|
Share

Аз и до днес помня как, започвайки да работя като лекар, правех пеницилин венозно през няколко часа на деца, които имаха мъчителни симптоми на бактериален менингит и наблюдавах чудесните промени, ставащи с тях за часове.

Деца, които съвсем доскоро се намираха на границата на смъртта, идваха в съзнание и започваха да реагират на дразнители. След няколко дни тези деца вече бяха на крака, почти готови да се върнат вкъщи.

Пациентите с лобарна пневмония също страдаха нетърпимо. В кризисен момент те имаха висока температура, жестока кашлица, треперене, задух, втрисане и силна болка в гърдите. Едни оздравяваха, други умираха. Но с навлизането на пеницилина лобарната пневмония започна да протича без кризи. Температурата, кашлицата и другите симптоми отшумяваха за няколко дни. Хора, които можеше никога да не излязат от болницата живи, си вземаха торбичките и се прибираха в къщи на собствените си крака.

Аз и другите лекари чувствахме, че ставаме свидетели на истинско чудо.

Сега всичко се измени. Менингитът и лобарната пневмония станаха редки болести. Дори ако се случи на някой лекар да срещне в своята практика такива опасни за живота болести, лечението им е толкова стандартно, че се извършва основно от медицинската сестра или от лаборанта. И макар чудото на излекуването все още да изглежда чудо, АНТИБИОТИЦИТЕ, представляващи някога огромна ценност, сега са не по-малка опасност.

МНОГО ЛЕКАРИ ИЗПИСВАТ ПЕНИЦИЛИН ПРИ ТАКОВА БЕЗОБИДНО ЗАБОЛЯВАНЕ КАТО ОБИКНОВЕНАТА ПРОСТУДА.
Тъй като пеницилинът действа почти изключително върху бактериалните инфекции, той е безполезен при вирусни заболявания като простуда и грип. Пеницилинът и другите антибиотици не намаляват продължителността на болестта, не предотвратяват усложненията и не намаляват количеството патогенни микроорганизми в носоглътката. Тук те с нищо не могат да помогнат.

А това, което те действително могат, е да предизвикат странични реакции - от кожен обрив, повръщане и диария до треска и анафилактичен шок. Ако ви провърви, ще сте само един от тези 7-8% от хората, при които се е появил обрив, макар че много по-голям е процентът на хората, страдащи от мононуклеоза и получаващи обрив след прием на ампицилин. Тези с по-малък късмет - а това са 5% от хората, даващи тежки реакции спрямо пеницилина - ще развият не особено привлекателната картина на анафилактичен шок - сърдечно-съдова недостатъчност, лепкава пот, загуба на съзнание, ниско кръвно налягане, ритъмни нарушения на сърцето.
ПЕНИЦИЛИНЪТ ПРИЗОВАВА МРАЧНИТЕ ДУХОВЕ НА БОЛЕСТИТЕ, ЗА БОРБА С КОИТО ТОЙ БЕШЕ СЪЗДАДЕН.

Но пеницилинът съвсем не е единственият злодей. Хлоромицетинът е ефикасен медикамент при някои видове менингит, предизвиквани от Н. influenzae, а също така при болести, предизвикани от тифозни и някои други бактерии. При такива заболявания само хлоромицетинът може да помогне. Но той дава също така не толкова рядко срещан и твърде пагубен страничен ефект - потискане на кръвотворната функция на костния мозък.

Когато на везната е поставен човешки живот, този риск е оправдан. Но когато детето има само вирусна ангина - нима заради това облекчение, което хлоромицетинът няма и как да донесе, си струва да се потиска функцията на костния мозък на детето, заради което след това ще се наложат многократни трансплантации и други видове лечение, нито едно от които не гарантира пълно оздравяване? Разбира се, че не. И въпреки това лекарите изписват хлоромицетин при ангина.

Тетрациклинът стана толкова популярен за амбулаторно лечение, че вече го наричат „домашен" антибиотик. Често го изписват на деца и възрастни, защото е активен против широк спектър от микроорганизми, а страничните му ефекти не се смятат за опасни. Но тетрациклинът дава цяла поредица странични ефекти и добре информираният човек едва ли ще ги предпочете пред безполезността на тетрациклина, изписван в случаи, за лечението на които той не е предназначен. Най-страшният страничен ефект на тетрациклина е този, че той се отлага в костите и в зъбите. Макар никой да не знае точно как именно тетрациклинът действа на костите, стотици хиляди, а може би и милиони деца и родители знаят, че той завинаги прави зъбите жълти или жълто-зелени. Въпреки че за вас тази цена за съмнителната ефективност на тетрациклина в борбата с обикновена простуда може да се струва твърде висока, на лекарите не им се струва така. Днес прилагането на антибиотици в такива случаи се обосновава с това, че деца, боледуващи от простуда, всъщност може да бъдат инфектирани с микоплазма. У преобладаващото мнозинство от децата със симптоми на простуда няма никакви признаци на микоплазмоза.

През 1970 година Агенцията по върху храните и лекарствата на САЩ най-сетне се опомни за широко разпространената злоупотреба с тетрациклин и изиска на всички опаковки тетрациклин да бъде изписано следното предупреждение: "Използването на антибиотици от тетрациклиновия ред в периода на развитие на зъбите (а именно, при жените - втората половина от бременността, а при децата до осемгодишна възраст) може да предизвика пожизнено изменение на цвета на зъбите в жълто-сиво-кафяв. Такава странична реакция се проявява по-често при продължително приемане на указаните медикаменти, но също така се наблюдава и след няколко краткотрайни курса на приемане. Отбелязани са също и случаи на неправилно развитие на зъбния емайл. Поради посочените причини, тетрациклинът не трябва да се прилага в дадените възрастови групи, ако използването на други медикаменти е ефективно и не е противопоказно."

Трудно е да се каже има ли някаква полза от това предупреждение, тъй като лекарите рядко четат листовките към медикаментите. Дори ако ги четат, информацията, поместена в тях, рядко ги спира да назначат медикаментите, които те смятат за нужни. Особено ако в предупреждението в листовката, какъвто е случаят с тетрациклина, недостатъчно ясно е изразена мисълта, че медикаментът дава такива странични ефекти, които може да бъдат пренебрегнати само в критична ситуация.

ДРУГА ОПАСНОСТ, СВЪРЗАНА СЪС ЗЛОУПОТРЕБАТА С АНТИБИОТИЦИ И ДОРИ ПО-СЕРИОЗНА ОТ СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ Е СУПЕРИНФЕКЦИЯТА.
Докато антибиотикът се бори с една инфекция, друг щам на тази бактерия, устойчив към действието на антибиотика, може да предизвика друга, много по-тежка инфекция. Бактериите прекалено лесно се адаптират към нови условия. Следващите поколения бактерии могат да си изработват устойчивост към антибиотиците, на чието действие са били подлагани техните предшественици. Някога гонореята можеше да бъде лекувана с умерена доза пеницилин. Сега за нейното лечение са нужни две големи инжекции, а понякога - и допълнителна медикаменти! Неотдавна във Филипините и в Западна Африка бяха открити два нови щама на гонорея, върху които пеницилинът има нулев ефект.

Разбира се, Съвременната Медицина има по-силно средство срещу по-силната бактерия на гонореята - спектиномицин. Той струва 6 пъти повече и има още повече странични ефекти. Междувременно сред гонорейните бактерии се появи нов щам, който е устойчив и към спектиномицина! Докато борбата се изостря, микробите стават по-силни, а пациентите и техните портфейли се изтощават.

ВСИЧКО ТОВА НЕ БИ СЕ СЛУЧИЛО, АКО ЛЕКАРИТЕ ОСЪЗНАВАХА, ЧЕ АНТИБИОТИЦИТЕ ИМАТ СВОЕ СТРОГО ОГРАНИЧЕНО МЯСТО В МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА И АКО СПАЗВАХА ТОВА ОГРАНИЧЕНИЕ.
На човек може да му се наложи да употреби пеницилин или други антибиотици едва 3-4 пъти в живота си, и то само в случаите, когато целта оправдава средствата.

За съжаление, лекарите наводниха цялата страна с тези силнодействащи медикаменти. От 8 до 10 милиона американци ежегодно се обръщат към лекарите при простуда. 95% от тях излизат от кабинета на лекаря с рецепта в ръце. Половината от тези рецепти са за антибиотици. Тези хора не просто ги правят на глупаци, принуждавайки ги да плащат за нещо, което няма да им помогне при простуда, но и ги подлагат на опасности от странични ефекти и на риска от заразяване с по-тежки инфекции.

ЛЕКАРЯТ, ОЛИЦЕТВОРЯВАЩ НЯКОГА СИЛИТЕ НА ДОБРОТО, ЗАПОЧНА ДА ОЛИЦЕТВОРЯВА СИЛИТЕ НА ЗЛОТО.
Медиците отидоха твърде далеч, предприемайки извънредни мерки в съвсем обикновени ситуации; Съвременната Медицина отслаби и поквари самото умение да се справя с критичните ситуации. Чудото на излекуването, с участието в което се гордеехме аз и моите колеги, се превърна в чудо на осакатяването.

През 1890 д-р Робърт Кох изолирал от туберкулозната бактерия вещество, което според него може да излекува туберкулозата. Но когато инжектирал това вещество на свои пациенти, някои се почувствали по-зле, а други умрели. През 1928 за пръв път било използвано контрастно вещество, наречено торотраст, за рентгенови снимки на черния дроб, далака, лимфните възли и други органи. Трябвало да изминат 19 години, за да стане ясно, че дори малки дози от това вещество предизвикват рак. През 1937 починали деца, приемали ново антибактериално средство, защото то било замърсено с отровен химикал. През 1955 били регистрирани повече от 100 смъртни случаи или животозастрашаващи усложнения, последвали ваксинация с няколко дози от ваксината на Salk, която според твърденията на производителя съдържала инактивиран вирус на полиомиелита. През 1959 около 500 бебета в Германия и 1000 в други части на света се родиха с тежки уродства, защото техните майки бяха приемали талидомид - сънотворно и транквилант - в първите седмици от бременността. През 1962 от продажба беше изтеглен трипаранолът - медикамент за понижаване нивото на холестерола, тъй като стана ясно, че той предизвиква многобройни странични ефекти, включително и катаракта.

Във всички тези случаи на нежелани действия на медикаментите се реагираше или чрез спирането им от продажба, или с по-строг контрол върху производството. И въпреки всичко контролът не стана достатъчно строг, тъй като подобни медикаментозни бедствия се случват и до ден днешен. Единственото, което се промени е, че беше създаден механизъм за внасяне на опасните медикаменти от фабричния конвейер директно в организмите на неинформираните пациенти е посредничеството на лекарите.
Например, препаратът резерпин все още се назначава на пациенти с високо кръвно налягане, въпреки откритите преди 5 години доказателства, че той утроява вероятността от възникване на рак на гърдата. Въпреки че инсулинът фигурира в научните изследвания като една от причините за слепотата при диабета, той и до сега се провъзгласява за медицинско чудо.

Разбира се, ако медикаментите бяха продукт само на медицинската наука, всички манипулации с тях биха били предмет на науката, биха били подложени на преосмисляне и би се приложил здрав разум.

НО МЕДИКАМЕНТИТЕ СА НЕ ПРОСТО ПРЕДМЕТ НА НАУКАТА - ТЕ СА ОБЕКТ НА КУЛТ.
Медикаментите са като комките, които се слагат на езика на вярващите при католическия обред на причастието. Приемайки медикамента, вие се причестявате към тайнствата на Църквата. И ние не можем да отричаме ролята на психологическия фактор в излекуването - ролята на духовния катализатор, получаван от пациента до олтара, която изпълнява плацебо ефекта - силата на внушението играе огромна роля за положителното действие на медикамента. Честно казано, известни са ни няколко медикаменти и медицински процедури, при които главен действащ фактор е плацебо ефектът!

Обредите на католическата или на която и да било друга църква рядко нанасят вреда на някого.
НО ОФИЦИАЛНО ПРЕДПИСВАНИТЕ "НАРКОТИЦИ" ОТ СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА УБИВАТ ПОВЕЧЕ ХОРА, ОТКОЛКОТО НЕЛЕГАЛНО РАЗПРОСТРАНЯВАНИТЕ НА УЛИЦАТА.

Американско изследване, направено от медицински експерти, показа, че уличните наркотици предизвикват 26% от смъртните случаи, свързани със свръхдоза наркотик. Валиумът и други барбитурати - медикаменти, продавани само е рецепта - са причина за още 23% от смъртните случаи от свръхдоза. В това изследване не са включени 20-30 хиляди смъртни случаи на година, свързани със страничните ефекти на медикаментите, изписвани от лекарите. Причината за такава голяма разлика в оценките е в това, че лекарите често отчитат недобросъвестно предизвикана ли е смъртта на даден пациент от действието на някакъв медикамент.

АКО ПАЦИЕНТЪТ СТРАДА ОТ СМЪРТОНОСНА БОЛЕСТ И ПОЛУЧАВА МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ, НЕГОВАТА СМЪРТ ЩЕ БЪДЕ ПРИПИСАНА НА БОЛЕСТТА, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА, ЧЕ ТОЙ БИ МОГЪЛ ДА ОСТАНЕ ЖИВ ПО- ДЪЛГО, АКО НЕ СЕ ЛЕКУВА.

Обединената бостънска програма за надзор върху прилагането на медикаменти, проверявайки пациентите от отделенията за неотложна помощ, показа, че вероятността да бъдеш убит с помощта на медикаменти в американските болници е повече от 1 на 1000. Съгласно изследване, направено по-рано в рамките на същата тази програма, тази вероятност при болните от хронични заболявания - рак, сърдечни болести, цироза на черния дроб - е 4 на 1000. Разбира се, много от тези хора се озовават в болниците, преди всичко заради страничните действия на медикаменти, назначени им от лекари.

ПО НАЙ-СКРОМНИ ОЦЕНКИ, 5% ОТ ХОРАТА ПОСТЪПВАТ В БОЛНИЦИТЕ НА САЩ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ЗАРАДИ СТРАНИЧНИ ДЕЙСТВИЯ НА МЕДИКАМЕНТИ.
В други консервативни оценки звучи числото три милиарда долара - на толкова се оценява "профилактичното" страдание на пациентите.

ОЩЕ ЕДИН КЛАС СИЛНОДЕЙСТВАЩИ МЕДИКАМЕНТИ, ЧИЕТО ИЗПОЛЗВАНЕ В ЕКСТРЕМНИ СИТУАЦИИ СЕ ЗАМЕНИ С ЕЖЕДНЕВНА УПОТРЕБА, СА СТЕРОИДИТЕ.
Те имитират работата на надбъбречните жлези - най-мощните регулатори в процеса на обмяна на веществата. Хормоните, отделяни от надбъбречните жлези, пряко или косвено влияят практически върху всеки орган - също както и техните синтетични заместители, които предписва лекарят. Отдавна отмина времето, когато стероиди се изписваха в случаи на остра недостатъчност на надбъбречните жлези, заболяване на хипофизата, а също така, при такива опасни за живота състояния, като лупус, язвен колит, проказа, левкемия, Ходжкинова болест и лимфом.

В НАШИ ДНИ СТЕРОИДИ СЕ ПРЕДПИСВАТ ПРИ ТАКИВА БАНАЛНИ ПРОБЛЕМИ, КАТО СЛЪНЧЕВО ИЗГАРЯНЕ, МОНОНУКЛЕОЗА, ПЪПКИ И РАЗЛИЧНИ ОБРИВИ, КОИТО ЧЕСТО СЕ ДИАГНОСТИЦИРАТ ПОГРЕШНО.
Пълният списък от предупреждения и странични реакции на преднизолона представлява две колонки с дребен шрифт в "Настолния справочник на лекаря", който се явява енциклопедия или библия на медикаментите, сертифицирани за използване в САЩ.
Измежду страничните ефекти са изброени следните - повишено кръвно налягане, понижаване на мускулния тонус, язва на стомаха и на дванадесетопръстника с възможна перфорация и кръвотечение, бавно зарастване на рани, повишено потоотделяне, конвулсии, световъртеж, нарушен менструален цикъл, забавен растеж при децата, клинична изява на латентен диабет, психични нарушения, глаукома.
Нима си струва да рискувате да получите едно от тези нещастия в замяна на избавянето от незначителен обрив?

Очевидно, някои лекари смятат, че си струва.

Например, една жена от Атланта ми писа, че нейната 20-годишна дъщеря още нито веднъж не е имала менструация. Когато момичето било на 11 години, на стъпалата й се появил обрив.
Дерматологът предписал преднизолон и момичето го пило в продължение на 3 години. „Може ли сега с нещо да се помогне на дъщеря ми? - питаше ме тази жена. - Само да ни беше предупредил този дерматолог, че назначеният от него медикамент ще повлияе по този начин на детеродната система на нашата дъщеря!? По-добре да бяхме оставили обрива на мира!"

Момиче от Охайо пише, че са й били изписани преднизолон и инжекции е друг стероид, кеналог, срещу отравяне с отровен шмак. „Появиха ми се мускулни спазми, силно главоболие, гърдите ми набъбнаха, менструацията ми продължи 25 дни." Гинекологът казал, че кръвотечението било предизвикано от медикаментите, които тя вземала и сега й предстоял кюретаж на матката.

Преди няколко години на Чикагския университет бе нанесен удар под формата на групов иск в размер на 77 милиона долара, предявен от името на повече от хиляда жени, станали неволни участнички в експеримента със СИНТЕТИЧНИЯ ХОРМОН DES (диетилстилбестрол), проведен от този университет преди около 25 години. Този факт има особено значение за мен, тъй като аз бях студент в медицинския факултет именно тогава и известно време практикувах в родилния дом в Чикаго. Аз знаех за този експеримент, в хода на който се проверяваше ефективността на диетилстилбестрола за предпазване от спонтанен аборт. Бидейки съзнателен студент, доверяващ се на своя факултет и преподаватели, които знаеха какво правят, аз ни най-малко не подлагах на съмнение този експеримент.

Естествено, нито аз, нито тези жени трябваше да вярваме в експеримента, защото преподавателите не знаеха какво правят. През 1971 д-р Артур Хърбст, преминал на работа в Харвардския медицински факултет, пръв обяви, че у плашещо голям брой момичета, родени от майки, приемали DES, се е развил рак на влагалището. По-късно разбрахме, че и у техните синове бил забелязан прекалено голям брой аномалии в развитието на половите органи. А и много от самите тези жени - статистически значим брой - умираха от рак.

Разбира се, тогава моята сляпа вяра в медицинската наука се разсея като дим. Аз престанах да се удивлявам, чувайки подобни новости. По това време бе установено разрушителното действие на противозачатъчните хормони и хормоните, прилагани за лечение на различни проблеми през менопаузата. Ако преди 25 години вредното действие на хормона DES върху уязвимия развиващ се плод не бе очевидно, то стана очевидно сега.

Днес нивото на моята впечатлителност дотолкова се е снижило, че едва ли ще надигна и вежда, чувайки, че същият този д-р Хърбст, разобличил първи вредата от DES, се отличил със статия, подценяваща канцерогенността на този хормон!
Тъй като телесните повреди вече са нанесени и незнанието на лекарите за опасността от прилагани от тях медикаменти вече е разобличено, не им остава нищо друго, освен да се скрият зад езика на магията и да се правят, че грешката съвсем не е грешка и опасността съвсем не е опасност.
Но опитайте се да убедите майките, осъзнали, че са ги използвали като морски свинчета в опитите с хормона DES. Опитайте се да убедите техните деца. За всеки един от тези осакатени рискът е бил стопроцентов.

Д-Р ХЪРБСТ СОБСТВЕНОРЪЧНО Е РЕГИСТРИРАЛ 300 СЛУЧАИ НА РАК НА ВЛАГАЛИЩЕТО ИЛИ ШИЙКАТА НА МАТКАТА У ДЪЩЕРИТЕ НА ЖЕНИ, ЛЕКУВАНИ С DES.
Представете си в каква паника би изпаднала Съвременната Медицина преди няколко години, ако беше открила "само 300" случая на свински грип.

Щяха ли тогава лекарите да говорят за нищожно малък риск? А говорят ли за такъв, ако лекарят се готви да изпише на дете антибиотик, когато вероятността антибиотикът действително да е необходим е 1:100 000?

Та нали DES е само един от половите хормони, назначавани на жени от всякаква възраст. Десетки милиони жени приемат полови хормони в качеството на КОНТРАЦЕПТИВИ, а също така естрогени в периода на менопаузата. DES и до сега се използва като абортивен контрацептив и като средство за прекратяване на лактацията.
През 1975 Агенцията по храните и лекарствата разпространи сред лекарите бюлетин, препоръчващ всички жени над 40 години да приемат нехормонални контрацептиви. През 1977 на същата тази Агенция й се наложи да издаде брошура, в която се изтъкваше колосалният риск от сърдечно-съдови заболявания у жени над 40 години, използващи хормонална контрацепция. Преобладаващото мнозинство от жените, използващи хормонални контрацептиви, са по-млади от 40 години. И тези жени рискуват не по-малко, при това да получат не само сърдечно-съдови проблеми, но и болести като тумор на черния дроб, главоболие, депресия и рак. И ако приемането на хормонални контрацептиви след 40 години увеличава вероятността да умрете от сърдечен пристъп 5 пъти, то приемането им в периода от 30 до 40 години я увеличава 3 пъти.

ЖЕНИТЕ, ИЗПОЛЗВАЩИ ХОРМОНАЛНА КОНТРАЦЕПЦИЯ, РИСКУВАТ ДА ПОЛУЧАТ ХИПЕРТОНИЯ 6 ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ ЖЕНИТЕ, КОИТО НЕ Я ПРИЛАГАТ. ВЕРОЯТНОСТТА ОТ ИНСУЛТ НАРАСТВА 4 ПЪТИ, А ВЕРОЯТНОСТТА ОТ ТРОМБЕМБОЛИЯ - 6 ПЪТИ.

Лекарите осигуряват широк пласмент на хормонални контрацептиви на пазара, обяснявайки на жените, че използването на този метод е по-безопасно от забременяването. Разбира се, такъв аргумент противоречи както на логиката, така и на науката като цяло. Преди всичко, опасните странични ефекти на хормоналните контрацептиви едва започват да се появяват.
Тези опасни ефекти са намесване на изкуствено създадени вещества в естествените процеси, протичащи в организма.

БРЕМЕННОСТТА, МЕЖДУ ДРУГОТО, Е ЕСТЕСТВЕН ПРОЦЕС, ЗА КОЙТО ОРГАНИЗМЪТ Е ПОДГОТВЕН, СТИГА ДА НЯМА НЯКАКВИ ПАТОЛОГИИ.
Да се приемат хормони, значи да се внедрява болест в организма.
Да се сравнява рискът от хормоналната контрацепция с риска от бременността, значи да се слагат в един кюп бедни и богати, здрави и болни, използващи и неизползващи хормонална контрацепция, използващи други видове контрацепции и неизползващи въобще, омъжени и самотни, водещи разюздан начин на живот и добродетелни жени, възрастни жени и подрастващи момичета. Когато такива жени забременяват, те внасят в статистиката на бременностите отрицателни фактори, които съвсем не са свързани със самата бременност.

И разбира се, във всеки случай това е ненаучно - да се сравнява опасността от приемане на хормонални контрацептиви с риска от забременяване.
ВЪПРОСЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТАВИ ТАКА: ПО- БЕЗОПАСНА ЛИ Е ХОРМОНАЛНАТА КОНТРАЦЕПЦИЯ ОТ ДРУГИТЕ ВИДОВЕ КОНТРАЦЕПЦИЯ?

Към десетте милиона жени, приемащи хормони като контрацептиви, се прибавят 5 милиона жени, приемащи естрогени по време на менопаузата. И отново - тези медикаменти се оказаха толкова тясно свързани с причините за възникване на болестите на жлъчния мехур и рака на матката (тяхното използване увеличава риска от тези заболявания от 5 до 12 пъти), че Агенцията по храните и лекарствата беше принудена да напечата предупреждение за лекарите и пациентите.

Предупреждение, което по мнението на самите лекари, остана почти незабелязано. Вместо да се ограничи приемането на тези медикаменти до редките случаи, когато трябва да се отстранят най-тежките симптоми, лекарите ги използват в ежедневната си практика, че и за профилактика на най-незначителни проблеми през менопаузата.
ЕСТРОГЕНОТЕРАПИЯТА СЕ ПРИЛАГА ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА МЛАДОСТТА, ЗА КОЗМЕТИЧНИ ЦЕЛИ, ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ДЕПРЕСИЯ, А СЪЩО И ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ - Т.Е. ЗА ЦЕЛИ, КОИТО КАКТО БЕШЕ ДОКАЗАНО, СА АБСОЛЮТНО НЕПОСТИЖИМИ ЧРЕЗ ТАКИВА СРЕДСТВА.

Естрогените се използват също и за предотвратяване деминерализацията на костите у възрастни жени.
Физкултурата и специалната диета също могат да предотвратят деминерализацията; и не предизвикват рак.
Много жени на средна възраст приемат естрогени по лекарско предписание при най-леки признаци на депресия.

ЛЕКАРИТЕ РЯДКО ГУБЯТ ВРЕМЕ ДА РАЗБЕРАТ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ДЕПРЕСИЯТА ДА Е ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ДРУГИ ПРИЧИНИ - ОТ НЕЩО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА БЕЗ ЕСТРОГЕНИ ИЛИ - КОЕТО ПРОСТО Е НЕДОПУСТИМО! - ВЪОБЩЕ БЕЗ МЕДИКАМЕНТИ.

В действителност, много медикаменти бяха разработени и се прилагат при заболявания, които прекрасно се лекуват с по-малко опасни средства. Например, АНТИХИПЕРТЕНЗИВНИТЕ медикаменти (медикаментите, понижаващи кръвното налягане - б. ред.) запълниха пазарната ниша за медикаменти за лесно избавяне от високото кръвно налягане и тяхната популярност стремително нарастна за няколко години от момента на появата им. Сега лекарят не трябва да разказва на пациента, че него го убива собственият му начин на живот. Достатъчно е просто да изпише рецепта и да използва своята сила на убеждение, за да накара пациента да вземе медикамента. Тези медикаменти се рекламират дори по телевизията, радиото, в списанията! Някой, някъде и някога вече е успял да убеди приличен брой хора, че медикаментите са единствения път за сваляне на високото кръвно налягане. И този някой, разбира се, не е успял да предупреди хората за страничните ефекти на тези медикаменти. Въпреки че този някой знае за тях, тъй като много от антихипертензивните медикаменти, рекламирани в медицинските списания, са предназначени за лечение на страничните ефекти на същите тези антихипертензивни медикаменти!

Ето само някои от тези странични ефекти - обрив, копривна треска, фотофобия, виене на свят, слабост, мускулни гърчове, възпаление на кръвоносните съдове, чувство за бодежи по кожата, болки в ставите, объркано съзнание, затруднена концентрация, мускулни спазми, прилошаване, понижени сексуална възбуда и потентност. Последното, впрочем, засяга както мъжете, така и жените, приемащи антихипертензивни медикаменти.
Понякога се учудвам колко много хора на средна възраст страдат от импотентност и то не поради някакви психологически причини, а просто заради своите антихипертензивни медикаменти. Никаква сексотерапия няма да излекува импотентността и липсата на либидо, предизвикани от медикаменти. Ако лекарите не знаят за страничните ефекти на медикаментите, значи не си вършат работата, тъй като всички странични ефекти са описани от производителите на медикаменти в "Настолния справочник на лекаря". А ако ги знаят, но въпреки това ги изписват, значи вие трябва да спрете и да се запитате: „А самият този лекар би ли приемал тези медикаменти?"

Възможно е лекар, който е толкова глупав, че да изписва тези медикаменти, да е също толкова глупав, че самият той да ги приема, но все пак мнозинството от лекарите знаят, че ползата от тези медикаменти е съмнителна. Дори ако вие смятате, че високото кръвно налягане само по себе си е опасно, лекарите не са прави да бързат толкова да ви изпишат рецепта. Много от хората, които приемат медикаменти за високо кръвно налягане, в действителност са в гранично състояние - тяхното кръвно налягане не е толкова високо, че да си струва да рискуват да получат страничните ефекти, които носят самите антихипертензивни медикаменти.
Мнозинството от тези пациенти могат много по- ефикасно да свалят своето кръвно налягане, усвоявайки методики за релаксация и променяйки храненето и начина си на живот. Едно изследване показа, че релаксацията сваля кръвното по-бързо и по-значително от лекарствената терапия. Други изследвания демонстрираха, че намаляването на теглото, ограничената употреба на сол, вегетарианската диета и физкултурата свалят кръвното налягане в най-лошия случай също толкова ефикасно и, разбира се, по-безопасно от медикаментозната терапия.
АЗ ПОЧТИ НЕ СЕ СЪМНЯВАМ, ЧЕ МНОГО ОТ ПАЦИЕНТИТЕ НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ СВАЛЯНЕ КРЪВНОТО ИМ НАЛЯГАНЕ, ЗАЩОТО ТО СЕ ВРЪЩА В НОРМАТА, ВЕДНАГА СЛЕД КАТО НАПУСНАТ ОПАСНАТА ЗОНА - КАБИНЕТА НА ЛЕКАРЯ.

Едно от неписаните правила на Съвременната Медицина гласи: бързо изписвай рецепта за новия медикамент, докато не са станали известни страничните му ефекти.
ТОВА ПРАВИЛО НИКЪДЕ НЕ Е ТАКА ОЧЕВИДНО, КАКТО В СЛУЧАЯ С РАЗЮЗДАНОТО ИЗПИСВАНЕ НА НЕСТЕРОИДНИ ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНИ МЕДИКАМЕНТИ НА НИЩО НЕПОДОЗИРАЩИТЕ ПАЦИЕНТИ. И НИЩО НЕ Е ТАКА ОЧЕВИДНО, КАКТО ФАКТЪТ, ЧЕ ТАКОВА ЛЕЧЕНИЕ Е ПО-ЛОШО ОТ САМАТА БОЛЕСТ.

През последните няколко години ние наблюдаваме поток от рекламни публикации в медицинските списания, прославящи появата на нестероидни противовъзпалителни медикаменти като бутазолидин алка, мотрин, индоцин, напрозин, налфон, толектин и други3.
Фармацевтичните компании не жалят време и пари, за да набутат своя метод на "лечение" на артрит на пазара. Рецептите се изписват с милиони. И само за няколко години за този нов клас медикаменти са регистрирани толкова странични ефекти, че те спокойно могат да си съперничат е антибиотиците и хормоните по степента си на опасност за здравето на обществото.

3 В България най-известни от тази група медикаменти са аспирин, нурофен, аулин, фелоран, индометацин, волтарен, нимезил, фастум гел и др., коварно и крайно непочтено лансирани като болкоуспокояващи и температуропонижаващи медикаменти, които се предписват дори и на деца. – б. ред.

Може да се простите със здравето си, само докато четете информацията на производителя на опаковката на бутазолидин алка и като помислите какво всъщност ви изписва лекарят: "Това е силнодействащ медикамент; злоупотребата може да доведе до сериозни последствия. Регистрирани са случаи на левкемия при продължително, а също и при краткотрайно приемане на този медикамент. Повечето от пациентите са на възраст над 40 години." Ако прочетете какво е написано по-нататък, ще откриете, че лекарят ви излага на риска да получите още 92 странични ефекта, включително главоболие, главозамайване, хипертония, кръвоизлив в ретината и хепатит. По-нататък производителят предупреждава: „Нужно е подробно да бъде инструктиран и наблюдаван всеки пациент, особено ако е над 40 години, който проявява повишена чувствителност към препарата. Използвайте възможно най-малките дози."

Прочитайки всичко това, вие трябва да си зададете въпросите: „Защо фармацевтичната компания се опитва да продаде това? Кой лекар ще даде тази отрова на своя пациент? Кой ще поиска доброволно да взема такъв медикамент?"
Но може да не се учудвате - бутазолидин алка носи милиони долари на производителя. Лекарите може да знаят, а може и да не знаят за пагубните странични ефекти. Лекарите може да не са шокирани от признанието на производителя, че лекарят е длъжен да съпостави възможните положителни резултата с риска от смърт. Може би на тях просто им е все едно.

ИЛИ ТЕ СА РЪКОВОДЕНИ ОТ СИЛА, КОЯТО СТОИ НАД ОБИЧАЙНАТА ЛОГИКА И РАЗСЪДЪК - ЛОГИКАТА НА ОБРЕДА НА ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО!

В случая с изпитанията на един от нестероидните противовъзпалителни препарати - напрозин - жертвоприношението се превърна във фарс. Въпреки че Агенцията по храните и лекарствата разкри, че фирмата "Синтекс", производител на препарата, е фалшифицирала записите по отчета за туморите и смъртните случаи на опитните животни при тестването на медикаментите за безопасност, правителството не успя достатъчно бързо да изземе препарата от аптечната мрежа, заради дългите и мъчителни процедури по оформянето на случая.

НИТО ЕДНА ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ МЕДИЦИНСКИ ПРОЦЕДУРИ НЕ ОТРАЗЯВА ИНКВИЗИТОРСКАТА ПРИРОДА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ТОЛКОВА ЯРКО, КОЛКОТО МЕДИКАМЕНТОЗНОТО ТРЕТИРАНЕ НА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ "ХИПЕРАКТИВНИ" ДЕЦА.
Отначало медикаменти за корекция на поведението се използваха само в случаи на тежки психически разстройства. В наши дни медикаменти като декседрин, сайлерт, риталин и тофранил се предписват на повече от милион деца във всички щати на основание на твърде нестабилни диагностични критерии за хиперактивност и за минимални увреждания на мозъка. Някои диагностични процедури дават убедителни резултати при условие, че се провеждат правилно. Но няма нито една процедура, с помощта на която би могло еднозначно да се диагностицира у едно дете хиперактивност или някоя от двадесетте и една болести, приписвани на този тип поведение. Списъкът с неубедителните методики не е по-малък от списъка с названията на тези "болести". От лекаря се иска само да продължава списъка и да създава свои "научни хипотези."

Едно от училищата в Тексас се възползва от предимствата на тази неопределеност и постави на 40% от учениците диагноза минимално увреждане на мозъка в годината, в която имаше възможност да получи парична помощ от правителството за лечение на дадения синдром. След две години правителството престана да финансира програмата, но на хоризонта започнаха да се мяркат пари за лечение на деца със забавено развитие на речта. Тогава учениците с минимални увреждания на мозъка мигновено изчезнаха, затова пък 35% от децата получиха диагноза „забавено развитие на речта"!

Ако властите от окръга, където се намира училището, пък и от други окръзи също, бяха взели правителствените пари и бяха ги вложили в заплати на учителите, книги, изграждане на детски площадки и обзавеждане на класни стаи, тези разхищения биха могли да бъдат извинени. НО КАКВО ВСЪЩНОСТ СТАВА С ДЕТЕ, КОЕТО НЕ МОЖЕ СПОКОЙНО ДА СЕДИ ПО ВРЕМЕ НА УЧЕБЕН ЧАС - ВМЕСТО ДА МУ СЕ ДАДЕ ЗАДАЧА, КОЯТО ДА МУ БЪДЕ ИНТЕРЕСНА И ДА ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО МУ, МУ СЕ СЛАГА ДИАГНОЗА „ХИПЕРАКТИВНОСТ" И ГО „ОПРАВЯТ" С ПОМОЩТА НА МЕДИКАМЕНТИ.

Тези медикаменти не са лишени от сериозни странични ефекти. Те не само забавят растежа и предизвикват повишено кръвно налягане, нервност и безсъние, но и превръщат децата в зомбитата от "прекрасния нов свят".
Разбира се, децата стават по-спокойни - и то значително. Те стават също така по-малко отзивчиви, по-малко емоционални, лишени от чувство за хумор, безразлични. И не се подобряват, ако се съди обективно, след изминаването на дълъг период от време.

Първите автори на научни изследвания върху медикаментите, променящи поведението, се опитаха да ги реабилитират, като заявиха, че проблемът е не в самите медикаменти, а в това, че лекарите ги изписват погрешно в случаи на хипердиагностициране, неправилна диагностика, излишно медикаментозно третиране. Въпреки че такива аргументи може да спасят няколко репутации, трябва да се има предвид, че изследователите и авторите рядко или никога не се опитват да ограничават използването на откритите от тях медикаменти. Напротив, и до сега в медицинските описания може да се срещне реклама на три страници, където е показан учител, гордо провъзгласяващ: „Колко прекрасно! Анди вече не пише с левия си крак." За пръв път в историята силно действащите медикаменти се предписват за лечение на грознопис! И трябва да се добави, продават се прекалено успешно. Повече от милион деца получават тези медикаменти - такъв с ежегодният обичай да се пълнят джобовете на фармацевтичните компании с десетки милиони долари.

НИКЪДЕ ИНКВИЗИТОРСКАТА ПРИРОДА НА ЦЪРКВАТА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА НЕ ЛИЧИ ТАКА ЯВНО, КАКТО ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕДИКАМЕНТИ ЗА ДЪРЖАНЕ НА ДЕЦАТА ПОД КОНТРОЛ. Средновековната инквизиция отишла далеч като определила не-общоприетите вярвания и поведение като "грях" и започнала да ги нарича престъпления. Престъпниците отначало се наказвали от църквата, а после и от светската власт.
Съвременната Медицина учреди своя инквизиция, за да определи неуместното поведение като болест. После тя "наказва" виновните, като ги "поправя" с помощта на медикаменти.

Доколкото главна задача на училището е не постигане свобода на разума чрез учене, а създаване на правилно подготвени за живота управляеми граждани, Медицинската Църква и Държавата обединиха своите усилия за поддържане на обществен ред. Църквата налага стандарти на поведение, удобни за Държавата. Държавата налага ограничен възглед за живота, позволяващ на Църквата да процъфтява. И всичко това в името на Здравето, което далеч не е първа грижа на нито една от страните.

Погледнете с каква енергия Държавата пропагандира "линията" на продукцията на Съвременната Медицина с името "светена вода". "Светената вода" е особен случай, тя е деликатно разграничена от медикаментите, защото при нея много „тънко" се заобикаля необходимостта от диагностика.
"СВЕТЕНАТА ВОДА" Е НУЖНА НА ВСИЧКИ И ВСИЧКИ Я ПОЛУЧАВАТ - ТОВА Е И СРЕБЪРНИЯТ НИТРАТ, КОЙТО КАПВАТ В ОЧИТЕ НА НОВОРОДЕНИТЕ, И СТАНДАРТНИТЕ ВЕНОЗНИ ВЛИВАНИЯ НА РОДИЛКИТЕ И ДРУГИТЕ ПАЦИЕНТИ НА БОЛНИЦИТЕ, И ОБЩОПРИЕТАТА ВАКСИНАЦИЯ И ФЛУОРИРАНЕТО НА ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ.
С всички тези четири вида "Светена вода" автоматично, безмълвно пръскат хората независимо от това искат ли те или не, нужно ли им е това или не.
И всичките четири в най-добрия вариант не са нужни в 99% от случаите. И безопасността им е съмнителна. Въпреки това, всички те, засега с изключение на венозните инжекции, са "осветени" не само от църковния, но и от държавния закон.

Аз никога няма да забравя огромната настойчивост на един свещеник, който дойде в отделението за недоносени бебета, за да ги поръси със светена вода и да ги прекръсти преди да умрат. От същата люта страст към принудата са водени и жреците на Съвременната Медицина, когато разплискват своята "светена вода" над пациентите.

Студентите-медици ги учат да запомнят, но никога да не прилагат на практика редица пословици от сорта на "Не вреди". Една от тези пословици гласи: „Като чуеш тропане на копита, мисли за коне, а не за зебри". С други думи, когато симптомите говорят сами, преди всичко трябва да мислиш за очевидната причина, която подсказва здравият разум. Както виждате, тази пословица не е оцеляла в практиката на повечето лекари. Не може да прахосваш силнодействащи и скъпи медикаменти и процедури за конете. Затова лекарят всеки път се изхитрява да чуе стадо зебри и назначава съответното лечение.
- Ако на детето му е скучно и то не може да седи на едно място, значи е хиперактивно и му е нужен медикамент.
- Ако имате скованост на ставите, защото не сте ги тренирали по необходимия начин, нужен ви е медикамент.
- Леко повишено кръвно налягане, обикновена настинка или не ви е провървяло в живота - непременно ви е нужен медикамент.
И така нататък, и така нататък... и зебрите препускат ли, препускат.

ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОСТОЯННАТА ПОЯВА НА ЗЕБРИ ВМЕСТО КОНЕ СА ПРИЯТНИТЕ И ПОЛЕЗНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ КОМПАНИИ И ЛЕКАРИТЕ. Фармацевтичните компании харчат средно по 6000 долара на година за всеки американски лекар, за да го накарат да използва техните медикаменти. Специални "консултанти" от фармацевтичните компании - всъщност обикновени продавачи - изграждат дружелюбни, взаимноизгодни отношения с лекарите, като ги канят в ресторанти и любезничат с тях, докато им предлагат мостри от продукцията си.
Печален факт, но по- голяма част от информацията за медикаментите, за тяхното правилно или неправилно използване достига от производителите до лекарите посредством консултанти и реклами в медицинските списания. А тъй като повечето клинични изпитания се финансират от фармацевтичните компании, докладите за тях също са ненадежден източник на информация.

КОМИСИЯ, В КОЯТО ВЛИЗАХА ВИДНИ УЧЕНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЧЕТИРИ НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТА, ПРОУЧИ ПРОБЛЕМА С МЕДИКАМЕНТИТЕ И СТИГНА ДО ИЗВОДА, ЧЕ ПРЕСТЪПНИЦИ СА ЛЕКАРИТЕ И УЧЕНИТЕ, ИЗВЪРШВАЩИ ИЗПИТАНИЯТА НА МЕДИКАМЕНТИТЕ.
Комисията излезе със становище, че клиничните изследвания на медикаментите са "под всякаква критика". Агенцията по храните и лекарствата избирателно провери работата на някои лекари, провеждащи клинични изследвания и обвини 20% от тях в неетично поведение, включително в предписване на неправилни дози от медикамента и фалшифициране на докладите. Една трета от докладите, проверени от Агенцията, бяха за изпитания, които изобщо не са били провеждани. Друга една трета бяха проведени в нарушение на протокола. И само в една трета от изпитанията бяха получени резултати, които могат да представляват някаква научна ценност! (Списание на Американската медицинска асоциация, 3 ноември 1975)

Въпреки очевидната корупция в отношенията "фармацевтична компания - лекар", аз не виня нито фармацевтичните компании, нито техните консултанти, нито правителствените агенции, които са длъжни да следят такъв род дейност, нито пациентите, които си просят медикаментите от лекарите. Лекарите разполагат е достатъчно факти, за да разберат какво става. Дори ако медикаментът е надлежно тестиран и всички негови странични ефекти и необходими ограничения са добре известни, най-голяма вреда причиняват лекарите, изписващи медикаменти без да мислят.

В КРАЯ НА КРАИЩАТА, НАЛИ ТОЧНО ЛЕКАРИТЕ ЗАЯВЯВАТ, ЧЕ ПРИТЕЖАВАТ СВЕЩЕНИТЕ ПРАВА И, СЪОТВЕТНО, ИМАТ МОРАЛНОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО.

Фармацевтичните компании се занимават с бизнес, правят пари и затова им е нужно да продават колкото може повече от своята продукция и колкото може по-скъпо. И въпреки че фармацевтичните компании извратиха научния процес за изследване и сертификация на медикаментите, а също и методите за информиране на лекарите за тях, производителите, въпреки всичко, пускайки медикамента на пазара, все пак информират лекарите - макар и по доста коварен начин - на какво е способен той.

На фармацевтичните компании не им се налага да се борят с листовките към медикаментите, в които на пациентите се разясняват опасностите и страничните ефекти - Американската медицинска асоциация прави това вместо тях. Лекарите или подценяват опасностите от страничните ефекти, или ги скриват, сякаш за да не излагат на опасност отношенията между лекар и пациент. „Ако обяснявам всичко на пациентите, работният ми ден ще се проточи до безкрайност" или
„Ако пациентите знаеха всичко, което могат да направят тези медикаменти, те никога не биха ги приемали".
ВМЕСТО ДА ЗАЩИТАВАТ ПАЦИЕНТИТЕ, ЛЕКАРИТЕ ЗАЩИТАВАТ НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ОТНОШЕНИЯ, ОСНОВАНИ НА НЕВЕЖЕСТВОТО. НА СЛЯПАТА ВЯРА.

Ако лекарите досега следваха първото правило на лекуването: „Prmum, non nocere” или „Първо, не вреди", не би им се наложило да поддържат сляпата вяра у своите пациенти. Когато дойде време да се претеглят възможният риск и ползата, на първо място трябва да се мисли за благополучието на пациента. Но това правило беше усъвършенствано до абсурдната си противоположност, което позволи на лекаря да съизмерва риска и ползата в съвсем друга етична система.
Новото правило гласи: „Първо, да се направи нещо". Сега пациентът може да пострада, ако не му бъде назначено нещо - медикамент или някаква процедура. Ще има ли от това нещо някаква полза - не е важно (за това дори е неприлично да се пита). Ще има ли от него някаква вреда, е още по-малко важно. И ако лечението толкова навреди на пациента, че той започне да се оплаква, лекарят просто ще каже: „Научете се да живеете с това!"

Разбира се, лекарят няма и да си помисли да говори така, докато не изпробва върху него поне един медикамент.

ЛЕКАРИТЕ СА НЕРАЗДЕЛНИ С ЛОЗУНГА „КЪМ ПО-ДОБЪР ЖИВОТ ЧРЕЗ ХИМИЯТА!".
Лекарят ще изгуби две секунди, за да изпише рецепта, а обсъждането с пациента на неговото хранене, физкултурата, неговата работа и душевни проблеми, ще отнеме много повече време и лекарят ще успее да приеме по-малко пациенти. При системата за заплащане на парче бързото решение на проблемите с помощта на химията носи очевидни финансови изгоди - и за лекаря, и за аптекаря, и за производителя на медикаменти.

Аз мисля, че трябва да се погледне по-задълбочено, работата не е само в парите.

ЕДНО ОТ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯТА - НАИСТИНА, ПРЕКАЛЕНО ЦИНИЧНО - Е ЧЕ ЛЕКАРИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ СА СЕ ПРИДЪРЖАЛИ КЪМ ПОГРЕШНИ ИДЕИ.

Сравнявайки сегашните проблеми с медикаментите и пълното пренебрегване на стерилността през XIX век, лечението с пиявици, с пускане на кръв, със слабителни, може да се направи извода, че медицината винаги е представлявала опасност за по-голямата част от пациентите.

Тази причина и грижата на повечето лекари за финансовото им възнаграждение помагат да се изясни днешното положение на пациента. Ако се отиде по-далеч, може да се достигне до философски причини, които аз бих нарекъл теология на Съвременната Медицина. По ирония на съдбата, тази теология е изопачено отражение на някои аспекти от християнската теология.

ПОЧТИ ВСЯКА ДРУГА МЕДИЦИНСКА СИСТЕМА, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ЗАПАДНАТА, ПРИДАВА ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ НА ХРАНЕНЕТО.
Но „храна" за Съвременната Медицина са медикаментите. Американският лекар напълно игнорира здравословното хранене, с изключение на редки и като правило неграмотни насочвания към различни „лечебни диети" (за „лечение" на подагра, диабет, за намаляване съдържанието на соли, за отслабване, за намаляване нивото на холестерола).
Тези, които се увличат по здравословното хранене, ги наричат чудаци, ненормални, екстремисти, радикали и шарлатани. Рядко ги наричат еретици, което е по-правилно.

Източната медицина, напротив, признава важността на правилното хранене за здравето и използва това знание. Ако погледнете източните религии, ще забележите, че те отдават, също така, голямо значение на храненето за духовното здраве на човека.
Но западната религия, а именно, християнството, направи същото като Съвременната Медицина - направи предмет на поклонение святата, символична храна вместо реалната. „Не това, което влиза в устата, осквернява човека; но това, което излиза от устата, осквернява човека" (Евангелие от Матея, 15:11)

Възможно е, в своето старание да омаловажат диетичните закони на Стария Завет някои от ранните християнски водачи да са отишли твърде далече в противоположната посока и съвсем да са изгубили от поглед здравословното хранене. Несъмнено, Съвременната Медицина се е хванала за подсказването и е довела тази идея до крайност. Очевидно, когато се касае за здравето на човека, това, което влиза през неговата уста е поне толкова важно, колкото и това, което излиза от нея. Фактически това, което влиза, предопределя това, което излиза.

ДОСЕГА, АКО НЯКОЙ СЕ ОСМЕЛЯВАШЕ ДА ЗАЯВИ, ЧЕ ЧОВЕК Е ТОВА, КОЕТО ЯДЕ, СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ГО ОБЯВЯВАШЕ ЗА ЕРЕТИК ИЛИ УМСТВЕНО ИЗОСТАНАЛ. Напротив, медикаментите - ето това е „храната", надарена с магическа „сила", ръкотворен химикал, течащ по вашите вени.

И отново, за да се защитите от наркодилъра Съвременна Медицина, вие трябва решително да издигнете еретичната стена на неверието. Не вярвайте на своя лекар. Приемете като факт, че всеки медикамент е опасен. Няма безопасни медикаменти. Самият Илай Лили4 веднъж каза, че медикамент без странични ефекти не е медикамент.
4 Илай Лили (Eli Lilly) (1838-1898) – фармацевт, полковник основал в 1876 компанията Eli Lilly and Co. Тази химико- фармацевтична компания произвежда медицински изделия, уреди и апарати, хранителни добавки, козметични средства. Влиза в списъка „Fortune 500“. Управлението на компанията е в Индианополис, щата Индиана.

КЪМ ВСЕКИ МЕДИКАМЕНТ ТРЯБВА ДА СЕ ОТНАСЯТЕ С ПОДОЗРЕНИЕ.
Това се отнася с двойна сила за вас, ако сте бременна.
В действителност, на вас и вашето дете само ще ви бъде по-добре ако стоите по-далече от всички медикаменти. Медикамент с минимални странични ефекти или въобще без такива може да е относително безопасен за вас, но да нанесе непоправима вреда на развиващия се плод.

Голямо количество медикаменти се пускат на пазара много преди да стане известно тяхното въздействие върху плода. Ако вие не искате да пожертвате здравето на детето си за благото на науката и да станете първата, върху която да се проявят страничните ефекти на медикамента, въобще не вземайте никакви медикаменти, освен ако това не е въпрос на живот и смърт.

Казаното се отнася и за аспирина. Въпреки че човечеството го използва вече 80 и повече години, на лекарите и до днес не е известен механизмът на неговото действие. И тъй като той е бил толкова дълго „приятел на семейството", хората не могат да осъзнаят, че той не е безопасен и има странични ефекти. Освен най-разпространения страничен ефект - стомашния кръвоизлив, аспиринът може да предизвика кръвоизлив под кожата на главата на новороденото, ако майката го е вземала 72 часа преди раждането.
Аз често питам защо лекарите изписват винаги „две таблетки" по пет грама, макар че се продават таблетки по десет грама. Не е ли скрита тук някаква магия от числа, когато трябва да се приемат по пет от нещо във вид на две таблетки?

Вие трябва да свикнете да научавате за медикамента повече, отколкото знае лекарят, преди да приемате това, което той ще ви изпише. Още веднъж искам да повторя: да научите за своята болест повече, отколкото знае лекарят, съвсем не е толкова трудно. Лекарите получават информация за медикаментите основно от рекламите, от консултантите на фармацевтичните компании и от техните рекламни проспекти. Всичко, което трябва да направите, е да изгубите малко време в четене на една- две книги, за да получите информация, необходима ви за осъзнато решение, дали да вземате медикамента.

Най-добре е да започнете е „Настолния справочник на лекаря". Той е основа на знанията за медикаментите. Макар сега да е лесно да си го купите, само преди две години издателят отказваше да го продава на не-медици. Тогава аз не знаех това и често се позовавах на справочника в своята вестникарска колонка и в писмата си. В края на краищата получих писмо от издателя да престана да се осланям на справочника, защото той се разпространява само сред професионалисти. Издателят се боеше, че справочникът ще е неразбираем за хората и само ще ги обърка. И така аз публикувах това писмо в своята колонка със свой коментар, че за пръв път в историята издателят не иска да продава своите книги. След известно време без особена разгласа справочникът започна да се появява в книжарниците, където дори се и рекламираше. Сега в книжарниците може да се видят цели камари „Настолен справочник на лекаря". Струва ми се, че накрая издателят схвана моята мисъл.

Разбира се, не е задължително да купувате тази книга. Има я във всяка библиотека. Не се страхувайте, че може да не разберете какво е написано там.

ВСЕКИ ЧОВЕК С ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ И РЕЧНИК В РЪЦЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ВСЯКА МЕДИЦИНСКА КНИГА.
Дори лекарите ще потвърдят, че пациентите, изглежда, винаги могат да разберат и правилно да изтълкуват информацията, която им е нужна.

„Настолният справочник на лекаря" е добър с това, че производителите на медикаменти поместват там информация с цел да предпазят себе си.
Те поместват там цялата информация, която имат, не само заради изискванията на Агенцията за контрол на храните и медикаментите, но и защото искат да свалят от себе си цялата отговорност.
Всъщност, те казват на лекаря: Ние ти разказваме всичко, което знаем за този медикамент и с какво той може да бъде полезен; какво може той да даде на пациента, който го приема. Наблюдава се странно явление - справочникът става все по-внимателен. Например, в последните издания страничните ефекти се делят на големи категории в зависимост от честотата на появата им. Сега вие поне имате преднина в надпреварата за приемането на медикамента.

„Настолният справочник на лекаря" може да се смята за библия на Църквата на Съвременната Медицина, особено затова, защото дълго време е спадал към рода езотерична литература, достъпен само за духовенството. Но има и други източници на информация за медикаментите, която ви е нужна. Американската медицинска асоциация издава „Лекарствен обзор", който дава дори повече информация по някои въпроси. Например, в края на книгата има списък на кръстосани референции по симптоми. Може да намерите своя симптом или страничен ефект и да разберете какъв медикамент се изисква или се предполага.

ТЪЙ КАТО ЖИВЕЕМ ВЪВ ВЕК НА ВЪЗХОД НА ФАРМАЦИЯТА, ВСИЧКИ ПРИЕМАТ ПО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН МЕДИКАМЕНТ И ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ЗА ОПАСНИТЕ СЪЧЕТАНИЯ НА ПРЕПАРАТИТЕ.
Един медикамент може да оказва вредно въздействие на един орган в 3-4% от случаите, на друг орган - в 2% от случаите, на трети в 6%.
Друг медикамент може да представлява опасност за един орган в 3% от случаите, за друг - в 10%. Ако приемате прекалено много медикаменти едновременно, опасността може да достигне 100%.

ПРАКТИЧЕСКИ НА ВАС ВИ Е ГАРАНТИРАНО ДА ПОСТРАДАТЕ ОТ НЯКАКВО ТОКСИЧНО ДЕЙСТВИЕ!
Далеч по-опасни са взаимноусилващите се ефекти на комбинациите от медикаменти.
Вероятността даден медикамент да ви навреди е 5%. Но в съчетание с друг медикамент вероятността от страничен ефект може да нарасне два, три, четири, пет пъти... кой знае в каква степен? Може да нарасне не само вероятността, но и интензивността на токсичното действие! Има книги, в които са дадени таблици за взаимодействията на медикаментите.
(Прекрасна книга, която аз използвам в работата си е „Опасностите от медикаментите" от Ерик Мартин).
И разбира се, вие трябва да кажете на лекаря какви медикаменти приемате. Но не разчитайте, че той знае наизуст всички лекарствени взаимодействия.

Вие трябва да познавате всички медикаменти, чиито странични ефекти са същите, каквито са и показанията им за употреба. Те не са толкова малко, както вероятно си мислите. Например, прочитайки списъците на показанията и страничните ефекти на валиума, ще забележите, че тези списъци са повече или по-малко взаимнозаменяеми!
В списъка на показанията фигурират тревога, умора, депресия, силно безпокойство, тремор, халюцинации, мускулни спазми. А в списъка на страничните ефекти - тревога, умора, депресия, силна хипервъзбудимост, тремор, халюцинации, спастичност на мускулите!

ПРИЗНАВАМ СИ, АЗ НЕ ЗНАМ КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ТАКИВА МЕДИКАМЕНТИ - КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ, АКО АЗ СЪМ ГО ИЗПИСАЛ, А СИМПТОМИТЕ У ПАЦИЕНТА НЕ ИЗЧЕЗНАТ? ДА ОТМЕНЯ НАЗНАЧЕНИЕТО ИЛИ ДА УДВОЯ ДОЗАТА?
От какво се ръководи лекарят при изписването на подобни медикаменти - това е загадка за мен. Възможно ли е лекарите с всички сили да играят с ефекта плацебо?
Или, може би, те просто се опитват да осветят симптомите на пациента, назначавайки медикаменти, предизвикващи тези симптоми? Може би, те смятат, че симптомите ще изчезнат с отмяната на медикамента, както по време на първобитните обреди за пречистване?

ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ, ВАЛИУМЪТ ДОСТИГНА ВРЪХ В ИСТОРИЯТА НА ПРОДАЖБИТЕ - 60 МИЛИОНА РЕЦЕПТИ НА ГОДИНА.
Може би, той заслужава мястото на най-продавания медикамент в историята, защото имайки еднакви показания за приложение и странични ефекти, той постига това, към което се стремят всички системи на науката, изкуството и религията - единство!

Не позволявайте на лекаря да ви изпише медикамент, преди да сте му задали много въпроси. Попитайте го какво ще стане, ако не вземате медикамента. Попитайте какво действие се очаква от медикамента и как то ще се проявява. Също така, може да му зададете тези въпроси, чиито отговори вие бихте търсили в „Настолния справочник на лекаря", а именно, за страничните ефекти на медикамента и ситуациите, при които неговото използване не се препоръчва. Не очаквайте твърде подробен отговор.

МЕХАНИЗМИТЕ НА ДЕЙСТВИЕ НА ПОВЕЧЕТО МЕДИКАМЕНТИ ОСТАВАТ ТАЙНА ДОРИ ЗА ТЕЗИ, КОИТО СА ГИ РАЗРАБОТИЛИ.

След като сте открили за себе си цялата тази информация, вие трябва да седнете и да помислите искате ли да вземете този медикамент.
И отново, не се доверявайте на решението на лекаря. Дори да го накарате да признае наличието на странични ефекти, той по-скоро ще ги подцени, като ви каже, че процентът им не е толкова висок.
Същото съждение ще срещнете в „Настолния справочник на лекаря" или в други книги, с които ще сверявате. Не позволявайте ниските показатели на странични ефекти да ви заблудят.
Ако съдите за опасността от един айсберг само по неговата надводна част, плаването ви няма да продължи дълго. Както и при играта па руска рулетка, човекът, взел в ръце револвер с един патрон, все пак поема стопроцентов риск. Но за разлика от тази игра, при вземане на медикамент вие държите в ръце изцяло зареден револвер.
ЗАЩОТО ВСЕКИ МЕДИКАМЕНТ ПО ЕДИН ИЛИ ПО ДРУГ НАЧИН ИЗЛАГА ВАШИЯ ОРГАНИЗЪМ НА СТРЕС И МУ ПРИЧИНЯВА ВРЕДА.

Лекарят не взема това под внимание, тъй като неговата философия за вземане на решения е извратена. Първо, нещо да се направи.
И лекарят няма да се притеснява да ви говори нелепости от типа „Хормоналните контрацептиви са по-безопасни от бременността". Вие лично трябва да оцените предстоящия риск. Само вие сами, прочитайки достатъчно информация за медикамента, можете да оцените как вашето състояние или минали болести могат да направят действието на медикамента дори още по-опасно. И само вие можете да решите искате ли да рискувате да изпитате върху себе си един или няколко странични ефекта в замяна на възможно положително действие на медикамента.

Най-вече трябва да помните, че имате право да се откажете от приема на медикамента. На карта е заложено вашето здраве. Ако сте прочели нещо, което изпарява желанието ви да приемате медикамента, преди всичко започнете да спорите с лекаря. Вие трябва да го убедите - на всяка цена, с всички средства, че действително не искате медикамента. Както и при всички спорове с лекарите, реакцията може да каже повече от това, на което сте разчитали.

Вие ще можете веднъж завинаги да разберете, че неговото мнение с нищо не е по-добро от вашето.

От друга страна, ако в резултат на вашето изследване не намерите нищо, което би ви убедило да не вземате медикамента и ако се окаже, че възможната полза от медикамента надвишава риска, това още не значи, че сте на верния път. На вас все още ви е нужна защита. Преди всичко, убедете се, че изпълнявате указанията на лекаря.
Ако откриете, че неговите указания противоречат на информацията от „Настолния справочник на лекаря", попитайте го защо. Той, вероятно, ще има готов отговор - ето, неговият опит му позволява да предположи, че този медикамент дава най-добрите резултати, когато се приема в съответствие с неговите указания. Той, навярно, ще направи грешка, която ще определи полезен ли ще бъде медикаментът, или вреден.

Друга причина, поради която трябва да вземете предвид указанията на лекаря е тази, че често лечението може да е съпроводено от различни изследвания, които се правят по време на лечението и имат за цел да открият има ли някакви сериозни неблагоприятни явления, докато те не са стигнали твърде далеч. За тези изследвания обикновено се споменава там, където се дава информация за медикамента. .
Всеки лекар знае или има възможност да провери подобна информация. Въпреки това, малко лекари полагат усилия да изпълнят това задължение. Това съответно става ваша работа - да се убедите, че те непременно следят реакциите на организма спрямо медикамента.

Вие трябва, също така, да следите своите субективни реакции спрямо медикамента. Как се чувствате като го вземате? Ако сте се сблъскали с някакви странични ефекти - нищо, че на пръв поглед може да ви се сторят незначителни - трябва да се обадите на лекаря и да му кажете това. Това е моментът, когато вашата домашна работа напълно си покрива разноските, защото лекарят може би не е в течение за някои странични ефекти, при появата на които трябва да отмени медикамента. От друга страна, някои странични ефекти са временни и щом вие сте решили да вземате медикамента, вероятно, няма да искате да прекратите приема му, заради временния дискомфорт.
АКО СТЕ СЕ ПОДЛОЖИЛИ НА СЕРИОЗЕН СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ, ТРЯБВА НЕЗАБАВНО ДА ТЪРСИТЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ. ТАКА НЕ САМО ЩЕ ЗАЩИТИТЕ ЗДРАВЕТО СИ, НО И ЩЕ УВЕЛИЧИТЕ БРОЯ НА СЛУЧАИТЕ, ПО ПОВОД НА КОИТО СА ЗАВЕЖДАНИ СЪДЕБНИ ДЕЛА ПО ПОВОД НА ЛЕЧЕНИЕ.

Ако заради вашите оплаквания от страничните ефекти или заради вашия отказ да приемате един или друг медикамент, лекарят ви изпише трети, убедете се, че това не е същото вещество под друго търговско название. Възможно е самият лекар да не знае това, а може би се опитва да ви измами.

Ако се наложи да защитавате собственото си дете от препоръките на училищните служители и лекари относно лечението на „хиперактивността", вие трябва да започнете от обикновените мерки и да бъдете готови за по-решителни действия.
Най-обикновените действия включват малко дипломация, малко умения да измамите професионалистите и вероятно някои промени във възпитанието на детето. Срещнете се с класния ръководител. Дайте му да разбере, че сте против това вашето дете да взема медикаменти и че имате намерение да проучите другите начини за решаване на проблема.
Ще бъде полезно да разберете какво именно в поведението на детето е накарало учителя да му сложи етикета „хиперактивно". Може да поискате съвет как най-добре да възпитавате детето, за да го подготвите оптимално за училище. Тук трябва да сте готови малко да послъжете. Длъжни сте искрено да изслушате предложенията на учителя.
Ако ви се сторят разумни, следва да ги приемете. Но ако сметнете, че не може да последвате тези съвети без да пожертвате семейните традиции и обичаи, просто ги отхвърлете. Но не казвайте на учителя за това.
Може възхитено да лъжете какви положителни промени са настъпили у детето от момента, в който сте започнали да се вслушвате в съветите на учителя. Гарантирам, че това ще сложи край на всички проблеми, тъй като отношението на учителя към ученика се определя от неговите очаквания и може дори да определя реалното поведение на детето.

Следващата стъпка е обсъждането с учителя как може да се промени работата в клас. Тук ще срещнете известна съпротива, защото независимо от всички лицемерни заявления за индивидуален подход, философията на повечето учебни заведения се изразява в това, че всеки ученик трябва да отговаря на стандартите на своето училище.

Сега, ако не сте забелязали никакви положителни промени, вие ще искате преди всичко да се посъветвате с опитни хора, на които имате доверие. Това може да бъдат както специалисти, така и бабите.

Не изключвайте възможността да смените заобикалящата детето обстановка. Преди да позволите на лекаря да се намеси в „химическата" му структура, помислете - може би има някакви нарушения в структурата на взаимоотношенията на детето с класа или с учителя, които пораждат проблема. Затова е възможно проблемът да се реши с преместването в друго училище.

Най-радикалното решение ще бъде да спрете детето от училище напълно и да го обучавате в къщи, ако законите на щата го позволяват.

Ако у детето се проявяват действително отклонения в поведението, които не се побират в рамките на обикновената детска несговорчивост, вероятно ще се наложи да разгледате възможността да се обърнете към метода, който е помогнал на много семейства, а именно, към диетата на Файнголд. Д-р Бен Файнголд оглавява клиниката за алергии на Фонд „Кайзер". Неговата диета изключва хранителните багрила и другите изкуствени добавки и някои натурални продукти, тъй като влизащите в техния състав вещества може излишно да стимулират и без това възбудимите деца. Тази концепция изглежда напълно разумна, макар да е изложена на яростните нападки на защитниците на медикаментозната терапия.

НЕ СИ СТРУВА ДА РАЗЧИТАТЕ НА ПОМОЩТА НА ЛЕКАРЯ В БОРБАТА ЗА СПАСЕНИЕ НА СМЯТАНОТО ЗА ХИПЕРАКТИВНО ДЕТЕ ОТ МЕДИКАМЕНТИТЕ.
Лекарят може да ви се умилква, говорейки ви: "Е, какво пък, хайде да поговорим с учителите и да се опитаме да променим обстановката" - но в 99 случая от 100 лекарят ще се върне към медикаментите. Същото ще се случи, ако във всяка друга ситуация се опитате да убедите лекаря да ви лекува без медикаменти.

Лекарите просто не вярват в немедикаментозните методи.

Най-важното е, че много малко от тях знаят как да лекуват без медикаменти. Затова те не вярват.
Ако имате високо кръвно налягане и лекарят иска да ви назначи медикаменти, но вие не приемате, той ще се опита да ви накара да намалите теглото чрез упражнения. Но той ще направи само вял опит за това, защото, първо, не вярва в подобни методи и второ, лекарите знаят малко за правилното хранене и начин на живот, за да научат действително пациента как да стигне до положителни промени. Как да направи това, знае едва един от петдесет лекари.

Разбира се, от гледна точка на пациента има много здрав смисъл в това да се лекува без медикаменти. Но от гледна точка на лекаря това е възмутително. Етиката на лекаря и тази на пациента влизат в конфликт. И това не е учудващо.

Медицинската етика често противоречи на традиционната.

Например, ако по време на операция в корема ви открият тампон, забравен при предходна операция, съгласно традиционната етика за това трябва да бъде съобщено на някой член от семейството.
Но медицинската етика изисква устата да се държи затворена. Хирургът казва: „Аз не искам някой да узнае за това" и ако медицинската сестра разкаже на някой от членовете на семейството, ще бъде уволнена.
Също така, медицинската етика няма точна представа за поведението на лекаря при нещастен случай. Ако лекарят присъства на катастрофа, традиционната етика му подсказва да спре и да се опита да спаси човешки живот. Медицинската етика изисква от него преди всичко да помисли има ли сред законите на дадения щат закон за добрия самарянин.

Етиката на Съвременната Медицина се различава както от етиката на традиционните религии, така и от обичайните обществени етики.
Противоположните религиозни системи като цяло се опитват да опровергаят етиката и вярванията на враждебните системи.

В ЦЪРКВАТА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЛЕКАРЯТ, ЛЕКУВАЩ БЕЗ МЕДИКАМЕНТИ, СЕ СМЯТА ЗА ЕРЕТИК, ЗАЩОТО ТОЙ НЕ ПРИЗНАВА ТАЙНСТВАТА НА МЕДИЦИНСКИТЕ ПРОЦЕДУРИ.
Лечителите, лекуващи без медикаменти, се смятат за последователи на други религиозни системи и към тях се отнасят като към знахари, луди и чудаци. Религиозните забрани са толкова строги, че на лекарите не се разрешава дори да общуват с неверниците.
Етичният кодекс на Американската медицинска асоциация забранява на лекарите да общуват с представители на култове. На лекарите не е позволено да говорят с тях, да ги допускат в домовете си! Ако не сте забравили, че става дума за хора, които ви съветват да приемате едно или друго опасно вещество, не ви трябва да измисляте оправдания, за да се защитите от тях.

Признанията на един лекар-еретик -Д-р Робърт Менделсон

eXTReMe Tracker