|
Share

Съвременната Медицина е идолопоклонническа религия, защото тя обожествява не живи същества, а механични процеси.

Тя измерва своя успех не с количеството спасени души или животи, а с честотата на използване на едно или друго оборудване и с донесената от тези процедури печалба.

Същността на всяка религия, излъчваща надежда, когато всички човешки усилия за борба с материалните препятствия са изчерпани е божеството. Нещото, Което превъзхожда всичко. Ако досега не ви е станало ясно, защо Църквата на Съвременната Медицина е варварски идолопоклонническа и трябва да бъде разрушена, вгледайте се в очите на Божеството.

БОГЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА Е СМЪРТТА.

И действително, не толкова отдавна д-р Куентин Йънг измисли неологизъм за обозначаване на един от аспектите на дейността на Съвременната Медицина - ятрогеноцид (от древногр. „iatros" - лекар) - системно унищожаване на голям брой хора от лекарите.
Един от примерите за ятрогеноцид са жертвите сред децата в развиващите се страни, описани от мен в предходната глава. Активната пропаганда на изкуственото хранене сред хора, които не могат да си позволят да си купят млечни смеси или да ги приготвят правилно - това е то „свещеният джихад" на лекарите срещу нищо неподозиращите, беззащитни „неверници".

КОЛКО СМЪРТОНОСНА Е ЦЪРКВАТА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА СТАВА ОЧЕВИДНО, КОГАТО ЛЕКАРИТЕ СЕ ВДИГАТ НА СТАЧКИ.

През 1976 в столицата на Колумбия Богота всички лекари, с изключение на тези от бърза помощ, изчезнали от работните си места за 52 дни. „Националният католически вестник" описал „редица необичайни странични ефекти" на тази стачка.
Нивото на смъртност спаднало с 35%. Представител на Националната асоциация на погребалните бюра заявил: „Това може и да е съвпадение, но е факт."
В окръг Лос Анджелис нивото на смъртност спаднало с 18%, когато през 1976 лекарите излязоха на стачка срещу повишената стойност на застраховката в случай на лекарска грешка. Д-р Милтън Ремър, професор от Управлението по здравеопазване от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, проведе изследване в 17 големи болници и установи, че в този период били направени е 16% по-малко операции.
Щом стачката завърши и медицинската машина заработи отново, нивото на смъртност се покачи до това от преди стачката.

Същото се случило и в Израел през 1973, когато лекарите ограничили работата си с пациенти до 7000 приема срещу предишните 65 000.
Стачката продължила 1 месец.
По сведения на Ерусалимското погребално общество, нивото на смъртност в Израел спаднало с 50%. Такъв кардинален спад на нивото на смъртността не бил регистриран от времето на предишната стачка на лекарите - 20 години преди тази!
Когато помолили лекарите да обяснят този феномен, те отговорили, че тъй като приемали само спешни случаи, могли да приложат най-добрите усилия за лечение на действително болните хора. Когато на лекарите не им се налагало да слушат всекидневните - сиреч маловажни - оплаквания на средностатистическите пациенти, те могли да се посветят на по-важната работа - спасяването на живота.

Това не е лош отговор.

Аз винаги съм казвал - НУЖНА НИ Е ВЕЧНА „СТАЧКА" НА ЛЕКАРИТЕ.

Не се съмнявам, че ако лекарите ограничат своята намеса в живота на хората с 90 % и ако работят само със спешните случаи, за нас би било по-добре.

Не може да игнорираме факта, че тревожен процент от лекарските манипулации водят до смърт. Аз казвам на моите студенти - всичко, което трябва да направите, за да преуспеете в Съвременната Медицина е да намерите такава специалност, която поддържа смъртта или мисълта за смърт и тогава пред вас ще се открие блестящо бъдеще.

ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА, СМЪРТТА Е РАЗВИВАЩ СЕ ОТРАСЪЛ.

Няма да намерите медицинско списание, което да не съобщава за последните новини на тема контрацепция, аборти, стерилизация, генетични консултации и мониторинги, амниоцентеза, нулев прираст на населението, „достойна смърт", „качество на живота" и евтаназия.
Всички тези видове дейност имат за цел възпрепятстване на живота или неговото прекратяване.
Такива неща като масов генетичен мониторинг и задължителна амниоцентеза с възможност за аборт сега са на ниво обсъждане, но дим без огън няма.

Като бързаме да се възползваме от тези услуги - с ентусиазъм, който мога да опиша само като религиозен плам - ние позволяваме да ни мамят, игнорирайки и техните нечовешки последствия, и недостатъчната научна обосновка. Това са просто тайнства.

ТАЙНСТВАТА НА СМЪРТТА.

Например, с благословията на Съвременната Медицина това, което по-рано се смяташе за грях, повече не се смята за такъв. Така, хомосексуализмът сега се нарича „алтернативен стил на живот".

Това, наред с другите форми на нерепродуктивен сексуален живот, сега се поощрява, лансира се, прославя се. В течение на своя живот аз наблюдавах как отношението на обществото, например, към мастурбацията премина през три различни фази. Когато бях момче, мастурбацията се смяташе за греховна и опасна. Ако правиш това, ще ослепееш или дланите ти ще се покрият с косми. Естествено, учените дори не се опитваха да обяснят, истина ли с това. По-късно, когато учих в колежа, отношението към нея стана неутрално - това не било нито вредно, нито полезно. Но сега ние преминахме в третата фаза. Мастурбацията - това е нещо не просто нормално, това е хубаво, здравословно. Ако не мастурбирате, значи с вас нещо не е наред. А ако не знаете как да правите това, има си хора, които ще ви научат, особено ако сте жена.

Аз обяснявам подобен радикален обрат в мисленето на нацията в хода на живота на само едно поколение, съпоставяйки го към отношението на обществото към прираста на населението.
КОГАТО ДА ИМАШ ДЕЦА БЕШЕ ХУБАВО, ДА МАСТУРБИРАШ БЕШЕ ЛОШО. КОГАТО ПОСОКАТА НА ВЯТЪРА СЕ СМЕНИ И ДА ИМАШ ДЕЦА СТАНА ЛОШО, МАСТУРБАЦИЯТА, ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА И ВСИЧКО, КОЕТО НИ УДЪРЖА ОТ РАЖДАНЕ НА МНОГО ДЕЦА СТАНА ХУБАВО.

Жаждата за живот е заложена много дълбоко в нас.

Наша най-силна подбуда е възпроизвеждането и поддържането на живота и именно тези инстинкти и насочените за тяхната реализация действия са подложени на нападките на Съвременната Медицина.
Така, опасните форми за контрол над раждаемостта - аборт по желание, мастурбация, хомосексуализъм, всички нерепродуктивни форми на сексуален живот - водят до намаляване на броя на населението.
ТЕЗИ „АЛТЕРНАТИВНИ СТИЛОВЕ НА ЖИВОТ", КОИТО НЕ СПОМАГАТ ЗА ЖИВОТА, СЕ СМЯТАТ ЗА ПРИЕМЛИВИ, А НЕЩАТА, КОИТО ХОРАТА СА ПРАВИЛИ ХИЛЯДОЛЕТИЯ, ЗА ДА ПОДДЪРЖАТ ЖИВОТА, ВЕЧЕ СА НЕПРИЕМЛИВИ.

Единственият „алтернативен начин на живот", който не се приема е всеки начин, възпрепятстващ пребиваването в лоното на Църквата на Съвременната Медицина.
ГРЯХ Е ДА СЕ РАЖДА ВКЪЩИ, А ДА СЕ ПРАВИ АБОРТ НЕ Е ГРЯХ.
ГРЯХ Е ДА СЕ КЛАНЯШ НА ЧУЖД БОГ, ОБРЪЩАЙКИ СЕ КЪМ МАНУАЛЕН ТЕРАПЕВТ, НО НЕ Е ГРЯХ ДА ОТИДЕШ В ЕДИН ОТ ХРАМОВЕТЕ НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА, ЗА ДА СИ НАПРАВИШ ОПЕРАЦИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ПОЛА. БИОЛОГИЧЕСКИЯ СТРЕС, НА КОЙТО ТЕЗИ ОПЕРАЦИИ ПОДЛАГАТ ТЯЛОТО И ДУШАТА, НЕ СЕ ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ.

Лошото е, че разширявайки своята подкрепа на антижизнените прояви, Църквата на Съвременната Медицина усилва своето пренебрежение към живота.

По-хуманният здрав разум се погазва. Съвременната Медицина, например, заявява, че всяка жена има право на аборт. Независимо от политическата изгода на такава позиция, важно е да признаем, че от биологична гледна точка това може да означава нещо повече от свобода на избора. Според някои етични системи, например по юдейския закон, аборт се разрешава, ако е застрашен живота на майката. Решението се взема въз основа на представата, че животът на майката е по-важен от живота на плода.
НО ТОВА, ЧЕ СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ПОДДЪРЖА АБОРТИТЕ, НЯМА НИЩО ОБЩО С ЖИВОТА ВЪОБЩЕ - НИТО С ЖИВОТА НА МАЙКАТА, НИТО С ЖИВОТА НА ДЕТЕТО - НЕЯ Я ИНТЕРЕСУВАТ НАЙ-ВЕЧЕ СОБСТВЕНИТЕ Й ТЕХНОЛОГИИ.

Един от духовните провали през последните 20 години е въвеждането от Църквата на Съвременната Медицина на КОНТРОЛА НАД РАЖДАЕМОСТТА НА ВСЯКА ЦЕНА.

Тук става най-очевидна разликата между духовния и физическия „грях". Контролът над раждаемостта сам за себе си не е аморален. Въпреки това някои методи на този контрол са неверни от биологична гледна точка, понеже те оказват негативно влияние върху живота на този, който използва тези методи.
НЕ ГОВОРИМ ВЕЧЕ ЗА ПЪЛЕН ОТКАЗ ОТ МЕТОДИ КАТО ХОРМОНАЛНИТЕ КОНТРАЦЕПТИВИ ИЛИ ВЪТРЕМАТОЧНИТЕ ПЕСАРИ.
Ако лекарите признаваха пред всяка жена, какви реални опасности крият тези методи, и позволяваха на всяка от тях да прави информиран избор, би имало по-малко проблеми. Но лекарите никога не дават на пациентите възможност да се съгласят на дадена процедура или да се откажат от нея, претегляйки биологичния риск и желанието на жената да изложи живота си на опасност.

ТЕ ПРОСТО ИГНОРИРАТ БИОЛОГИЯТА, ИГНОРИРАТ ФАКТА, ЧЕ ОПРЕДЕЛЕНА ПРОЦЕДУРА МОЖЕ ДА ДОНЕСЕ ПОВЕЧЕ ВРЕДА, ОТКОЛКОТО ПОЛЗА.
Тяхната преданост към такова невежество е толкова голяма, че единственото обяснение може да бъде това, че дълбоката цел на Съвременната Медицина е да задържа преданите си слуги чрез невежество.

Когато бях студент по медицина в края на 40-те - началото на 50-те, аз предполагах, че медицината се занимава изключително със спасяването и продължаването на живота.
НЕ МОГА ДА СИ СПОМНЯ ТОГАВА ДА СЕ Е ОБСЪЖДАЛ СЕРИОЗНО ПРОБЛЕМЪТ, КОЙТО СЕГА СЕ НАРИЧА „КАЧЕСТВО НА СМЪРТТА".
АЗ се учех да отхвърлям смъртта, а да поддържам надеждата.
ДНЕС ОТРИЧАНЕТО НА СМЪРТТА СЕ СМЯТА ЗА ПРОЯВА НА ЛОШ ТОН, ВЪПРЕКИ ЧЕ НЯКОИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПОКАЗВАТ - ПАЦИЕНТИ, БОЛНИ ОТ РАК И ДРУГИ ТЕЖКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, КОИТО СА ОТРИЧАЛИ БОЛЕСТТА И СА СЕ БОРИЛИ С НЕЯ, ПРЕЖИВЯВАТ ПО-ДЪЛГО ОТ ТЕЗИ, КОИТО СА „СЕ ПРИМИРИЛИ" С БОЛЕСТТА.

На 22 ноември 1975 „Британският медицински вестник" съобщи интересна подробност. Оказва се, че „...психологически фактори може да играят роля за продължаване на живота. Вайсман и Уордън неотдавна направиха сравнителен анализ на раково-болни пациенти, живели повече и пациенти, живели по-малко, отколкото се предполагало от усреднените статистически данни.
ТЕ ОТКРИХА ВРЪЗКА МЕЖДУ ЖЕЛАНИЕТО НА ПАЦИЕНТИТЕ ДА ОЦЕЛЕЯТ, ИЗРАЗЕНО ВЪВ „ВЪСТАНИЕ" СРЕЩУ ПРОГРЕСИРАЩАТА БОЛЕСТ И В ПОЛОЖИТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЛЕЧЕНИЕТО, ОТ ЕДНА СТРАНА И ПО-ДЪЛГАТА ПРЕЖИВЯЕМОСТ, ОТ ДРУГА. И ОБРАТНОТО, ПАЦИЕНТИ, ИЗРАЗИЛИ ЖЕЛАНИЕ ДА УМРАТ ИЛИ ГОТОВНОСТ ДА ПРИЕМАТ СМЪРТТА, УМРЕЛИ ПО-РАНО ОТ ОЧАКВАНОТО.
По подобен начин, според някои изследвания се предполага, че пациентите с тромбоза на коронарните съдове, склонни към депресия или изпаднали в депресия след инфаркт, имат по-малка вероятност да оцелеят, отколкото тези, които се държат по-малко меланхолично. В крайна сметка, изглежда, че решимостта и надеждата удължават живота, докато приемането на смъртта или унинието и отчаянието го съкращават."

Скоро присъствах на медицинско съвещание, където един лекар, който се занимава с лечение на болни от рак с химиотерапия, призна, че той е заинтересован от спасяването на живота и откриването на нови методи за лечение в не по-малка степен, отколкото от това да бъде сигурен, че неговите пациенти са умрели „в мир и съгласие със себе си".
ТОЙ И НЕГОВИТЕ ПОДЧИНЕНИ ХАБЯТ ПО-ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ СВОЕТО ВРЕМЕ И СИЛИ, КОНСУЛТИРАЙКИ УМИРАЩИТЕ ПАЦИЕНТИ И ПРЕДПОЧИТАЙКИ ДА ПРАВЯТ ТОВА В ОТСЪСТВИЕТО НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА. ЗА МЕН НЕ Е ЗАГАДКА ЗАЩО ТЕЗИ ПРОДАВАЧИ НА СМЪРТ ПРЕДПОЧИТАТ ДА „КОНСУЛТИРАТ" В ОТСЪСТВИЕТО НА СЕМЕЙСТВОТО НА ПАЦИЕНТА.

Целта на семейството и съответно неговите действия са насочени към живота, а не към смъртта.

ТОЗИ ЛЕКАР И МНОГО ДРУГИ КАТО НЕГО, ИЗУЧАВАЩИ СМЪРТТА, РАБОТЯТ С ХИПОТЕЗАТА, ЧЕ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА Е ГОТОВ ДА Я ПРИЕМЕ. В РЕЗУЛТАТ НА ТОВА ТЕ ЛЕКУВАТ ПАЦИЕНТА ДО СЪСТОЯНИЕ НА СМЪРТ, ЗАЩОТО НЕ МОГАТ ДА ГО ИЗЛЕКУВАТ ДО СЪСТОЯНИЕ НА ЖИВОТ.
Те твърдят, че да се отрича смъртта в определена степен е глупаво. Танатолозите9 заявяват, че ако не говорите за смъртта, ако не се сблъсквате с нея и не й се поддавате - вие ще се разболеете!
9 учените, изучаващи смъртта и умирането - б. ред

По мое убеждение, танатолозите и всички, които съветват да се отстъпи пред смъртта, навличат гибел на своите пациенти.

ЛЕКАР, ГОВОРЕЩ НА ПАЦИЕНТА, ЧЕ НЯМА НАДЕЖДА ЗА ЖИВОТ, НЕ ПРАВИ ЗА НЕГО НИЩО ДОБРО.

Преди всичко, лекарят проявява изключителна самонадеяност,  смятайки, че неговата сила е единствената, която може да възстанови здравето на пациента. Да кажеш на пациента, че умира е равносилно на проклятие. Пациентът вярва в него и то се сбъдва.

НИЕ ЕДВА ЗАПОЧВАМЕ ДА ИЗУЧАВАМЕ КАК СЪЗНАНИЕТО МОЖЕ ДА ПОВЛИЯЕ ВЪРХУ САМОИЗЦЕЛЯВАЩИТЕ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА. РАЗБИРА СЕ, ЛЕКАРИТЕ ЩЕ СА ПОСЛЕДНИТЕ, КОИТО ЩЕ ПРИЗНАЯТ, ЧЕ ОРГАНИЗМЪТ ПРИТЕЖАВА ЗНАЧИТЕЛНИ РЕСУРСИ ЗА САМОИЗЦЕЛЕНИЕ.

НО вие може да се убедите, че да запазиш оптимизма е задачата, която стои на първо място.

ВМЕСТО ДА ПРЕДСКАЗВА СМЪРТТА, ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ПЛАНИРА ЗАЕДНО С ПАЦИЕНТА НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ.

Едно е да информираш пациента, че е болен от смъртоносна болест и че магията на лекаря не е толкова силна, за да направи нещо. И съвсем друго е да кажеш на пациента, че краят е неизбежен.

РАЗБИРА СЕ, АКО ЛЕКАРЯТ ПРИЗНАЕ, ЧЕ НЯМА ВЛАСТ НАД БОЛЕСТТА НА ПАЦИЕНТА, НО ЧЕ ДРУГИ СИЛИ - СПОСОБНОСТИТЕ НА ЛЕЧИТЕЛИТЕ ИЛИ СОБСТВЕНИТЕ СИЛИ НА ПАЦИЕНТА - МОГАТ ДА ПОМОГНАТ, ТОЙ ЩЕ ИЗГУБИ КОНТРОЛ НАД ПАЦИЕНТА.
Нещо повече, тъй като обредите на Съвременната Медицина стават все по- малко успешни и все по-смъртоносни, това е твърде практично - да се подготви пациентът за неизбежния резултат от труда на лекаря. Веднага щом смъртта започне да се възприема като „друга част от живота", тя ще намери своето достойно място в болничното меню.

СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА В НАШИ ДНИ Е ПРИГОДЕНА ПОВЕЧЕ ЗА УБИЙСТВО, ОТКОЛКОТО ЗА ИЗЛЕКУВАНЕ.

Това най-ясно се забелязва в началото и в края на живота, когато животът е по-крехък и смъртта - по-близо и когато е по-лесно смъртта да бъде приписана на „естествени причини". Например, за новородените със синдром на Даун, с прояви на чревна непроходимост, става все по- опасно да остават в детското отделение. Макар че непроходимостта се поддава на хирургично лечение, расте вероятността да лишат детето от лечение и да го оставят да умре. Същото се отнася за намиращите се в държавни болници деца, изоставащи в развитието си, които са се разболели сериозно.

Към края на живота на „неудобните" пациенти им позволяват да умрат или дори ги подтикват към смъртта. Старите хора ги настаняват в старчески домове, за да може, въпреки пищната реклама на тези домове, да ги отстранят от пътя на „истинските" хора. Тях ги откарват там да умрат и те, като цяло, разбират намека. Не е необходимо да си кой знае колко мъдър, за да видиш проклятието, когато то е насочено срещу тебе.

ЛЕКАРИТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО ПОМАГАТ НА СТАРИТЕ ХОРА ДА СЕ ОТСТРАНЯТ ОТ ПЪТЯ И ДА УМРАТ.

Тяхното отношение към старите хора и към техните проблеми се равнява на присъда за бавна смърт. Изрази като: „Вие просто трябва да се научите да живеете с това" или „А какво искате на вашите години?" убеждават стария човек, че той е трябвало да очаква този проблем. Като следствие, старите хора очакват тези проблеми. И ги получават. Тъй като лекарите не допускат, че проблемите, свързани обикновено с възрастта, не са неизбежни и може да бъдат предотвратени или излекувани с природосъобразни методи на лечение, пациентът се оказва беззащитен пред цунамито от палиативни - и смъртоносни - медикаменти.
В културите, още не попаднали под влияние на смъртоносната безперспективност на Съвременната Медицина, хората доживяват до старини, съхранявайки напълно своите способности. Но Съвременната Медицина помага на старците да станат недееспособни и вместо да удължи живота им, прави тяхната смърт по-бавна и по-тежка.

Винаги съм смятал, че ако искате да разберете какво действително представлява обществото, трябва да хвърлите един поглед на неговите пословици и забрани. Погледнете една монета и ще прочетете: „Ние вярваме в Бог". Ако съществува общество, където в Бог вярват по-малко, отколкото в Съединените Щати, то аз не съм чувал за него.

Първата максима на медицинската професия винаги е била: „Първо, не вреди!".

Както вече се убедихме, това правило се нарушава по-често, отколкото което и да е друго, но то служи на една много полезна цел. Медиците могат да скрият много груби грешки под формата на непричиняване на вреда.Първото, което трябва да се промени, когато една културна сила превъзхожда друга и завладява обществото, това е езикът.

КОГАТО КОНТРОЛИРАТЕ НАЧИНА, ПО КОЙТО ХОРАТА ОПИСВАТ ПОНЯТИЯТА, ВИЕ КОНТРОЛИРАТЕ И ОТНОШЕНИЕТО НА ХОРАТА КЪМ ТЕЗИ ПОНЯТИЯ.
У нас има израз „демографски взрив", който подсказва, че многото деца са нещо опасно и вредно. Имаше думи като „планиране" на бременността и „прекъсване" на бременността, които правят аборта клинично обособен, нещо различно от живота и смъртта. Ние казваме „евтаназия" вместо „убийство от състрадание", което би било много по-точен термин, дори и е този мек оттенък. Най-възмутителният опит да се скрие реалността зад терминологията е терминът „достойна смърт". По такъв начин, смъртта започва да изглежда като нещо добро при всякакви обстоятелства, стига да е „достойна". Забавно е, че този термин най-често се използва в ситуации на „изключване на апаратурата", което лишава събитието от всякакво достойнство.

Всички тези процедури, ориентирани към смъртта, плашещо ми напомнят нацизма. Преди Втората световна война немската медицина се насочила към тези процедури. Немските лекари с удоволствие се избавяли от децата с изоставащо развитие и с физически недостатъци. След разрешенията за аборт и евтаназия последвала „достойната смърт" на старите хора - това означавало, че им позволявали и им помагали да умрат. После следвали убийствата на цигани, след това преследването на антифашистите и геноцида над евреите. Нацистите също тръгнали на кръстоносен поход.

Тъй като войната на Съвременната Медицина срещу Живота се разгорещява, болниците вече не могат да се справят с натоварването.
ЗАТОВА НИ СЕ НАЛАГА ДА СТРОИМ „ЦЕНТРОВЕ НА СМЪРТТА", НАРЕЧЕНИ - ОТНОВО С ИЗПОЛЗВАНЕ НА УДОБНА ЗА СКРИВАНЕ НА ИСТИНАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ - ХОСПИСИ.
Съветниците на смъртта също пристигат в болниците, които аз вече определих като Храмове на смъртта, за да подготвят пациентите за приемане на основната продукция на тяхното учреждение. Разбира се, нищо не би се получило без добра маркетингова стратегия. Какво трябва да направите, за да продадете нещо - да формирате желание и приемане на вашия продукт. Тъй като продукт на Съвременната Медицина е смъртта, за начало „смекчават" нашето възприемане на идеята за не-живот. Щом ни отчуждят от нашия инстинкт за оцеляване, за нас става по-лесно да възприемаме нечовешките, опасните процедури. В края на краищата, имайки в перспектива само мъчението от зависимия от медикаментите полуживот, ние радостно приветстваме продавача на смърт, когато идва да ни изпрати от този свят.

Когато настъпи този момент, цялото внимание на Църквата е насочено към вашето участие в Главното Тайнство. Подобно на католическа меса, която се отслужва в чест на Възкресението, вашата смърт в реанимацията се явява височайше тайнство.
ПОДГОТВИТЕЛНИТЕ ЦЕРЕМОНИИ СА ТОЛКОВА ЗАСЕКРЕТЕНИ, ЧЕ ВИ ОТДЕЛЯТ ОТ ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО, ПОДОБНО НА РИТУАЛНИТЕ ЖЕРТВИ ОТ ПРИМИТИВНИТЕ РЕЛИГИИ, КОИТО БИЛИ ДЪРЖАНИ ОТДЕЛНО ОТ РОДНИНИТЕ, ЗА ДА НЕ СЕ НАМЕСВАТ ТЕ В МАШИНАЦИИТЕ НА ЖРЕЦИТЕ. ВМЕСТО ДА ВИ ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ДЪРЖИТЕ РЪКАТА НА ВАШИЯ БЛИЗЪК, ВИ ВРЪЗВАТ КЪМ НАЙ- ДОБРИТЕ И НАЙ-НОВИТЕ ЕЛЕКТРОННИ БЕЗПОЛЕЗНИ ДРЕБОЛИЙКИ. НАКРАЯ, ДЪЛБОКО В СВЕТАЯ СВЕТИХ НА ХРАМА, ВИЕ ИЗПЪЛНЯВАТЕ ОБЕЩАНИЕТО И СЕ ПРИЧЕСТЯВАТЕ ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА.

Когато една нова религия иска да дискредитира предишната, ТЯ СТОВАРВА ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ НА ХОРАТА ВЪРХУ ГЛАВИТЕ НА СТАРИТЕ БОГОВЕ.

Съвременната Медицина казва: „Вашата болест е предизвикана от вирус". Кой е създал вирусите? Старият бог. И така нататък. Не ние и не вие сме предизвикали вашата болест. Всичко това са естествени причини, такива като вируси, бактерии, или тенденцията на клетката безразборно да се дели, или наследствеността, или ...
За всичко е виновен старият бог - Богът на Живота.

СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА МОЖЕ ДА ВИ ОСВОБОДИ ОТ ОКОВИТЕ НА СТАРИЯ БОГ.

Тя ще ви даде нов бог, който може да противодейства на всички досадни форми на живот - такива като бактерии, вируси, безконтролно делящи се клетки, ненужни бременности, недъгави и със забавено развитие деца, старци.

За щастие, тези природни процеси, които Съвременната Медицина атакува, имат на своя страна тежката дума на историята. Ако разгледате главните и най-древни религии - християнство, ислям, юдаизъм и източни религии - ще забележите, че техните етични системи не се различават много помежду си. Те поощряват големите семейства и уважение на младите поколения към по-старите - всяка в своите рамки, разбира се. Всички те съдят за обществото по неговото отношение към граничните групи – недоносени деца, болни деца, стари хора. Те не одобряват нерепродуктивните форми на полов живот. Разбира се, между тези религии има някои различия, но те не са толкова труднопреодолими, както отличията им от религиите, насочени към смъртта - религии, които не са оцелели.
Античните гръцка и римска религии поощрявали контрола над раждаемостта, абортите, детеубийството, убийството на стари хора, хомосексуализма и други нерепродуктивни форми на секс - и всичко в името на качеството на живота.

Но качеството на живота е просто функция на количеството на живота. Аз искам да живея дълго, защото се надявам да имам много внуци. Качеството на моя живот зависи от това, колко внуци ще израснат през очите ми. Аз искам да живея колкото е възможно по-дълго. Ако аз действително съм жив, докато живея, качеството на моя живот ще се грижи само за себе си. Не са ми нужни тълпа професионалисти, които да ми дават съвети за качеството на моя живот.

Разбира се, професионалистите, начело с лекарите, агресивно нахлуват в качеството и количеството на нашия живот. Ние трябва да намерим лекари, които са ориентирани към живота, които споделят нашето уважение към живота и които прилагат своите знания и умения за негова защита.

ТОВА, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ МНОГО СЛОЖНА ЗАДАЧА.

Признанията на един лекар-еретик -Д-р Робърт Менделсон

eXTReMe Tracker