|
Share

Действие и приложение:
Има отхрачващо действие, втечнява бронхиалния секрет. Има изразено противовъзпалително действие. Външно за укрепване на косъма.

Описание:
Вечнозелен храст с пълзящи или катерливи стъбла, по които се развиват адвентивии въздушни корени, служещи за закрепване. Листата са 3 - 10 см дълги, кожести, лъскави, но цветоносните клонки яйцевидни или елипсовидни, а по вегетативните стъбла 3 - 5-делни с триъгълни целокрайни дялове. Съцветията са сенниковидни, разположени по върховете на клонките. Цветовете са жълтозелени с петделна чашка и венче. Плодовете са кълбовидни, при узряване тъмновиолетови или черни, сочни, лъскави, с по 3 - 5 закръглени тристенни семена.

 

БРЪШЛЯН/ПЛЮЩ ОБЫКНОВЕННЫЙ/Hedera helix L.

Цъфти август -септември, а плодовете узряват на следващата пролет.

Употребяема част.
Използуват се листата (Folia Hederae).

Начин на употреба:
Прави се студен извлек, като 1/2 чаена лъжичка ситно нарязани листа се заливат с 250 см3 студена вода и се оставят да киснат 8 часа. Тази доза се употребява за 1 ден.

Лечебни съставки
Съдържа до 5% хедерасапонин С, агликон, на който е тритерпенът хедерагенин Освен това съдържа флавоноловия гликозид рутин, хлорогенова и кафена киселина, скополин, дъбилни вещества, смоли, пектин, каротен и др.

Къде се среща?
Расте из широколистните и смесените гори, по-рядко и по скали из цялата страна докъм 1800 м надморска височина.

http://www.pharmacy-bg.com

Още...

ПЛЮЩ ОБЫКНОВЕННЫЙ — (HEDERA HELIX L)

Плющ обыкновенный - свойства, применение, противопоказания, лечение
Семейство аралиевые — Araliaceae Juss.

Плющ обыкновенный — (народные названия бречетан, змеевник, сдерэ (Молдова), шаленец (Гродненская обл.) — вечнозеленый полукустарник высотой 3—20 м. Стебли одеревеневшие, лазающие по стволам деревьев или стелющиеся по земле и укореняющиеся при помощи корней-присосок (лиана). Листья кожистые, голые, сверху темно-зеленые, снизу более светлые, на бесплодных побегах, или 3—5 угловато лопастные с сердцевидным основанием; на плодущих ветвях ромбически-яйцевидные или почти треугольные. Цветки в многочисленных зонтиках, правильные, желтовато-зеленые с чашечкой из пяти зубчиков и пятилепестным венчиком. Тычинок пять. Плоды шаровидные, ягодообразные, синевато-черные, остающиеся на растении до следующей весны.

Цветет в августе—сентябре.

Встречается в Крыму, на Кавказе, в Молдове, в Прибалтике. Общее распространение: Средняя, Атлантическая, Южная Европа, Балканский полуостров, Малая Азия. Растет в тенистых местах по оврагам, балкам, на каменистых местах, в скалах, ущельях, в лиственных, особенно в буковых лесах. Культивируется в южных районах Украины и России как вьющееся декоративное растение.

С лечебной целью используются листья, корни. Растение ядовито.

Растение содержит каротиноид бета-каротин, тритерпеноиды (альфа-хедерин, хедерасапонин В, хедерасапонин С, хедеракавказид Д хедераколхизид Д, пастухозид А, калопанакс-сапонин В), алкалоид эметин, витамин С, альфа-токоферол, дубильные вещества, флавоноиды, жирное масло, в его составе кислоты (миристиновая, пальмитиновая, пальмитолеиновая, стеариновая, олеиновая, линолевая. В надземной части обнаружены тритерпеноиды: в гидролизате олеановая кислота 0,23%, сапонины 0,53%.

Древесина содержит камедь, тритерпеноид хедеракозид А, полиацетиленовое соединение фолькаринон.

Листья содержат углеводы (фруктоза, сахароза, рафиноза, стахиоза, глюкоза галактоза) эфирное масло, в его составе гермакрен В, бетаэлемен, элисен (гамма-элемен); тритерпеноиды (в%) альфа-, хедерин 0,6, хедеракозид А, хедерасапонозиды В и С, хедеракавказиды А, В, С и Д (хедерасапонин С, хедераколхизид Д, пастухозид А, калапанакс-сапонин В); стероиды (холестерин, кампестерин, стигмастерин, ситостерин, альфа-спинастерин, 5 альфа-стигмастерин7-ол-З бета), каротиноиды, витамин С, фенолкарбоновые кислоты и их производные: кофейная, хлорогеновая; кумаринскополин; флавоноиды (рутин, 3-рамнозилглюкозидкемпферола); ангоцианы, 3-глюкозид цианидина.

В цветках найдены тритерпеноиды (в гидролизате олеиновая кислота 0,18%), стероиды (гликозиды стигмастерина, стигмастерин-7-ола-З бета и ситостерина); сапонины. В плодах обнаружены галактоза, эфирное масло, тритерпеноиды, стероиды (гликозиды стигмастерина, стигмастен-7-ала-З бета), флавоноид рутин. В перикарпии—высшие жирные кислоты (пальмитиновая, цис-ваккеновая).

Семена содержат жирное масло, в его составе петрозелиновая кислота.

Растение обладает мочегонным, противовоспалительным, антисептическим, ранозаживляющим, отхаркивающим, гипотензивным и спазмолитическим действием. Водно-спиртовой экстракт коры обладает спазмолитическим, противовоспалительным действием. В Грузии растение входит в состав лекарственного средства «Маджуни», применяющегося по широкому кругу показаний, в том числе при язве желудка и двенадцатиперстной кишки.

В народной медицине отвар ветвей употребляется как отхаркивающее, при подагре и ревматизме, а наружно при паразитарных заболеваниях кожи.

Водный настой листьев применяется внутрь при желудочно-кишечных заболеваниях, рахите, подагре, туберкулезе легких, наружно — при гнойных ранах.

Отвар листьев — наружно как ранозаживляющее, при ожогах, микозах волосистой части головы, педикулезе, чесотке, фурункулах.

Настой листьев назначается при аменорее.

Настой цветков обладает абортивным действием. Спиртовой экстракт цветков проявляет гипотензивную активность, а хедерин — сердечное, седативное, спазмолитическое действие, в небольших дозах суживает сосуды и замедляет сердцебиение.

Сапонины растения обладают антибактериальной и антифунгальной активностью, пригодны для стирки белья, шерсти. Настой листьев высокотоксичен для американских тараканов.

Древесина пригодна для токарных изделий.

Камедь—для изготовления лака для живописи. Кофе из ягод плюща питательный и обладает нежным послабляющим действием.

Из-за вечнозеленой темной орнаментальной листвы издавна используется в декоративном садоводстве для вертикального и компактного озеленения.

Медонос. Дает так называемый каменный мед.

СПОСОБ ПРИГОТОВЛЕНИЯ И ПРИМЕНЕНИЯ:
1/2 чайной ложки плюща настаивать 1 час в 1 стакане холодной кипяченой воды, процедить. Принимать по 1/2 стакана 4 раза в день.

http://www.natuerlich.ru/

Още...

ПЛЮЩ ОБЫКНОВЕННЫЙ — НEDERA HELIX L.

(Сем. аралиевых — Araliaceae)

Плющ обыкновенный — лазящий или ползучий по земле кустарник, образующий на молодых ветвях короткие корни-присоски. Листья кожистые, сверху тёмно-зелёные, снизу светлее. На стерильных побегах листья имеют округло-яйцевидную форму, угловато-лопастные, с широкой и более выдающейся средней лопастью; на плодущих — ромбически-яйцевидные, а самые верхние—ланцетные. Цветёт в августе— сентябре. Цветки собраны в многоцветковые, шаровидные зонтики. Цветоножки толстые, при основании с чешуевидными маленькими прицветниками. Все части соцветия покрыты звездчатыми волосками. Цветки двуполые, изредка однополые. Завязь полунижняя, лепестки снаружи бурые, внутри зеленоватые. Плоды держатся на растении в течение года.

Растёт в лесах, на скалах. Широко используется как озеленительное растение.

В медицинской практике применяют листья плюща обыкновенного— Folia Hederae.

Сырьё содержит дубильные вещества, гликозид гедерик, сапонины, муравьиную и яблочную кислоты, фитонциды и каротиноиды.

Препараты из листьев плюща обладают отхаркивающим, противовоспалительным и ранозаживляющим действием. Применяют при воспалительных процессах слизистой оболочки органов дыхания, а наружно — для промывания при некоторых кожных заболеваниях.

В народной медицине настой из листьев используют для ванн и компрессов при ожогах, фурункулах, нарывах и других гнойных ранах, а также при мозолях и бородавках.

Внутреннее применение препаратов из плюща обыкновенного не рекомендуется, так как содержащийся гликозид гедерин оказывает ядовитое действие на организм.

http://www.lekar-trava.ru

Още...

СЕБОРЕЯ (ЛОЕТЕЧЕНИЕ)

V. Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, сухо изтриване и обличане, последвано от масажиране на корените на космите за 3-5 минути с пръстите, които често се топят в следната настойка: 1,5 л винен оцет, 100 г корени от обикновена коприва, 50 г корени от репей, по 3 супени лъжици лавандула (листа и цвят) и мащерка и по 5 листа от БРЪШЛЯН и зокум - вари се 30 минути и веднага се прецежда, за да не попият корените оцета. Тази настойка подпомага бързото израстване на опадалата коса.

ПЪРХОТ НА ГЛАВАТА

Най-леката форма на себорейната екзема по окосмените части на главата е пърхотът.

Б. При пърхот с разреждане на косата
I. Сутрин, обед и вечер 15 минути преди ядене се изпива по 1 чашка от 75 г отварка от босилек, жълт кантарион, широколистен живовляк (листа), мента пиперита и обикновена коприва (листа и цвят) - по 100 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.

Диета и вместо вода, както при буква А.
II. Два часа след ядене се изпива пак 1 чашка отварка (вж. буква Б, точка I).
III. Вечер преди лягане при запек - същото, дадено по-горе в буква А, точка III, последвано от натриване корените на косата с отварка от 20 г чист винен оцет, 100 г корени от обикновена коприва, 50 г корени от репей (чичак), 30 г орехови черупки (стари). В 1 л вода на тих огън се варят 20 минути. След това се добавят по 3 супени лъжици борови игли, лавандула, лайка (цвят) и мащерка и по 5 зелени листа от БРЪШЛЯН и зокум. Вари се още 15 минути и веднага се прецежда през тънка кърпа.

КОСОПАД (АЛОПЕЦИЯ)

Причини.
Опадането на косата (алопеция) може да бъде вродено (много рядко) и придобито (най-често), да бъде временно или постоянно и да засяга само отделни области или всички окосмени части на тялото. Причините са различни и могат да бъдат общи, засягащи целия организъм, или пък местни - само кожата. При прекаран коремен тиф може да се появи падане на косата, у някои дори доста бурно, но за щастие трае късо време. След укрепване на телесните сили косата отново започва да расте. Друга болест, която действа вредно върху косата, е инфлуенцата (грипът), и то главно у жените. Около 1 до 2 месеца след прекарване на болесттау някои хора косата започва да пада на гъсти снопчета. Падане на косата се наблюдава още след раждане, при операции, тревоги и особено при сифилис. Явява се обикновено във втория период на сифилиса и се характеризира с множество оредели гнезда, в които космите не падат напълно, а само намаляват гъстотата си. Кожата на главата добива характерна картина, по която може да се отгатне за болестта. Косата пада и при малокръвие, захарна болест, всевъзможни стомашни и чревни разстройства и др. Не трябва да се забравят и наследствените причини, които безспорно имат значение.
Трайно опада косата и при наранявания, изгаряния и други заболявания, при които се образуват белези по кожата. Често е и себорейното оплешивяване, което засяга по-често мъжете.

Признаци.
Падането на косата може да бъде ранно, преждевременно (у млади хора) и старческо (след 50-годишна възраст).
При мъжете често се стига до пълна плешивост. Опадането на косите при тях започва от слепоочията и отива назад или пък от тила напред. Кожата е гладка и лъскава. При жените обикновено не се стига до пълна плешивост, а само до разреждане на косата.
При някои кожни болести опадането на косата е във формата на кръгове и засяга всяка възраст.

Предсказание.
По отношение на болестта е сериозно, особено при пълното оплешивяване.

Предпазване.
Да се избягват причините, предизвикващи оплешивяването. Да не се носят шапки, които стягат като в обръч главата и пречат на свободното кръвообращение в кожата на главата. За предпочитане са меките шапки, като през деня главата често се проветрява, за да не се спарва. Честото миене на главата с мек сапун и вода отстранява пърхота, който е една от най-честите причини за опадане на косата. Всяка сутрин главата да се масажира с пръсти - усилва се кръвообращението и се заякчават корените на космите. Излагането на главата на слънце (ако не е много силно, и то за кратко време) или още по-добре слънчевите бани на главата със зелени листа са отлично средство да заякнат корените на космите и така да се предотврати или спре падането им.

Лечение.
Общо за усилване на прилива на кръв към главата.
За целта:
I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене се взема по 1 винена чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от 5 ореха, счукани с ядките и черупките заедно, и по 1 пълна супена лъжица корени от обикновена коприва, корени от магданоз и овес (зърна) - в 1200 г вода се варят 20 минути. След това в същата отварка се прибавят 3 супени лъжици от следната смес: агримония, борови връхчета, исландски лишей, спирея, росопас, смил и листа от бяла черница (по 50 г от всяка) и се вари още 10 минути. Като изстине, се прецежда. По желание се пие подсладена с мед или захар и лимон по вкус.

Диета.
Същата, дадена за ергенски пъпки, с добавка след ядене болният да взема по 1 чаена лъжичка (за деца 1/2 изравнена чаена лъжичка) от следната смес: 200 г чист пчелен мед и 10 г рафинирана сяра (от аптеката).

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие запарка от Шипка - 25 шипки, счукани в дървен хаван на кашица, се запарват с 500 г вряща вода. Като клокне 3 пъти, се снема от огъня, а като изстине, се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване.

II. Два часа след ядене да взема 1 бучка захар с 20 капки (за деца наполовина) от следната смес, приготвена в аптеката: обикновена валерианова тинктура 20 г, тинктура от глогов цвят 20 г, вода от горчиви бадеми 15 г, камфор на прах 1 г и олио мента (мента на капки) 20 капки.

III. Десет минути след капките да изпива 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от бял равнец, гръцка коприва (листа и цвят), жълт кантарион, жълт равнец, широколистен живовляк (листа), Малина (листа), миризлива лазаркиня, френско грозде (листа) и синя тинтява - по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 изравнена чаена лъжичка червена хвойна (зърна) се запарват с 500 г вряща вода. На тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда. При желание се пие подсладена с мед и лимон по вкус.

IV. Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, се прави клизма с 500 г топла вода или с чай от лайка (за деца с 250 г), последвана едната вечер от измиване на главата с топла отварка от борови клони (1 снопче борови клони с прибавка на 5 диви кестена, на ситно нарязани, в една средно голяма тенджера с вода се вари 25 минути, след това се прибавят още 10 листа от БРЪШЛЯН; вари се още 5 минути и се прецежда), като главата се сапунисва с печена хума, стрита на прах и размита с малко оцет и топла вода, за да стане на кашица. След изсушаването на главата оголените места се натриват с края на пръстите с малко от следната смес: 1 супена лъжица обелени и на ситно счукани чесънчета, 1 супена лъжица чист винен оцет и 1 чаена лъжичка черен каменарски или димен барут.

После на цялата глава се слага „шапка", ушита от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 5-12 супени лъжици диви кестени, на ситно настъргани с корите (при липса на кестени с толкова супени лъжици пресни и млади корени от полски бъзунек), и 10-20 сини сливи (от тези за компот), смачкани без костилките. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка. На корема се поставя компрес от 4 хасени парчета, натопени в топла отварка от орехова шума, а отгоре вестник и вълнен пояс. Държат се цяла нощ. Втората вечер оголените
места се натриват със сместа от чесън, оцет и барут (вж. по-горе), а главата се налага с „шапка", напълнена с топла лапа от печен кромид лук, обелен, на ситно нарязан, полуизстискан и засилен с 10-20 сини сливи, 1/2 чаена лъжичка нишадър на прах и малко брашно от царевица (за отнемане на излишната влага на лапата).
Поставя се и коремен компрес, както по-горе.

V. Сутрин. Самовнушение, последвано от измиване на главата с хладка вода, изтриване със сух пешкир и леко натриване със следната настойка за засилване на космите: 100 г корени от обикновена коприва, 50 г корени от репей, 25 г мащерка, 15 г лавандула (листа и цвят) и по 5 листа от БРЪШЛЯН и зокум в 1500 г винен оцет се варят 30 минути. Веднага се прецежда.

Добавка.

След едномесечно прилагане на това лечение за деца и двумесечно за възрастни може да се премине към натриване на главата и оголените места със следната настойка за растеж на косата: 16 г семки от дюля , предварително обелени и счукани в дървен хаван на кашица, се засилват със 150 г гореща (50°С) розова вода (първак), след това се прибавя и 1 г боракс (от аптеката), разбърква се добре и се прецежда през чиста кърпа. Прибавят се 2 г глицерин и 15 г чист аптекарски спирт.

Употреба:
В така приготвената течност се топи гребенът и се реши косата до хубаво намокряне на корените.

КОСОПАС

Косопасът е твърде заразна болест, дължаща се на микроскопични гъбички, които нападат кожата, корена на косъма и самия косъм и образуват кръгове от частична или пълна голота на това място.
IV. Сутрин. Фрикция с хладка вода на корема и сухо изтриване,последвана от измиване на болното място с чай от лайка или още по-добре с отварка от БРЪШЛЯН (6 листа в 500 г вода се варят 20 минути; като изстине, се прецежда), изтриване до сухо и намазване на същите места с едно от дадените средства.

Важни добавки:
1. През време на лечението да се спазва голяма чистота, като шапките и забрадките се изпират с пепелива вода (1 двойна шепа дървена пепел в 3 л вода се вари 1/2 час и като изстине, се прецежда),за да не се заразят други места по главата.
2. След оздравяването, дори кожата на главата да е оздравяла вече, болният трябва да се пази още няколко седмици, за да не се поднови болестта му, като през това време, за да засили растежа на косата, употребява следната отварка: 5 листа от зокум и 5 листа от БРЪШЛЯН в 1 л вода се варят, докато остане 1/2 л. Като изстине, се прецежда.

Употреба:
Главата предварително се измива с катранен или серен сапун, изтрива се до сухо и с тази отварка се натриват корените на косата. Това се повтаря всяка вечер в продължение на една седмица. След това главата отново се измива и се маже 2 пъти седмично.
При лечението да се има предвид казаното за косопад, както и общите упътвания за кожните болести.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-ПЕТЪР ДИМКОВ

eXTReMe Tracker