим, че обикновено в мозъка се извършва процес на непрекъснато съпоставяне на конкуриращи се един друг сигнали: аз виждам предмета, докосвам се до него, потвърждава се зрителният образ, чувам звук при почукване по него и т. н. Тези сигнали, постъпващи от различни анализатори (зрението, слуха) или потвърждават възприемания предмет, или го отричат. Системният анализ на взаимодействие с предмета удостоверява неговото наличие, конфигурация и свойства. Ако някой от анализаторите не потвърждава сигналите на друг анализатор, а му противоречи (да допуснем, че вашият палец преминава през чашата като през празно пространство), се включват други допълнителни анализаторни системи, проверяващи отново данните. Мозъкът си прави експеримент. Това е моделът на обичайното състояние за работа на нашия мозък. При неутралното състояние такъв анализ няма. Всичко наоколо е равнозначно. Психиката на човека е подчинена на готовността да възприема действителността от определена, предварително зададена гледна точка, от позицията на психологическата постановка. Например в състояние на хипноза човек получава от хипнотизатора команда, че всичко около него е боядисано в розово. И в неговият организъм не възниква противопоставяне на сигналите. Принципът на тяхното конкурентно взаимодействие в случая е заменен от принципа на тяхното установъчно съподчиняване. Всички анализатори са включени в една насока — фаза, настроени са на една вълна: от множеството сигнали мозъкът ще избира само тези, които потвърждават и реализират приетата установка — целият свят е розов. Другите, нямащи отношение към това сигнали, се блокират. Представете си, че в момент на генерализация на външен свят на човека, от многообразен, безкраен вътрешно се синтезира информация по предварително зададенаа тема — и се блокира всичко, което пречи! Известно е, че психиката и организмът на човека са обогатени от паметта на поколенията и от неговия личен опит, но за съжаление ние не умеем правилно да ги използваме. От време на време у човека се проявяват скрити сили и възможности (понякога в състояние на стрес), когато несъзнателно възникнала програма за дейност активизира целия функционален опит на организма, имащ отношение към установката. Академик В. Н. Черниговски пише: „Паметта — това е свойство на целия организъм." Под думата цял следва да разбираме всички съставни елементи на организма, започвайки от клетката. Оказва се, че тя притежава удивителните свойства да запомня всичко, което се е случило с нея през живота. Уболи сте си палеца — и тя го помни, опарили сте се — също помни, ударили сте се — и това помни. Но изглежда най- забележителното е, че тя помни състоянието на здраве, в което някога се е намирала (ако в дадения момент нейните функции са нарушени, но самата тя е жива). Нещо повече, тя е готова и се стреми да реализира това състояние на здраве. Условието за това е едно: човек да създаде съзнателно фаза, в която да реализира стремежа на клетката към здраве. Тук следва да уточним какво е фаза или фазово състояние. Това е целенасочено състояние, в което вместо множество конкуриращи се огнища на възбуда —доминанти — в структурата на кората на главния мозък се формира еднопосочен механизъм на организация на психичната дейност. Така например каквото и да прави, за каквото и да се опитва да мисли влюбеният младеж, всичките му мисли са насочени към предмета на неговото обожание. Или пък ако в състояние на саморегулиране си дадете команда за топлина, то всички мозъчни механизми се преустройват в тази насока, докато при обичаен режим на мозъка съществуват конкуриращи се сигнали. По този начин се създава необходима ситуация за организма, при която се реализира неутралното състояние. Фаина Г., която владееше саморегулирането, реши да предизвика у себе си особено състояние, в което да си представи как лети в небето като птица. Само за една минута! Тя седеше на стола. Щом влезе в състоянието, веднага „излетя" — ръцете й се вдигнаха встрани и нагоре леко, величествено. Лицето й стана изумително красиво (по принцип в състоянието на само- регулиране нервното напрежение спада и лицата на жените придобиват удивителна красота!). Дишането стана хармонично. Това личеше от равномерния ритъм на движение на гърдите, на тялото, на ръцете. Изведнъж тялото й рязко се изопна, тя размаха ръце, едната — нагоре, другата — надолу, след това съвсем ги отпусна. Фаина задиша спокойно, отвори очи. Няколко секунди стоя вцепенена, след това дойде на себе си, усмихна се и каза: „Това е прекрасно! Такова нещо още никога не ми се е случвало! Отначало трябваше да си представям, че имам крила, пера, а сега, когато предизвиках състоянието — като че ли всичко се появи изведнъж: и хълмовете под мен, и купите сено, съвсем мънички. Нищо не се наложи да измислям, картината сама се появи." Тя говореше, а ръцете си държеше някак странно и неподвижно на коленете — китките й бяха обърнати настрани под лек ъгъл като на гриф. „Какво е това?" — попитах я, сочейки ръцете й. „Боже! Какво е това?" Тя трепна, побледня, разтърси ръце, разтърка китките си. „Ама че работа, това не бях си поставяла за цел, те сами са станали такива." Ето колко мощно и целенасочено е съгласуването на съзнателния с подсъзнателния опит! Всичко, което Фаина някога е чула, чела, видяла, даже сънувала, се активира за решаване на поставената задача. „А защо така изведнъж прекъснахте полета си?" — я попитах. Фаина се замисли. „Навярно времето ми за полет изтичаше, внезапно направих вираж, като че ли ще се приземявам, и кацнах" — каза тя. Седи тя, а все бузите си пипа. „Боже мой — възкликна, — бузите ми се издуват, клюн ми расте! Имам чувството, че ми израства клюн!" Този пример показва и това, че зададеното в установката време определя както сюжета на полета, така и неговата продължителност и по този начин то се намесва в организацията на мозъчната дейност. И ако обсъждахме въпроса, кое е първично — духът или материята, то в режима на саморегулиране те са единна, диалектически неразривна същност. Съюз на душата и тялото. Хармония. Йога. Един мой познат философ ми каза, че в бъдеще, при едно по-съвършено общество ще бъде преодолян дуализмът (противопоставянето) на идеалното и материалното. И в този смисъл нашият метод е насочен към бъдещето. Показателен е случаят, когато след занятия по саморегулиране при нас в паника дойде една от обучаващите се жени, лекарка. „Страхувам се — каза тя, — че без да искам, мога да дам команда на сърцето си да спре и то ще ме послуша. Снощи след урока се опитах да експериментирам вкъщи. Представих си, че съм Шаляпин. Изведнъж раменете ми се изправиха, разшириха се, тялото ми се опъна и гласът ми стана бас! Цяла нощ треперих, току-виж си дам опасната команда сърцето ми да спре и то ще спре." Успокоихме я и й обяснихме, че режимът на саморегулиране не възниква сам по себе си, тъй като, първо, е свързан с волеви компонент. И второ, всички отрицателни, про- тиворечащи на инстинкта за самосъхранение на човека идеи при саморегулирането несъзнателно се неутрализират. Ако при хипнозата е възможно отвън, с чужда воля да се натрапят неприятни или болестни усещания (изгаряния при пожар или други опасни за човека състоялия), то с помощта на саморегулирането това се удава значително по-трудно. Например йогите, които притежават огромен опит в овладяването на своята психика, считат, че е невъзможно да се постигнат някакви сериозни резултати в областта на свръхнормалните психически изследвания, без предварително да се постигне положителна насоченост на ума. А сега да се върнем още веднъж към неутралното състояние. Да погледнем на него от гледна точка на психофизиологията. Нека си представим кората на главния мозък. Обикновено в нея се извършва конкуренция между много огнища на възбуда — доминанти. Тези огнища взаимно неутрализират влиянието на всяка от тях върху развитието на вътрешните физиологически процеси в организма. Ето защо в нормално състояние се осигурява възможност за творческо вземане на решение, тъй като мисловният процес не е скован от физиологическите процеси на организма. В тези условия нито един психически сигнал не е безусловно определящ при избора на решение, подложен е на системен анализ и критика и в същото време не може да въздейства на организма. Психическите процеси като че ли са авто- номни спрямо физиологическите, осъществяват се свободно и независимо от тях. По този начин конкуренцията на доминантите е условие за свободно вземане на решение и защитава организма от психически влияния. Нормалното съзнателно състояние се осигурява от паралелната активност на конкуриращи се доминанти в работата на мозъка. Неутралното състояние е съвсем различно. При него кората на главния мозък е релаксирана. Според И. П. Павлов — потисната. И затова не съществуват никакви пречки за огнището на възбуда, което в тези условия е способно неограничено да разпростира влиянието си върху всички структури на мозъка. А пусков момент в тази ситуация е психологическата установка, която се формира при хипнозата от командата на хипнотизатора, а в процеса на саморегулиране — от желанието на самия човек. При релаксирана кора на главния мозък всяко минимално волево усилие е способно да индуцира участък от мозъка, т. е. да предизвика генериране, да възбуди активността му за действие, което свободно се разпространява върху всички други съответни зони. Влиянието на тези зони завеси от съдържанието на психологическата установка: ако ви внушат, че искате да пеете като Шаляпин, се включват структурите на мозъка, свързани с пеене, ако ви внушат нещо друго, се активизират другите съответни участъци. Това е режим на последователна активност на доминантите или режим на управляемо фазово състояние. Ако в нормално състояние поради активния тонус на кората на главния мозък влиянието на психичното напрежение върху цялата психика и дейността на организма е ограничено поради контролиращия мозъчен механизъм, то в неутрално състояние — е свободно. Волевото желание е способно да индуцира възбуждане активността на мозъчната кора, което се разпростира върху други участъци, предвидени в психологическата установка. В този случай се повишава вътрешната производителност на организма — при по-малки волеви усилия могат да се получат интензивни цялостни прегрупирания. И. П. Павлов нарича тази реакция парадоксална фаза, при която слабите условни сигнали (думи) предизвикват обективни физиологически изменения в организма. Това явление на „свръхпроводимост" на мозъка е известно в хипнологията и даже при автогенната тренировка. Така например ако при хипноза човек заеме определена поза и по съответен начин си сложи ръцете, да допуснем, в поза на отчаяние, то след няколко секунди той изпитва душевна мъка — от външкото към вътрешното, от формата към съдържанието. Най-простият пример, демонстриращ състоянието на свръхпроводимост като хипнотично явление на връзка между психиката и организма се наблюдава в идеомоториката — подайте на човек с протегната ръка топче, завързано на конец, и го накарайте да си представи кръг или линия. Топчето ще започне да повтаря контурите на неговите мисли. При автотренинга това явление на генерализация се проявява при успешното усвояване на похватите за релаксация и за предизвикване на усещане за топлина. При предизвикване на такова усещане в едната ръка, то започва самостоятелно, без усилие да се разпространява и в другата ръка, а после, ако не му пречим — и по цялото тяло. Този признак на генерализация на предизвиканото усещане у пациента авторът на автотренинга И. Шулц разглежда като критерий за усвояване на упражнението, след което може да се премине към следващото. Тоест генерализацията на предизвиканото усещане доказва, че е постигнато особено състояние. Ако Шулц се беше сетил да препоръча на обучавания да си представи, че ръцете му не само се отпускат (както това става традиционно при автотренинга), но и започват например да пишат на въображаема пишеща машина или че краката му започват да танцуват — би станало точно така. И нашият метод на саморегулираие би възникнал още по-рано. Но историята на живота и историята на науката са неразделни и затова пациентът на Шулц така си и остава да лежи неподвижно или да седи в традиционната поза на кочияш, потънал в релаксация.
КАК ВЪЗНИКНА МЕТОДЪТ НА САМОРЕГУЛИРАНЕТО
Усвояването на новия метод на управляемото само-регулиране, както отбелязахме в началото на книгата, предполага пълно доверие от страна на обучавания. Ето защо е уместно, дори необходимо да разкажем на любопитния читател историята на неговото откриване, защото човек вярва само на това, което разбира. Това се случи в началото на 70-те години, когато след завършването на Дагестанския медицински институт работех като лекар рефлексотерапевт в градската поликлиника в Махачкала. По това време се опитвах да синтезирам процесите на иглотерапията и хипнозата. Тогава бе открит и новият, неизвестен още на науката феномен — реакция на акупресурните точки може да бъде предизвикана без непосредствено физическо дразнение. Обикновено това се прави с помощта на игли, електрически ток, масаж с лазер или други инструменти. Сега стана възможно да се въздейства върху тези точки изключително чрез целенасочено хипнотично внушение. (За това явление и основаната на него методика моята първа ученичка лекарката С. М. Мпхайловская публикува навремето статия в научното медицинско списание „Вестник ЛОР-болезней".) За тази реакция на точките заслужава да разкажем по-подробно. Обикновено при прилагане на иглотерапия критерий за попадането на иглата в точката е специфичен комплекс от характерни усещания, като тъпа болка в костите и ставите, напрегнатост, изтръпване, тежест, топлина, електрически ток. При това главното е тези усещания да нямат точково-местен характер (да не се чувстват под острието на иглата, тъй като това може да бъде просто болка), а да бъдат ирадииращи, да напомнят действието на ток. Неопитният лекар обикновено не разпитва пациента за предизвиканите усещания, като се ориентира само по нервната реакция, при която болният се отдръпва рязко или извиква. А именно тогава би трябвало пациентът да бъде запитан какво е почувствал и накъде е тръгнал токът. И докъде е стигнал, разбира се. Или може би това е само болка? Веднъж бях свидетел как такъв лекар точно попадна в точката (болният като че ли бе ударен от ток), сам подскочи от неочакваната реакция на пациента и започна да го успокоява — виждате ли, това се случва! Усещането за ток при иглотерапевтичните процедури трябва да бъде ясно изразено. Всички други изброени усещания (тъпа болка, напрегнатост и т. н.) — това все още не е цялостна реакция, а само приближаване към нея, тъй като иглата вече е близо до точката, но не се е докоснала до нервната структура. Така например при лечение на радикулити в областта на кръста често се използва точката в месестата част на седалището Хуан-тяо. При точно попадение в нея токът бие по цялото протежение на седалищния нерв — от мястото на убождането до петата и даже до пръстите на крака. Именно тогава се получава чудесен ефект от иглотерапията. В такива случаи ти се иска да възкликнеш, рекламирайки марката на фирмата: „Токът — това е животът! Нашият ток е най-силният в света!"

Добави коментар


Защитен код
Обнови

eXTReMe Tracker