|
Share

В болницата е като на война - трябва всячески да се постараете, за да не попаднете там. А ако вече сте се оказали там, трябва да съберете колкото може повече привърженици и да избягате колкото може по-скоро.

За тези пари, които струва едно средно по продължителност пребиваване в болницата, вие бихте могли да си починете практически на всеки курорт по света, включително и пътуването със самолет.
И ако вашето състояние не изисква спешно лечение, то за здравето ви би било къде по-полезно да прекарате това време на курорт.
ЗАЩОТО БОЛНИЦАТА - ТОВА Е ХРАМЪТ НА СМЪРТТА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА, СЛЕДОВАТЕЛНО, ЕДНО ОТ НАЙ-ОПАСНИТЕ МЕСТА НА ЗЕМЯТА.

Когато културата на някой народ достигне в своето развитие до етапа, на който хората започват да живеят в домове, боговете на тези хора също започват да се нуждаят от място, което да обитават. За да приютят духа на религията, хората строят храмове. Каквото и да ни говорят очите, духът на религията присъства в храма и сградата става център на пророчество, място, където божествата общуват с хората. Понякога, когато чуя как някой - обикновено възрастен човек, роден в друга страна - казва, че болницата е „място, където отивате да умрете", аз мисля, че този човек е чул пророчествата на боговете.

И ОТНОВО ДЕЦАТА С ТЯХНОТО НЕПОМЪТНЕНО ВЪЗПРИЯТИЕ НИ ПРЕДАВАТ ПОСЛАНИЕТО - ТЕ СЕ БОЯТ ОТ БОЛНИЦИТЕ БЕЗ ДА СЕ СТЕСНЯВАТ.
Техният страх от болниците, подобно на страха им от лекарите, е качество, което бихме могли да развием в себе си в наша обща полза. Разбира се, трябва много да се постараем, за да накараме детето да формулира своите страхове. Дори повечето възрастни ще се затруднят да обяснят от какво все пак се страхуват в болницата и да опишат точно тези неща. Освен това, възрастните се боят да признаят своя страх. Служителите на Храма се възползват от нашето незнание и мълчание, уверявайки ни: „Там няма от какво да се страхувате."

Там има твърде даже много неща, от които да се боите.

БОГЪТ, ОБИТАВАЩ ХРАМА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА Е СМЪРТТА.

В болниците има МИКРОБИ, КОИТО няма да срещнете в по-голямо количество никъде в града, не само защото болниците са толкова мръсни, но и заради намесата на Съвременната Медицина в ритуалното пречистване. Това твърдение изглежда противоречиво, но не е.

БОЛНИЦИТЕ СА МНОГО ДАЛЕЧ ОТ ТОЗИ СТАНДАРТ ЗА ЧИСТОТА, НА КОЙТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ.
Щатът на санитарите, като правило, е недоокомплектован. Във всяка професия претоварените с работа хора винаги ще се стараят да вършат само тази част от нея, която се вижда и то не особено прилежно. По такъв начин, ако се вгледате добре, навярно ще намерите прах в ъглите и на други места, които не се набиват веднага на очи.
Болничната мръсотия и прах - те не са същите, каквито са навсякъде.

Хранителни отпадъци от животински и растителен произход, вехтории и боклук, биологични отпадъци от диагностичното, лечебното и хирургичното отделения, отстранени тъкани от операционните и моргата, слюнка, плаценти, органи, ампутирани крайници, опитни животни, използвани пеленки и памперси, парчета от превързочен материал, бинтове, катетри, сапун, секрети, банки, маски, тампони, дамски превръзки, гипс, спринцовки и фекалии - къде другаде ще намерите това, събрано в една сграда?
Всичко това лети надолу по един и същ отходен канал, събира се и се изхвърля от едни и същи хора - хората, които имат свободен достъп до болничните стаи, а също и до кухнята, до лабораториите и моргата.

В една болница беше установено, че носилките за пренасяне на болните по-рано били използвани за пренасяне на трупове. Това е лошо, та нали те носят на себе си сянката от своите предишни мрачни разходки. В същата болница - между другото, голяма градска болница във Вашингтон, окръг Колумбия - в приемното отделение, на етажите, в работните зони и в моргата били намерени „органични останки и фекален материал". В стаите намерили мръсни дрехи, разхвърляни подкожни игли и дебели пластове прах, а в душ-кабините - мръсотия.

ТАКИВА ОТКРИТИЯ НЕ МЕ УЧУДВАТ ОТ МОМЕНТА, В КОЙТО ОСЪЗНАХ, ЧЕ ТАКОВА СЪСТОЯНИЕ НА БОЛНИЦИТЕ Е ПО-СКОРО ПРАВИЛО, ОТКОЛКОТО ИЗКЛЮЧЕНИЕ.
И тази опасна ситуация се усилва от това, че болничната система за отопление и климатизация разнася праха и микробите из цялата болница.
Да не говорим за инженерните системи. В болниците има повече инженерни системи, отколкото в обикновените домове. Наред с обичайните студена и топла вода, в болниците има още охладена вода, дестилирана вода, вакуумни системи, системи за изпомпване на течности, кислород, противопожарни системи (повечето от тях неизправни), хладилни инсталации, канализация, дренажни системи - и всичко това прокарано по стените и подовете на сградата. В такава ситуация има много голяма вероятност не само от случайно пресичане на тези системи, но и от неумишлено свързване, което увеличава опасността от взаимно замърсяване.

Парадоксално, но заради фанатичната привързаност на Съвременната Медицина към чистотата, реално нараства опасността от появата на микробни щамове, устойчиви към антибиотиците. Във втора глава аз споменах за това как злоупотребата с антибиотици доведе до развитието на бактерии, неподвластни на медикаментите.
КЪДЕ ДРУГАДЕ МИКРОБИТЕ МОГАТ ДА НАМЕРЯТ БЛАГОДАТНА ПОЧВА ЗА РАЗМНОЖАВАНЕ, АКО НЕ В СЪВРЕМЕННАТА БОЛНИЦА, КЪДЕТО АНТИБИОТИЦИТЕ ТЕКАТ КАТО РЕКА?
Някои видове бактерии се раждат като в развъдници, на определени места, където си устройват пиршество с антибиотиците!

Не трябва да се учудвате, че персоналът на болницата се превръща в паничка на Петри за култивиране на микроорганизми. Хората, които ежедневно контактуват с микробите, стават невъзприемчиви към тях. Но за вас няма нищо хубаво в това, че такава чистачка или медицинска сестра ще докосва вашите завивки, храна, дрехи и вас самите.

ЖРЕЦИТЕ НА ХРАМА - ЛЕКАРИТЕ - СА ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ РАЗПРОСТРАНИТЕЛИ НА БОЛЕСТИ.
Лекарите пренебрегват миенето на ръцете, с изключение на тайнството на операцията, където това е част от ритуала. Обикновено те се движат мимоходом от болен към болен, държейки в ръце шпакли, спринцовки и пренасяйки частички от тъкани на пациентите. Но те смятат, че в самите тях има нещо уникално чисто, затова не си мият ръцете, преминавайки от пациент на пациент.
Лекарите, също така, изпитват огромно доверие към шапчиците, маските, гумените ръкавици, макар че на нито едно от тези средства никак не бива да се доверявате.
МАСКИТЕ ТАКА СЕ ЗАЦАПВАТ ЗА ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ МИНУТИ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ, ЧЕ СТАВАТ ПОЧВА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА БАКТЕРИАЛНИ КУЛТУРИ, А НЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ ТЯХ.
Гумените ръкавици също се замърсяват често.

Когато аз влизам в отделението за новородени с чист костюм, който съм облякъл едва сутринта, медицинските сестри започват да протестират и ме карат да облека престилка. Аз се шегувам с тях, като ги питам защо нападат моя нов костюм. Тяхното поведение доказва, че те се доверяват повече на ритуалното облекло, отколкото на собственото си възприемане на реалността.
НЯМА НИКАКВА ГАРАНЦИЯ, ЧЕ БЯЛАТА ПРЕСТИЛКА, КОЯТО МЕ КАРАТ ДА ОБЛЕКА Е ПО-ЧИСТА ОТ МОЯ КОСТЮМ.
Всъщност, доказателства има за точно обратното. Тази бяла престилка вероятно е висяла няколко месеца в шкафа. Откъде знаят те, че е била старателно изпрана? Особено вземайки под внимание факта, че тя, без съмнение, е била изхвърлена на едно място заедно с мръсните чаршафи, калъфки за възглавници, бельо от операционната.
Бяло не значи чисто.

СЪЩОТО СЕ ОТНАСЯ И ЗА ПОСТЕЛЪЧНОТО БЕЛЬО. БЕЛЬОТО МОЖЕ ДА Е ИЗПРАНО, НО МАТРАЦИТЕ И ВЪЗГЛАВНИЦИТЕ - НЕ.

Въобще, като цяло, вашите шансове да получите инфекция в болницата са примерно едно към двадесет. Това е по най-скромни оценки. Половината от болничните инфекции се предават чрез медицинското оборудване, например, катетри, спринцовки и игли за венозни инжекции. (Преди навлизането на тези инструменти в широка употреба през 1965, инфекции, предавани чрез медицински инвентар, практически нямаше). Ежегодно от вътреболнични инфекции умират около 15 000 души. Както и при смъртните случаи, предизвикани от медикаменти, сътрудниците на болницата ще манипулират статистиката, ако тежко болен пациент умре от вътреболнична инфекция.
Вашите шансове зависят също и от това, с каква цел сте в болницата. Ако сте отишли за операция, ще се подложите на опасности не само в операционната. Организмът, сериозно отслабнал след операцията, няма да може да се бори с инфекцията. Ако имате рана или изгаряне - вие също сте по-слаби, а това значи - изложени на инфекции в по-голяма степен.

Според моя опит, едно към двадесет - това е минималното ниво на риска от заразяване с инфекция. Виждал съм епидемии, които се разпространяваха по болниците толкова бързо, че се налагаше да се изписват пациенти. Детските и родилните отделения са най-уязвими.

Ще разкрия една страшна тайна -
НАЙ-ОПАСНОТО МЯСТО В БОЛНИЦАТА - ИМАМ ПРЕДВИД ЗА ПАЦИЕНТИТЕ - ТОВА СА ОТДЕЛЕНИЯТА ЗА НОВОРОДЕНИ, КЪДЕТО НИТО ЕДИН ПАЦИЕНТ НЯМА ИМУНИТЕТ СРЕЩУ БАКТЕРИИТЕ (ОСОБЕНО ТЕЗИ, НА КОИТО Е ОТКАЗАНО ПРЕДАВАНЕТО НА ИМУНИТЕТА ЧРЕЗ КЪРМАТА).

Макар болниците да са толкова наводнени от бактерии, аз рядко съм се сблъсквал със случаи, в които отговорността за епидемията да е понесена от лекарите или персонала.
Винаги я стоварват върху посетителите! Неизбежно следствие от епидемията е ограничаването на времето за посещения. Но отстраняването на посетителите е само половината от работата. За пациентите също би било по-добре да бъдат отстранени от болницата.

БОЛНИЦИТЕ СА ОТРОВЕНИ НЕ САМО С МИКРОБИ.
Помните ли, тъй като болниците са храмове на Съвременната Медицина, там има в изобилие всякакви опасни химикали, които лекарите толкова обичат да използват. Имайки на разположение толкова медикаменти, лекарите просто са принудени да ги използват. Което и правят. Всеки пациент в болницата получава средно 12 различни медикамента. Дори ако не ви натъпчат с медикаменти до смърт или инвалидизация, знайте, че наоколо витаят още маса химикали, които могат да ви направят не съвсем здрави. Първо, дори ако лекарят не ви назначава медикаменти, други лекари ги назначават на своите пациенти. В лабораториите и пречиствателните съоръжения се използват отровни разтворители. Вашето здраве заплашват, също така, лесно запалимите вещества и радиоактивните отпадъци.

Ако болниците работеха на такова високо ниво, за каквото претендират, ние с вас бихме могли да се отпуснем и да не мислим за тези опасности.

НО, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, БОЛНИЦИТЕ СА ОБРАЗЦИ ЗА НЕМАРЛИВОСТ.
В болниците се правят толкова много елементарни грешки - когато трябва да се избере отговор от 2-3 варианта и се избира неправилният - че просто изпадаш в ужас при опита да пресметнеш вероятността от комплексни грешки!

В БОЛНИЦИТЕ ОБЪРКВАТ ВСИЧКО, В ТОВА ЧИСЛО И ПАЦИЕНТИТЕ.
Преди много години моят брат постъпи в болница за операция на херния. Операцията беше назначена за 11 часа сутринта и аз отидох при него към 9.30 часа. Но него го нямаше в стаята. Веднага разбрах какво е станало и изтичах долу, в операционната. Както си и мислех, той беше там - вместо друг пациент. Спаси го само това, че този друг пациент трябваше да бъде жена - на нея й предстоеше операция за отстраняване на матката.

В БОЛНИЦИТЕ ВИНАГИ Е БЪРКОТИЯ.
Бъркат крайниците, които трябва да ампутират.
Бъркат медикаментите, като ги дават не на пациентите, на които трябва.
Бъркат храните, когато пациентите се нуждаят от особена диета.
Бъркат дори децата.


Не минава и година да не се появи статия във вестник за колосалното объркване на деца и майки в някоя градска болница.
НЯМА ТАКЪВ ЛЕКАР, КОЙТО МАКАР И МАЛКО ПОРАБОТИЛ В РОДИЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ДА НЕ Е ВИЖДАЛ КАК МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ БЪРКАТ ДЕЦАТА И КАК МАЙКИТЕ ИМ ПРАВЯТ ЗАБЕЛЕЖКИ.

В едно средностатистическо отделение за новородени обикновено има от 20 до 30 деца. Лекарите знаят, че отпечатъците на пръстите на краката не са надеждни, а етикетчетата, които връзват на ръчичките на бебетата, постоянно падат. И как да разбереш чие дете къде е?

В БОЛНИЦИТЕ НЕ САМО БЪРКАТ ХОРАТА - ТЯХ ГИ ГУБЯТ.
Вестниците често пишат как са намирани мъртви пациенти в асансьора и рядко използвани бани. Преди 2 години от болницата на Чикагския университет беше откраднато дете. Всеки път, когато съм в родилното отделение в болницата „Майкъл Рийз", аз всявам паника сред медицинските сестри като ги питам дали някой не е виждал детето на Фронзак. Малкият Фронзак просто изчезна от отделението преди повече от 10 години и до днес не е намерено.

Преди около година в Израел имаше един случай, когато при изписването от болницата объркаха две деца. И разбраха за това, едва когато децата вече бяха станали на по 2 месеца. В първия момент нито една от двете майки не поискала да даде „своето" дете. А как бихте нарекли вие жената, която е била ваша майка в продължение на 2 месеца?

СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ АРГУМЕНТИ ПРОТИВ РАЖДАНЕТО В БОЛНИЦА Е ТОЗИ, ЧЕ МОЖЕ ДА ВИ ИЗПИШАТ С ЧУЖДО ДЕТЕ.

ДРУГА ЕДНА ОПАСНОСТ НА БОЛНИЦИТЕ Е ВЕРОЯТНОСТТА ДА СТАНЕТЕ ЖЕРТВА НА НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ.
В една от крайградските болници на Пенсилвания работници, които прокарвали инженерни мрежи в реанимационното отделение, случайно неправилно обозначили линиите, по които се подавали кислорода и азотния окис. Докато забележат това, на пациентите, които трябвало да получават азотен окис, се подавал кислород, а тези, на които бил нужен кислород, получавали райски газ. На персонала на болницата била необходима половин година, за да открие проблема.

Болничната администрация признала вината си за 5 смъртни случая, предизвикани от тази неизправност, но заявила, че други 35 смъртни случая в реанимацията по време на тези 6 месеца не били свързани с объркването в системата за подаване на газове. Някои от пострадалите уж били вече мъртви при пристигането си в болницата, а останалите били в толкова тежко състояние, че все едно кислородът нямало да им помогне. Ако ви се е сторило, че това прилича на фалшифициране на данни с цел прикриване на лекарска грешка по немарливост, довела до смърт, значи сте разбрали намека ми.

Доколкото лекарите все повече разчитат на оборудването, болниците все повече се натъпкват с електроника и вероятността да бъдете убити от електрически ток расте успоредно със сметките за електроенергия. В същата тази вашингтонска болница, за антисанитарното състояние на която ви разказах по-рано, трима пациенти и няколко лекари и медицински сестри получили сериозен електрошок и изгаряния заради неизправности в електрооборудването в отделението по кардиореанимация. Такива случаи не са рядкост и те ще зачестяват, тъй като обслужващият персонал на болниците става все по-малко квалифициран и неспособен да си служи със сложното оборудване.

РАБОТАТА НА ПОВЕЧЕТО БОЛНИЦИ Е ОРГАНИЗИРАНА ТОЛКОВА ЛОШО, ЧЕ УБИЙСТВОТО СТАВА ЯВНА И НЕПОСРЕДСТВЕНА ОПАСНОСТ, ПРОИЗТИЧАЩА ОТ ТЯХ.
Доказателствата?
Моля. Например, принудително поставените инжекции с парализиращи медикаменти във военната болница на Администрацията за ветераните в Мичиган. Смъртоносно опасните медикаменти бяха толкова леснодостъпни, а техният отчет и контрол - толкова слабо организирани, че болницата се оказала неспособна сама да издири виновните. Наложило се да извикат ФБР. Ако искате да извършите идеалното престъпление, направете го в болницата.

РАЗБИРА СЕ, ВЕЧЕ ИМАХТЕ СЛУЧАЙ ДА СЕ УБЕДИТЕ, ЧЕ ИЗВЪРШВАЙКИ УБИЙСТВО, БОЛНИЦИТЕ ИЗЛИЗАТ СУХИ ОТ ВОДАТА. АКО НЕ ВИ ДОВЪРШАТ МЕДИКАМЕНТИТЕ, МИКРОБИТЕ, ОПЕРАЦИЯТА, ХИМИКАЛИТЕ ИЛИ НЕ СТАНЕТЕ ЖЕРТВА НА НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ, ТО ИМАТЕ ОЩЕ И ОТЛИЧНИЯ ШАНС ДА УМРЕТЕ ОТ ГЛАД.

По време на една от първите масови проверки за скандалното положение с храненето в лечебните заведения беше проверен всеки опериран пациент от голяма градска болница в Бостън. Проверката засягаше само съдържанието на белтъци и калории в храната, т. е. това беше най-обикновен тест, показващ получава ли човек достатъчно белтъци и калории за определен период от време. Той не включваше проверка на съдържанието на витамини и минерални вещества. Въпреки това, се оказа, че половината от пациентите, претърпели операция, получават недостатъчно белтъци и калории. А половината от тези пациенти жестоко гладуват. Те бяха хранени толкова лошо, че това пречеше на тяхното оздравяване и удължаваше престоя им в болницата. Щом болницата не осигурява достатъчно храна, то може да сте сигурни, че не им осигурява и витамини и минерални вещества. В резултатите от това изследване няма нищо необичайно. Много проверки оттогава насам са установили, че от една четвърт до половината от пациентите на американските и английските болници недояждат. Д-р Джордж И. Блекбърн, провел изследване в Бостън, стигна до извода, че недояждането е основна причина за смъртта на старите хора в болниците. В светлината на факти, разкрити от д-р Блекбърн, това твърдение престава да изглежда неправдоподобно.
Недостатъчното хранене довежда човека до състояние на абсолютна безпомощност пред лицето на всяка болест. Добавете към това вътреболничните инфекции и напрежението и ще имате готова рецепта за бедствие.
Разбира се, ние само можем да се досещаме за истинския размах на катастрофата. Причината за тези смъртни случаи лекарите скриват точно така, както и за смъртните случаи от страничните действия на медикаментите, за нещастните случаи и за другите причини за смърт, свързани с лечението. Защо хората в болниците недояждат? Колкото и лоша да е болничната храна, все пак ако пациентите я изяждаха, това по-скоро би ги спасило от липсата на белтъци и калории, която беше разкрита в хода на проверките.
Но проблемът е там, че пациентите не ядат. Никой не следи дали те ядат. В най-добрия случай подносът с храната се слага до масичката на леглото. И стои там. В най-лошия случай болничният режим и медицинските сестри прилагат всички усилия пациентите да не се докоснат до храната - вървете да дадете кръв за анализ, вървете на процедури, вървете да направите клизма, получете медикаментите си, идете тук, идете там!

В ХРАМА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА СЕ ПРАВИ МНОГО ЗА ТОВА ПРОСТО ДА ИЗГУБИТЕ АПЕТИТ. ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ОПАСНОСТИ, НА КОИТО ВИ ИЗЛАГАТ БОЛНИЦИТЕ ВЪВ ВСЯКО ЕДНО ОТНОШЕНИЕ, СА НЕ ПО-МАЛКО ОПАСНИ ОТ ФИЗИЧЕСКИТЕ.

Вашият престой в болницата от момента, когато сте влезли там до момента, когато сте излезли - или сте били изнесени - ви оказва тежко психологическо въздействие, подобно на урочасването или вуду-проклятието.
Независимо дали съзнавате това, или не, но и процедурите, и самата болнична атмосфера по-скоро ще предизвикат срив на силите и духа ви, но не и да вселят надежда и да окажат подкрепа. Тук няма откъде да дойде оптимизъм - вие виждате лицата на страдащи и умиращи, а също лицата на тези, които трябва да наблюдават техните страдания и смърт. Виждате обезличени болнични служители, превърнали се в роботи. И вас ви обезличават в приемната, превръщайки ви в набор от цифри и симптоми, които дори не са ваши, а на лекаря. Вие оставяте зад вратите на болницата обикновения свят и собствената си индивидуалност.
Вие буквално сте принудени да оставите всичко зад гърба си в момента, когато в приемната свалят от вас дрехите и личните вещи -атрибутите на вашия настоящ живот - и ги заключат в шкафа. На вашия минал живот не дават да се промъкне до вас и като ограничават времето за посещения на роднините в болницата до съвсем кратки интервали.

Ефектът от всички тези психологически инжекции се състои в това, че вие губите всяка способност да контролирате своето здраве. Вашите похитители ви изолират, отчуждават, наплашват, потискат и като цяло ви карат да се чувствате толкова неуверени, че сте готови да се подчинявате на всяко тяхно желание.

ОЧЕВИДНО, ДЕЦАТА И СТАРЦИТЕ СА НАЙ-ПОДАТЛИВИ НА ВРЕДНОТО ДЕЙСТВИЕ НА БОЛНИЧНАТА МАГИЯ. У ДЕЦАТА МОМЕНТАЛНО СЕ ПОРАЖДА СИЛНА ТРЕВОГА, ЗАРАДИ ЧУВСТВОТО ЗА ИЗОСТАВЕНОСТ И ОТКЪСНАТОСТ ОТ РОДИТЕЛИТЕ.
Добавете към това още и страха преди операцията или преди нещо друго, което смятат да направят с тях. Не е тайна, че деца, прекарали 2-3 дни в болницата без родителите, така регресират в развитието си, че престават да ползват гърне и дори да говорят.

ВСЕКИ ЛЕКАР ТРЯБВА ДА ЗНАЕ, ЧЕ ВЪЗРАСТТА ОТ 3 ДО 6 ГОДИНИ СА ГОДИНИ НА СМУТ, ПАНИКА. ДЕЦАТА В ТАЗИ ВЪЗРАСТ ТРУДНО РАЗБИРАТ СМИСЪЛА НА ВСИЧКО, КОЕТО СТАВА. И ДА ГИ ПОДЛАГАТ НА ПРЕБИВАВАНЕ В БОЛНИЦАТА БЕЗ РОДИТЕЛСКА ПОДКРЕПА - ТОВА Е УЗАКОНЕНА ЖЕСТОКОСТ.

Преди повече от 20 години написах статия за детските фантазии по повод операцията на херния. Аз беседвах с децата и ги питах какво според тях смятат да ги правят. Почти всички деца мислеха, че тази операция засяга техните полови органи. Когато ги запитах направо в коя част от тялото им ще се прави операцията, много от тях се хванаха за гениталиите, като че ли за да се защитят.

Това ми отвори очите. По това време ние стигнахме до извода, че с децата трябва да се проведе разяснителна работа преди операцията. Сега знам, че това е безполезно. Това, което действително е нужно е да се увери детето, че родителите му ще бъдат близо до него по време на целия му престой в болницата. Ето какво трябваше да се препоръчва тогава.

Аз и досега не обичам да правя нощни визитации - твърде много плачещи деца. Винаги ми е тежко да гледам, как децата плачат и не мога да оставам равнодушен. Когато ми се налагаше редовно да правя нощни визитации, аз непременно събирах плачещите бебета или по-големи деца и ги носех при медицинската сестра. Седейки на коленете на медицинската сестра, те не плачеха.

ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА СЪЩО СТРАДАТ, НАМИРАЙКИ СЕ В БОЛНИЦАТА. Д-Р ДЕЙВИД ГРИЙН НАРЕЧЕ БОЛНИЦАТА „НАЙ-ЛОШОТО МЯСТО НА ЗЕМЯТА ЗА СТАРЦИТЕ".

Напълно съм съгласен с него, но аз бих казал, че това е най-лошото място на Земята за всички.
Не разбирам защо очакваме от децата да понесат нормално свръхнапрежението от престоя в болницата, когато това натоварване се понася толкова тежко от възрастните.
Ирония на живота - неизвестно защо очакваме от децата да се държат като супермени в болницата и да се приспособят към самотата и страха и в същото време от възрастните очакваме, че ще ни позволят да общуваме с тях като с безпомощни деца.

БОЛНИЧНИТЕ ПОРЯДКИ СА ПРОЯВА НА ПЪЛНО НЕУВАЖЕНИЕ КЪМ ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО.
Вие трябва да свалите дрехите и да облечете болничната пижама, която ви прави неприкрито уязвими за всякакви прегледи и за безкрайните нападения на лекари, медицински сестри и технически персонал. През повечето време трябва да лежите. Не можете да излизате и да се връщате по свое усмотрение. И трябва да ядете това, което ви дадат, ако успеете.
И за капак, да спите в една стая с чужди хора, при това с болни чужди хора!

ПРЕСТОЯТ В БОЛНИЦАТА РАЗРУШАВА ЛИЧНОСТТА.
За 25 години работа, наблюдавайки медицината в действие, аз никога не съм виждал разрушаването на личността да е донесло някаква полза за здравето. Но помнете, че болниците - това са храмовете на Съвременната Медицина. Когато влизате в храм на друга религия, вие влизате там, където обитават нейните божества. Никое божество няма да позволи да доведете съперник в неговия дом, затова ще ви се наложи да оставите зад прага на храма своите стари богове и всичко, на което са ви учили те преди това. Доколкото Църквата приема всички аспекти на живота, които могат да повлияят на здравето, като интриги на съперниците, ще ви се наложи да оставите зад прага своята индивидуалност, семейството, вярата и чувството си за собствено достойнство.
Само след като бъдете пречистени, като от мръсотия, от вашия досегашен живот, ще ви разрешат да получите зловещите дарове от тайнствата на Църквата на Смъртта.

Аз винаги изпадам във възторг, когато нещо, напомнящо епидемия, се разпространява из болницата толкова бързо, че спешно се налага да пускаме хората по домовете им или да ги местим в други болници. Обикновено се местят много малко хора. Но ние винаги успяваме да отпратим 9 от 10 пациента в къщи без да получаваме каквито и да било оплаквания.

Преди четвърт век реших да направя малък експеримент, за да разбера, доколко въобще е нужна хоспитализацията. Бях завеждащ на отделение с 28 легла. Реших, че нито един от намиращите се вече в него пациенти, няма да остане, освен при крайна нужда. Бях упълномощен, също така, и да контролирам приема на нови пациенти. Така че когато постъпваше нов пациент, ние сами решавахме дали да го приемем. Имахме и определени възможности за лечение по домовете. Например, можехме да плащаме пътуването на пациента с такси за амбулаторно лечение. Също имахме и камион, с който да ходим да настройваме и да проверяваме уредите, ако пациентите са включени към такива.

Аз поддържах този режим, докато при нас не останаха трима-четирима пациенти. Сметнах, че отлично съм доказал ненужността на болниците. След това установих, че аз бях единственият нужен човек там. Медицинските сестри започнаха да роптаят, че няма работа, опасявайки се, че ще ги преместят. Стажант-лекарите и ординаторите се оплакваха, че нямат достатъчно учебен материал. С това моят експеримент относно това, как трябва да се използват болниците, приключи.

ТОВА АГРЕСИВНО ИЗОБИЛИЕ ОТ БОЛНИЦИ Е НУЖНО ЗА УДОБСТВО НА МЕДИЦИТЕ, А НЕ ЗА ХОРАТА, ЗА КОИТО, ВСЪЩНОСТ, ТЕ СА СЪЗДАДЕНИ.
Болниците са започнали като „приюти за бедни", където лекарите можели да изпращат пациенти, неспособни да заплатят за медицинските услуги. След известно време лекарите съобразили, че ще им бъде по-удобно да приемат всички свои пациенти на едно място, където има всичко необходимо. Естествено, докато медицината ставаше все по-малко индивидуална и по- механистична, тя също така започна все повече да позволява на лекаря да управлява пациентите така, както на него му е удобно. Всеизвестно е, че лекар, приемащ пациенти амбулаторно, трябва да бъде по-проницателен и опитен. Талантът и разсъдливостта станаха рядка стока сред лекарите, а болниците преживяват разцвет. Застрахователните компании изпращат хората в болниците, отказвайки да заплащат за амбулаторно лечение. Трябва да признаем, че болничните и медицинските застрахователни вноски всъщност са индулгенции за поддържане кредитоспособността на продажната Църква; достатъчно възмутителна е абсурдната ситуация застрахователната компания да предпочита да заплаща хиляди долари за лечение в стационар, докато би могла да харчи само стотици долари за амбулаторно лечение.

НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА НЕ Й СЕ НАЛАГА ДА ДАВА ОБЯСНЕНИЯ ПО ПОВОД НЕЛЕПОСТИТЕ ИЛИ ОПАСНОСТИТЕ НА БОЛНИЦИТЕ.
Болниците сами се упълномощиха да се защитават. Всички тези управления и комисии, които решават да продължи ли болницата своята работа, се състоят от същите тези „добри момчета", които ръководят болниците. Дори когато на сцената излиза федералната агенция, заради тромавата инерция на цялата система, лошите болници не се затварят, а продължават да работят, спъвайки провеждането на необходимите реформи във всички болници.
Преди няколко години Министерството на здравеопазването, образованието и социалното развитие избирателно провери 105 болници за степента на риск, специално спомената в закона за здравеопазването.
Оказа се, че 69 болници не отговарят на изискванията за противопожарна безопасност, за отчет на медикаментозните средства, за щата на младшия медицински персонал, за щата на лекари, за спазването на диетите, за начина на водене на медицинската документация и за медицинските картотеки. Всички тези болници наскоро били преминали успешно проверка на Обединената комисия за акредитация на болниците и след обнародване на резултатите от министерската проверка комисията отказа да отнеме лиценза от болниците-нарушители.


Общественият протест против качеството на работата в болниците се изрази в това, което аз наричам „дом с реформи-привидения". По-голямата част от тези реформи бяха направени на хартия или на тайни съвещания на ръководството на болниците. Църквата не поделя властта, особено между стените на своите собствени храмове. Нима може католиците да разрешат на юдеите да ги учат как трябва да работят техните църква и училища?
Такива реформи като въвеждане на длъжността омбудсман по делата на пациентите или адвокат за разглеждане и работа с жалбите на пациентите са направени, само за да предотвратят исковете по повод на лекарски грешки.
Утешават пациентите с илюзиите, че техните права се спазват. Когато Асоциацията на американските болници „формално утвърди" и разпространи по всички болници-членове „Харта за правата на пациентите", изминаха повече от 2 години преди тази Харта да бъде изложена на достъпно за пациентите място (при това само в част от болниците).

Ние не можем да очакваме сериозно от храмовете на Съвременната Медицина провеждане на тези реформи в живота, защото самата мисъл, че пациентите могат да имат някакви права, напълно противоречи на принципите на работа на тази институция.
НЕЩО ПОВЕЧЕ, АКО НЯКОЙ ДЕЙСТВИТЕЛНО СЕ ГРИЖЕШЕ ЗА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТИТЕ, БОЛНИЦИТЕ БИХА БИЛИ ЗАКРИТИ!

Преди известно време стана ясно, че у нас има просто твърде много болници и че хората въобще не трябва да прекарват в тях толкова време, колкото сега се смята за нормално.

МНОГОБРОЙНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ПОКАЗВАТ, ЧЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ПРЕСТОИ В БОЛНИЦАТА В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ СА НЕНУЖНИ.
Нито 5, нито 3, нито дори половин ден в болницата за раждане на дете в най-добрия случай не са нужни. Обикновено това е вредно и за майката, и за детето.
По данни от научната литература, продължителността на полезния престой в болницата за сърдечно болните пациенти стремително се съкращава.
Докато лекарите посочват изследвания, говорещи, че месец престой е минимумът, сега ние стигаме до извода, че триседмичното лечение с нищо не е по-добро от двуседмичното, а една седмица е още по-добре и че пациенти, които се лекуват вкъщи, на крака, се чувстват по-добре!
Дори Асоциацията на американските болници признава, че у нас има повече легла, отколкото е нужно, така че може да си представите доколко за този, който действително разбира същността на случващото се е очевидно прекалено голямото количество болници.

РАЗБИРА СЕ, АСОЦИАЦИЯТА И ДРУГИТЕ АГЕНЦИИ НА ЦЪРКВАТА ПОЛАГАТ ВСИЧКИ УСИЛИЯ, ЗА ДА ПРЕДПАЗЯТ ОБЩЕСТВЕНОСТТА ОТ НАУЧАВАНЕТО НА ТЕЗИ ФАКТИ.

Неофициално финансирана (от тези пари, които ние плащаме на болниците), Комисията по професионална и болнична дейност създаде компютърна база данни за това, което се случва в американските болници, включвайки сравнителни данни за нивото на смъртност от медицински процедури, нещастни случаи, вътреболнични инфекции, лекарски грешки - за всичко, заради което трябва да се страхуваме от болниците. Но опитайте се дори крадешком да погледнете тази база данни. Комисията я пази с усърдие, на което би завидяло и правителството.
По разбираеми причини, отговаряйки на въпроса защо тези данни са засекретени, официалните лица на Комисията и Асоциацията на американските болници казват, че „тази информация може да бъде невярно изтълкувана, което ще забави аналитичната работа, която трябва да доведе до подобряване на ситуацията".
ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ ОБЩЕСТВЕНОСТТА ЩЕ ИЗТЪЛКУВА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ ТОЛКОВА „НЕВЯРНО", ЧЕ ЩЕ РАЗБЕРЕ ВСИЧКИ НЕДОСТАТЪЦИ НА БОЛНИЦИТЕ И НЯМА ДА СЕ ОСТАВИ ДА ПОПАДНЕ В СМЪРТОНОСНИЯ КАПАН. И ВЕЧЕ, РАЗБИРА СЕ, ТОВА ЩЕ „ЗАБАВИ ПОДОБРЯВАНЕТО", ЗАЩОТО НЯМА ДА ИМА КАКВО ДА СЕ ПОДОБРЯВА - БОЛНИЦИТЕ ЩЕ БЪДАТ ЗАКРИТИ!

Аз предполагам, че тази база данни носи в себе си скандалния потенциал на документите на Пентагона и на Уотъргейт, взети заедно.

Обсъждането на въпроса дали между стените на Храма се твори добро или зло е неуместно.

Важното е, че вярващите вярват и тяхната вяра се изразява в това, че идват на тайнствата, чиято стойност се определя не от реални, а от предполагаеми резултати. Всички тези тайнства, може би, се извършват с добри намерения, но всички знаят, с какво е постлан пътят към ада.

ОСВЕН ТОВА, МОЖЕ ДА БЪДЕТЕ СИГУРНИ, ЧЕ И НАМЕРЕНИЯТА НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА МОГАТ ДА БЪДАТ ПОРОЧНИ.
Когато в болниците въведоха по-леки правила за посещенията, това беше направено, не защото лекарите са осъзнали необходимостта на пациентите да бъдат близо до своето семейство.
Те направиха това, защото педиатрията беше в упадък и леглата в детските отделения пустееха. И тогава те бяха готови да направят всичко, за да върнат децата там - да разрешат посещенията на майки, татковци, братя, сестри, котки, кучета!

Акушерството също умира. Хората искат да раждат вкъщи, а не в болниците, затова сега лекарите пускат в родилната зала кого ли не - съпруга, сестрата, майката, приятеля... когото поискате! Дотогава, докато започнат да получават прираст. Те разчитат на това, че хората ще бъдат приспани с мисълта, че болницата е действително добро място за тях, че в този Храм ги чака спасение. Разбира се, това не е така.

ТОЗИ ХРАМ НЯМА НИЩО ОБЩО СЪС ЗДРАВЕТО.
В болницата няма условия за здраве или поне за нещо, което традиционно се смята, че съдейства на здравето. Храната е толкова лоша, колкото в най-лошата крайпътна кръчма. Няма зали за спорт. Всички психологически фактори, способстващи за оздравяването - семейство, приятели, самоуважение - са елиминирани. Казано направо, когато влизате в болницата, вие се предавате: „Това съм аз и съвсем не е по силите ми да си помогна. Вие трябва да ме спасите. Аз нямам сили. Вие сте моето спасение."

БОЛНИЦИТЕ СА НАЙ-КРУПНИЯТ КОНСУМАТОР НА ПАРИ ОТ БЮДЖЕТА НА СТРАНАТА, ОТДЕЛЯНИ ЗА „ГРИЖИ" ЗА ЗДРАВЕТО. ТОЗИ КОНСУМАТОР БЪРЗО ИЗПРЕВАРВА ШАМПИОНА ПО РАЗХОДИ - ОТБРАНАТА.

Когато медицината започне да превъзхожда отбраната, инквизицията става непреклонна.
Никой не си задава сериозно въпроса коя от държавните институции реализира най-голяма част от разходите от бюджета. Но какво струва по-скъпо от нещо, което трупа бюрократична инертност в такива огромни пропорции, че позволява да държи под контрол съдбата на страната? И престава да изглежда недостижима мечтата на Съвременната Медицина - да превърне цялата страна в болница. Ние всички ще станем пациенти на Храма на Смъртта.

Първото, което трябва да направите, за да се защитите от опасностите на съвременната болница е да вземете решение да не влизате в болница без нужда. Доколкото мнозинството от хората са в болниците, защото са били изпратени там от своите лекари, трябва просто да не позволявате на своя лекар да ви изпрати там. А това значи да не приемате медикаменти и да не се съгласявате на операции, ако това не е жизнено необходимо.

Лекарите няма да правят много от процедурите в амбулаторна форма, ако вие не настоявате за тях. Това отново е случай, при който ще ви се наложи да свършите малко домашна работа, за да надминете лекаря по знания по въпросите какво може и какво не трябва.
НАПРИМЕР, ПОВЕЧЕ ОТ 95% ОТ РАЖДАНИЯТА ПРИ ЗДРАВИ РОДИЛКИ МОГАТ И ТРЯБВА ДА СТАВАТ ИЗВЪН БОЛНИЦАТА.
Въпреки това, лекарите продължават да вкарват младите родители в родилните зали-операционни, плашейки ги с „усложнения", които в действителност са статистически фантазии или представляват усложнения, предизвикани от самата медицинска намеса.
Но тъй като лекарите не успяха, използвайки заплашителната тактика, да отслабят движението за раждания у дома, сега в болниците се появяват все повече „семейни стаи."

Не се самозалъгвайте, мислейки, че тези „СЕМЕЙНИ СТАИ", обзаведени като истинска спалня (като в мотел), са довели до някакви промени. Позволите ли на Съвременната Медицина да ви примами на стоя територия - вече сте се хванали в капана. Аз често си представям млада двойка, дошла в такава „семейна стая", например, в Масонската болница в Илинойс, с легло от ковано желязо и цветен телевизор. Лекарят се усмихва и се държи като добрия чичко. Но щом жената бъде пристегната към леглото, лекарят натиска скрит бутон и облепените с тапети стени изчезват, мебелите изчезват и всички неочаквано се оказват в операционната под ослепителните операционни лампи, където ги чака хирургът със скалпел в ръка, готов да разсече корема на бедната жена.

Тази фантазия не е толкова далеч от реалността. Семейните стаи не са толкова отдалечени от операционните, че да е невъзможно да се избута там леглото преди младите родители да разберат какво става.
АКО СТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЛЕКАРЯ, ВИЕ ИГРАЕТЕ ПО НЕГОВИТЕ ПРАВИЛА. А АКО РАЖДАТЕ ВКЪЩИ, ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ЛЕКАРЯТ ДА ПИШЕ СВОЕТО ДОМАШНО. АКО СА ВИ НУЖНИ БОЛНИЧНИ УСЛОВИЯ, МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТЕ ОТ ТЯХ. НО АКО РАЖДАТЕ ДЕТЕТО В СЕМЕЙНА СТАЯ, ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ ВИЕ МОЖЕТЕ ДА ГО РОДИТЕ И В СОБСТВЕНАТА СИ СПАЛНЯ.

За да се защитите от намеренията на лекаря да ви изпрати в болница, когато няма основания за това, трябва да използвате същата тактика, която служи и за избавяне от ненужните медикаменти и ненужните операции.
Проучвайте други възможности, алтернативни методи и последствията. Ако заради това ви се наложи да смените лекаря - няма нищо страшно. Ако това значи да се обърнете към лечители, които не са медици - няма нищо лошо. Не се страхувайте да спорите с лекаря, въоръжени със събраната от вас информация.
Разбира се, по този начин ще отсеете лошите лекари. Със същата настойчивост трябва да търсите добра болница, ако решите, че това ви е нужно.
СПОРЕД ОФИЦИАЛНАТА ГЛЕДНА ТОЧКА, НАЙ-ДОБРАТА БОЛНИЦА Е ТАЗИ, КОЯТО АКТИВНО УЧАСТВА В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС, Т. Е. ТАЗИ, КЪДЕТО ИМА МНОГО СТУДЕНТИ, МНОГО СПЕЦИАЛИСТИ, МНОГО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА РАБОТА.

Тази гледна точка би могла да бъде вярна преди 30-40 години, когато в обществените болници се случваха някои приятни дребни неща.
В НАШИ ДНИ ТОВА Е АБСУРД, СТИГА ДА НЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА СТЕ В РОЛЯТА НА ОПИТНИТЕ ЖАБИ, РАЧЕТА, СВИНСКИ ЕМБРИОНИ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ.

Ако ви трябва болница с най-много вътреболнични инфекции, грешки в изследванията, грешки при раздаване на медикаментите, болница, където често объркват пациентите и където се нанасят най-дълбоките психологически травми - постъпете в болница към университет или научно-изследователски институт.
АКО ИСКАТЕ ДРУГИ ХОРА ДА ВИ ИЗПОЛЗВАТ ЗА СВОИ ЦЕЛИ - ЗА ДА ПОКАЖАТ КАК ПРАВИЛНО (ИЛИ НЕПРАВИЛНО?!) СЕ ИЗВЪРШВА ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРОЦЕДУРА ИЛИ ЗА ДА ПРОВЕРЯТ ВЪРХУ ВАС ДЕЙСТВИЕТО НА НЯКАКЪВ МЕДИКАМЕНТ, НЯМА ДА НАМЕРИТЕ ПО-ДОБРО МЯСТО ОТ УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА.

Има още един детайл в официалната гледна точка - ако имате сериозно или рядко срещано заболяване, най-добре е да се обърнете към университетска болница. Това отдавна не е така. Не забравяйте, че в университетските болници се преподава традиционна медицина. И вие ще получите традиционно лечение, било то ефективно, или не. Ако искате да получите най-ефективното традиционно лечение, трябва да търсите по-малка болница или дори някоя болница извън досегаемата зона на Медицинската Църква - в друга държава.
НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С ИЗБОРА НА БОЛНИЦА ВЪОБЩЕ, ЗАЩОТО ПАЦИЕНТИТЕ ГИ ЛЕКУВАТ НЕ БОЛНИЦИТЕ, А ЛЕКАРИТЕ. ИЗБИРАЙТЕ ЛЕКАРЯ.

Ако сте избрали добрия лекар, има голяма вероятност той да избере добра работилница, за да приложи своето изкуство. Повечето лекари, които са ми известни и попадат в категорията добри, прекарват много малко време в големите учебни и научни центрове.
Митичните три кита на медицината - изследвания, образование и лечение - много несигурно държат самата медицина върху себе си, защото китовете са с различни размери. И лечението е най-малкият от тях. Затова, когато някой ми каже, че е избрал университетска болница, аз съветвам този човек да бъде нащрек, защото е в реална опасност.

Не е важно кой е вашият лекар и в каква болница ви е вкарал - вие винаги сте в смъртна опасност, а значи винаги трябва да сте нащрек. При това активно.
ВАШАТА РАБОТА Е ДА СЪЗДАВАТЕ ТРУДНОСТИ НА ДРУГИТЕ - МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ, ЛЕКАРИ - НА ВСИЧКИ. РАЗРУШЕТЕ СИСТЕМАТА, КОЯТО ЩЕ ОГРАБИ ВАШЕТО ЧУВСТВО ЗА СОБСТВЕНО ДОСТОЙНСТВО И ВЕРОЯТНО ВАШИЯ ЖИВОТ, АКО Й ПОЗВОЛИТЕ.

Това не винаги е лесно да се осъществи. Ако заемате високо социално положение, ще ви бъде много по-лесно. Ако в болница се окаже жената на председателя на Съвета на директорите на голяма компания, често я съпровожда и мъжът й. Но ако не летите толкова високо, ще ви се наложи да напрегнете всеки мускул. Трябва да сте подготвени, ловки и хитри.

Аз обичам когато родителите остават с децата в болницата. В една от болниците, където работих, на родителите се разрешаваше да бъдат е децата си, само ако те са в критично състояние. И аз, разбира се, написах за всички деца в документите, че са в критично състояние! И това продължи много дълго, до самата развръзка. Ето как се случи това.

Времето за посещения в болницата беше до 19.30. Една майка дойде при мен и ми каза, че детето й плаче, но ще се успокои, ако тя остане с него, докато то заспи, а то заспива обикновено в 20.30. И аз й разреших да остане с детето си. След известно време ми се обади медицинската сестра и каза, че тази жена трябва да си отиде, защото нейното дете не е в критично състояние, а времето за свиждания е изтекло. Аз я попитах какво би направила тя, ако тази жена не се подчини. Тя отговори, че би се обадила на старшата сестра. Тогава аз сам се обадих на старшата сестра и й зададох същия въпрос. Тя каза, че ще позвъни на управителя.

След това управителят ми се обади и аз попитах и него какво смята да прави. Той каза, че ще извика охраната и тя ще съпроводи жената до излизането й от болницата. Аз го помолих да изчака 15 минути, тъй като искам сам да видя какво може да се направи. Той реши, че съм добро момче, което ще свърши вместо него тази работа, затова се и съгласи.

Аз се обадих на един кореспондент от местната телевизия, който минаваше за активист и казах, че администрацията е готова да изхвърли от болницата майка, пожелала да остане със своето плачещо дете още час, докато детето заспи. Той ме помоли да я задържа 20 минути, за да може да завари кулминацията. Аз казах, че ще се постарая и ще му звънна. След което позвъних на управителя и го помолих да изчака още 20 минути, защото телевизионният екип вече идва, за да заснеме как извеждат от болницата под конвой бедната жена.

Управителят отговори: „Добре, Боб, стана по твоята. Изгони своите псета, а аз ще изгоня моите. Но утре искам да те видя в кабинета си." Сутринта аз отидох в кабинета му и той ми каза, че ще ме изгони от работа заради това, което съм направил. Аз отговорих, че знам, както и знам, че той не смята да направи това. Защото иначе ще отида направо в редакцията на вестника и ще вдигна такъв шум, че не може дори да си представи. Той призна, че съм прав. И сключи с мен сделка: „Гостите на твоите пациенти може да остават в болницата, колкото поискат, но само на твоите пациенти. Не искам да подучваш и другите лекари."

Ето това беше. Някои медицински сестри се страхуваха от мен или просто се побъркваха от моите изисквания, защото аз исках моите пациенти да получават всичко, което смятам за нужно, най-бързо от всички. Те казваха: „Д-р Менделсон, на нашия етаж има, освен вашите пациенти, още двадесет и седем. Защо вашите са по-важни?" А аз отговарях, че моите пациенти трябва да бъдат обслужвани преди всички, защото ако не бъде така, аз ще надам вой до небесата. И в по-голямата част от времето за моите пациенти се грижеха най-напред. Аз постоянно нарушавах правилата.

Това е нещото, което вие трябва да правите, за да се обезопасите по време на престоя си в болницата. Няма да можете да направите това сами. Нужен ви е някой от вашите близки, който ще може през цялото време да е близо до вас. Не личната медицинска сестра, а някой от роднините или друг близък. Аз разбрах, че бедните семейства, като правило, са по-здрави, защото с пациент от бедно семейство почти винаги остава някой от роднините. Семействата на средната класа или от върхушката на средната класа наемаха частна медицинска сестра, защото всички членове на семейството бяха заети със своята работа и не можеха или не искаха да седят с болните. За мен това беше важен урок относно здравината на семейните връзки в богатите и бедните семейства.

На вас по-скоро няма да ви се отдаде да държите постоянно близо до себе си приятел или роднина. На самите вас ще ви се наложи да положите известни усилия. Когато кажат на вашия гост, че е време да си тръгва, това не значи че трябва да го направи.
УПОТРЕБЯВАЙТЕ ДУМАТА АДВОКАТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ЧЕСТО, ЗАЩОТО ЛЕКАРИТЕ СЕ БОЯТ ОТ АДВОКАТИТЕ.
Кажете: „Моят шурей казва, че мога да остана, а той ми е адвокат." Понякога това помага. Друг начин - поведете тълпа от решително настроени роднини. Наложи ми се да работя с цигани в южната част на Чикаго. Един път синът на цигански барон беше паднал от прозореца и си беше ударил главата. Той, разбира се, остана жив и се чувстваше задоволително. Но в болницата го доведе баща му - циганският барон - съпроводен от 200 цигани. Към болницата приближаваше цял керван от коли, всички със знаменца на антените. Това изглеждаше твърде театрално. Керванът спря и циганите се изсипаха на поляната пред входа. Около 20 от тях се качиха в болничната стая заедно с пострадалото дете. Времето за посещения отдавна бе изтекло, но нито една сестра и нито един лекар не се осмелиха да помолят тези цигани да напуснат болницата.

ПЪРВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛЯ ИЛИ РОДНИНИТЕ, СЪПРОВОЖДАЩИ ВИ В БОЛНИЦАТА Е ДА СЛЕДИ ДА ВИ ХРАНЯТ ДОБРЕ.
Ако се надявате да преживеете престоя си в болницата без да гладувате, трябва да поемете отговорността за своето хранене. Ако болничната храна не ви е по вкуса, трябва да ви носят храна от вкъщи. А ако храната ви харесва, или тази болница е изключение, или вие трябва да преразгледате своите хранителни предпочитания. Вашият роднина трябва да е готов да се намеси, ако сестрата или техническият работник се опитат да ви отвлекат от храненето или да ви закарат на някакви процедури или за някакви анализи. В случай че сте слаби или нямате апетит, вашият приятел трябва да ви храни. Също така, той може да следи вашето хранене и да съобщава на лекаря какво ядете и какво - не. Ако ви е нужна специална диета, вашият приятел може да следи диетата да се спазва.

Вашият приятел или роднина трябва да разбере какви медикаменти са ви назначени от лекаря, за да не ви дадат погрешно медикаментите на вашия съсед. Вашият компаньон също трябва да следи да не ви откарат за операция вместо съседа ви. Той трябва да следи и да не изчезнете. Той може да ходи с вас на анализи и изследвания. Ако ви водят на рентген, той може да проследи да ви заведат там, където трябва, за да не седите половин ден в коридора на течението и че ще ви направят рентген именно на този орган, който трябва да се изследва.

Вашият компаньон ви е нужен, за да задава въпроси и по-общо - да създава безпокойства на персонала на болницата. Той трябва да пита медицинската сестра с колко капки в минута трябва да тече системата, за да не получите капковото вливане твърде бързо. Той също трябва да следи да не настанят във вашата стая инфекциозно болен.

Ще се наложи вашият компаньон да моли лекаря да си мие ръцете преди да ви докосне. Един от страничните ефекти на това, че лекарите престанаха да ходят по повиквания в домовете е това, че те се отучиха да си мият ръцете. Помня, когато аз ходех на повиквания, хората любезно ми казваха: „Докторе, банята е тук" и ме изпращаха до банята, където бяха приготвени сапун и кърпа. От само себе си се разбираше, че трябва да си измия ръцете, преди да отида при пациента. Аз действително не бях научен да си мия ръцете, докато не започнах да работя на домашни повиквания.
В НАШИ ДНИ, АКО ПОНАБЛЮДАВАТЕ КАК ЛЕКАРЯТ ПРЕМИНАВА ОТ СТАЯ В СТАЯ, ОТ ПАЦИЕНТ НА ПАЦИЕНТ, ЩЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕ, ЧЕ ПОНЯКОГА СИ МИЕ РЪЦЕТЕ, А ПОНЯКОГА - НЕ.
Понякога той заради реда слага ръцете си под струята вода, но не е това, което действително е нужно. Вашият компаньон трябва да проследи лекарят да си измие ръцете много старателно преди да ви докосне. КОЙ ЗНАЕ КЪДЕ СА БИЛИ РЪЦЕТЕ МУ, ДОКАТО ДОЙДЕ ДО ВАС!


Ако такива опасности не ви заплашват, пак е добре да имате компаньон за защита от психологическите опасности, от „магьосническите проклятия" на болницата. Приятелят или роднината ще ви осигурят неоценимата връзка с реалния живот, с вашата индивидуалност, с вашето чувство за собствено достойнство - с всичко, което може да ви запази живота и силата, когато болничният персонал и процедурите се стоварят върху вас. Дори и най-добрите болници плашат и представляват опасност. Здравият разум подсказва, че ви е нужно присъствието на приятел или роднина, за да ви защитава и поддържа, когато най-много се нуждаете от това.
Ако ви е провървяло и имате някого, който е готов да стане ваш придружител, за да накарате заедно медицинските сестри да се оплакват от вашата несговорчивост и от причинените от вас неприятности, аз съм спокоен, защото знам, че сте добре защитени и ... любими.

Признанията на един лекар-еретик -Д-р Робърт Менделсон

eXTReMe Tracker