|
Share

Темата за хляба е една от основните в естественото хранене на човека и същевременно една от най-спорните.

ЗАЩО?

От една страна, хлябът е основна храна на редица народи, включително и на българския и неговата употреба е израз на основен антропологичен факт.

В еволюцията на биологичните видове на Земята, продължила около 3,2 млрд. години, човешкият вид Homo sapiens се е развивал и оцелявал предимно чрез консумацията на зърнени храни.

ТОЧНО ЗЪРНЕНИТЕ РАСТЕНИЯ СЕ ПОЯВИЛИ И ЕВОЛЮИРАЛИ НАЙ-КЪСНО ПРИ СЪЩИТЕ КЛИМАТИЧНИ УСЛОВИЯ, ПРИ КОИТО СЕ Е ПОЯВИЛ И РАЗВИВАЛ ЧОВЕКЪТ.
Затова няма човешка култура, която да не е ползвала за основа на своя живот именно зърнените култури.

ОТ ДРУГА СТРАНА, ХЛЯБЪТ Е КЪСЕН ПРОДУКТ В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКОТО ОБЩЕСТВО.
Каква е неговата история и през какви трансформации исторически е минал той, за да се превърне накрая в днешния индустриален хляб, продаван по магазините?

В зората на човешкото развитие, в един най-ранен предисторически период, човекът е добивал зърнените култури главно чрез събирачество - най-древната форма на препитание.

Чрез почукване с пръчка в основата на стеблото е събирал и смесвал узрелите зърна на различни диворастящи тревисти растения. След това тези семена са били накисвани, оставяни леко да покълнат, за да могат да станат годни за консумация.

 

Това е първата форма на използване на тази основна за Homo sapiens храна.

С откриването на огъня, той започнал да вари тези семена. И днес почти половината от населението на земното кълбо ползва зърнени култури в тази архаична форма - чрез сваряване. Целият Изток се храни главно със сварен ориз, а не с хляб!

Други народи (якути, абхазци, румънци и др.) са ползвали зърнените семена като каши - от просо, елда, царевица (качамак) и др.
УСТАНОВЕНО Е, ЧЕ ИНТЕГРАЛНИТЕ ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ, ИЗПОЛЗВАНИ ГЛАВНО ЧРЕЗ СВАРЯВАНЕ, СА С МНОГО ПО-НИСЪК ГЛИКЕМИЧЕН ИНДЕКС В СРАВНЕНИЕ СЪС СЪВРЕМЕННИЯ ХЛЯБ. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТЕ НЕ ЗАВИШАВАТ КРЪВНАТА ЗАХАР, НЕ СЕ ТРАНСФОРМИРАТ В НЕЖЕЛАНИ МАЗНИНИ, КОИТО ЗАПУШВАТ НАШИТЕ СЪДОВЕ, НЕ СЕ ТРУПАТ КАТО ИЗЛИШНИ КИЛОГРАМИ.

Най-късната историческа форма за използване на зърнените култури е хлябът .Той най-вече е продукт на човешката дейност.
ВИДОИЗМЕНЕН Е ДО ТАЗИ СТЕПЕН, ЧЕ ДНЕС, ВЪПРЕКИ ВИДИМОТО РАЗНООБРАЗИЕ ОТ ПРОДУКТИ, ТОЙ ПРИЛИЧА ПОВЕЧЕ НА ЕДИН БОЯДИСАН И МЕК КАТО ГЪБА КРОАСАН. ТАКЪВ ИНДУСТРИАЛЕН ХЛЯБ, БОГАТ НА НАБУХВАТЕЛИ, ПОДОБРИТЕЛИ, ОВКУСИТЕЛИ, КОНСЕРВАНТИ, СОЛ И ДР., ИЗПЕЧЕН НА 300 И ПОВЕЧЕ ГРАДУСА ТЕМПЕРАТУРА, НЯМА НИЩО ОБЩО С ЧОВЕШКИЯ ХЛЯБ, ПОЛЗВАН ОТ БЪЛГАРИТЕ ПРЕДИ ЕДНО 70-80 ГОДИНИ.

Освен химическите добавки в хляба, се установяват главно 3 нездравословни фактора:
- Термично обработен глутен
- Мая и други набухватели
- Високото натриево съдържание (готварска сол, сода бикарбонат и др.).

ЛЕСНО Е ДА СЕ ДОСЕТИМ, ЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ МНОГО ЗДРАВИ, АКО ВСЕКИДНЕВНО УПОТРЕБЯВАМЕ КАТО ОСНОВНА ХРАНА, ИЗГРАЖДАЩА НАШЕТО ТЯЛО, ТАКЪВ ВИДОИЗМЕНЕН И ОТДАЛЕЧЕН ОТ ПРИРОДАТА ПРОДУКТ!

За паралел, тук ще посочим, че древната формула на хляба е тази без мая, от прясно смлени интегрални, неоксидирали семена и изпечен на сравнително ниска температура на огъня. При редица народи и племена, регулярно или поне ритуално, той се използва в този натурален вид. Дълголетното племе Хунза ползва простото "Чапати" - тънко хлебче от току-що смлени зърнени семена, леко запечени на дървесен огън. Арабските тънки и безквасни хлебчета и ритуалната еврейска безквасна "маца" са друга илюстрация на същата форма.

А българката в миналото е замесвала хляб един път седмично, пекла го е на пещен огън, а не на високо термична електрическа фурна, в която прегаря и става канцерогенна мастната съставка на семената. Консумирали този хляб като" баят", т.е. непресен хляб.
КАТО НАБУХВАТЕЛ НА ПЪРВО МЯСТО СЕ Е ИЗПОЛЗВАЛ КВАСЪТ.


Квасът представлява къс от замесеното тесто, около 200 г, който нашите баби са отделяли при всяко месене на хляба. Заделеното тесто се оставяло за около 10-12 часа в сух затворен съд, при стайна температура, за да ферментира. Съхранявал се е за кратък период - от 2-3 дена, т.е. до следващото месене на хляба, овалян в брашното, в плътно завързана и окачена на проветриво място торбичка. Квасът се е предавал от къща на къща. В днешно време квас може да се вземе оттам, където се приготвя църковен обреден хляб - просфора.

За по-лесно съхранение, може да се сложи в сух буркан, в хладилника, но за не повече от 10 дена. Може също така и да се изсуши.

Други традиционни варианти са хмеловата мая, която се получава от хмелов цвят и нахутовата мая.
ОТ НАХУТОВА МАЯ В МИНАЛОТО СА ПРИГОТВЯЛИ ИЗВЕСТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ - СИМИД, МИЛИНКИ, ГЕВРЕЦИ И ДР.


В нашата практика успяхме да съставим хляб без основните нокси (вредности) в него: хляб без глутен, без мая и без сол. Той се приготвя само в домашни условия (вж. рецептите). За ценителите на особено здравословната кухня имаме и едно ексклузивно предложение? сурово хлебче от покълнали семена.

Последното е много силен продукт, същевременно с най-нисък гликемичен индекс и внасящ в организма изключителна енергия и сила (вж. рецептите в „Естественото хранене на човека - програма")!
НЕСЛУЧАЙНО В НАШИЯ ОПИТ СМЕ ГО НАРЕКЛИ ХЛЯБ „ПОТЕНЦИЯ".


В заключение ще кажем, че ако желаем да се освободим от високото кръвно налягане, от високата кръвна захар, от високите масти в кръвта и от наднормените килограми или просто ако искаме да бъдем здрави, това можем да направим, само ако се върнем към корените на един по- автентичен, отговарящ на естественото човешко хранене хляб.

ГОРЕЩИ ТЕМИ В ХРАНЕНЕТО - Д-р Г. Гайдурков

eXTReMe Tracker